№ 5
гр. Велико Търново, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000191 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № Р-13/ 11.05.2022 г. по Т.д. № 92/ 2020 г. по описа на ВТОС Т. Д. К.
е осъден на основание чл.145 ТЗ да заплати на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД сумата
149 497.19 лв., представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда под
формата на липса на касова наличност в качеството му на управител на дружеството за
периода от 03.10.2017 г. до 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Т. Д. К., който счита
съдебния акт за неправилен като постановен в нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон и необоснован. Съдът не анализирал събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, а избирателно, като изцяло игнорирал показанията
на ангажираните от жалбоподателя свидетели и редица писмени доказателства, отказал
да уважи поискани относими към спора доказателствени искания, не се произнесъл по
всички наведени от него възражения и голяма част от изложените от него мотиви
нямали отношение към релевантните за спора обстоятелства и освен това били неясни
и неубедителни. Правните изводи на съда, че присъствието на жалбоподателя при
инвентаризацията не било задължително условие за доказване на липсата, бил
несъстоятелен, защото противоречал на изискванията на ЗСчет. Съдът неправилно
игнорирал факта, установен със заключението на вещото лице, че свързаните
1
дружества „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД, „ДДД Експерт България“ ЕООД и „ДДД
Експерт Велико Търново“ ЕООД, които са регистрирани с идентичен предмет на
стопанска дейност и са ползвали една и съща материално-техническа и кадрова
обезпеченост, са имали обща каса за постъпленията и плащанията в брой, в каквато
насока била издадена заповед на управителя. Чрез анализ на събраните по делото
доказателства жалбоподателят развива подробни съображения за недоказаност на
твърдяната имуществена вреда във връзка с виновно противоправно поведение на
управителя. Моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира присъждането на направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната
жалба със становище за нейната неоснователност. Счита за правилен формирания от
съда извод, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав,
обуславящ ангажирането на отговорността на жалбоподателя, като подробно
коментира събраните по делото доказателства и излага своите изводи от анализа им.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждането на направените по делото разноски.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на
ответника и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
От вписванията в ТРРЮЛНЦ и наличните по партидата на „ДДД Експерт
България“ ЕООД документи се установява, че „ДДД Експерт България“ ЕООД и Т. Д.
К. са били съдружници в „ДДД Експерт Контрол“ ООД, като К. е бил управител на
дружеството от 30.09.2015 г. С решение от 09.10.2017 г. „ДДД Експерт България“
ЕООД е изкупило дружествените дялове на К. и е станало едноличен собственик на
капитала на „ДДД Експерт България“ ЕООД, като на основание същото решение К.
продължава да е управител на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД. Той е бил управител на
дружеството до 13.03.2020 г., когато е освободен с решение на едноличния собственик
на капитала, представляван от Т. Д. К., и е избран нов управител – Д. А. К.. Решението
е вписано в ТР на 22.04.2020 г. Съгласно Акт /протокол/ за касова наличност, на
23.04.2020 г. е извършена проверка на касовата наличност от комисия в състав новият
управител, св. Л. Т. – в качеството си на приемащ счетоводството експерт-
2
счетоводител и св. С. П. – упълномощен представител на едноличния собственик.
Посочено е, че съгласно оборотна ведомост към 31.03.2020 г. по счетоводна сметка
501, предоставена от експерт-счетоводителя на дружеството – св. П. К.а – майка на
ответника, фискалния отчет на касовия апарат за периода 01.04. – 22.04.2020 г. и
банкови извлечения за движенията по сметка на дружеството в „УниКредит Булбанк“
АД до 13.04.2020 г. наличността в касата следва да бъде в размер на сумата 152 981.19
лв. Констатирана е касова наличност в размер на сумата 3 484 лв., внесена с ПКО № 1/
23.04.2020 г., подписан от К.. Отразено е, че проверката е направена в присъствието на
Т. К. и че същият е отказал да подпише протокола. Съдът приема за основателно
оплакването на жалбоподателя, че актът за установяване на касовата наличност е
антидатиран, защото ангажираните от него гласни доказателства потвърждават
твърденията му, че на сочената в акта дата не е присъствал в седалището на ищеца в гр.
