№ 630
гр. Стара Загора, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20215530102674 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Ищците КР. ЮР. В., Г. В. В. и ХР. Г. В. твърдят в исковата си молба, че на осн.
чл.380, ал.1 от КЗ на няколко пъти отправяли застрахователни претенции за доброволно
уреждане на спора и за изплащането на парично обезщетение за претърпените от всеки един
от тях по отношение на неимуществените и имуществените вреди, вследствие на пътно -
транспортното произшествие (ПТП), настъпило на 18.06.2016 г., но през цялото време от
страна на ответното дружество това се неглижирало и все било с отговор - ще помислим,
ама не искате ли такава и такава сума, която била подигравателна и затова до момента не
били уредени отношенията им във връзка с образуваните пред застрахователя три щети.
С едно единствено Писмо изх. № НЩ/120 от 11.02.2021 г., отправено до адв. Д.Д. и с
копие до пострадалите лица, от страна на застрахователното дружество било посочено, че
във връзка с настъпилото застрахователно събитие по Застрахователна полица № BG/02/1
15002756069 и заведена щета № 16100233232 - ПТП от дата 18.06.2016 г. уведомявали, че по
отношение на пострадалото дете ХР. Г. В., Експертния съвет на ЗД „Бул Инс“ АД бил
определил застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Поясняват, че към ЗД „Бул Инс“ АД от страна на пострадалите лица, били образувани
по повод настъпилото на 18.06.2016 г. ПТП общо 3 (три) искания за обезщетения. Това
станало на 28.07.2016 г., откогато започвала да тече и ЛИХВА ЗА ЗАБАВА върху всяко
едно от обезщетенията. Имало и четвърто - за тотална щета на лекия автомобил ВАЗ, но
същата била ликвидирана, като било изплатено обезщетение от страна на дружеството на
бащата на Г. В. В., тъй като той бил собственика на автомобила.
Всяка една от образуваните три щети била, както следва:
Щета № **********/28.07.2016 г. - на името на КР. ЮР. В., Щета № ******* - на
името на Г. В. В. и Щета № **********/28.07.2016 г. - на името на ХР. Г. В..
Самото ПТП настъпило на 18.06.2016 г. по път 66029 при км 2+000, общ. Стара
1
Загора, когато в посока от с. Калитиново за гр. Стара Загора, се движел л.а. „Фолксваген
Поло“, с peг. № *******, собственост на Е.Н.С, управляван от съпруга й Христо Тонев
Стоев от гр. Стара Загора. Христо Тонев Стоев губи контрол над управляваното от него
МПС и навлиза в насрещната лента за движение на МПС, в която точно в този момент се
движел л.а. „ВАЗ 2105“, с pe^ № КН7422АМ, собственост на Васил Асенов В. и управляван
от сина му Г. В. В.. На посоченото място, в район на разклон, пред автомобила на Г. В. В.
предстоял ляв завой. Срещу него, след десен завой, в източната лента, се движел Христо
Стоев. В дадения момент, водачът на л.а. „Фолксваген напуснал лентата си за движение и
навлязъл в насрещната лента. Водачът на насрещния автомобил го възприел като опасност и
предприел плавно насочване надясно и задействане на спирачната система. Настъпил удар
по време на спиране на двата автомобила. Ударът бил изцяло в лентата на движение на л.а.
„ВАЗ 2105“. В автомобила „ВАЗ 2105“, освен водача му Г. В. В., били съпругата му КР. ЮР.
В., както и сина им ХР. Г. В.. След ПТП, четиримата участници в ПТП били откарани в
ЦСМП - Стара Загора, като Христо Стоев и Г.В. били настанени за лечение в УМБАЛ
„Проф. д-р Ст.К.ич“ без опасност за живота им, а К.В. и Х.В. били прегледани и освободени
от лечебното заведение. За лекият автомобил „Фолксваген Поло“ с pe^ № *******,
собственост на Е.Н.С, управляван от Христо Тонев Стоев, имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/02/115002756069 в
ЗД „Бул Инс“ АД. гр. София. Застрахователното събитие настъпило в периода в който
застраховка „Гражданска отговорност“ била валидна. По повод осъществилото се ПТП било
образувано досъдебно производство № 1228 зм-215/2016 г. по описа на ОД на МВР, сектор
„Пътна полиция" Стара Загора и Прокурорска преписка № 2595/2016 г. по описа на Районна
прокуратура Стара Загора. Наказателното производство е образувано за престъпление по
чл.343, ал.1, б."б“, вр. с чл.342. ал. 1 от НК.
В хода на разследването била назначена съдебномедицинска експертиза №
391/31.10.2016 г. на КР. ЮР. В., изпълнена от д-р Тодор Г.ев Тодоров - специалист съдебен
лекар, вещо лице в списъка на Окръжен съд - гр. Стара Загора. Видно от заключението на
същата, КР. ЮР. В. била получила следните травматични увреждания: контузия на гръдния
кош /кръвонасядания в областта на гръдната кост, лявата подключична ямка и лявата гърда/;
кръвонасядане на корема; контузия на лявата лакътна става; контузия на лявата колянна
става; кръвонасядания на двете подбедрици. Тези увреждания причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Като усложнение във връзка с преживяната
травма, пострадалата К.В. развила и посттравматично стресово разстройство, което се
преценяло по медикобиологичния квалифициращ признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, който признак бил извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Срокът за възстановяване от физическата травма продължил 36 дни.
По-късно била назначена Допълнителна експертиза към съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 391/21.03.2019 г., изпълнена от д-р Тодор Г.ев Тодоров -
специалист съдебен лекар, вещо лице в списъка на Окръжен съд - гр. Стара Загора. Видно от
заключението на същата, описаните травматични увреждания в изготвената първоначална
експертиза не били довели до трайно затруднение на движението на врата, снагата и
крайниците. Срокът за възстановяване от тези травматични увреждания се вмествал в
рамките на един месец.
В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза №
385/31.10.2016г. на Г. В. В., изпълнена от д-р Теодор Танков Стаматов - специалист съдебен
лекар, вещо лице в списъка на Окръжен съд - гр. Стара Загора. Видно от заключението на
същата Г. В. В. получил следните травматични увреждания: контузия на шийния и пояснил
отдел на гръбначния стълб с травми на нервните коренчета в шиината и поясната област и
данни за аксонална дегенерация на нервус медианус и нервус фибуларис в ляво.
След това била назначена нова съдебно-медицинска експертиза № 432/2016 г.,
2
изпълнена от д-р Емил Н. Бъчваров - специалист по съдебна медицина и вещо лице в
списъка на Окръжен съд - гр. Стара Загора и д-р М. Ив. К. - специалист по неврохирургия и
вещо лице в списъка на Окръжен съд - гр. Стара Загора. Заключението на същата била, че
във връзка с ПТП на 18.06.2016г. Г.В. получил: контузия на главата гръдния кош и
крайниците. Мозъчно сътресение без загуба на съзнание. Счупване на VII ребро вляво.
Контузия на лявото коляно. Контузия на левия лакътен нерв. Друга травма на пояснил отдел
на гръбначния стълб. Посттравматично стресово разстройство.
В заключение бил направен обоснован извод, че уврежданията причинили на Г. В. В.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда по смисъла на НК.
