Р Е Ш Е Н И Е № 260098
гр.Пловдив, 21.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на двадесет
и първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Мария
Пеева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1341 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищецът Е.Р.М.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Н.Г., със съдебен адрес ***, ******,
моли съда да постанови решение, с което да осъди „ИТАЛИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ №
129, представлявано от Ю. Б. Ю., да й заплати сумата от 50000 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди- физически болки, страдания, неудобства и
стрес, в резултат на получени множество тежки фрактури на дисталната част на
подбедрицата на *****г., некроза на тъкани и пластична интервенция, довели до
трайно обездвижване, продължителен болничен престой, провеждане на непрекъснати
медицински манипулации, вкл. пластични, при които към момента е налице
незаличен белег, който води до емоционален дискомфорт и невъзможност за напълно
самостоятелно придвижване и обслужване, поради препъване и падане при
преминаване през непочистен от снега, заледен и неравен участък в
непосредствена близост до паркинга на хипермаркет „******“, в зоната на
поземлен имот с идентификатор 56784.505.180, находящ се в гр. *****, ул. „*****“
№ ****, ведно със законната лихва от датата на деликта- 08.01.2017г., до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 1587,81 лв., обезщетение
за имуществени вреди, закупени консумативи, лекарства и добавки, настъпили
вследствие на полученото увреждане, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски и
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ищцата твърди,
че на 08.01.2017г. около 10ч. изляза от дома си в гр. ****,
ул. „*****“ №* и заедно със своя приятелка се отправила към хипермаркет „*****“,
находящ се в гр. ******, ул. „*****“ № ****. Твърди се, че след като пресекли ул.“*****“, ищцата
стъпила на тротоара откъм страната на бензиностанция „*****“, преминали през
бензиностанцията, защото там било почистено /нямало натрупани снежни маси/ и
след това ищцата заедно с нейната приятелка вървели по алеята една след друга,
тъй като имало непочистен стар сняг и обледена повърхност и на около 20 метра
от главния вход на хипермаркета, в северната част, извън бетоновите трупчета,
които са поставени на терен /на място, което през януари ****г. е било отредено
за паркиране на автомобили/, непосредствено преди обособената тогава за
паркиране зона ищцата при стъпване върху непочистена, заледена неравност,
образувана от натрупан сняг и лед, се подхлъзнала и паднала, при което за
кратко време изгубила съзнание, изпитвала силни болки и било невъзможно да се
изправи. С помощта на приятелката си и друг свой близък ищцата била откарана до
Спешен кабинет на ******** болница, откъдето била насочена към Отделение по
„Ортопедия и травматология“ на МБАЛ “******“ЕАД, където се установило, че в
резултат на падането същата е получила „фрактура тибие ин партис дисталис
крурис декстра“. Предприети били действия за фиксиране на счупването, поставен
бил гипс и назначено лечение. На 15.01.2017г. ищцата отново постъпила в
болничното заведение, където на 19.01.2017г. била извършена операция- открита
репозиция с метална остеосинтеза /открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация- тибия; поставени са 7 кортикални винта с фи 4,5 мм и три спондиозни с
фи 3,5 мм/. Назначени са антикоагулантна и антибиотична терапии, при
изписването са дадени препоръки да ходи с помощни средства, без да стъпва на
оперирания крак. Впоследствие се получила некроза на кожата в областта на
оперативната интервенция, което наложило втора операция на 11.02.2017г., при
която е направен опит за покриване на металния имплант. Твърди се, че ищцата е
пролежала в Отделение по „Ортопединя и травматология“ на МБАЛ „******“ ЕАД в
периода от 15.01.2017г. до 27.01.2017 г. за оперативно лечение – открито
наместване на фрактура с вътрешта фиксация тибия и поставяне на 7 кортикални и
3 спондиозни винта, и в периода 11.02.2017г. – 25.02.2017г. за оперативно
лечение – ексцизия на лезия на меки тъкани, както и в периода
27.02.2017г.-15.03.2017г. е престояла в Клиника по пластично-възстановителна и
естетична хирургия при УМБАЛ „*****“ ЕАД, гр. *****, където бил извършен
кюретаж и ексцизия на раневата повърхност на дясна подбедрица и глезен;щателна
хемостаза; фиксиране на трансплатантатите с метални аграфи; мулаж; мазева
превръзка. Твърди се, че поради получените увреждания ищцата била трайно
обездвижена за период от около осем месеца , от 15.01.2017г. до края на месец
септември, като в този период от време в болничните заведения и в дома си се
придвижвала единствено с инвалидна количка, а от месец октомври 2017г.
постепенно започнала да използва други помощни средства, като проходилка,
патерици и канадка, като проходила самостоятелно през месец март 2018г. Твърди
се, че и към момента ищцата е с нестабилна походка, изпитва постоянни болки от
появилата се в хода на лечението остеопороза. Твърди се, че травмата причинила
на ищцата сериозен дискомфорт и промяна в обичайния начин на живот, ограничени
били социалните й контакти, същата била в невъзможност да осъществява трудова
дейност и да реализира доходи, изпитвала чувство на обреченост и безпомощност,
тъй като не можела да се самообслужва. Твърди се, че възстановяването не е
приключило и до настоящия момент и е необходимо продължаване на рехабилитацията
и физиотерапията, както и поради наличието на значителен по големина белег,
който не може да бъде заличен, ищцата не се чувствала добре емоционално. Твърди се, че ищцата е изпитвала
продължителни, постоянни и интензивни болки, силни затруднения във възможността
за самообслужване, невъзможност за полагане на труд и реализиране на доходи,
ограничение на социалните й контакти, понижено самочувствие, безсъние.
Твърди, че освен
посочените неимуществени вреди ищцата е претърпяла и имуществени такива,
представляващи разходи за закупуване на медицински консумативи, лекарства и
хранителни добавки в общ размер на 1587,81 лв.