София, където е извършена проверката. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели Д. Н. и С. С., за които ищецът неоснователно възразява, че са противоречиви
и объркани. Напротив, те са ясни, последователни и подробни и кореспондират
помежду си. Липсват данни свидетелите да са заинтересовани от изхода на спора и не
са събрани доказателства, опровергаващи изложените от тях факти. Свидетелите С. П.
и Л. Т. – участници в комисията, назначена от едноличния собственик на капитала, не
могат да се считат за безпристрастни, а отделно показанията им противоречат на
неопроверганите показания на св. П. К.а, че е предала на дружеството оборотната
ведомост по счетоводна сметка 501, която е цитирана от комисията в протокола с дата
23.04.2020 г., едва на 22.05.2020 г. Съобразно тези доказателства съдът приема, че по
делото не е доказано проверката на касовата наличност да е извършена в присъствието
на ответника, за когото не се спори, че се е разпореждал със средствата от касата и не е
имало друго МОЛ. Независимо от така допуснатото нарушение на ЗСчет. по делото не
е спорно, че касовата наличност е била именно в размер на сумата 3 484 лв., внесена в
касата лично от К.. Оплакването на ищеца по никакъв начин не рефлектират върху
преценката на съда за размера на липсващите парични средства, защото ответникът не
оспорва констатираната от комисията касова наличност, а оспорва единствено
изводите на комисията за съществуваща липса и нейният размер. На 23.04.2020 г. е
взето решение на едноличния собственик за ангажиране на имуществената отговорност
на бившия управител за причинени на дружеството имуществени вреди чрез
предявяване на иск по чл.145 ТЗ.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.145 ТЗ – за реализиране на
специалната отговорност на управителя на търговско дружество за вредите, причинени
на дружеството при неговото управление. Искът е процесуално допустим, тъй като на
основание чл.147 ал.2 вр. чл.137 ал.1 т.8 ТЗ е взето решение от едноличния собственик
на капитала за предявяване на иск за обезщетение за причинените от бившия управител
3
имуществени вреди, което е абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на
иска. Решението за търсене на отговорност е последващо на решението за
освобождаване на ответника като управител, но с решението за освобождаване
последният не е бил освободен от отговорност. Отговорността на управителя е
специална деликтна отговорност, като фактическият състав на т.нар. „управленски
деликт“ включва установяване, че на ответника е било възложено управлението на
дружеството, че е налице виновно, противоправно неизпълнение на неговите
договорни и органни задължения, изразяващо се в сочените в исковата молба
конкретни негови действия или бездействия при или по повод осъществяването на
управленските му функции, че в причинна връзка с тези действия/ бездействия
имуществото на дружеството е намаляло, основанието и размера на вредите. По делото
е безспорно установено, че Т. К. е бил вписан като управител на дружеството-ищец
„ДДД Експерт Контрол“ ЕООД в периода 03.10.2017 г. – 22.04.2020 г. Неоснователно е
възражението на ответника, че той е управител от 09.10.2017 г. На тази дата само са
изкупени дружествените му дялове от дружеството и е променена правно-
организационната му форма от ООД в ЕООД, но видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ и
преди тази дата, още от 2015 г. той е бил управител на дружеството и с решението на
еднолични я собственик на капитала от 09.10.2017 г. мандатното му правоотношение
само е продължено. За исковата си претенция за присъждане на обезщетение ищецът се
позовава на твърдения, че вследствие действия на управителя за него е настъпила
вреда, изразяваща се в липса на парични средства в касата на дружеството, каквито е
следвало да се намират там в размер на сумата 149 497.19 лв., като тази касова
наличност е формирана от изтеглените от управителя суми от банковата сметка на
дружеството и получени в брой постъпления от дейността му. Независимо че ищецът
твърди вредите да са му причинени от действия на управителя в периода 03.10.2017 г.