По-късно била назначена и извършена последваща Съдебномедицинска експертиза
по това досъдебно производство от 31.10.2018г. на Г. В. В., изпълнена от д-р Хрисан
Божанов Митев - специалист неврохирург. В същата се посочвало, че: „При процесното
ПТП пострадалият Г. В. В. получил следните травматични увреждания: Контузия на
гръдния кош в лявата част; Фрактура на 7-мо ребро вляво (неубедителна); Контузия на лява
лопатъчна зона; Контузия и разкъсно-контузна рана на лявата лакътна област; Контузия и
охлузване на лявото коляно; Контузия на лакътния нерв (нервус улнарис) на лявата ръка;
Съмнение за стара фрактура на 2-ро и 3-то ребро вляво странично; артроза на лявата
феморо-пателарна става; хондроза на лявата патела (капачка на коляното). Заключението на
вещото лице било, че уврежданията били причинени при автомобилна катастрофа от удари
на тялото и крайниците в части от автомобилния интериор и притискане между волана и
лявата предна врата. Срокът за пълно възстановяване от получените увреждания бил до 30
дни. Остатъчните след този срок оплаквания се били дължали на съпътстващите
дегенеративни заболявания на шийния и поясния отдел на гръбначния стълб, като
получената обща травма била допринесла за тяхното,обостряне.
Впоследствие била назначена Комплексна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 173/19.07.2019г., изпълнена от д-р Тодор Г.ев Пасев - специалист съдебен
лекар, вещо лице в списъка на Окръжен съд - гр. Стара Загора и д-р Стефан Петров Шишков
- специалист неврохирург, вещо лице в списъка на Окръжен съд - гр. Стара Загора. От
тяхното заключение ставало ясно, че при настъпилото на 18.06.2016г. - ПТП Г. В. В. бил
получил:
контузия на главата, гръдния кош и крайниците. Мозъчно сътресение без загуба на
съзнание. Счупване на VII ребро вляво. Контузия на лявото коляно. Контузия на левия
лакътен нерв със засягане на сетивната част.
По-късно, отново в хода на разследването, била назначена съдебномедицинска
експертиза № 74/02.03.2018г. на ХР. Г. В., изпълнена от д-р Р.М Д.а, д.м. - специалист
съдебен лекар, вещо лице в списъка на Окръжен съд - гр. Стара Загора. Видно от
заключението на същата ХР. Г. В. получил следните травматични увреждания: контузия на
шията;
В заключение бил направен обоснован извод, че описаната контузия причинила на
ХР. Г. В. разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда по смисъла на НК.
Срокът за възстановяване от физическата травма бил по-кратък от 30 дни.
Наказателното производство по досъдебно производство № 1228-ЗМ- 215/2016г. по
описа на ОД на МВР Стара Загора, пр. пр. № 2595/2016г. по описа на РП - Стара Загора,
било прекратено. Това станало с Постановление от 27.08.2019 г. на Районна прокуратура
Стара Загора, като било прието, че деянието не съставлява престъпление. Разпоредено било
постановлението, ведно с досъдебното производство да били изпратени на ОД на МВР гр.
Стара Загора за налагане на административно наказание на виновния за станалото ПТП
3
водач Христо Тонев Стоев. Постановлението за прекратяване било обжалвано пред Районен
съд Стара Загора, като с Определение от 13.09.2019г. по ч.нак.дело № 2376 / 2019 г. по
описа на Районен съд Стара Загора, било потвърдено постановлението от 27.08.2019г. По
този начин постановлението за прекратяване на наказателното производство влязло в
законна сила на 29.10.2019 г.
За всеки един от пострадалите лица поотделно представят медицинска документация.
Най-тежко от това ПТП бил пострадал Г. В. В. и най- продължително било неговото
лечение. В по-малка степен била пострадала КР. ЮР. В., а най- леко пострадал синът им Х.Г
В..
От представената медицинска документация, можело да се направи безспорно
заключение, че и тримата получили разстройство на здравето, причинено именно от
настъпилото ПТП от 18.06.2016 г. и които вреди били в пряка и непосредствена връзка с
претърпяното от тях ПТП.
Безспорна била и отговорността на ЗД „Бул инс“ АД в настоящия казус, като
отговорността на дружеството била обусловена от сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновният за настъпилото ПТП лек автомобил „Фолксваген Поло“ е per №
*******, собственост на Е.Н.С, управляван от Христо Тонев Стоев, по валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/02/115002756069.
Съгл. чл.429, ал.1, т.1 от КЗ: „ С договора за застраховка „Гражданска отговорност “
застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.1 от КЗ „Застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покривал отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт“ - в случая претенциите им касаят неимуществени и
имуществени такива, претърпени при настъпило ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ ”Увреденото лице, спрямо което
застрахованият бил отговорен, имало право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380” или с
други думи увредените, както било в случая, спрямо които застрахованият бил отговорен,
имали право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
За ангажиране на отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице,
било необходимо ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване
претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице.
В конкретния случай считат, че не са спорни по делото следните факти - датата,
мястото и настъпилото ПТП между конкретните, описани по-горе две МПС, техните водачи,
както и относно това дали било извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца (в случая на Христо Тонев Стоев), застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, вкл. претърпените от ищците вреди и причинно-
следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат за всеки един от тях.
Считат, че не е спорно по делото размера на всички имуществени вреди - доказани с
представените в исковата молба писмени доказателства. Това също било важно да се
4
установи още с отговора на исковата молба от страна на ответника - дали признавал този
размер или го оспорвал, тъй като при положение, че оспорвал настъпилите имуществени
вреди, които претендират, както следва: По отношение на КР. ЮР. В. - 10,00 лв.; По
отношение на Г. В. В. - 133,60 лв.; По отношение на ХР. Г. В. - 10,00 лв., щели да бъдат
принудени да поискат назначаване по делото съдебно-счетоводна експертиза, която в
крайна сметка и разходите по изготвянето й ще бъде възложена и накрая ще се заплати
изцяло от ответника по делото.
Спорно било, както до настоящия момент, така и по самото дело - какво точно
обезщетение следва да бъде присъдено на всеки един от пострадалите лица за
неимуществени вреди поотделно.
Описаните от ищците обстоятелства били подробно документирани в множеството
писмени доказателства, които представят - Амбулаторни листи. Болнични листи, Епикризи,
Етапни епикризи. Съдебно-медицински експертизи и др.
Отбелязват нещо ВАЖНО, а именно, че: Досъдебно производство № 1228 зм-
215/2016 г. по описа на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция” Стара Загора било
ПРЕКРАТЕНО с Постановление от 07.04.2017г. постановено по Прокурорска преписка №
2595/2016 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора. Това Постановление също го
представят като доказателство по делото. Наказателното производство било прекратено от
Районния прокурор Таня Божилова, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. е чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК, с мотива, че деянието не съставлявало престъпление, а препис от постановлението й
следва да било изпратено в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, за
налагане на административно наказание на ХРИСТО ТОНЕВ СТОЕВ.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, „Влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца“. Следователно, задължителната сила на присъдата се отнасяла до
всички елементи на осъществения престъпен състав, поради което молят съда да приеме, че
са били установени по безспорен начин обстоятелствата, установени от наказателния съд, а
именно - факта на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и
причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.