Твърди, че
описаният инцидент е станал в поземлен имот с идентификатор 56784.505.180,
комплекс с площ 9813 кв.м., стар номер 784, кв.3, парцел ІІ, находящ се в гр. ****,
ул. „*****“ № ***, собственост на ответника, като в тази връзка се сочи, че
претенциите към ответника, като собственик на имота, се основават на
неизпълнение на задължението му за осигуряване на снегопочистване на зоната в
близост до хипермаркет „*******“ , включваща паркинга и местата за движение на
граждани, по които се осигурява достъп до обекта, поради което ищцата,
стъпвайки на непочистен от стар сняг участък се подхлъзнала на неравна и
заледена повърхност, пада и получава описаните в исковата молба фрактури и
влошаване на здравословното състояние. Твърди се, че увреждащите действия
произтичат от бездействие на служителите на ответника и/ или на лицата, на
които са възложени действия по почистване и поддържане на територията на имота
при зимни условия, включително отстраняване на стар сняг и лед.
По същество ищцата чрез пълномощника си адв. Г. пледира
за уважаване на исковете изцяло, като основателни и доказани, и за присъждане
на разноски за оказана безплатна адвокатска помощ.
Ответникът „ИТАЛИ“ ЕООД, чрез
пълномощници адв. К.М. и адв. Г.К., със съдебен адрес ***, офис *, с отговора
на исковата молба е оспорил основателността на предявените искове – по
основание и размер, и моли да бъдат отхвърлени, алтернативно в случай, че
предявеният иск за неимуществени вреди бъде уважен, претендираната сума да бъде
намалена поради прекомерност, ведно с присъждане на разноски по делото.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата относно деня,
часа, мястото и обстоятелствата около инцидента, оспорва се наличието на
причинна връзка между уврежданията на ищцата и поведението на ответника, както
и че е налице бездействие от негова страна. Оспорва се инцидентът да се е
случил на посоченото от ищцата в приложените към исковата молба снимков
материал място, тъй като имотът на ответника се намира на юг /а не както твърди
ищцата на север/ от имота на хипермаркет „******“. Твърди се, че сочените от
ищцата бетонови трупчета са поставени от ответника през месец октомври 2016г,
за да не могат там да паркират автомобили и да не преминават пешеходци през
тази зона до имота на хипермаркет „*****“, като в тази връзка се оспорва
твърдението на ищцата, че към датата на инцидента местото се е ползвало за
паркинг. Твърди се, че ищцата е минала през частен имот, по асфалтов път,
обслужващ бензиностанцията и по който път минават цистерните, които зареждат
резервоарите с гориво, както и автомобилите, които обслужват магазините на
ответника, които се намират в западната част на имота, като се сочи, че в имота
на ответника няма обособена пешеходна зона, която да служи за пешеходна или
друга връзка с имота на хипермаркет „****“, като в тази връзка се поддържа, че
това, че ищцата е решила да мине през частен имот, в който няма обособена
пешеходна зона, при зимни условия, за да стигне „по- напряко“ до магазин „****“,
е изцяло на нейна отговорност и не може да бъде вменено във вина на ответника.
Развиват се доводи, че твърдяната вреда е настъпила изцяло в резултат на
поведението на ищцата, при проявена от нейна страна груба небрежност.
Оспорва се връзката между твърдения инцидент и
проведените на ищцата лечения в Отделение по „Ортопединя и травматология“ на
МБАЛ „****“ ЕАД, за периода от 15.01.2017г. до 27.01.2017 г. за периода
11.02.2017г. – 25.02.2017г., и в Клиника по пластично-възстановителна и
естетична хирургия при УМБАЛ „*****“ ЕАД, гр. *****.
Твърди се, че по отношение на почистването на
собствения му имот от сняг ответникът полага особена грижа, като почистването
се извършва от служители на ответника, с необходимите затова инструменти, както
и чрез опесъчаване и третиране с химикали.
Релевира се възражение, че подхлъзването и изпадането
в безсъзнание в деня на инцидента може да се дължи на заболяването левкимия, от
което страда ищцата, и от неблагоприятните метеорологични условия в деня на
инцидента- 08.01.2017г.
Оспорва твърдението, че заболяването остеопороза, от
което ищцата твърди, че страда, е в причинно- следствена връзка от инцидента.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа, че увреждането е изцяло
по вина на ищцата.
Оспорват се твърденията за претърпени имуществени
вреди, в резултат на описания в исковата молба инцидент, като се оспорва
заплатените от ищцата суми да представляват разходи, които са пряка и
непосредствена последица от инцидента.
По същество ответникът чрез пълномощника си адв. М. моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски в производството. Развива подробни съображения в
представена писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове и като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно между страните, като се
установява и от представените по делото справки за поземлени имоти с
идентификатори 56784.505.180 и 56784.505.171, издадени от СГКК- гр. ***** /л.26
- л.27/, че поземлени имоти с идентификатори 56784.505.180 и 56784.505.171 са
съседни такива, като поземлен имот с идентификатор 56784.505.180 е собственост
на ответника „Итали“ ЕООД и имотът е с предназначение обществено обслужване- *** за бензиностанция,
газостанция и метанстанция, а поземлен
имот с идентификатор 56784.505.171 е собственост на „******“ КД с
предназначение обществено обслужване- *** за друг обществен обект, комплекс. Не
е спорно, като се установява от представените по делото писмени доказателства и
от свидетелските показания, че в имота на ответника има бензиностанция ****, в
съседния на имота на ответника поземлен имот – собственост на „******“ КД, се
намира магазин *****.
Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката Е.
