№ 275
гр. Варна, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100***485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частна
жалба от ИВ. Р. М., чрез адв.Ю.Д. от АК-Варна срещу Определение №425 от 07.04.2022 г.
на Районен съд-Варна по НЧХД №3567/2020г., с което същият е осъден да заплати на С.Т.К.
и Т.С.К., сумата от по *** лева за всеки от тях, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществена правна защита и съдействие по НЧХД №3567/2020г., по описа на ВРС.
С жалбата сe иска размера на присъдените в тежест на частния тъжител разноски по
делото да бъде намален. Като аргумент за това се изтъква, че поради липса на изрична
регламентация в НПК, относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, по
аналогия следва да бъде приложен чл. 78, ал.5 от ГПК, според който ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Според жалбоподателя адвокатския хонорар за двамата подсъдими следва да бъде определен
в общ размер на 1200лв.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от С.Т.К. и Т.С.К., чрез адв. Е.В.К.-К. от
АК-Варна, в която се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, в частта,
в която не е уважено искането им за заплащане на разноските за адвокатски хонорар в ДП,
между същите страни за обвинение по чл. 130, ал.1 и ал.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Намират
възведените от частния тъжител оплаквания за неоснователни и недоказани. Посочват, че
направеното възражение за прекомерно завишен размер на правната защита е едва след
влизане в сила на присъдата, когато тази възможност за страната вече е била преклудирана.
Акцентира се върху срокът на продължителност на делото, както и че адвокатът на
подсъдимите е взел участие в шест открити съдебни заседания за които и се моли
1
присъждане на 2*** лева, представляваща допълнително дължима сума за осъществена
адвокатска защита по отношение на двамата подсъдими. Моли се, за отхвърляне на
претенцията на жалбоподателя, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено
определението на ВРС. Иска се също осъждане на частния тъжител да заплати направените
по настоящото дело разноски в общ размер на ***лева
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за
установено следното:
С Присъда №125 по НЧХД№3567/2020год. по описа на Районен съд – Варна, 15-ти
състав, постановена на 13.12.2021год, подсъдимите С.Т.К. и Т.С.К. са признати за невинни
за извършено престъпление по чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.
С Определение № 425/07.04.2022г., Районен съд-Варна, ХV-ти състав, на основание
чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът е осъдил ИВ. Р. М. да заплати адвокатско възнаграждение в
общ размер на **** ******************/ лева, представляваща направени разноски от
С.Т.К. и Т.С.К. за адвокатско възнаграждение в производството по НЧХД №3567/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна.
Със същото определение е оставил без уважение искането за присъждане на
разноските за прекратеното досъдебно производство, както и за изготвената по инициатива
на подсъдимите и неприета от съда в с.з. експертиза.
Видно от приложено по въззивното дело пълномощно /лист 18/, адв.Е.В.К.-К. е
упълномощена от С.Т.К. и Т.С.К. да ги представлява пред ВРС по НЧХД №3567/2020г., за
което е договорено възнаграждение в размер на ***.00 лева, платено в брой на 01.03.2021г.
Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 25.10.2020г. с
пълномощно / лист 19/ Т.С.К. е упълномощил същия адвокат да го представлява по същото
дело, за което е договорено възнаграждение в размер на ***,00 лева. Договорът за правна
защита и съдействие е сключен на 01.11.2020г.
По делото са приложени още два Договора за правна защита и съдействие, заедно с
пълномощни към тях. По отношение на първото пълномощно /лист 21/ е видно, че на дата
15.05.2022г. С.Т.К. и Т.С.К. упълномощават адв. Е.К.К. да осъществи процесуално
представителство във връзка с настоящата въззивна жалба депозирана от ч.т., срещу
определение №425/07.04.2022г. по НЧХД№3567/2020г. по описа на ВРС., за което е
договорено възнаграждение в общ размер на ***,00 лева, платени в брой. Договорът е
сключен на 15.05.2022г.
Второто пълномощно /лист 22/ е сключен между същите страни на 28.09.2018г. във
връзка с ДП№796/2018г. по описа на I РУ на МВР-Варна, за което е договорено
възнаграждение в общ размер на ***,00 лева, като не е отразен начин на плащане.
Договорът е сключен на 28.09.2018г.
2
След преценка, настоящия въззивен състав намира, че наведените във възивната
жалба възражения за прекомерност са неоснователни и не следва да бъдат уважени предвид
на следното:
Съгласно чл. 190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител. Тази разпоредбата съдържа
ясен регламент по въпроса на кого следва да се възложат разноските в случай като
настоящия, като изложените в жалбата доводи свързани с прекомерност на направените
разноски, обективирано в искане за присъждането им в минималния възможен размер, са
ирелевантни за наказателния процес. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, позволяваща
присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски не
намира приложение в наказателното производство. Това е така, тъй като въпросът за
разноските, сторени от страните в наказателния процес, е уреден изрично в чл. 189 -190 от
НПК и тези текстове на закона не предвиждат възможност при прекомерност на платеното
възнаграждение за адвокат същото да бъде намалено при направено възражение от
насрещната страна. Предвид и посоченото, възражението за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение в настоящия случай е неоснователно и в този смисъл и
наведените от жалбоподателя доводи в тази насока следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение на направените с отговора на въззивната жалба искания за присъждане
на разноските, ВОС намира, следното:
Във връзка с два от Договорите за правна защита и съдействие, /на л.19 и л.22/, съдът
констатира съществен пропуск в изискуемите реквизити. Съгласно чл.25 от Закона за
адвокатурата, адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
Договора с процесуалния представител има за цел да се определят насрещните престации на
двете страни – предоставена услуга по оказване на правна защита и съдействие от една
страна и цена на тази услуга от друга. В конкретния случай, представените и приложени по
делото договори от подсъдимите не съдържат необходимите за същите реквизити, а именно
липсва отбелязване на начина на плащане. В договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото, за да може да служат като доказателство
за реално сторен разход.
В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение- /ТР №6 от 6.11.2013г. на
ВКС по тълк.д. №6/2012г. ОСГТК/.
3
В настоящия случай по делото няма данни за постигнати уговорки за плащане по
банков път на някое от възнагражденията, а и липсват надлежни доказателства за
извършване на подобни плащания.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира искането на Т.С.К. и С.Т.К.
за присъждане на разноските в размер на *** лева за неоснователно.
Във връзка с направеното искане за присъждане на сторени по настоящото въззивно
дело разноски от страна на С.Т.К. и Т.С.К. в общ размер на ***.00 /шестстотин/ лева /по
***лева за всеки от тях/– за което са представени и съответните за плащането им
доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2022г., предвид
неоснователността на претенцията на жалбоподателя М. съдът намира, че същите следва да
бъдат възложени на ч.т.ИВ. Р. М..
С оглед на гореизложеното определението на ВРС следва да бъде потвърдено, поради
което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №425 от 07.04.2022г. по НЧХД №3567/2020г. по
описа на РС Варна
ОСЪЖДА ИВ. Р. М., да заплати на С.Т.К. и Т.С.К., сумата от по ***.00 лева за всеки
от тях, представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена правна защита и
съдействие по ВЧНД № 485/2022 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4