Тъй като, независимо, че не било приключило делото с присъда за виновния водач
Христо Тонев Стоев, а с налагането на административно наказание - глоба, то трайната
практиката на ВКС на РБ, наказателна колегия, била в същия смисъл и за приключване на
процедурата с налагане на административно наказание.
Ето защо, молят в доказателствените си искания, да бъде изискана от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора - Досъдебно производство № 1228 зм-215/2016 г.
по описа на ОД на МВР, за да станело ясно, че виновния за настъпилото ПТП водач бил
санкциониран.
От друга страна, за да се ангажирала отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1
от КЗ, било необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на
изискванията на чл.380 КЗ.
В случая безспорно било наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на процесното ПТП - 18.06.2016 г. за увреждащия лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с pen № *******, собственост на Е.Н.С, управляван от Христо Тонев Стоев, имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица
BG/02/115002756069 в ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, по силата на която ЗД „Бул Инс АД, гр.
София, бил поел задължение да обезщети увредените трети лица при използването на
5
застрахования автомобил.
Съдът следва да приложи законовата разпоредба на чл.498, ал.З КЗ, която обвързвала
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията
пред застрахователя или пред негов представител.
Последните документи, които лично ищците, представили на застрахователя, били с
дата от 07.01.2021г., оттогава до момента изтекли много повече от изискуемите се три
месеца по закон.
Касаело се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.
Следователно, изтичането на рекламационния срок бил предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ ищците били предявили 3 (три)
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред
ответното застрахователно дружество, но същото бездейства.
Молят съда да постанови, че предявените искове били процесуално допустими. На
следващо място следва да били налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В тази връзка, считат с оглед всички данни по делото, че за справедливото
обезщетяване на нанесените на:
По отношение на първия ищец КР. ЮР. В. неимуществени вреди от това ПТП,
следвало да бъде определено обезщетение в размер на 4500 лв. (четири хиляди и петстотин
лева). Считат също така, че претенцията в този размер била основателна и доказана. Тази
сума ще възмездявала в достатъчна степен причинените на този ищец болки и страдания,
като същата съответствала и на практиката на ВКС, постановена по сходни случаи.
По отношение на втория ищец Г. В. В. неимуществени вреди от това ПТП, следвало
да бъде определено обезщетение в размер на 8500 лв. (осем хиляди и петстотин лева).
Считат също така, че претенцията в този размер била основателна и доказана. Тази сума ще
възмездявала в достатъчна степен причинените на този ищец болки и страдания, като
същата съответствала и на практиката на ВКС, постановена по сходни случаи.
По отношение на третия ищец ХР. Г. В. неимуществени вреди от това ПТП, следвало
да бъде определено обезщетение в размер на 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева). Считат
също така, че претенцията в този размер била основателна и доказана. Тази сума щяла да
възмездява в достатъчна степен причинените на този ищец болки и страдания, като същата
съответствала и на практиката на ВКС, постановена по сходни случаи.
По отношение претенциите на ищците за неимуществени вреди: Претърпените и от
тримата ищци неимуществени вреди, се изразявали във: физически и психически болки и
страдания. По отношение на КР. ЮР. В.: Видно от издаденото й на 22.06.2016 г.
Съдебномедицинско удостоверение от д-р Тодор Г.ев Тодоров, при извършения й преглед се
установявало, а и от цялата медицинска документация били установени следните
травматични увреждания: - Контузия на гръдния кош /кръвонасядания в областта на
гръдната кост, лявата подключична ямка и лявата гърда/; Кръвонасядане на корема;
Контузия на двете подбедрици.; По отношение на Г. В. В.: Видно от цялата медицинска
документация били установени следните травматични увреждания: - Контузия на главата;
Мозъчно сътресение без загуба на съзнание; Контузия на гръдния кош в лявата част;
Контузия на лява лопатъчна зона; Контузия и разкъсно-контузна рана на лявата лакътна
област; Контузия на лакътния нерв (нервус улнарис) на лявата ръка; Контузия и охлузване
6
на лявото коляно; Счупване на 7-мо ребро вляво . По отношение на Христини Г.ев В.: Видно
от цялата медицинска документация било установено следното травматично увреждане: -
контузия на шията. Несъмнено всеки един от пострадалите бил преживял поотделно и силен
психо-емоционален стрес. Вследствие на това ПТП за всеки един от тях е настъпило
посттравматично стресово разстройство. Непосредствено след настъпилото ПТП били
налице безпокойство, притеснение и нарушаване на съня им. Всеки един сънувал кошмари
как отново и отново катастрофирал. Детето се стряскало насън и се събуждало с плач, при
което било естествено това да притеснявало цялото му семейство. За всеки един от ищците
тези, описани подробно по-горе наранявания, му причинили поотделно големи болки и
страдания. Всички тези вреди (неимуществените) представлявали неблагоприятни
психически изживявания, които били пряка и непосредствена последица от самото
увреждане и следва да бъдат обезвредени от ответното дружество. По отношение на
претендираните ЛИХВИ ЗА ЗАБАВА върху дължимото застрахователно обезщетение за
всяки един от исковете: Съгласно Кодекса за застраховането ЗД „Бул Инс“ АД, по
отношение на всяко едно от пострадалите лица, на името на което са били образувани по
повод настъпилото на 18.06.2016г. ПТП общо 3 (три) искания за обезщетения, се дължало
ЗАКОННА ЛИХВА ЗА ЗАБАВА върху всяко едно от присъдените обезщетения, считано от
датата 28.07.2016 г., на която били образувани щетите пред него.
Ето защо, претенцията им била върху всяко едно определено по справедливост
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, да се дължи при осъждането на
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Във връзка с всичко гореизложено, за ищците възниквало правен интерес от
предявяването на настоящите обективно и субективно кумулативно съединени искове,
поради което молят съда, ДА ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕ, с което ДА ОСЪДИ:
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, вписано в Търговския
регистър и Регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов, с ЕГН ********** и Крум Д. Крумов с
ЕГН ********** - с начин на представляване ЗАЕДНО в качеството им на изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на:
На КР. ЮР. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Ив.
Вазов" 17, вх. 0, ет. 3, ап. 8, притежаваща Л.К. № *********, издадена на 17.11.2015 г. от
МВР Стара Загора (По щета № ********** / 28.07.2016 г.) застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди след претърпяно ПТП на 18.06.2016 г. в размер на: 4
500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), изразяващи се в претърпени болки и страдания.
КАКТО и имуществени вреди в размер на 10,00 лв. (десет лева), ВЕДНО със законната
лихва, дължима на осн. чл.429, ал.2, т.2, във вр. в ал.З от КЗ, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от 28.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
На Г. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* ап.8, притежаващ Л.К.