С. /без родство със страните/, която е очевидец на инцидента. От нейните
показания се установява, че на 08.01.2017г. ищцата и свидетелката са отивала до
магазин *****, пресекли са ул. „*****“ и
са минали през бензиностанцията *****, след което са вървели по асфалтиран път,
който е бил много заледен. Свидетелката сочи, че след като бензиностанцията
свърши започва асфалтов път, който води към *****, от лявата страна на асфалта
има зелена площ, която площ е била цялата в сняг, а асфалта е бил заледен,
имало е много натрупан лед /като бабунки/. Свидетелката сочи, че след като
свърши асфалта има наклон /нанагорнище/, който трябва да се мини, за да се
стигне до магазин *****. Свидетелства, че ищцата е паднала на асфалта, преди
наклона. Твърди, че около мястото на падане е имало в близост паркирани коли и
бетонови колчета, но ищцата е паднала преди да стигне до бетоновите колчета,
като според свидетелката освен това не е имало нищо друго на и около мястото на
падане. Свидетелката сочи, че след падането ищцата е казала, че много я боли
крака, на помощ се притекли непознати момчета, които помогнали на ищцата да
стане и я сложили да седне на най- близкото бетоново колче, а след това също
непознат на свидетелката мъж ги закарал с колата си до ****** болница, където
ищцата била прегледана в ортопедията, била й направена рентгенова снимка и бил
гипсиран крака съгласно предписаното от преглеждащия лекар. Според свидетелката
лекарят е искал ищцата да остане в болницата, но тя не е пожела и свидетелката
с ищцата си тръгнали с такси, като ищцата е следвало след седем дни да дойде на
преглед отново в болницата. Свидетелката сочи, че маршрутът, по който са минали
с ищцата на път за *****, е използван от всички живущи в близост, има друг път
до магазина, но по него трябва да се върви два километра и се заобикаля, което
на тях им е далече, затова този път /по който са минали/ им е удобен и те
минават оттам независимо „дали има вода, дали има лед, дали има сняг, всеки си
минава, откъдето намери пролука, откъдето може да мине“.
Разпитан е свидетелят Р. Х. /***** в ответното
дружество, на длъжност *******, конкретно ******* търговския обект ******,
която се намира в имота на ответното дружество/, от показанията на който се
установява, че обособена пешеходна алея между терена на „Итали“ и ****** няма,
освен тротоарите, които са към асфалтовите пътища, които се намират в терена,
няма друга обособена зона за пешеходци. Установява се, че в терена на ответника
има бензиностанция, заведение, което е в обща сграда с бензиностанцията и
градина към това заведение, отзад има търговска площ, обособена като магазини,
които се ползват от наематели. Установява се, че има два входа към
бензиностанцията- от ул. „******“ и от ул. „******“, а изходът от нея е само от
ул. „******“, входът и изходът към терена на ответника е от ул. „****“, който
вход дава достъп до търговските обекти на наемателите. Установява се, че през
входа от ул. „****“ влизат автомобилите, които зареждат горивото за
бензиностанцията, там се намират уливни гърловини, както и от този вход има път
към наемателите и техните обекти, а изходът на наемателите става по една
полудъга, като излиза през бензиностанцията през изхода към ул. „******“, няма
изход към ул. „*******“, там е само вход за бензиностанцията. Установява се, че
пътят, по който излизат колите от обектите на наемателите е асфалтов, до
полудъгата и след нея няма тротоар, има само асфалт и зелена площ, алеята е
еднопосочна. Установява се, че между имота на ответника и този на ***** има
поставени бетонови колчета, които са поставени от *****, а от страна на
ответника в същата зона – между двата имота, има поставени колчета, които
очертават пътя на колите откъде трябва да излизат и да не паркират коли на това
място, колчета са поставени от ответника през октомври 2016г., разстоянието е
такова между колчетата, че да не може между тях да влезе кола. Установява се,
че на същото място е бил поставен преместваем обект на наемател, павилионът е
бил поставен и закрепен на самата асфалтова площадка и е стоял там до юли месец
2017. Установява се, че между имота на ответника и този на ***** от единия край
има ограда, която продължава до едно положение, след това в продължение на
оградата има бетонови колчета, поставени от ****** /към 2017г. са били
бетонови, след това са сменени от ***** с обшити с неръждавейка колчета/, и
това е разделителят между двамата имота. Установява се, че постоянно през имота
на ответника, по асфалтовата алея – служеща за изход на коли и в която няма
обособена пешеходна зона и тротоар, постоянно минават пешеходци за *****.
Установява се, че когато падне сняг ангажимент на наемателите в имота е да
почистят територията пред стопанисваните от тях обекти, а останалият терен от
имота на ответника, включително бензиностанцията и около нея, е ангажимент на
ответното дружество, като за целта в почистването се включва целият наличен на
смяна персонал на бензиностанцията и две чистачки, които не са към щата на бензиностанцията, а служители на ответника,
при необходимост се вика и почиващата смяна да помага, използват се услугите на
снегорини, които минават през имота и почистват снега, за да може да се осигури
достъп до терена и изход от него, след
което наличният състав с гребла, соли, които се слагат на асфалта, разчиства
допълнително, за да се осигури свободното преминаване.
Относно спорния въпрос дали към 08.01.2017г. на
мястото, където е паднала ищцата, на пътя е имало блокчета и поставен метален
павилион и дали е можело да се паркират коли, при извършена очна ставка между
двамата свидетели – св. С. и св. Х., св. С. твърди, че на пътя, който е като
дъга, тогава не е имало колчета, те са направени после и са боядисани в
червено, за да се знае да не се минава оттам, не е имало поставен павилион, той
е поставен по- късно, мястото е било празно и на него са паркирали коли. На
поставените въпроси св. Х. отговаря, че към 08.01.2017г. на мястото е имало
поставени колчета, теренът е бил ограден и е бил поставен павилион, нямало е
как там да паркират коли.
Разпитани са св. Н. М. /****** в ответното дружество,
на длъжност *******/ и св. В. Ч. /****** в ответното дружество, на длъжност ******/,
от показанията на които, се установява, че когато падне сняг в задълженията на ******
на бензиностанцията се включва почистването на терена на бензиностанцията и на
целия терен на ответника, с изключение на тротоарите пред магазините на
наемателите, на които е задължение да почистят пред ползваните от тях обекти.
