Р
Е Ш Е
Н И Е № 678
гр. Пловдив, 06.07.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, Х-ти
граждански състав, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен
Чакалов
Бранимир Василев
като
разгледа докладваното от съдията Чакалов гр. дело № 198 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производства по чл. 247 и чл. 250 от ГПК.
Постъпили са две молби: с вх. №
12446/21.05.2020 год. и вх. № 12448/21.05.2020 год., и двете подадени от И.С.Б.,
с ЕГН **********,***, чрез адв. К.Ц..
С молба с вх. № 12446/21.05.2020
год. молителят желае да бъде извършено тълкуване на Решение № 429/03.04.2020
год., постановено по настоящото дело. Цитира се част от обстоятелствената част
на решението, касаеща изводите на съда относно разпределението на разноските,
предвид изхода на спора. Посочено е, че жалбоподателят Б. е сторил разноски
пред въззивната инстанция, докато противната страна не е направила такива.
Същевременно, присъдената от първата инстанция сума на противната страна
следвало да бъде намалена, съобразно присъденото увеличение на уважената част
от исковете от въззивния съд.
В молба с вх. № 12448/21.05.2020
год. е обективирано искане по чл. 247 ГПК да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка по постановеното по делото решение, тъй като в
диспозитива на решението липсвало присъждане на 30 лв. разноски по делото –
сума, обсъждана в обстоятелствената част на решението.
И по двете молби няма постъпили
отговори от насрещната страна.
По редовността и допустимостта на
молбите:
И двете молби с вх. №
12446/21.05.2020 год. и вх. № 12448/21.05.2020 год. са допустими, като са
подадени от легитимирана страна в спора, а по отношение на молбата по чл. 251 ГПК е изпълнено изискването да е подадена по отношение на влязъл в сила съдебен
акт /решението по делото е необжалваемо/, преди неговото изпълнение.
По същество и двете молби са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение на следните основания.
Молба с вх. № 12446/21.05.2020 год.
съдържа искане да бъдат тълкувани мотивите на Решение № 429/03.04.2020 год.
Цитирана е част от обстоятелствената част на акта, където се казва, че „с оглед
уважените части от исковете въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя разноски в общ размер 151,55 лв., от което като се приспаднат
присъдените с решението на първоинстанционния съд разноски от 121,55 лв. с
настоящото решение ще се присъди само разликата от 30 лв.“ Същевременно, в
молбата няма препращане към диспозитива на решението в частта за разноските. Съгласно
трайната съдебна практика мотивите на решението не подлежат на самостоятелно
тълкуване. Целта на института на тълкуване на съдебното решение е да изясни
волята на съда, дотолкова, доколкото диспозитивът е частта от акта, притежаваща
сила на присъденото нещо, затова неясноти и двусмислие в същия е възможно да
създадат трудности при изпълнението на решението. В този смисъл е Решение №
148/25.05.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1269/2009 год., II г.
о., ГК. В случая не е налице неясен, двусмислен и като такъв неизпълним
диспозитив. Видно от Решение №
429/03.04.2020 год. съдът не се е произнесъл по отношение на искането в частта
за разноските с диспозитива на същото. Съответния порок следва да бъде саниран
посредством производството по чл. 248 ГПК, като в настоящото дело е депозирана
такава молба и съдът дължи произнасяне по нея.
Молба с вх. № 12448/21.05.2020 год. съдържа
искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №
429/03.04.2020 год., касаеща произнасянето в частта за разноските. Съгласно
практиката, създаден след въвеждането на Гражданския процесуален кодекс от 2008
год., „остава уреден само един процесуален ред за защита срещу решението в
частта му относно съдебните разноски, а именно този предвиден в чл. 248, ал. 1 ГПК“ /така Определение № 212/09.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 189/2009 г., II т.о.,
ТК/. Важимо и към настоящата молба е посоченото по отношение на молбата за
тълкуване положение, че съответният порок на решението следва да бъде саниран
чрез производството по чл. 248 ГПК, при разглеждането на подадената по този ред
молба.
Предвид изложеното дотук, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на И.С.Б.,
с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. К.Ц., за тълкуване на Решение №
429/03.04.2020 год., постановено по въззивно гр. дело № 198/2020 год., по описа
на Окръжне съд – Пловдив, Х-ти граждански състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на И.С.Б., с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. К.Ц., за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №
429/03.04.2020 год., постановено по въззивно гр. дело № 198/2020 год., по описа
на Окръжен съд – Пловдив, Х-ти граждански състав.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 247, ал. 4 и чл. 251, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.