№ *********, издадена на 22.08.2011 г. от МВР Кюстендил (По щета № ********** /
28.07.2016 г.) застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди след
претърпяно ПТП на 18.06.2016 г. в размер на: 8 500 лв. (осем хиляди и петстотин лева),
изразяващи се в претърпени болки и страдания. КАКТО и имуществени вреди в размер на
133,60 лв. (сто тридесет и три лева и шестдесет стотинки), ВЕДНО със законната лихва,
дължима на осн. чл.429, ал.2, т.2. във вр. в ал.З от КЗ. считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или считано от 28.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
На ХР. Г. В., ЕГН ********** - малолетен, действащ, чрез законните си
7
представители Г. В. В., ЕГН ********** и КР. ЮР. В., ЕГН ********** (По щета
№********** / 28.07.2016г.) застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди след претърпяно ПТП на 18.06.2016 г. в размер на: 2 500 лв. (две
хиляди и петстотин лева), изразяващи се в претърпени болки и страдания. КАКТО и
имуществени вреди в размер на 10,00 лв. (десет лева), ВЕДНО със законната лихва, дължима
на осн. чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. в ал. З от КЗ, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или считано от 28.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират за всички направени по делото разноски от страна на ищците, които са
направили до момента - заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, както и
тези, които ще направят по делото - за вещи лица и други деловодни разноски. Представят
банкова сметка.
В о.с.з. от 15.12.2021г. ищците са направили изменение на иска по отношение на
претенцията за имуществени вреди, като претенцията на ищцата КР. ЮР. В., да се счита
предявена за сумата от 50 лева, а претенцията на Г. В. В. за имуществени вреди, да се счита
предявена за сумата от 93.60 лева.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД „Бул инс“
АД. Считат, че предявените осъдителни искове били допустими, доколкото правният
интерес при тези искове се извеждал от твърденията, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и като такива следва да бъдели приети за разглеждане. Оспорват
предявените субективно и обективно съединени искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и за законна лихва, както по основание, така и по размер. Не оспорват
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на л.а.
„Фолксваген Поло” с pen № СТ 4121 НН към сочената от ищците датата на ПТП -
18.06.2016г. Не оспорват настъпването на ПТП на 18.06.2016г., но оспорват твърдението, че
ищците били пострадали при това ПТП. По делото липсвало представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който съответното длъжностно лице да е установило,
че тримата ищци били участници в ПТП и пострадали лица. Оспорват механизма на ПТП,
като считат, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Представеното постановление за прекратяване на
наказателно производство от 07.04.2017г. не било акт по чл. 300 от ГПК. В разпоредбата на
чл. 413 ГПК изрично било посочено кои актове на наказателния съд (а не на прокуратурата)
били приравнени по последици на влязлата в сила присъда. Постановлението за
прекратяване нямало задължителен характер, съгласно чл. 300 ГПК. Без да бил установен
механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците бил
действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежало на
приложение презумцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Следователно всичко факти относно
пътния инцидент подлежали на доказване, като доказателствената тежест била върху
ищците. Оспорват твърдението, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Фолксваген Поло“.
Върху ищците била доказателствената тежест за установяване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта. Оспорват да била причинена вреда, тъй като до
настоящия момент не били представени доказателства, които да я установявали по
безспорен начин. Оспорват причинно следствената връзка между твърдените увреждания от
всеки един от ищците и соченото ПТП. Оспорват исковете и по размер. Претендираните
обезщетения били завишени и не отговаряли на принципа на справедливостта. Претенциите
на ищците били в разрез с икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, като
била завишена многократно, спрямо действителната вреда, макар човешките страдания да
били неоценими с пари. Представените медицински документи по делото
удостоверявали, че: КР. ЮР. В. била пътник в лекия автомобил. Данните в представената
медицинска документация, на нейно име, описвали следните телесни увреждания,
причинени вследствие на инцидента: Контузия на гръдния кош (без данни за увреждане на
8
вътрегръдни органи или травми на ребрата), изразяващо се в повърхностни кръвонасядания
в лявата част на гръдния кош - три овални кръвонасядания (3 до 4 см) в лявата подключична
ямка, и горната половина на лявата гърда; Хоризонтално ивицесто кръвонасядане в долната
част на корема; -Кръвонасядания по лявата (9/6см) и по дясната (4см) подбедрици;
Посттравматично стресово разстройство; Данните са от представена медицинска
документация: Лист за преглед на пациент в спешно отделение №744/18.06.16г. при УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.К.ич“ Стара Загора, с диагноза: Контузия на гръдния кош (лявата половина);
Съдебномедицинско удостоверение №184/22.06.16г.; Амб.лист №792/20.07.16г.) от
психиатър; СМЕ по ДП № 1228-ЗМ-215/2016г. Към описаните документи е записан амб.лист
№3476/30.06.16г., като в заключението се добавя - контузия на лявата лакътна става,
контузия на лявата колянна става; Този амбулаторен лист №3476/30.06.16г. не бил
представен сред документацията по делото. Разходен документ (фактура и фискален бон) за
заплащане на диск с рентгеново изследване, на стойност 10лева. Тези повърхностни
травматични увреждания били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. Оздравителния период бил
различен (зависи от повърхностните контузии), но обикновено трябвало да приключи около
20 дни. От данните в представената медицинска документация (от 2016г.) и липса на данни
за настъпили усложнения, адекватното обезщетение според дружеството било около 2 000
лева, ако претенцията бъдела доказана по основание. Г. В. В. - водача на лек автомобил
ВАЗ. Данните в представената медицинска документация, на негово име, описвали следните
телесни увреждания, причинени вследствие на инцидента: Контузия на гръден кош (лява
гръдна половина) и счупване на 7-мо ребро в ляво, което е много неубедително (приета
диагноза в Епикриза №12309 от Гръдна хирургия - 18.06.2016г., но в описваните четири
рентгенови изследвания на гръден кош нямало данни за счупвания на ребра); Контузия на
лява лопатъчна област, ляв лакът с разкъсно-контузна рана, лява раменна област, ляво
коляно с рана; Посттравматично стресово разстройство; Данните били от представената
медицинска документация: Лист за преглед на пациент в спешно отделение №743/18.06.16г.
при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.К.ич“ Стара Загора, с диагноза: Контузия на гръден кош.
Счупване на 7- мо ребро; Епикриза по И3№ 12309 от Гръдна хирургия при УМБАЛ
„Проаф.д-р Ст.К.ич“ Стара Загора, за периода 18.06.16г. - 22.05.16г., с диагноза: Контузия на
гръдния кош. Счупване на 7-мо ребро в ляво (макар, че в епикризата били описани четири
рентгенови изследвания на гръден кош, при които няма описани данни за счупвания на
ребра); Епикриза по И3№24652 ОТ Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Проф.д-р
Ст.К.ич“ Стара Загора, за периода 14.12.16г. - 17.12.16г., с диагноза: Контузия на гръдния
кош и крайниците. Съмнение за мозъчно сътресение в лека степен. Състояние след счупване
на 7-мо ребро в ляво. Контузия на ляво коляно. Контузия на левия лакътен нерв;. Странното
било, че в тази епикриза не се описвали данни или следи от счупване на 7-мо ребро в ляво,
но пък се изказвало съмнение за счупване на 2- ро и 3-то ребра в ляво. В консултацията от
психиатър е записано “При пациента може да се обсъжда личностно разстройство“. Изписан
бил без промяна в оплакванията. Представени били амбулаторни листове и епикризи,
описващи лавина от новопоявяващи се оплаквания в следващите месеци и години след
инцидента - от шия, поясна област и т.н. Поради тази пълна бъркотия били назначени три
СМЕ по ДП№1228-ЗМ - 215/2016г. (едната съдебен медик и неврохирург, другата само
неврохирург, третата била Комплексна СМЕ). От всички експертизи, най-пълна и подробна,
с логични разсъждения и изводи била експертизата, извършена от д-р Хрисан Митев -
неврохирург, която следвало да се подкрепи напълно. Т.е вследствие на инцидента от
18.06.2016г. Г.В. бил получил: Контузия на гръден кош (лява гръдна половина) и счупване
на 7-мо ребро в ляво, което било много неубедително (приета диагноза в Епикриза №12309
от Гръдна хирургия - 18.06.2016г., но в описваните четири рентгенови изследвания на
гръден кош нямало данни за счупвания на ребра); Контузия на лява лопатъчна област, ляв
лакът с разкъсно-контеузна рана, лява раменна област, ляво коляно с рана; Посттравматично
9
стресово разстройство; Всички други описани „травмчатични увреждания“ в представената
медицинска документация били много спорни и неубедителни да били следствие на
процесното ПТП. Предвид на горното считат, че адекватна сума за обезщетение била около
2 500 - 3 000 лева. ХР. Г. В. - пътник в лекия автомобил. Данните в представената
медицинска документация, на негово име, описвали следните телесни увреждания,
причинени вследствие на инцидента: Контузия на шията; Данните от представени
документи: Лист за преглед на пациент в спешно отделение при УМБАЛ „Проаф.д-р
Ст.К.ич“ Стара Загора №745/18.06.16г., с диагноза: Контузия на шията. Не се описвали
данни за счупвания на кости, прешлени или повърхностни травми. По данни от
документацията е бил в детско столче. Допълнителна СМИ по писмени данни №74 по ДП№
1228-ЗМ,№215/2016г.; Представено било направление за психиатър, издадено от личен
лекар, но нямало представени данни да била осъществена консултация. Предвид на горното
считат, че адекватна сума за обезщетение била около 800 - 1 000 лева. При определяне на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост, следва
да се вземели предвид всички факти и обстоятелства, посочени в ПП на ВС № 4/1968г. - дата
на настъпване на ПТП - 18.06.2016г., т.е. преди повече от 5 (пет) години, възрастта на
пострадалите лица, социално- икономическата обстановка в страната, социалния статус и
положени на ищците и т.н.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Безспорно е установено по делото, че процесното ПТП е настъпило на 18.06.2016г. по
път 66029 при км 2+000, общ. Стара Загора, когато в посока от с. Калитиново за гр. Стара
Загора, се движел л. а. „Фолксваген Поло“, с peг. № *******, собственост на Е.Н.С,
управляван от съпруга й Христо Тонев Стоев от гр. Стара Загора. Христо Тонев Стоев
изгубил контрол над управляваното от него МПС и навлязъл в насрещната лента за
движение на МПС, в която в този момент се движел л. а. „ВАЗ 2105“, с peг. № КН7422АМ,
собственост на Васил Асенов В. и управляван от сина му Г. В. В.. Водачът на л. а.
„Фолксваген“ напуснал лентата си за движение и навлязъл в насрещната лента. Настъпил
удар по време на спиране на двата автомобила, който бил изцяло в лентата на движение на
л.а. „ВАЗ 2105“. Вследствие на удара ищците Г. В. В., КР. ЮР. В. и ХР. Г. В. получили
телесни увреждания.
По случая е образувано досъдебно производство № 1228 зм-215/2016 г. по описа на
ОД на МВР, сектор „Пътна полиция" Стара Загора и Прокурорска преписка № 2595/2016 г.
по описа на Районна прокуратура Стара Загора. Наказателното производство е образувано
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б“, вр. с чл. 342. ал. 1 от НК. С постановление №
2595/2016 г. от 07.04.2017 г. Районна прокуратура гр. Стара Загора е прекратено на
основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието не
съставлява престъпление.
Страните не спорят, че за лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № *******,
собственост на Е.Н.С, управляван от Христо Тонев Стоев, към датата на ПТП е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица
BG/02/115002756069 в ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.
Установено е, че ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение
пред в ЗД „Бул Инс“ АД видно от представените по делото 3 бр. уведомления от
07.01.2021г. за всеки един от ищците - Г. В. В., КР. ЮР. В. и ХР. Г. В..
От представената по делото Епикриза от Клиника по гръдна хирургия при УМБАЛ -
Ст. Загора за Г. В. В. се установява, че е бил хоспитализиран на 18.06.2016 г. и изписан на
22.06.2016 г. поставена му била основна диагноза: Контузио торацис.
От Епикриза от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ - Ст.Загора е видно, че
ищецът Г. В. В. е бил хоспитализиран на 14.12.2016г. и изписан на 17.12.2016г., като му
10
била поставена окончателна диагноза: Контузио капитис, торацис ет екстреметатис.
С Епикриза от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ - Ст. Загора към ИЗ № 14115
на името на Г.В. се установява, че последният отново е постъпил на 09.07.2018г., изписан на
12.07.2018г. Била му поставена окончателна диагноза: Контузио коли. Анамнеза: Пациентът
пострадал преди години при ПТП с остатъчни оплаквания по шията и крайниците. Бил е
изписан с подобрение.
От заключението на назначената по настоящото дело съдебно-счетоводна експертиза,
се установява, че претърпените имуществени вреди по повод настъпилото ПТП са общо в
размер на 153.60 лв., както следва: за ищцата КР. ЮР. В. - 50.00 лв.; за ищеца Г. В. В. - 93.60
лв.; за ищеца ХР. Г. В. - 10.00 лв.
По делото, с оглед установяване на фактическите обстоятелства, е назначена
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвена на базата на събраните доказателства. От заключението й се
установява, че лекият автомобил ВАЗ 2105 се е движил в посока юг, към с. Калитиново, в
попътната си лента на платното. Срещу него, в посока север, към разклона с път Ст. Загора -
Н. Загора, в своята попътна лента, се е движил л. а. Фолксваген. Посочва, че анализът на
вида на деформациите по автомобилите, тяхното геометрично разположение и положението
на оставените следи, определят центъра на мястото на удара на 1,9 м. източно и 10,1 м.
южно от т. О. Центърът на удара бил в лентата за посока юг, т. е. в лентата за движение на
л. а. ВАЗ, на 1,5 м. в ляво от осовата линия, спрямо посоката на движение на л. а.
Фолксваген. В момента на удара са контактували предна челна лява част на л.а. Фолксваген
с предна челна лява част на л. а. ВАЗ. Спрямо пътното платно, л. а. Фолксваген бил
разположен в лентата за насрещно движение, с надлъжна ос под ъгъл 2,5° спрямо осовата
линия. Лекият автомобил ВАЗ бил разположен в попътната си лента за движение. Ударът е
челен нецентрален, припокриването /застъпването/ на автомобилите в момента на удара е
около 0,35 м.
В зоната на ПТП нямало въведено ограничение на скоростта с пътни знаци. В сила
било ограничението на скоростта на 90км/ч. за МПС кат. “В“ извън населени места.
Следователно, скоростта на движение и на двата автомобила е била по-ниска от максимално
разрешената. Скоростта на движение на двата автомобила била съобразена и с пътно-
климатичните условия - дневна светлина, сухо, слънчево време, хоризонтален участък от
пътя, без дупки и/или кърпежи, асфалтово покритие.