до 14.04.2020 г., видно от обстоятелствената част /на стр.15 от исковата му молба/, той
претендира липса на касова наличност, отразена счетоводно като дебит по сметка 501
„Каса“ за периода 01.01. – 31.03.2020 г., към която прибавя и сумите, изтеглени от
банковата сметка на дружеството и постъпили в брой за периода от 01.04.2020 г. до
22.04.2020 г. Ищецът не излага твърдения, че счетоводната отчетност в дружеството е
водена нередовно, а напротив, той се доверява на обявените в ТР ГФО и техни
съставни части, както и на предоставената му от счетоводителя П. К.а счетоводна
документация и поддържа, че документалното отразяване съответства на фактическото
състояние. Това е видно и от самия акт за касова наличност, в който за извода си каква
е следвало да бъде касовата наличност дружеството се е позовало на счетоводните
отчети към 31.03.2020 г., предоставени му от К.а. Оспорени от него са само тези
счетоводни документи, които ответникът е представил с отговора на исковата си
молба, по съображения, че са изготвени за нуждите на производството, тъй като не
съответстват на обявените в ТР и други предоставени от счетоводителя документи –
4
главна книга за периода 10.10.2017 г. – 30.04.2020 г., оборотна ведомост за същия
период, аналитична оборотна ведомост за периода 01.01.2011 г. – 30.04.2020 г.; не са
били предоставени на дружеството при поискването им – таблица за паричен поток, и
са изготвени към момент, в който П. К.а не е била счетоводител на дружеството. Съдът
счита оспорването за доказано. Документите са издадени след 31.03.2020 г., а
показанията на св. Л.Т. установяват, че считано от 01.04.2020 г. тя е счетоводител на
дружеството. Тези нейни показания кореспондират с признанието на св. К.а, че
последният изготвен от нея документ по договор за абонаментно счетоводно
обслужване с дружеството е на 31.03.2020 г. Документите не са представени на
дружеството при поискването им наред с другите счетоводни документи, предадени от
св. К.а по нейни признания на 22.05.2020 г. и това поставя под съмнение
съществуването им към него момент. Св. К.а е дала показания, че документът „таблица
за паричен поток“ не представлява част от счетоводните регистри на дружеството, а е
съставен въз основа на последните във връзка с делото, като ответникът й е посочил да
включи в паричния поток и суми, платени с РКО, каквито документи тя не е
осчетоводявала в периода 2017 г. – 2019 г.
В исковата си молба ищецът е изложил противоречиви твърдения за
противоправните действия на ответника, от които за дружеството са произлезли вреди:
от една страна твърди, че К. неправомерно, без знанието и съгласието на едноличния
собственик, и за лични нужди е изтеглил парични средства от сметките на дружеството
и не ги е внесъл в касата, както и не е внесъл в касата суми от постъпления от
дейността на дружеството, а от друга страна излага, че изтеглените и постъпилите суми
са записани счетоводно като „каса в лева“, че това съставлява извънсъдебно признание
за извършени от ответника неправомерни разпореждания със суми от касата, доколкото
липсва отчитане на разходването на средствата от касата с представени разходно-
оправдателни документи. Двете групи твърдения взаимно се изключват – не може
едновременно да се твърди, че средствата не са постъпили в касата и че са постъпили
там, още повече че ищецът се позовава за извода си за причинена на дружеството вреда
на извършена от него съпоставка на касовата наличност със счетоводните записвания
за приходите и разходите на дружеството и счетоводните баланси и с регистъра за
движението на парични суми по банковите сметки. Независимо от това противоречие,
съдът следва да разгледа и двете групи действия, сочени за противоправни и
вредоносни.
По делото не се установи К. неправомерно да е теглил средства от банковите
сметки на дружеството – не са ангажирани доказателства за съществуващи
ограничения в тегленето на парични суми от банкови сметки на дружеството, за
изискване на съгласуване на тегленето с друго лице и пр. Не се доказа сумите да са
изтеглени и разходвани за лични нужди на ответника. Опровергано е и твърдението, че
както изтеглените суми, така и получените в брой суми от клиенти не са внесени в
5
касата. Съгласно заключението на вещото лице всички теглени суми и приходи от
клиенти са били заприходени /отчетени/ по сметка 501 „Каса“. С оглед изложеното,
вреди за дружеството, настъпили в резултат на така твърдяното противоправно
поведение на ответника, не са налице. Поначало самият ответник развива защитна теза,
че дружеството изобщо не е имало каса, което също е несъстоятелно с оглед
изяснените по делото факти. Той твърди, че е издал заповеди за обединяване на касата
на дружеството с каси на други две свързани дружества и именно защото има каса е
намерена касова наличност от 3 484 лв.