Установява се, че в почистването се включва и *****. Установява се, че първо
почистването се прави от трактор и/ или фадрома и което не е взето от фадромата
се чисти от служителите на ръка с лопати, които се хвърля настрани върху
тревата, ако е замръзнало се изкъртва с мотика и пак се хвърля на тревата, за
асфалта ползват сол, а за бензиностанцията при колонките, където е бетон –
препарат. От показанията на св. М. се установява, че в имота на ответника, в
зоната, която граничи с имота на *****, към януари 2017г. е имало поставени
колчета и там не е можело да паркират коли, както и поставен павилион.
Разпитан е св. Н. К. /*** на ищцата/, от показанията
на който се установява, че на 08.01.2017г., малко преди обяд, е получил
обаждане по телефона от св. С., че ищцата е паднала и си е счупила крака и че в
момента свидетелката и ищцата са в ***** болница, свидетелят след 10-15 минути
отишъл при тях, в чакалнята видял ищцата, глезенът й не е бил в правилната
посока, ищцата изпитвала болки и видимо глезенът бил много подут, ищцата била в шок. Свидетелства,
че са направили снимка на глезена на ищцата, след което ги приел д-р А. от
ортопедия в ****** болница, прегледал ищцата, наместил й крака, сложил й много
голям гипс и обяснил, че счупването е лошо, защото тази кост е много голяма и
ще е трудно да се излекува, дори при някои хора никога не се излекува, след
което казал, че могат да си ходят, но трябва ищцата след една седмица да дойде
на контролен преглед. Свидетелства, че след като се прибрали вкъщи ищцата
изпитвала силни болки, била обездвижена, били взели инвалидна количка, за да
може да се придвижва ищцата, но поради праг в банята ищцата не можела и с нея,
поради което свидетелят всеки път помагал на ищцата да премине прага, за да
ползва тоалетна. Свидетелства, че се налагало да е непрекъснато с ищцата.
Свидетелства, че ищцата изпитвала силни болки, които с всеки ден ставали по-
силни. Свидетелства, че на контролния преглед след седем дни се установило, че
следва да се направи операция, ищцата постъпила в болница, като внесли пари за
имплатните, които трябвало да се поставят, след операцията на ищцата не е
поставян гипс, имало превръзки, които се сменяли постоянно от персонала в
болницата, а след изписването й ходели до болницата за смяна на превръзките.
Свидетелства, че ищцата била на болкоуспокояващи поради силните болки, които
изпитвала. Свидетелства, че впоследствие е установена некроза в областта на
оперативната зона, първоначално е приложено медикаментозно лечение, а
впоследствие са извършени четири операции, през който период ищцата е изпитвала
силни болки, била е обездвижена и в невъзможност да се обслужва сама. Свидетелства,
че операциите са били тежки, първите две са били неуспешни и и некрозата е
продължавала да се развива, имало е опасност от ампутация на крака, след
третата е овладяна некрозата, като се е наложило да бъде изрязана голяма част
от глезена, тъй като е била некрозирала,
в резултат се е получила дупка с диаметър 7 см. През този период извършваните
манипулации били изключително болезнени за ищцата, тъй като те не могла да
приема повече болкоуспокояващи и упояващи вещества и всичко е извършвано в будно
състояние. Свидетелства, че четвъртата операция е била пластична, като от
бедрото на ищцата е отрязано „20 см кожа и месо“, за да може „това парче да се
сложи на дупката на глезена“. Свидетелства, че приблизително девет месеца
ищцата е била обездвижена и се е придвижвала с инвалидна количка, след това е
започнала да ходи с проходилка /около три месеца/, а после е ползвала канатка
за придвижването си /около пет месеца/. Свидетелства, че поради инцидента
ищцата е трябвало да напусне работата си в ****** и че заради инцидента е
загубила възможността да работи.
Разпитана е св. С. М. /****** на ищцата/, от
показанията на които се установява, че по време на възстановителния период след
инцидента ищцата е изпитвала силни болки, била обездвижена продължителен период
от време, била е емоционално потисната.
Разпитан е св. Д-р Е.М. /без родство със страните, *****
ортопедия и травматология в УМБАЛ ****/, от показанията на когото се
установява, че познава ищцата, защото два пъти е постъпвала в отделението.
Първият път, когато е прегледана в деня на инцидента, от д-р А. Свидетелства,
че от направените рентгенографии се е констатирало фрактура в долната част на
тибията, като фрактурата е позволявала консервативно лечение и затова на ищцата
е поставена гипсова превръзка, тип ботуш. Свидетелства, че не е срещал ищцата,
д-р А. се е консултирал с него, изпращайки му снимките чрез приложение по
телефона, и вероятно свидетелят д-р М. е направил преценката на ищцата на
08.01. да бъде поставен гипс. Свидетелства, че на 15.01. ищцата е приета в
отделението за операция, като той е подписал епикризата като началник
отделение, което е негово задължение.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели /като показанията на св. К., св. М., св. Х., св. М. и св. Ч. при
условията на чл.172 ГПК/ за достоверни, като дадени добросъвестно,
възпроизвеждащи непосредствените впечатления и лични възприятия на свидетелите,
последователни и житейски логични, те са вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с другите данни по делото, включително представените по делото
писмени доказателства. Изключение от това са само показанията на св. С. в
частта относно наличието на поставени колчета и павилион в имота на ответника,
в тази им част съдът не ги кредитира като достоверни, тъй като противоречат с
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства – а именно приложен
снимков материал, заключението на в.л. инж. М., показанията на св. Х. и св. М.
По делото са представени писмени доказателства –
медицински и фискални документи. От представената медицинска документация се
установява, че на 08.01.2017г. на ищцата е поставена диагноза счупване на
долния край на дясна голямо пищялна кост, поставена е гипсов ботуш за 45 дни
/л.279, амбулаторен лист от 08.01.2017г./. На 15.01.2017г. ищцата постъпва в
отделението по ортопедия и травматология в УМБАЛ ***** поради необходимост от
оперативно лечение, като на 19.01.2017г. е извършено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация – тибия, поставени са кортикални винта. Повторно
ищцата е хоспитализирана в УМБАЛ *****, отделение по травматология и ортопедия,
за периода 11.02.2017г.- 25.02.2017г., поради
настъпило усложнение- некроза на оперативната рана, като е извършена оперативна
интервенция по премахване на некротизирала тъкан и пластика /л.16-л.21,
л.198-л.225/. Установява се също така, че за периода 27.02.2017г. до
15.03.2017г. ищцата е хоспитализирана в УМБАЛ „*****“ ЕАД, Клиника по пластично-
възстановителна и естетична хирургия, където са й извършени две хирургични
интервенции за премахване на кожна некротична тъкан и за извършване на кожна
пластика /л.101-л.152/.