Автоекспертът посочва, че водачът на л. а. Фолксваген е създал опасността за
движението - навлязъл в лентата за насрещно движение на разстояние 34,35 м. преди
мястото на удара. Това разстояние е по-малко от опасната му зона за спиране (42,65м.).
Следователно не е имал техническа възможност да предотврати произшествието със
спиране. Той имал възможност да предотврати процесното ПТП, като контролира
непрекъснато управлението на автомобила и поддържа траектория при която управлявания
от него автомобил не навлиза частично или изцяло, както е в случая, в лентата за насрещно
движение. По този начин автомобилите биха се разминали дори ако са се движили с по-
висока скорост от изчислената.
Според заключението телата на пътуващите в л.а. ВАЗ след удара, са полетели напред
и в ляво, в резултат на инерционната сила и това е причината шията на детето да се
притисне/удари в колана на детското столче. Водачът е получил уврежданията от
притискане в обезопасителния колан и от ударите на деформираните елементи на
автомобила - предна лява колонка; предна лява врата; вертикалния пояс на автомобила в
ляво и волана. Пътничката на предна дясна седалка също е получила увреждания от
притискане на тялото в обезопасителния колан и от удари на долните крайници в
елементите под арматурното табло.
Извежда се следната причина за настъпване на процесното ПТП: От техническа
11
гледна точка причината за ПТП е навлизането на л.а. Фолксваген Поло в лентата за
насрещно движение в момент, когато по нея се е движил л.а. ВАЗ 2105. Причините за това
навлизане имат субективен характер. Скоростта с която се е движил л.а. Фолксваген преди
удара е съобразена с радиуса на завоя, т.е. завоя може да бъде преминат безопасно със
скорост 64 км/ч. В действията на водачът на л.а. ВАЗ няма пропуски и нарушения довели до
настъпване на процесното ПТП. Водачът на л.а. Фолксваген не е контролирал непрекъснато
траекторията на движение на управлявания от него автомобил и е допуснал той да навлезе в
лентата за насрещно движение.
В съдебно заседание вещото лице Н. прави уточнението, че водачът на л.а.
Фолксваген на излизане от завоя се отклонява в лентата за насрещно движение. Започва да
прави завоя на дясно, обаче не го довършва и продължава направо, по този начин влиза в
лентата за насрещно движение. Когато се е усетил, че е в лентата за насрещно движение и
натиска рязко спирачките, но е закъснял. Ударът е настъпил в лентата на л.а. ВАЗ. Когато се
натисне спирачката, отбелязва, че колелата блокират и колата става неуправляема.
За установяване на фактическите обстоятелства, касаещи причинените телесни
увреждания на ищците, е назначена комплексна съдебномедицинска експертиза, неоспорена
от страните и която съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвена.
Пострадалата КР. ЮР. В. е получила следните травматични увреждания при
процесното ПТП: контузия на гръдния кош /с кръвонасядане в областта на гръдната кост,
лявата подключична ямка, лявата гърда/; кръвонасядане на корема; контузия на лявата
лакетна става; контузия на лявата колянна става; кръвонасядане на двете подбедрици. В
областта на гръдната кост, лявата подключична ямка и към горната половина на лявата
гърда се намирали три овални синкави кръвонасядания с диаметър от 3 до 4 см, в долната
трета на корема се намирало хоризонтално, ивицесто, сивкаво кръвонасядане с размери 24/4
см. В дясната слабинна област, сред това кръвонасядане се намирало уплътнение с овална
форма с размери 4/2 см. По външната повърхност на лявата подбедрица, в средната трета се
намирало овално синкаво кръвонасядане с размери 9/6 см. Такова кръвонасядане се
намирало и по предната повърхност на дясната подбедрица с диаметър 4 см/ от СМЕ №391
от 2016г/.
Тези травматични увреждания причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Срокът на възстановяване на тези физически травми се
вмествал в рамките на един месец. Като усложнение от преживяната травма и ПТП
пострадалата развила посттравматично стресово разстройство, което представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
За пострадалия Г. В. В. били налице следните травматични увреждания: контузия на
шийния и поясния отдел на гръбначния стълб с травми на нервните коренчета в шийната и
поясната област; контузия на главата, /лява половина/ и крайниците. Мозъчно сътресение
без загуба на съзнание; контузия на гръден кош; Счупване на 7 ребро в ляво; контузия на
лявото коляно, левия лакетен нерв; разкъсно-контузна рана на лява лакетна област;
посттравматично стресово разстройство. Тези травматични увреждания причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и представляват
разстройства на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Срокът на
възстановяване от получените увреждания при правилно проведено лечение е от порядъка
на 20 дни /до 30 дни/. Остатъчните оплаквания, след този срок се дължат на съпътстващи
дегенеративни заболявания на шийния и поясния отдел на гръбначния стълб, като
получената обща травма е допринесла до обострянето им.
Пострадалото дете ХР. Г. В. е получило контузия на шийния отдел на гръбначния
стълб. Тази контузия е получена от удар с или върху твърд тъп предмет и съответства на
увреждане, получено при ПТП. Причинила е временно разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Периодът на възстановяване е до 30 дни.
12
Вещите лица съобщават, че за лицата няма данни по делото някое от тях да е
изпаднало в безсъзнание. И двамата седящи на предните седалки са били с поставени
обезопасителни колани, а ХР. Г. В. е седял на задната лява седалка, зад водача, също с
поставен предпазен колан, на фиксирано детско столче. В мига на челно-левия удар между
двете МПС телата на пътуващите в автомобила, управляван от Г.В., полетели напред и леко
в ляво под действието на инерционните сили и придадената им кинетична енергия.
Като резултат от удара ищецът Г.В. получил увреди от притискане в обезопасителния
колан и от удари на деформираните елементи на колата - предна лява колонка, предна лява
врата, волана. К.В. получила увреждания от притискане на тялото и в обезопасителния колан
и от удари на долните крайници в елементите под арматурното табло. Х.В. получил травма
на шията от удар и притискане в предпазния колан.
Излагат становището, че травматичните увреждания, получени от всеки от
пострадалите на 18.06.2016г. са във пряка причинна връзка с процесното ПТП от същата
дата.
Ищците са възстановени физически напълно с изключение на психотравмата ,която
може да продължава до края на живота.