По отношение на претенцията за обезщетение, основана на твърдения, че
съгласно счетоводните записвания ответникът е разполагал с касова наличност и при
липса на първични счетоводни документи, оправдаващи конкретни разходи на
дружеството, липсата на парични средства в касата съставлява имуществена вреда,
съдът намира следното: Практиката на ВКС безпротиворечиво приема, че за да се
ангажира отговорността на управителя, не е достатъчно да се установи, че съгласно
счетоводните записвания е следвало да има конкретна касова наличност, а трябва, след
цялостна проверка на движението на активите и пасивите на дружеството-ищец въз
основа на счетоводни документи, съставени преди и в рамките на релевантния за спора
момент на управление, да се установи несъответствие между документалното и
фактическото състояние на имуществото. Тъй като се касае за вреда в патримониума
на търговец, имущественото състояние на когото подлежи на счетоводно отразяване и
отчитане, доказването на вредата като факт е в тежест на ищеца, който следва да
докаже, че счетоводството е водено редовно и счетоводното отразяване е
документално обосновано, т.е. съответства на осъществените стопански операции. В
настоящия казус ищецът е изходил за изводите си за липса на касова наличност от
обявените в ТР ГФО, от предоставената му от счетоводителя П. К.а – майка на
ответника документация, която е приел за редовно водена, от банковите извлечения за
движенията по сметка на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД и от фискалния
отчет на касовия апарат.
За изясняване на имущественото състояние на дружеството в периода от
03.10.2017 г. до 14.04.2020 г. по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е направило констатация, че касовата наличност за исковия период е
формирана само от изтеглени от банковата сметка на дружеството парични средства и
получени от клиенти суми в брой, отчетени с фискално устройство. Вещото лице
посочва, че всички изтеглени от банковата сметка суми са осчетоводени в приход на
сметка 501 – „Каса в лева“ за съответната дата и година, при което следва да са били
налични към него момент. Вещото лице е посочило, че съгласно публикуваният в ТР
отчет салдото по сметка 501 „Каса“ към 31.12.2019 г. е 128 863.65 лв. и това е
началното салдо към 01.01.2020 г. От анализа на оборотната ведомост за периода
01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. вещото лице е установило, че салдото на сметка 501 към
6
последната дата е 147 907.19 лв. Към тази сума е прибавил изтеглените от банковата
сметка суми – 2 300 лв. и получените в брой от клиенти суми – 2 774 лв., за периода
01.04.-22.04.2020 г., при което е посочил крайно салдо на 22.04.2022 г. 152 981.19 лв.
Предвид намерената в касата сума 3 484 лв., остатъкът от касовата наличност възлиза
на исковата сума 149 497.19 лв.
В казуса ответникът твърди, че има стопански операции, които не са отразени в
счетоводството, а именно – извършени плащания с РКО, издадени в периода м.11.2017
г. – 10.04.2020 г., за изплатени на трети за дружеството лица и лица, назначени по
трудов договор в дружеството, в общ размер на 151 951 лв. Съгласно чл.154 ал.1 ГПК
при оспорване на вписванията в счетоводните книги тежестта на доказване
редовността им съобразно изискванията на ЗСч лежи върху ползващата се от
оспорените вписвания страна. Вещото лице не дава заключение за нередовност на
воденото при ищеца счетоводство. Както бе посочено констатирано е единствено, че
предоставената от счетоводителя П. К.а документация не съответства на тази, която е
приложена към отговора на исковата молба и за която е доказано, че е изготвена в един
по-късен момент и която не кореспондира с обявените в ТР ГФО, баланси и отчети.
Самият ответник принципно не спори редовността на документацията, изготвена от
майка му като счетоводител на дружеството, но твърди, че има неосчетоводени
първични счетоводни документи, т.е. неотразяване на конкретни стопански операции.