От представените фискални документи – фактура от
18.01.2017г., с приложен към нея фискален бон за сумата от 1200 лв. /л.24/ и
четири броя фискални бонове /л.23/, се установява, че ищцата е заплатила на 18.01.2017г.
сумата от 1200 лв. за планка тип „детелина“, комплект с винтове и на
06.04.2017г., 21.04.2017г., 30.06.2017г. и 10.07.2017г. сума в общ размер от
387,81 лв. за закупени хранителни добавки.
По делото е изслушана комплексна съдебно- медицинска
експертиза /първоначална и допълнителна/, като съдът кредитира приетото
заключение – и по двете експертизи, на вещите лица д-р Д.М. /*****/ и д-р К. /****
– *****/, като обективно и компетентно изготвено, в отговор на поставените
въпроси и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Заключението е изготвено въз основа на представените по делото документи и след
извършен личен преглед на ищцата. От заключението се установява, че в следствие на
инцидента на 08.01.2017г. ищцата е получила счупване на голямо пищялната кост
на подбедрицата на десния крак. От силната болка в дясна подбедрица непосредствено
след инцидента ищцата е била в шок и е била в състояние на безпомощност, но не
е имало опасност за живота й. В периода от 08.01. до
19.09.2017г. ищцата е претърпяла четири оперативни интервенции както следват,
на 19.01.2017г. открито наместване на фрактурата на големия пищял и фиксирането
им с метална остеосинтеза — динамично компресивна плака. Смяна на превръзки и
обработка на раната; на 11.02.2017г. хирургична обработка на ръбцовата некроза
на оперативната рана и пластика по съседство; на 01.03.2017г. хирургична
обработка на некротичните тъкани на оперативната рана с некректомия и
отстраняване на металните тела; на 10.03.2017г. свободна кожна пластика с кожа
от дясно бедро. При всяка хоспитализациите е била приложена антибиотична,
антитромботична и болкоуспокояваща терапия. През целия този период са правени
мазеви превръзки по-схема с антисептични и регенеративни мехлеми. Настъпило
усложнение при ищцата е некрозата в областта на оперативната рана. При нормално
протичащи процеси без усложнения такъв вид лечение завършва с образуване на
колус на 4-5 мес. от травмата, поради вида на счупването, неговото топографско положение
и типа на хранене на тази област от 10-15% води до усложнение: забавено
срастване; псевдоартроза; некроза на надлежащите меки тъкани; локална
остеопороза ( Морбус Зудек). Засегнатите кости са възстановени в пълен обем.
Остатъчни са само наличните цикатрикси от направените операции. Получените
травматични увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за период от 9 месеца, като е имала нужда от ползването на помощни
средства- инвалидна количка, проходилка и патерици. Към настоящия момент ищцата
е със самостоятелна походка, без да ползва помощни средства, като има леко
огланичение на движението на дясната става с 5 градуса; наличие на муструозни
дефекти по кожата на мястото на кожните трансплантации; получените белези са
видими и трайни. Съгласно заключението цикатрициалните деформации на релефа на
крайника подлежат на пластично коригиране на няколко етапа през минимум 6 месеца,
което ще подобри изгледа на белезите, но няма да ги заличи. За сухата и лесно
ранима присадена кожа се налага постоянни грижи до живот със съответни
овлажняващи и омазняващи препарати. Причинена е била болка със силно изразен
характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с
времето, които са се усилвали след всяка оперативна намеса. Болка ищцата търпи
и в настоящия момент, особено при по продължително натоварване и промяна на
времето. Всички разходи на ищцата по-време на лечението са били необходими
по-вид и количество, като вещите лица имат предвид само тези, които в медицинската
документация са съпроводени с рецепти, фактури и касови бележки.
По делото е изслушана комплексна съдебно- медицинска
експертиза – приети са заключенията, изготвени от д-р В. Г. /*****/ и д-р М.К.
/****/. Съдът кредитира заключението на в.л. д-р Г. и в.л. д-р К. като
обективно и компетентно изготвено, в отговор на поставените въпроси и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Заключението е
изготвено въз основа на представените по делото документи. От заключението на
д-р Г. се установява, че няма обективни медицински данни, които да сочат, че
ищцата има съпътстващо заболяване левкимия. В о.с.з. от 26.10.2020г. в.л. д-р Г.
пояснява, че в изследванията на ищцата няма данни за активност на болестта
левкимия, както и че видно от медицинската документация към момента на
инцидента и след това ищцата не е имала нито едно оплакване, характерно за
болестта левкимия. От заключението на в.л. д-р К. следва, че от всички медицински
документи по делото не се установяват данни ищцата да страда от заболяването
остеопороза.
По делото е приет снимков материал – шест броя снимки от
цифров апарат, за периода месец октомври 2016г. – месец февруари 2017г. /л.156-л.160/,
като с оглед оспорване датата на тяхното извършване, е допусната СТЕ –
първоначална и допълнителна, по която са изготвени заключения от в.л. инж. Б.М..