На въпроса дали са налице посттравматични увреждания по отношение на ищците,
вещите лица достигат до заключението, че за пострадалия Г. В. В. може да се приеме, че има
постравматична полиневропатия на базата на контузия на шиен и поясен отдел на
гръбначния стълб /аксонална дегенерация на н. медианус вляво и н.фибуларис в ляво/ ЕМГ
08.07.2019СМАП и СНАП за н фибуларис синистра/. Установените травматични
увреждания отговарят на действието на твърди тъпи предмети.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Грозданка Атанасова Саралиева, майка на ищцата К.В., посочва, че от
2012г. живеела с дъщеря си и зет си. В деня на инцидента тръгнали за с. Калитиново, заедно
с детето. Около обяд приятелка на Кремена й се обадила и й съобщила, че са
катастрофирали, без опасност за живота. Когато се върнали вкъщи, Кремена трудно се
придвижвала, била ударена в крака и гърдите, а детето било с поставена шина, която
продължило да носи 20 дни. Към този момент то било на 3 г. и 10 м., било стресирано,
плачело, стряскало се вечер и било неспокойно. Преди ПТП-то с детето излизали на
разходка в парка, след случая дълго време не излизали. Счита, че безпокойството на детето
се дължи на катастрофата. За дъщеря си споделя, че не била в добро състояние, изпитвала
болки, трудно дишала и била стресирана. Към настоящия момент изпитвала страх да
шофира. След като Кремена се върнала на работа, свидетелката се грижила изцяло за
домакинството. За Г. сочи, че бил 7 дни в болницата, тъй като бил много зле – коляното му
било ударено, стъпалото, счупени ребра, болели го лявата ръка и левия крак, не можел да
диша. Дълго време бил вкъщи да се лекува, бил съкратен от работа и не си търсил такава,
тъй като не можел. Сега отново се оплаквал, ръката му изтръпвала, коляното също, травмите
му не били отшумели. Към настоящия момент детето било много нервно и неспокойно,
преди не е било така.
В показанията си свидетеля Александър Д. Зотев, приятел със страните по делото
съобщава, че след катастрофата ги прибирал от Окръжна болница. Г. останал 5-6 дни в
болницата, детето било с превръзка на врата, а Кремена трудно се движила. Когато го
потърсят, отивал да им помага, да ги закара, където било необходимо. Спомня си, че помагал
на Кремена да се качи в автомобила, тъй като се чувствала зле. Детето след инцидента се
променило, станало нервно и стресирано. Г. дишал затруднено, имал счупени ребра, а след
като го изписали от болницата дълго време куцал с левия крак – повече от 1 година, трудно
си движил и ръката. Споделя, че към настоящия момент Г. не работи, заради проблемите с
лявата ръка, която оперирали. Преди катастрофата работил в здравната каса, а в момента в
„Градус“.
13
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите са последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото досежно сочените обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380
КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 18.06.2016 г., по силата на което Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”
АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил л.а. „Фолксваген Поло” с peг. № СТ 4121 НН трети лица, се установява от
справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице Застрахователна полица №
BG/02/115002756069 на ЗД „Бул Инс“ АД със срок на валидност от 09.11.2015г. до
08.11.2016 г. и Добавък към Застрахователна полица № BG/02/115002756069 на ЗД „Бул
Инс" АД със срок на валидност от 16.02.2016г. до 08.11.2016г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенцията си за
изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с 3 бр. уведомления
от 07.01.2021г. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП
е настъпило в светлата част на денонощието в условията на нормална видимост, като
скоростта на движение и на двата автомобила е била по-ниска от максимално разрешената и
съобразена с пътноклиматичните условия. Според приетото експертно заключение водачът
на л. а. Фолксваген е създал опасността за движението като е навлязъл в лентата за
насрещно движение на разстояние 34,35 м. преди мястото на удара. Това разстояние е по-
малко от опасната му зона за спиране (42,65м.). Според вещото лице водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП, като контролира
непрекъснато управлението на автомобила и поддържа траектория при която управлявания
от него автомобил не навлиза частично или изцяло, както е в случая, в лентата за насрещно
движение.
С оглед изложеното съдът намира, че с поведението си водачът на л.а. „Фолксваген
Поло” с peг. № СТ 4121 НН е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, където е
предвидена забраната на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
14
средство, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
На следващо място водачът на л.а. „Фолксваген Поло” с peг. № СТ 4121 НН е
нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при
движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки
момент ППС, което управляват.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача л. а.
„Фолксваген Поло” с peг. № СТ 4121 НН, са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява
всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
Основен спорен момент по делото е дали ищците са претърпели болки и страдания,
вследствие на процесното ПТП в твърдения от тях интензитет, който да обуславя
обезщетяването им в размерите: 4 500 лв. за ищцата КР. ЮР. В., 8 500 лв. за ищеца Г. В. В.
и 2 500 лв. за ищеца ХР. Г. В..
За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява представената по делото
медицинска документация, заключенията на комплексната съдебномедицинска експертиза и
на съдебно-автотехническата експертиза, както и показанията на разпитаните по делото
двама свидетели.
При определяне на обезщетението на КР. ЮР. В. , съдът съобрази следните
обстоятелства: вида, характера, тежестта и броя на травмите, а именно: контузия на гръдния
кош /с кръвонасядане в областта на гръдната кост, лявата подключична ямка, лявата гърда/;
кръвонасядане на корема; контузия на лявата лакетна става; контузия на лявата колянна
става; кръвонасядане на двете подбедрици. Тези травматични увреждания са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът на
възстановяване на тези физически травми се вмества в рамките на един месец. Като
усложнение от преживяната травма и ПТП пострадалата е развила посттравматично
стресово разстройство, което се преценя по медико-биологичния признак като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът отчита и преживяното от ищцата
напрежение, която според показанията на св. Саралиева е изпитвала затруднения при
дишане, вследствие от претърпените травматични увреждания и била стресирана.
Инцидентът й се отразил и по отношение на ежедневните домакински ангажименти, както и
към факта, че към настоящия момент се страхувала да шофира.
15
С оглед изложеното, съдът намира, че съгласно установения в нормата на чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливост, обезщетение в размер на 4 500 лв. напълно ще обезщети
претърпените неимуществени вреди от ищцата К.В., вследствие на претърпяното ПТП.
Относно размера на обезщетението на ищеца Г. В. В. , съдът взе предвид вида,
характера, броя и тежестта на травмите, а именно: контузия на шийния и поясния отдел на
гръбначния стълб с травми на нервните коренчета в шийната и поясната област; контузия на
главата, /лява половина/ и крайниците; мозъчно сътресение без загуба на съзнание; контузия
на гръден кош; счупване на 7 ребро в ляво; контузия на лявото коляно, левия лакетен нерв,
разкъсно контузна рана на лява лакетна област; посттравматично стресово разстройство.
Тези травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия и разстройства на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК. Срокът на възстановяване от получените увреждания при правилно проведено лечение е
от порядъка на 20 дни/до 30 дни/. Съдът отчита факта, че ищецът три пъти е бил
хоспитализиран във връзка с претърпените травматични увреждания, вследствие на
процесното ПТП. Ищецът е продължил да изпитва болки и след периода на възстановяване,
като според медицинската експертиза остатъчните оплаквания се дължат на съпътстващи
дегенеративни заболявания на шийния и поясния отдел на гръбначния стълб, като
получената обща травма е допринесла до обострянето им. Събраните по делото гласни
доказателства подкрепят установеното в медицинската експертиза, като в показанията и
двамата свидетели посочват, че ищецът Г.В. е останал без работа след катастрофата. В
показанията си свидетелите излагат твърдения, че ищецът e бил в най-тежко състояние от
тримата, имал проблеми с дишането вследствие на счупеното ребро, повече от година
накуцвал с левия крак, изпитвал болки, вследствие на множеството травми на краката и
претърпял операция на лявата ръка. След инцидента не можел да вдига тежко.