Съгласно правилото на чл.154 ал.1 ГПК ответникът е следвало да докаже твърденията
си за направени разходи, удостоверени чрез РКО. РКО се споменават в отговора на
исковата молба, където в посочения в табличен вид паричен поток са отразени РКО,
приложен е опис на издадените РКО с посочени номер, дата и платена сума и са
направени доказателствени искания за задължаване на ищеца да представи описаните
РКО и за допускане до разпит на лицата, подписали ордерите. Не са изложени обаче
каквато и да било фактически твърдения на кого е плащано с РКО и на какво
основание. В допълнителната искова молба ищецът заявява, че не знае за какви РКО
става въпрос и поддържа твърдението си с исковата молба, че липсват разходно-
оправдателни документи. В допълнителния отговор ответникът настоява повторно да
бъде задължен ищецът да представи РКО, като посочва, че те са за суми, изплащани
допълнително на служители на дружеството. В молба от 28.10.2020 г. на л.553 том 2
поддържа, че се касае до допълнителни възнаграждения, изплащани в брой на
служители на дружеството извън работните им заплати. В първото съдебно заседание
ищецът отново оспорва да разполага с РКО, твърди, че няма такива и няма как да ги
представи, при което ответникът е заявил, че той иска да черпи права от собственото
си неизправно поведение, защото ордерите следвало да намерят счетоводно отражение
по сметка 501 и ще направи искане за изискване на РКО от лицата, получили сумите, за
да ги представи като доказателства. Ответникът е поискал и съдът му е дал
възможност да представи сочените РКО, като не е приел направеното от ищеца
7
възражение за настъпила преклузия с мотив, че представянето на доказателствата от
ответника се налага поради твърденията на ищеца, че такива не са съставени при него.
След заседанието ответникът с нарочна молба за първи път посочва имената на лицата,
получили суми по РКО и представя заверени от него по реда на чл.32 ЗАдв.
ксерокопия. Запознавайки се с представените РКО, ищецът със становище от
01.02.2021 г. на л.905 от делото оспорва същите като създадени за нуждите на
производството, твърди, че част от лицата никога не са били служители на
дружеството, а друга част не са били служители към датите на получаване на сумите.
Във връзка с това оспорване за първи път с молба от 17.02.2021 г. ответникът излага
твърдения, че плащането по ордерите е във връзка с правоотношение по договор № 20/
01.10.2017 г., сключен между „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД като възложител и
„Хюман Експерт Консулт“ ООД като изпълнител, като служителите на второто
дружество били командировани от първото дружество из цялата страна за изпълнение
на възложени им от него дейности в предметния обхват на дружеството и съответно
платените суми представлявали командировъчни. По делото такъв договор не е
представен. Във въззивното производство съдът е задължил ответника да представи
оригиналите на РКО, което е сторено. Разпитани са трима свидетели, на които е
плащано с процесните РКО. Настоящият състав излага така детайлно процесуалните
действия на страните, за да обоснове извода си за основателност на заявеното от ищеца
в първоинстанционното производство възражение, поддържано и пред въззивния съд с
отговора на въззивната жалба, че ангажираните от ответника писмени доказателства –
РКО и гласни доказателства, събрани за установяване основанието на плащане по РКО,
са преклудирани. Счетоводното обслужване на ищеца в исковия период е било
възложено на майката на ответника св. К.а и тя е предала на ищеца счетоводна
документация, в която процесните РКО не са се съдържали, нито съществуването им е
било отразено във вторични счетоводни документи. Самата тя в с.з. на 05.07.2021 г. е
дала показания, че е включила РКО в паричния поток, приложен към отговора на
исковата молба, по настояване на ответника, че не е виждала преди това тези РКО и не
са й били предоставени към сочените в тях дати на издаване. Това съответства и на
констатациите на вещото лице, че сумите по РКО не намират счетоводно отразяване в
документите на дружеството – не са отчетени за периода, за който се сочат за
изплатени. В съдебно заседание на 26.10.2022 г. вещото лице обяснява, че касовите
ордери се издават в един екземпляр, ако трябва да са в повече екземпляри, то само един
е оригиналът, а другите са химизирани копия и оригиналът винаги се съхранява в
счетоводството на дружеството, като операциите се отразяват счетоводно в зависимост
от основанието за получаване или плащане на сумата. След като ответникът е
разполагал с оригиналите на РКО, той е имал възможност и е бил длъжен да ги
представи с отговора на исковата молба, като съответно изложи и фактите, които цели
да установи с тях. Вместо това той е настоявал да бъде задължен ищецът да представи
8
документите, за които е бил наясно, че не са в негово държане, и позовавайки се на
непредставянето им, е поискал приобщаването им по негова инициатива. Ответникът
не може да черпи процесуални права от собственото си противоправно поведение.
Процесните РКО не следва да бъдат ценени като доказателство по делото, нито следва
да бъдат ценени свидетелските показания, които са преценени за относими и допуснати
за изясняване на обстоятелства във връзка с РКО. С оглед изложеното, ответникът не е
доказал твърденията си, че със средства от касовата наличност е извършил плащания в
периода м.11.2017 г. – 10.04.2020 г. за погА.ване на задължения на дружеството към
трети лица.