Заключенията на в.л. инж. М. по първоначална и допълнителна експертиза са
приети по делото, същите не са оспорени от страните, като съдът кредитира
заключението на в.л. инж. М. като обективно и компетентно изготвено, в отговор
на поставените въпроси. От заключението на инж. М. се установява, че
представените от ответника шест броя снимки не са обработвани и датата на
тяхната направа е достоверна. Със заключението са представени снимките,
разпечатани от диска на ответника, при извършено посещение от вещото лице на
бензиностанцията в имота на ответното дружество, като на всяка снимка е посочена
датата, на която е направена, съответно са представени пет броя снимки от
14.10.2016г. 14.11.2016г. 14.12.2016г.13.01.2017г. и 14.02.2017г. С
допълнителното заключение са представени свалени от вещото лице сателитни
снимки и изображения от „Google
Earth“, за периода
юни 2016г. – април 2017г. Представените от ответника снимки от цифров апарат,
свалените от вещото лице инж. М. снимки от диска на ответника и представените
от вещото лице сателитни изображения са за частта от имота на ответника, където
се твърди от ищцата, че е паднала на 08.01.2017г. От представените снимки от
цифровия апарат се установява, че теренът, където е станал инцидентът, е
ограден с метални колчета, вижда се и поставен червен павилион. От
представените от вещото лице сателитни снимки за месеците март и април 2017г.
се вижда, че теренът на инцидента е ограден с колчета и има постройка в червен
цвят в този ограден терен, като вещото лице уточнява, че за периода
29.10.2016г. – 22.03.2017г. няма направени сателитни снимки на терена. Съгласно
заключението на вещото лице на снимките, снети от цифровия апарат на ответника,
направени в месеците ноември и декември 2016г. и месеците януари и февруари
2017г., като и на сателитните снимки от „Google Earth“ , видими през месеци март и април 2017г., се вижда
червен обект /павилион/, който се намира на терена, ограден с колчета, където
се сочи да е станал инцидентът на 08.01.2017г.
По делото е изслушано и прието заключението по
допусната СТЕ – първоначална и допълнителна, с вещо лице инж. Г.К., които
заключения не са оспорени от страните и които заключения съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени, в отговор на поставените въпроси. От
заключението – основно и допълнително на в.л. К., и от изслушването на вещото
лице в о.с.з. от 06.07.2020г. и от 26.10.2020г., се установява, че трасето, по
което е минала ищцата, не е пешеходна алея, която води от бензиностанцията към
хипермаркет ****. Съгласно заключението отразеното трасе представлява
транспортна площ, в по- голямата си част за еднопосочно движение на МПС, без
тротоар, което съответства на фактическото ползване. В о.с.з. от 26.10.2020г.
в.л. К. заявява, че като се анализира организацията на движение, алеята, по
която се е движела ищцата, не е пешеходна алея, а транспортна, няма тротоар, а
до автомобилната алея се намира зелена площ, няма сигнализация, че там могат да
преминават пешеходци. В проведено на 26.10.2020г. о.с.з. в.л. К. уточнява, че
маршрутът, който е използвала ищцата, е най- краткият за посещение на магазина.
Установява се също така, че избраният от ищцата маршрут не отговаря на
установената организация на движение и същият не е предвиден за придвижване на
пешеходци до хипермаркет ******. Съгласно заключението на инж. К. проектираните
паркинги в северната част на комплекс /в съседство с имота на ******/ не са
изпълнени, пред тях са поставени антипаркинг колчета. В схема приложение към
допълнителното заключение вещото лице инж. К. графично е отразила възможните
маршрути, по които безопасно е следвало да мине ищцата от дома си /гр. ****,
ул. „****“ №*/ до магазин **** и до входа на магазина на ул. „******“, като се
установява, че нито един от посочените възможни маршрути не включват преминаване
през имота на ответника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с
чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно- обезпечителна и обективна- той отговаря за действията или
бездействията на своите работници и служители или други лица, на които е възложил
работата. Отговорността на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
За да възникне фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е
необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на възложената работа, т.е. необходимо е да има възлагане на работа и
увреждането да е причинено по вина на изпълнителя, на когото е възложена
работата, като вината се предполага до доказване на противното.
С оглед установените фактически обстоятелства по
делото и предвид правната характеристика на предявения иск, съдът намира, че
предявените искове за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди са
доказани по основание.
Съдът намира за безспорно установено, въз основа на
събраните по делото доказателства – показанията на св. С. и заключението по СТЕ
на в.л. К., че ищцата е паднала на заледен участък, който се намира в имота на
ответното дружество. По делото не е спорно, че имотът на ответното дружество е
с предназначение за обществено обслужване, в същия има разположени търговски
обекти. С оглед на това за ответника е налице нормативно предвидено задължение,
съгласно чл.9, ал.1, чл.9, ал.2, т.2 и чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата на ОбС ****
за спазване на околната среда на територията на Община ****, за снегопочистване
на прилежащите към търговските обекти площи, както и пешеходните, транспортни и
паркинг площи в границите на неговия недвижим имот.
Ответникът не установи в процеса на доказване, че
алеята, по която се е движила ищцата, е била почистена, поради което не е
изпълнил правното си задължение да поддържа състоянието на алеята с цел
осигуряване на безопасно придвижване по него. Безспорно се установява наличие
на противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо
се в неизвършване на необходимите действия за почистване на леда и снега от алеята,
на мястото на инцидента.
От ангажираните по делото писмени доказателства –
медицински документи, се установява, че вследствие падането върху заледената
настилка на алеята ищцата е получила травматично увреждане – счупване на голямо
пищялна кост на подбедрицата на десния крак, като впоследствие е настъпило
усложнение при ищцата некроза в областта на оперативната рана. Претърпените
болки и страдания се установяват от събраните гласни доказателства по делото –
заключението на вещите лица по СМЕ и свидетелски показания на св. К. и св. М.,
ценени с оглед нормата на чл.172 ГПК, а претърпените имуществени вреди се
установяват от представените по делото фактура и касови бонове. В тази връзка
съдът приема, че в хода на съдебното производство при доказателствена тежест на
ищцата бяха ангажирани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че
претърпените от ищцата имуществен и неимуществени вреди са причинени от
противоправното бездействие на лица при или по повод изпълнение на възложена от
ответника работа. Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди/ и
действията на служители на ответника, респ. лица, на които е възложена от
ответника работата. Разпитаните по делото свидетели /св. С., св. К. и св. М./,
заключението на СМЕ и писмените доказателства /медицински и разходооправдателни
счетоводни документи/ категорично установяват, че вследствие на инцидента
/падане на алея в имота на ответника поради подхлъзване на заледен участък/
ищцата е преживяла болки и страдания, които са с продължителен характер във
времево отношение и интензивни като степен на мъчителност, както и че е
направила разходи за лечението на претърпяната от нея травматична увреда.