При така изяснената обстановка, съдът след като направи преценка на всички
обстоятелства, обуславящи претърпените болки и страдания, счита за справедлив размер на
обезщетението сумата от 8 500 лева, за която и искът следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди за малолетното
дете ХР. Г. В. , съдът съобрази обстоятелствата: възрастта на пострадалия, който към
момента на увреждането е бил на 3 години, вида, характера, тежестта и броя на травмите, а
именно: контузия на шийния отдел на гръбначния стълб, причинила временно разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Периодът на възстановяване е до 30
дни. Съдът взема предвид, че с оглед възрастта на ХР. Г. В., същият неминуемо е изживял
силен шок и емоционален стрес от инцидента, което дало отражение върху психо-
емоционалното му състояние. Преживеният стрес не е преодолян и към настоящия момент,
което се установява и от свидетелските показания, които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви, като следва да се обърне внимание на родителите да
предприемат мерки във връзка с преодоляване на емоционалните последици от
претърпяното ПТП като се обърнат към подходящите специалисти, тъй като по делото
липсват данни такива действия да са предприемани.
С оглед изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в
размер на 2 500 лв., който се явява пълният претендиран размер и което обуславя пълното
уважаване на иска. Съдът счита, че именно в този размер напълно ще бъдат обезщетени
претърпените неимуществени вреди от малолетното дете вследствие на претърпяното ПТП.
По исковете за имуществени вреди:
Видно от представените по делото доказателства, както и от заключението на
назаначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи по категоричен начин,
че КР. ЮР. В. е заплатила сумата от 50 лв., представляваща претърпени имуществени вреди,
намиращи се във връзка с процесното ПТП. Видно от заключението на експертизата се
установява, че направените разходи са във връзка с провежданото лечение при пострадалата.
16
Видно от представените по делото доказателства се установява, че във връзка с
процесното ПТП за лечението на Г. В. В. са направени разходи в размер на 93. 60 лв.,
представляващи претърпени имуществени вреди. Заключението на експертизата установява,
че направените разходи са във връзка с провежданото лечение при пострадалия.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установява и направените
разходи за лечението на пострадалото малолетно дете ХР. Г. В. в размер на 10 лв., които се
намират в причинна връзка с процесното ПТП.
От гореизложеното се налага извода, че исковете на ищците КР. ЮР. В., Г. В. В. и
ХР. Г. В. за претърпени имуществени вреди, следва да бъдат уважени изцяло.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва
от 28.07.2016 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от
КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото са представени доказателства /л.70-
л.72 по делото/, че ищците са уведомили застрахователя на 07.01.2021 г. за настъпване на
застрахователното събитие. Следователно, съдът като съобрази горепосочените разпоредби
и при липса на други данни следва да приеме, че 07.01.2021 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенциите на ищците, поради това за периода от
28.07.2016 г. до 06.01.2021 г., исковете на тримата ищци за законна лихва са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на КР.
ЮР. В. сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди след претърпяно ПТП на 18.06.2016 г., изразяващи се в претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
07.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, като за периода от 28.07.2016 г. до
06.01.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на Г. В. В. сумата от 8 500 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди след претърпяно ПТП на 18.06.2016
г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя - 07.01.2021 г. до окончателното плащане на
сумата, като за периода от 28.07.2016 г. до 06.01.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на ХР. Г. В. сумата от 2 500 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди след претърпяно ПТП на 18.06.2016
г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя - 07.01.2021г. до окончателното плащане на
сумата, като за периода от 28.07.2016 г. до 06.01.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид гореизложеното ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на КР. ЮР. В. сумата
от 50 лв., представляваща претърпени във връзка с процесното ПТП имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
07.01.2021г. до окончателното плащане на сумата, като за периода от 28.07.2016 г. до
06.01.2021г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на Г. В. В. сумата от 93.
17
60 лв., представляваща претърпени във връзка с процесното ПТП имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 07.01.2021г. до
окончателното плащане на сумата, като за периода от 28.07.2016г. до 06.01.2021г. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на ХР. Г. В. сумата от
10 лв., представляваща претърпени във връзка с процесното ПТП имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
07.01.2021г. до окончателното плащане на сумата, като за периода от 28.07.2016 г. до
06.01.2021г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора, на ищците следва да се присъдят направените от тях
разноски по делото. Съобразно данните по делото за направените разноски от страна на
ищците, следва да им се присъди сумата в общ размер на 5 321,50лв., представляваща
заплатени държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица.
Поради това съдът намира, че ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на КР. ЮР. В., Г. В. В. и ХР. Г. В. сумата в общ размер на 5 321,50 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
чрез адвокат М.Г. от САК
да заплати на КР. ЮР. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Ив.
Вазов” 17, вх. 0, ет. 3, ап. 8 сумата от 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди след претърпяно ПТП
на 18.06.2016 г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя - 07.01.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, като за периода от 28.07.2016 г. до 06.01.2021г. искът за лихва за забава
следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
чрез адвокат М.Г. от САК да заплати на КР. ЮР. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Стара Загора, ул. „Ив. Вазов” 17, вх. 0, ет. 3, ап. 8 сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща претърпени във връзка с процесното ПТП имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 07.01.2021г. до
окончателното плащане на сумата, като за периода от 28.07.2016 г. до 06.01.2021г. искът за
лихва за забава следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
чрез адвокат М.Г. от САК да заплати на Г. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
********* ап.8 сумата от 8 500 лв. (осем хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди след претърпяно ПТП на 18.06.2016
г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя - 07.01.2021г. до окончателното плащане на
сумата, като за периода от 28.07.2016 г. до 06.01.2021г. искът за лихва за забава следва да
18
бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
чрез адвокат М.Г. от САК да заплати на Г. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
********* ап.8 сумата от 93.60 лв. (деветдесет и три лева и 60 ст.), представляваща
претърпени във връзка с процесното ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя - 07.01.2021г. до окончателното
плащане на сумата, като за периода от 28.07.2016г. до 06.01.2021г. искът за лихва за забава
следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
чрез адвокат М.Г. от САК да заплати на ХР. Г. В., ЕГН ********** - малолетен, действащ
чрез законните си представители Г. В. В., ЕГН ********** и КР. ЮР. В., ЕГН **********,
сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди след претърпяно ПТП на 18.06.2016 г., изразяващи се
в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 07.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, като за
периода от 28.07.2016 г. до 06.01.2021г. искът за лихва за забава следва да бъде
ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
чрез адвокат М.Г. от САК да заплати на ХР. Г. В., ЕГН ********** - малолетен, действащ
чрез законните си представители Г. В. В., ЕГН ********** и КР. ЮР. В., ЕГН **********,
сумата от 10 лв. (десет лева), представляваща претърпени във връзка с процесното ПТП
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 07.01.2021г. до окончателното плащане на сумата, като за периода от
28.07.2016г. до 06.01.2021г. искът за лихва за забава следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
чрез адвокат М.Г. от САК да заплати на КР. ЮР. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Стара Загора, ул. „Ив. Вазов” 17, вх. 0, ет. 3, ап. 8 и Г. В. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********* ап.8 сумата от 5 321,50 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Сумите могат да се преведат по една от следните банкови сметки:
IBAN: *********
BIC: UNCRBGSF
Банка: „УниКредит Булбанк“ ЕАД
Титуляр: Г. В. В., ЕГН **********;
IBAN: *********
BIC: STSABGSF
Банка: „Банка ДСК“ АД
Титуляр: КР. ЮР. В., ЕГН **********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
19