Извън плащанията с РКО ответникът твърди, че на основание Заповед № К-015/
10.10.2017 г. на 22.04.2020 г. е разпределена печалба от предходни години в размер на
32 093.63 лв., като счетоводно това било отразено с мемориален ордер 4/20.
Цитираната заповед е приета като доказателство по делото и видно от съдържанието й,
е разпоредено в счетоводните регистри да се отрази като разчет към действащия до
10.10.2017 г. собственик на счетоводната касова наличност и неразпределената и
текуща печалба. По делото не са представени решения на едноличния собственик на
капитала на дружеството за разпределение на печалба както за конкретни години, така
и с натрупване, като ищецът категорично отрича да са вземани такива. Вещото лице
посочва, че счетоводното записване сочи плащането да е извършено от сметка 501 в
полза на „ДДД Експерт България“ ЕООД и Т. К.. Извършена проверка при „ДДД
Експерт България“ ЕООД е установила, че при него счетоводно не е отразено
получаване на сумата като приход от девидент. В съдебно заседание пред въззивния
съд вещото лице обяснява, че мемориалният ордер не е следвало да бъде осчетоводяван
предвид липсата на взето решение за разпределяне на девидент, т.е. предвид липсата
на основание за извършване на операцията. Извън горното, съдът счита, че К. изобщо
не е бил компетентен да издава заповеди след 13.03.2020 г., когато е прекратено
мандатното му правоотношение, защото във вътрешните отношения с дружеството
именно от тази дата той е престанал да има качеството управител. Във вътрешните
отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на
управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага, съдружниците са
обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага. Вписването на
решението за овластяването, респ. неговото заличаване само третите лица за има
действие от датата на вписване на това обстоятелство в ТР. По изложените
съображения съдът приема за недоказано възражението на ответника, че със средства
от касовата наличност е погасено задължение към бивши собственици.
Последното възражение, с което ответникът се домогва да опровергае
наличието на липса, е че като управител на „ДДД Експерт България“ ЕООД и „ДДД
Експерт Велико Търново“ е издал заповеди № ВТ-009 и № Б-012 и двете от 01.04.2020
г. за преустановяване воденето и за приключване на счетоводната касова наличност на
9
тези дружества и за разчитането на касовата наличност към „ДДД Експерт Контрол“
ЕООД, т.е. че е извършено обединяване на касите на трите дружества, за които по
делото не е спорно и това е видно и от вписванията в ТР, че са свързани лица и имат
идентичен предмет на дейност. На първо място за издадените заповеди важи
изложеното по-горе по отношение действието на решението за освобождаване на
управител. Заповедите са издадени след като К. вече не е бил управител на нито едно
от трите дружества, което по отношение на ДДД Експерт България“ ЕООД и „ДДД
Експерт Велико Търново“ се установява от справка в ТР. По делото не е установено
парични средства от едно дружество да са постъпили в касата на друго дружество.
Отделно от това, обединяването на каси на различни юридически лица –
самостоятелни търговци противоречи на принципите и изискванията на ЗСч. и
фискалното законодателство за задължително водене на счетоводна отчетност, за
аналитичност в отчетността, за документална обоснованост движението на парични
средства с първични документи, съдържащи ЕИК – идентификация на съответния
търговец.
Предвид изложените съображения съдът в настоящия му състав намира, че
предявеният от „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД иск с правно основание чл.145 ТЗ е
основателен за пълния претендиран размер. По делото, след анализ на събраните
доказателства, бе установено твърдяното несъответствие между документалното и
фактическото състояние на имуществото на дружеството към релевантния за спора
момент от управлението на Т. К. – реално липсваща касова наличност в размер на
исковата сума, което съставлява имуществена вреда и обуславя ангажирането на
отговорността на бившия управител. Решението на ОС – Велико Търново като
правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските: На „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 19 170 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-13/ 11.05.2022 г. по т.д. № 92/ 2020 г. по
описа на ВТОС.
ОСЪЖДА Т. Д. К. с ЕГН ********** да заплати на „ДДД Експерт Контрол“
ЕООД – София, с ЕИК *********, сумата 19 170 /деветнадесет хиляди сто и
седемдесет/ лв. – направени разноски за производството пред ВТАС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в двуседмичен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11