Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и втори юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 8538 по описа за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 34408
от 07.06.2019 г., подадена от “Д.– Б.“ООД
– длъжник по изпълнително дело № 20198630401044 по описа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) С.Х., рег. № 863 при КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, срещу отказ на ЧСИ
Х.да прекрати изпълнителното дело, обективиран в съобщение, изх. № 29638 от
10.06.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнително дело № 20198630401044 бил неправилен, тъй като взискателят “Ф.И.“ЕАД
не бил титуляр на вземането по изпълнителния лист. Последният бил издаден в
полза на “Суифт 1“ЕООД. По същество се оспорва валидността на договора за
цесия, по силата на който “Суифт 1“ЕООД е продало на взискателя “Ф.И.“ЕАД
вземането в размер на 650.00 лева, присъдено по гр. дело № 17603/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 156-ти състав, поради невръчване на уведомлението
по чл. 99 ЗЗД на адреса на жалбоподателя - длъжник. Поради тази причина
жалбоподателят счита, че са били разпределени по изпълнителното дело суми без
основание. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ С.Х.да прекрати изпълнително дело №
20198630401044 и да постанови спиране на изпълнителните действия.
Взискателят “Ф.И.“ЕАД, чрез пълномощник – адвокат А.Б.– АК-Русе, е депозирал в срока по чл. 436,
ал. 3 ГПК възражение по така подадената
от длъжника жалба, с което е оспорил същата по съображения за нейната
неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
ЧСИ е изложил мотиви
по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и прецени материалите по
изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжника по
изпълнението и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие,
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Изпълнително
дело № 20198630401044 по описа на ЧСИ С.Х.било образувано по
молба на “Ф.И.“ЕАД, въз основа на издаден на 20.12.2018 г. изпълнителен лист по
гр. дело № 17603/2018 г. по описа на СРС, ГО, 156-ти състав, в полза
на “Суифт 1“ООД срещу длъжника “Д.– Б.“ООД за сумата от 650.00 лева – разноски
за първоинстанционното производство. Взискателят “Ф.И.“ЕАД се легитимирал като
титуляр на вземането въз основа на договор за цесия, сключен със “Суифт 1“ООД. На
длъжника “Д.– Б.“ООД била връчена на 21.05.2019 г. покана за доброволно
изпълнение за сумата от 1 152.00 лева, която сума била доброволно заплатена на
27.05.2019 г., по който факт не се спори, а и същият се установи от надлежните
писмени доказателства на л. 22 и л. 23 от изпратеното на Софийски градски съд
копие на изпълнително дело № 20198630401044. Предвид плащането на задължението
в пълен размер ЧСИ С.Х.постановила Разпореждане от 28.05.2019 г., с което
приключила, по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното дело и разпоредила
вдигане на всички наложени запори и възбрани.
Жалбоподателят - длъжник подал две молби до ЧСИ, съответно, с вх. № 34146 и
вх. № 34213 от 06.06.2019 г., с които искал изпълнителното дело да се прекрати,
тъй като взискателят не бил титуляр на вземането по изпълнителния лист, предвид
това, че цедирането на процесното вземане от “Суифт 1“ООД на “Ф.И.“ЕАД не било
съобщено на длъжника, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По същество, длъжникът
оспорвал валидността на договора за цесия (л. 4 и сл. от
изп. дело) по съображения, идентични с тези изложени в настоящата
жалба като сочел доводи за неспазване на правилата за връчване на юридическо
лице. По сочените молби ЧСИ С.Х.се произнесла с Разпореждане, обективирано в
съобщение, изх. № 29638 от 10.06.2019 г., като отказала да прекрати
изпълнителното дело.
Настоящият състав на съда
намира този отказ за законосъобразен. Прекратяването
на изпълнителния процес е уредено в нормата на чл. 433 ГПК, като установените
по императивен път основания за прекратяване се свеждат най – общо до две
хипотези - или е налице първоначалната
липса на предпоставките за допустимост на изпълнителния процес (поради плащане на дълга, например преди образуването
му), или е налице последващо отпадане на някое от условията
за допустимост на изпълнителния процес – напр. ако издаденият изпълнителен лист
бъде обезсилен; при бездействие на взискателя за периода по-дълъг от две години
от последното валидно извършено изпълнително действие и др. Следователно, за да бъде прекратен изпълнителният
процес е необходимо или изпълняемото право да не е съществувало изначално или
впоследствие да е погасено. В процесния случай длъжникът поддържа, че взискателят
е привиден кредитор, който факт не е установен по някой от начините, предвидени
в чл. 433, ал. 1 ГПК. При това положение не е налице и основание за
прекратяване на изпълнителното дело № 20198630401044
и обжалваният отказ на ЧСИ С.Х.е правилен.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че при така релевираните
твърдения за нищожност на договора за цесия, редът за защита на длъжника е друг
– исков, и едва при евентуално уважаване на такава искова претенция, поради
императивната уредба на сочените в чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 8 ГПК основания, за
ЧСИ би възникнало задължение да прекрати
принудителното изпълнение с визираните в чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК последици.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и това, че на прекратяване
подлежи висящ изпълнителен процес – т.е. започнат и неприключен такъв, като в
конкретния случай, както е установено и по – горе, изпълнително дело №
20198630401044 е приключено с Разпореждане от 28.05.2019 г.
Съобразно
изложеното отказът на ЧСИ С.Х.да прекрати изпълнително дело № 20198630401044 е правилен и не подлежи на отмяна, а частната жалба следва
да бъде оставена без уважение.
По разноските за настоящото производство.
Претенция за
присъждане на разноски за настоящото производство е
заявена от взискателя “Ф.И.“ЕАД. Тази претенция е основателна и следва да бъде
уважена, с оглед изхода от спора и представеният от “Ф.И.“ЕАД с възражението му
срещу жалбата договор за правна защита и съдействие № 0175243 от 19.06.2019 г.
относно сторени разноски в това производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 200.00 лева. Тези разноски подлежат на репариране на взискателя от
жалбоподателя.
Предвид неоснователността
на жалбата съдът не дължи произнасяне по искането за спиране на
изпълнението, още повече, че задължението, заедно с разноските, е изплатено
изцяло от длъжника, като са вдигнати наложените възбрани и запори и
изпълнителното дело е приключено с Разпореждане от 28.05.2019 г.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба, вх. № 34408 от 07.06.2019 г. по описа на ЧСИ
Халаджова, подадена от “Д.– Б.“ООД –
длъжник по изпълнително дело № 20198630401044 по описа на ЧСИ С.Х., рег. №
863 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу отказ на ЧСИ Х.да
прекрати изпълнителното дело, обективиран в съобщение, изх. № 29638 от
10.06.2019 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА “Д.– Б.“ООД, ЕИК ******, да заплати на “Ф.И.“ЕАД,
ЕИК ******, сумата от 200.00 (двеста) лева разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.