Неоснователно и недоказано е възражението на
ответника, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносните последици, като
е отказала да й бъде направена операция на 08.01.2017г. Съгласно заключението
по допълнителната СМЕ категорично няма данни на ищцата да й е било предложено
оперативно лечение и същата да е отказала такова, с което да е допринесла за
последвалото разместване. В о.с.з. от 06.07.2020г. вещото лице д-р М.
разяснява, че при отказ на пациента за хоспитализация и оперативно лечение,
същият подписва декларация, а ако откаже се съставя протокол, подписан от двама
лекари, който констатира отказа на пациента от предложеното му лечение и отказа
да подпише декларация. Изводът, че на ищцата не е предлагано оперативно лечение
се мотивира и от показанията на св. М., съгласно които фрактурата на ищцата е
позволявала консервативно лечение. В о.с.з. от 06.07.2020г. в.л. д-р М.
пояснява, че е обичайно първоначално да няма разместване, но след поставяне на
гипсов ботуш да се размести фрактурата, поради което и се правят контролни
снимки, за да се проследи процеса, както в случая на ищцата седем дни след
поставянето на гипса. Не се установи по делото ищцата да е допринесла за
разместването, като не е спазила лекарското предписание да не стъпва на крака.
Неотносимо в настоящия случай е въпросът дали ищцата е
била здравно осигурена или не, тъй като при първото й посещение в болницата, в
деня на инцидента, на същата не е предписана хоспитализация с оперативно
лечение и тя да е отказала такова, а при второто й посещение – на 15.01.2017г.,
ищцата е хоспитализирана и оперирана на 19.01.2017г., т.е. приложено е лечение
според преценката на лекуващия лекар и е ирелевантно за предмета на настоящия
спор дали разходите по операцията са поети от Здравната каса или не.
Неоснователно е възражението на ответника, че поради
наличието на съпътстващо заболяване – левкемия, ищцата е паднала, както и че
заболяването й има отношение към настъпилите усложнения, тъй като не беше
доказано, че ищцата въобще страда от левкемия, който извод съдът основава от заключението
по СМЕ на вещото лице д-р Г..
За да се ангажира гаранционно- обезпечителната
отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията
за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са
действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при или по
повод на възложената му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва
да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното, като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не беше
оборена. В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството се
доказаха всички правопораждащи факти, предвид на което исковете с правно
основание чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД са основателни.
Искът за обезщетение за причинени имуществени вреди
следва да се уважи изцяло, като неговият размер се установява от приложените по
делото писмени доказателства – фактура и касови бонове.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
При
определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди
съдът съобрази вида на травматичното увреждане – счупване на голямо пищялна
кост на подбедрицата на десния крак; настъпилото усложнение некроза в областта
на оперативната рана; интензитета на преживените от нея негативни емоции /болки
и страдания със значителен интензитет/; извършените хирургически интервенции; продължителния оздравителен процес,
съпроводен с настъпили усложнения, продължителни болки и страдания;
обстоятелството, че към настоящия момент движението на дясна глезена става е с
леко ограничение на 5 градуса, както и че за присадената кожа, която е суха и
лесно ранима, се налагат постоянни грижи до живот със съответни овлажняващи и
омазняващи препарати. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобрази, че остана недоказано твърдението на ищцата, че към
настоящия момент тя е с нестабилна походка, продължава да изпитва силни болки,
както и в хода на лечението се е появила болестта остеопороза. Тези нейни
твърдения се опровергават от заключенията по приетите СМЕ – от вещото лице д-р М.
и от вещото лице д-р К..
С
оглед гореизложеното, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна
практика, съдът намира, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди следва
да бъде уважен в размер от 20 000 лв.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата,
следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата е избрала маршрут за
придвижване до магазин ****, който не е бил безопасен за нея.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията
си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
неблагоприятния резултат.
В
настоящия случай съдът намира, че е налице такъв конкретен принос от страна на
ищцата, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи, че
мястото, където ищцата е паднала, се намира в недвижимия имот, собственост на
ответника, но също така се установи, че участъка, в който е паднала не е
предвиден за движение на пешеходци. Ищцата е преминавала през имота на
ответното дружество, за да стигне до хипермаркет ****, като пътят, който е
избрала се явява най- краткият такъв от дома й до търговския обект, което обстоятелство
се установява от показанията на св. С. и от в.л. К.. В показанията си св. С.
сочи, че до магазина има друг път, но той им е много далеч, най- удобно е да се
мине през имота на ответника и всички оттам минават независимо „дали има вода,
дали има лед, дали има сняг, всеки си минава откъдето намери пролука, откъдето
може да се мине“ /о.с.з. от 04.11.2019г., л.165/.
В проведено на 26.10.2020г. о.с.з. в.л. К. уточнява, че маршрутът, който
е използвала ищцата, е най- краткият за посещение на магазина. Установява се
също така, че избраният от ищцата маршрут не отговаря на установената
организация на движение и същият не е предвиден за придвижване на пешеходци до
хипермаркет *****. От заключението – основно и допълнително на в.л. К., и от
изслушването на вещото лице в о.с.з. от 06.07.2020г. и от 26.10.2020г., се
установява, че трасето, по което е минала ищцата, не е пешеходна алея, която
води от бензиностанцията към хипермаркет ******. Съгласно заключението
отразеното трасе представлява транспортна площ, в по- голямата си част за
еднопосочно движение на МПС, без тротоар, което съответства на фактическото
ползване. В о.с.з. от 26.10.2020г. в.л. К. заявява, че като се анализира
организацията на движение, алеята, по която се е движела ищцата, не е пешеходна
алея, а транспортна, няма тротоар, а до автомобилната алея се намира зелена
площ, няма сигнализация, че там могат да преминават пешеходци. Мястото на
инцидента безспорно не представлява и паркинг, тъй като по събраните по делото
доказателства – заключение по СТЕ на в.л. инж. М., с приложени снимки от цифров
апарат и сателитните снимки от „Google Earth“, се установява безспорно, че в
деня на инцидента, в зоната на проектирания паркинг, има поставени
антипаркингови колчета и червен павилион. Теренът е ограден с колчета, което
видимо сочи, че мястото не е предназначено да паркират коли.
Съгласно
заключението на инж. К. проектираните паркинги в северната част на комплекс /в
съседство с имота на ******/ не са изпълнени, пред тях са поставени антипаркинг
колчета. В схема приложение към допълнителното заключение вещото лице инж. К.
графично е отразила възможните маршрути, по които безопасно е следвало да мине
ищцата от дома си /гр. *****, ул. „****“ № */ до магазин ***** и до входа на магазина
на ул. „*******“, като се установява, че нито един от посочените възможни
маршрути не включват преминаване през имота на ответника. Посочените от вещото
лице маршрути не са алтернативни такива, а реално се явяват единствените
възможни такива, които са съобразени с организацията на движение на ищцата като
пешеходец. На свой риск ищцата е избрала да мине през имота на ответника-
частна собственост, за да отиде до магазин ******, по съображение, че това е
най- краткият и удобен за нея маршрут. Имотът на ответникът е частна
собственост и няма предназначение за трайно задоволяване на обществени
потребности от местно или друго значение. Имотът на ответника е с предназначение
за обществено обслужване, което предполага неограничен достъп на лица до имота,
който достъп обаче е свързан с посещение на разположените в имота
бензиностанция и търговски обекти, а не за улесняване тяхното придвижването до
избрана от тях точка, находяща се извън имота на ответника.
Ето
защо, съдът намира направеното от ответника възражение за съпричиняване за
основателно и доказано. Съдът намира, че е налице съпричиняване в размер на 80
%, предвид на което определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде намалено до размер от 4000 лв., а това за имуществени вреди – до размер от
317,45 лв.
Недоказано остана възражението на ответника, че ищцата
е получила обезщетение за претърпения инцидент от работодателя си или от
институция в *****. Получената от ищцата сума в общ размер на 3046,12 евро е с
неустановено основание за нейното получаване. Доколкото същата може да представлява
обезщетение за временна неработоспособност във връзка с претърпения инцидент,
то тази сума не следва да бъде приспадана от присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, тъй като са различни основанието за получаване
на обезщетение за неимуществени вреди и на обезщетение за временна
неработоспособност. Не се установи сумата да е изплатена на ищцата за покриване
на извършени от нея разходи по лечението, в частност на разходи за закупуване
на медицински консумативи, лекарства и хранителни добавки.
По изложените съображения исковата претенция следва да
бъде уважена в размер на 4000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и в
размер на 317,45 лв. за имуществените вреди, като до пълния претендиран размер
следва да бъде отхвърлена.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Искът за присъждане на обезщетение за забава на
парично вземане в размер на законната лихва е акцесорен и с приемане
основателността на иска за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
съставляващо главницата, върху която се търси законна лихва за забава по този
иск, следва да се счита, че ищецът е установил наличие на свое парично вземане
към ответника. Искането за присъждане на законната лихва е основателно.
В настоящия случай ответникът изпада в забава по иска
за обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането, която в
конкретния случай е 08.01.2017г.
По иска за имуществени вреди ще се уважи искането за
присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба –
19.07.2019г.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски. Претендира се присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство.
Ответникът
претендиран разноски в размер на 6687 лв., съгласно представен списък на
разноските, като представя доказателства за тяхната направа.
На страните следва да бъдат присъдени разноски по
съразмерност съобразно уважената и отхвърлена част от исковата претенция.
В
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв
упълномощеният от ищцата пълномощник има право на адвокатско
възнаграждение, определено съобразно материалния интерес и уважената част от
иска. При материален интерес в размер на
51587,81 лв. адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 2077,63, а съобразно уважената част от
иска възлиза на сумата от 166,21 лв. /0,08 х 2077,63лв./, която сума следва да
бъде присъдена на процесуалния представител на ищцата.
Ищцата след да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски в общ размер на 6152,04 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ИТАЛИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 129, представлявано от Ю. Б.
Ю., да заплати на Е.Р.М., ЕГН **********,***, сумата от 4000 /четири хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, страдания от травматично увреждане -
счупване на голямо пищялна кост на подбедрицата на десния крак, и настъпило
усложнение некроза в областта на оперативната рана, получени вследствие на
падане на ищцата на 08.01.2017г. на непочистен от сняг и лед участък в зоната
на поземлен имот с идентификатор 56784.505.180, находящ се в гр. ***, ул. „****“
№ **, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането
- 08.01.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА „ИТАЛИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 129, да заплати на Е.Р.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 317,45 лв. /триста и седемнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени във връзка с травматично увреждане - счупване на голямо
пищялна кост на подбедрицата на десния крак, и настъпило усложнение некроза в
областта на оперативната рана, получени вследствие на падане на ищцата на 08.01.2017г.
на непочистен от сняг и лед участък в зоната на поземлен имот с идентификатор
56784.505.180, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.07.2019г.- датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИТАЛИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 129, да заплати на Н.Х.Г., с личен номер
по Единния регистър на адвокатите *****, вписана в Адвокатска колегия гр. *****,
със съдебен адрес ***, разноски в размер на
166,21 лв. /сто шестдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ за
производството по гр. дело № 1341 / 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Е.Р.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ИТАЛИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 129,
разноски в размер на 6152,04 лв. /шест хиляди сто петдесет и два лева и четири
стотинки/ за производството по гр. дело № 1341 / 2019г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъдат заплатени от „ИТАЛИ“ ЕООД на Е.Р.М. по следната банкова сметка: ***: ***, с титуляр адв. Н.Х.Г., „******“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: