Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С., 24.04.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №10112 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ .
Т.Д.Т. ЕГН ********** от гр.Сливен иска
да се осъди „ЗК Л.И.“ АД ЕИК ******* от гр.С. да й заплати на основание чл.432
ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ сумата от 150 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 03.10.2016 г ,
около 7,30 ч на път SLV-1083 в землището на Община
Сливен , км.1,2 по вина на Х.В.В.управлявал л.а. Рено 19 с рег.№*******; при
което ПТП Т. е получила тежка съчетана травма на глава , гърди , корем и таз ,
контузио капитис , сътресение на мозъка , кръвоизлив на коремната кухина ,
разцепване на десен дял на черен дроб , травматично разкъсване на основата на
булото /мезентерум/ , хематом в ретроперитонеалното пространство , фрактура на
срамната кост и лявата част на хълбочната кост , мозъчна атрофия , увреждане на
лумбосакралните коренчета , левостранна лумбосакрална радикулопатия Л4 , Л5, Ес1 с отпадна и възбудна сетивна
моторна симптоматика , спондилоза , спондилоартроза и дегенеративна дискова
болест ; ведно със законната лихва от 13.04.2017 г до окончателното
заплащане на обезщетението . Ищцата
излага оплаквания , че след ПТП състоянието й е било животозастрашаващо. Все
още не е излекувана и не може да се движи самостоятелно . Няма добро зарастване
на костите , има болки в кръста , хипотрофия на лява подбедрица , снижена
мускулна сила на левия крак , дегенеративни промени в костите и увреждания на кръвоносните съдове . Нуждае
се от чужда помощ и от болногледач , има слаба памет и замайване ; както и спад
в мозъчната функция и опасност от гърчове , деменция и афазия .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер , включително оспорва механизма на ПТП и вината на Х.В.В.. Твърди , че
вина за ПТП носи и водачът на л.а.“Форд фокус“ , който се е движил с
несъобразена скорост . Твърди , че претендираното обезщетение е завишено ,
както и че не е изпаднал в забава , защото ищцата не е представила банкова
сметка .
***новено следното :
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП от 03.10.2016 г , според който Х.В.В.при управление на л.а. Рено 19 с рег.№*******внезапно
навлиза в насрещното платно и удря л.а. Форд фокус управляван от С.В. .
Не се спори между страните , че
ответникът е застраховател на Х.В.В.по „ГО“ .
Според епикриза на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД гр.Сливен ищцата е постъпила на 03.10.2016 г и е изписана на
14.10.2016 г . Ищцата е била в тежко състояние и са й извършени операции –
лапароцентезис дренажес под местна енестезия , както и лапаротомиа ксифопубика
.
Според епикриза на „Токуда Болница С.“
ищцата е постъпила на 01.02.2017 г и е изписана на 06.02.2017 г . Лекувана от увреждане
на лумбо-сакралните коренчета , левостранна лумбо-сакрална радикулопатия с
отпадна и възбудна сетивна и отпадна моторна симптоматика , спондилоза и
спондилоартроза, дегенеративна дискова болест .
Според амбулаторен лист от 15.11.2016 г
ищцата е след счупване на горно и долно рамо на ос пубис с недостатъчно калус
образуване , като 45 дни след фрактурата спазвала постелен режим .
Според амбулаторен лист от 31.01.2017 г
ищцата е след счупване на пубиса /срамна кост/ , като се придвижва с патерици ,
а фрактурите са консолидирани .
Според амбулаторен лист от 16.02.2017 г
ищцата има увреждане на лумбо-сакралните коренчета , както и флебит и
тромбофлебит на долните крайници .Оплаква се от подуване на краката .
Според амбулаторни листове от 16.02.2017
г , 13.03.2017 г, 25.05.2017 г и 02.11.2017 г ищцата има флебит и тромбофлебит
на долните крайници и увреждане на лумбо-сакралните коренчета . Оплаква се от
подуване на краката .
Според амбулаторен лист от 26.02.2018 г
ищцата има постфлебитен синдром .
Ищцата представя експертно решение на
ТЕЛК от 09.10.2017 г , според което има 24 % ТНР по водещо заболяване
постфлебитен синдром . В решението се констатира преживяна тромбоза на артерия
поплитеа вляво лекувана оперативно на 04.11.2013 г ; както и съпътстващи
заболявания – ХОББ , артериална хипертония , оперирана щитовидна жлеза.
Според епикриза на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД гр.Сливен ищцата е постъпила на 06.12.2017 г и е изписана на 13.12.2016
г . Извършена е рехабилитация – физиотерапия и лечебна гимнастика .
Ищцата е подала претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение от ответника на 13.04.2017 г като е представила
констативен протокол , епикризи и амбулаторни листове .
На 21.04.2017 г ответникът е
поискал ищцата да представи експертизи от досъдебното производство ,
заключително постановление по наказателното производство и влязла в сила
присъда .
Ищцата представя протокол за оглед на
ПТП от 03.10.2016 г с албум .
Ищцата представя постановление за
прекратяване на наказателното производство от 07.06.2017 г , тъй като Х.В.е
виновен за ПТП , но е починал .
Според акт за смърт от 05.10.2016 г на
Община Сливен Х.В.В.е починал на 04.10.2016 г – на следващия ден след
ПТП .
С молба от 17.01.2018 г ищцата посочва
банкова сметка ***ика .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.А.М. механизмът на ПТП е следният : водачът на л.а.Рено 19 при
движение с около 85 км/ч натиска спирачките . Автомобилът занася и се отклонява
наляво и удря л.а.Форд Фокус , за когото ударът е непредотвратим , освен ако се
е движил с 40 км/ч . Водачът на л.а. Форд Фокус се е движил преди да натисне
спирачки със 104 км/ч.
В о.с.з вещото лице М. уточнява , че не
са съвсем ясни причините , но безспорно водачът на л.а.Рено 19 е навлязъл в
насрещното платно . Двете МПС били с приблизително еднаква скорост от около
90-100 км/ч.
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р А.М. от ПТП ищцата е получила тежка съчетана травма – глава ,
гърди , корем , таз , контузия на главата , сътресение на мозъка , контузия на
гръдния кош , контузия на корема , излив на кръв в коремната кухина ,
разкъсване на черния дроб в 5 и 6 сегменти , разкъсване на кръводържателя,
счупване на левите срамни кости и хълбочна кост на таза , ретроперитонеален
хематом . Оперативно е лекувано разкъсването на черния дроб , а другите травми
са лекувани консервативно . Счупването на таза е довело до трайно затруднение
на движението на долните крайници за срок от 2-3 месеца , като за около 2
месеца ищцата е имала нужда от чужда помощ , а впоследствие придвижването е
било с помощни средства . От залежаването и придвижването с патерици ищцата е
получила притискане на нервни коренчета в поясната област /ишиас/ и слабост в
лява подбедрица . при ишиаса има периодични пристъпни болки , като след това те
отшумяват. Също от залежаването ищцата е получила запушване на съдовете на
десния с образуване на тромби , като съдовете постепенно са се реканализирали
/изчистили/ на 70-80 % . Ищцата е била с предпазен колан при ПТП .
В о.с.з вещото лице М. уточнява , че
тромбофлебитът е свързан със залежаването на ищцата след ПТП . Ищцата е имала
дегенеративни промени в гръбначния стълб след ПТП , като радикулитът е бил
обострен от ПТП . Сътресението на мозъка е било леко и е имало разкъсване на
ухото .Възстановяването от разкъсването на черния дроб е било няколко месеца .
Според разпитания свидетел С.В. /водач
на автомобила , в който е пътувала ищцата/ , тя карала с около 90 км/ч. Другият
автомобил навлязъл в нейната лента , тя опитала да спре , но не могла и
настъпил удар .
Според разпитания пред съда свидетел
Таня Чепишева /дъщеря на ищцата/ ; ищцата била два месеца обездвижена поради
счупен таз и разкъсване на черния дроб , била много уплашена . Два месеца след
ПТП започнала леко раздвижване , но дошло запушването на вената и не могла да
направи добра рехабилитация . И в момента ищцата има болки и ходи с бастун ,
почнали да й падат зъбите от лекарството за разреждането на кръвта . Преди ПТП
ищцата била жизнена и подвижна , а сега не може да се придвижва добре и има
клаустрофобия .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ , чл.498 ал.3 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от
пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“
на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна
връзка от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Безспорно между страните е , че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач Х.В.В..
По делото е безспорно установено от констативния
протокол , показанията на св.С.В. и от САТЕ , че вината за ПТП е на Х.В.. Той е
нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП , загубил е контрол върху МПС и е навлязъл в насрещната
лента , където е реализирал удар с л.а.Форд Фокус управляван от св.В. . Дори да
има минимален принос на св.В. за ПТП /което не е доказано/ , това не се
отразява на отговорността на Вълков и на ответника , защото съгласно чл.53 ЗЗД
отговорността на причинителите на деликт е солидарна . Ищцата не е причинител
на ПТП – тя е пътник в МПС на св.В. .
Не е доказано възражението за
съпричиняване - СМЕ установява , че ищцата е пътувала с предпазен
колан .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания като средни телесни повреди , както и при недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди.
Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г.
по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на няколко увреждания – счупване на таза ,
разкъсване на черния дроб и кръводържателя , леко мозъчно сътресение ,
разкъсване на ухото , контузии на гръдния кош и корема ;
-
наложил се
постелен режим за поне 2 месеца по две причини – счупване на кости и разкъсване
на черен дроб ;
-
трудности при
възстановяването – развитие на тромбофлебит и усложняване на съществувал
радикулит ; което е отложило
рехабилитацията и е удължило срока за възстановяване.
Обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая няма , но трябва да се отчете ,
че ищцата не е доказала по убедителен начин /със СМЕ/ възникването на
клаустрофобия , падане на зъби като
страничен ефект на лекарство , мозъчна атрофия и пр., които не са посочено от
вещото лице по СМЕ. Такива увреждания не могат да се докажат само със
свидетелски показания и то на дъщерята на ищцата , която е заинтересован
свидетел . Трябва да се отбележи , че според вещото лице М. ищцата е имала дегенеративни
промени в гръбначния стълб преди ПТП , като радикулитът е бил обострен от ПТП .
Сътресението на мозъка е било леко. От решението на ТЕЛК е видно , че ищцата
има множество съпътстващи заболявания – образувала е тромб на другия
крак още през 2013 г , ХОББ , артериална хипертония и оперирана щитовидна жлеза
, като ТЕЛК е определил за всичко /включително и за уврежданията от ПТП / само
24 % ТНР . Това опровергава в голяма степен твърденията на св. Таня Чепишева
/дъщеря на ищцата/ , че всички болежки и оплаквания на майка й се дължат само
на ПТП и че преди ПТП тя е била „много жизнена“. Очевидно не много доброто
състояние на ищцата към настоящия момент се дължи и на възрастови изменения , и
на свързаните с тях съпътстващи заболявания напр.на опорно-двигателния апарат.
Претендираният размер на обезщетение от 150 000
лева обезщетение е завишен , като подобно обезщетение се присъжда за много
по-тежки съчетани травми , при които има трайно и невъзвратимо засягане на
здравето на пострадалия . В случая травмите първоначално са били
животозастрашаващи , съчетани и тежки , но ищцата се е възстановила от тях
сравнително успешно . Тромбофлебитът е отшумял в голяма степен , зараснали са
тазовите кости , влошения от ПТП радикулит и проблеми в гръбначния стълб се
лекуват доколкото е възможно с оглед възрастта на ищцата .
Съдът счита , че обезщетение от 80 000
лева адекватно отстранява негативните
изживявания на ищцата за всички болки и страдания от ПТП . Искът трябва да се уважи до размера от 80 000
лева и да се отхвърли за разликата до 150 000 лева .
По отношение
на лихвите за забава съдът счита , че на основание чл.497 ал.1 т.1 КЗ
ответникът ги дължи считано от 21.04.2017 г – датата , на която е
отказал обезщетяване на ищцата . Необосновано ответникът е претендирал с
писмото си от 21.04.2017 г представяне на допълнителни документи – виновният
водач е починал непосредствено след ПТП , срещу него не може да се повдигне
обвинение , а механизмът на ПТП е безспорен според констативния протокол на
органите на МВР . Ответникът не е претендирал извънсъдебно или по реда на
чл.106 ал.3 КЗ ищцата да представи банкова сметка , ***ащане . И след
представяне на банкова сметка ***ва .
По разноските
. Ищецът не е направил разноски по делото - освободен е от такси и разноски и
твърди , че ползва безплатна адвокатска защита . С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.3 ГПК в тежест на ищеца са деловодни разноски на ответника
от 280 лева , съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът дължи по сметка на СГС , на
основание чл.78 ал.6 ГПК, сумата от 3509,33
лева държавна такса и разноски ; съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на
адвоката на ищцата сумата от 2416 лева адвокатско възнаграждение ,
съобразно уважената част от иска .
Водим от горното СЪДЪТ
РЕШИ :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******* от гр.С. да
заплати на Т.Д.Т. ЕГН ********** от гр.Сливен на основание чл.432 ал.1 КЗ във
вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ ; сумата от 80 000 лева –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП
на 03.10.2016 г , около 7,30 ч на път SLV-1083
в землището на Община Сливен , км.1,2 по вина на Х.В.В.управлявал л.а. Рено 19
с рег.№*******; ведно със законната лихва от 21.04.2017 г до окончателното
заплащане на обезщетението
ОТХВЪРЛЯ
посочения иск за разликата над 80 000
лева до претендирания размер от 150 000 лева , ведно със законната
лихва от 21.04.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихви за забава
върху присъденото по-горе обезщетение за периода 13.04.2017 г – 20.04.2017 г .
ОСЪЖДА
Т.Д.Т. ЕГН ********** от гр.Сливен да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******* от гр.С. сумата от 280 лева деловодни разноски съгласно отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******* от гр.С. да
заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 3509,33 лева
държавна такса и част от депозити за експертизи и вещо лице , съобразно
уважената част от иска .
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******* от гр.С. да заплати
на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат С.К.Н.-К. ***
сумата от 2416 лева адвокатско
възнаграждение .
Решението може
да се обжалва пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчване на страните
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :