Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
При секретаря Дарина Петрова,
като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№473 по описа за 2018г. на Окръжен
съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК
С Решение №257 от 10.08.2018г. постановено
по гр.д.№65 по описа за 2018г., Районен съд – Троян е признал на основание чл.344
ал.1 т.1 от Кодекса на труда за незаконно уволнението на П.М.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** и отменил Заповед №46 от 24.11.2017г., издадена от Директора
на ОП „Комунални услуги - Троян” –
гр.Троян, с адрес: гр.Троян, пл.„Възраждане” №1, с която е прекратено трудовото
правоотношение с П.М.Я. на основание чл.325, ал.1, т.9, като незаконосъобразна.
Възстановил на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда П.М.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „работник строителство” в ОП „Комунални услуги - Троян”. Осъдил ОП„Комунални
услуги - Троян”, с адрес: гр.Троян, пл.„Възраждане” №1 да заплати на основание
чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 от КТ на П.М.Я., ЕГН **********, адрес: ***
обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 3 300.00
лева. Осъдил ответникът да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ТРС
държавна такса в размер на 192.00 лева,
а на ищеца сумата 600.00 лева, сторени разноски за един адвокат.
Против постановеното решение с вх.№4707
от 30.08.2018г. от ОП „Комунални услуги” – Троян, ЕИК 0002917090240,
представлявано от директора Е.И.Т., чрез адв. Б.Д. *** е подадена е въззивна
жалба.
Твърди, че за да постанови това решение, съдът
е достигнал до решаващия извод, че решението на ТЕЛК не сочи, че състоянието на
ищеца поражда невъзможност да изпълнява точно определена длъжност, при което
решаващия извод на съда е необоснован. Смята, че съдът не е обсъдил, а само е
посочил приложението на двете хипотезите на чл.325, ал.1 т.3 от КТ, а именно:
трайно намалена работоспособност и здравни противопоказания, като е обърнал
внимание само на втората, при това съдът е обсъдил в разрез с практиката на ВКС
Решението на ТЕЛК досежно характерните за изпълняваната дейност
противопоказания. Счита, че решението на съда е постановено при процесуални
нарушения довели до необоснованост и при неправилно прилагане на материалния
закон, поради което подлежи на отмяна.
Излага съображенията, че по
първата хипотеза на чл.325, ал.1, т.9 от КТ - трайно намалена работоспособност,
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищеца с кратки
прекъсвания изобщо не е работил поради болест (ползва отпуск по болест от
15.08.2016г. до 28.08.2016г.; от 29.08.2016г. до 27.09.2016г.., от 12.09.2016г.
до 18. 10.2016г; от 19.10.2016г. до 17.11.2016г; от 15.11.2016г. до
20.12.2016г.; от 21.12.2016г. до 19.01.2017г.; от 20.01.2017г. до 10.02.2017г;
от 11.02.2017г. до 12.03.2017г.; от 13.03.2017г. до 11.04.2017г.; от
12.04.2017г. до 11.05.2017г.; от 12.05.2017г. до 10.06.2017г.).
Смята, че е налице почти
непрекъснато неизпълнение от ищеца на възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност - 82%, според Експертно решение на
ТЕЛК за общи заболявания №1063/29.06.2017г. към МБАЛ-Троян.
Твърди, че съдът дори не е
посочил, че по делото са представени 11 броя болнични листи, което прави
решението му необосновано, защото е приел тези доказателства, но не ги е
обсъдил.
Сочи, че съдът не е отчел
установената 82% неработоспособност за да отхвърли исковете, при наличие на
първата хипотеза достатъчно самостоятелно основание за отмяна на решението на първоинстанционния
съд, при условията на чл.217 от ГПК и постановяване на ново решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Излага по втората хипотеза на чл.325, ал.1,
т.8 от КТ - по здравни противопоказания, че експертно решение на ТЕЛК за общи
заболявания №1063/29.06.2017г. на МБАЛ-Троян действително посочва трайно
намалена работоспособност 82%, но решението точно посочва и конкретните
дейности, които са противопоказани за така трайно намалена работоспособност - 82%,
а именно: В т.15 от ТЕЛК за общи заболявания №1063/29.06.2017г.: „Вдигането и
пренасянето на тежести” са противопоказани условия на труд. Твърди, че съдът е
приел това за недостатъчно, за да се приеме като противопоказание за заемане на
длъжността „общ работник” и да обоснове прекратяване на трудовото
правоотношение.
Въззивникът се позовава на практика
на ВКС.
Смята, че решаващия извод на съда
е неправилен, защото е достатъчно ТЕЛК да посочи противопоказани „Вдигането и
пренасянето на тежести”, които са характерни за длъжността „общ работник в строителството”
за да е налице основание за уволнение от тази длъжност на основание чл.325,
ал.1, т.9 от КТ. Освен това е необходимо и кумулативното условие - при
работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя.
Моли да се отмени изцяло
обжалваното решение и вместо него
постанови ново, с което да отхвърлят предявените искове. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба.
С протоколно определение от
съдебно заседание проведено на 29.10.2018г. съдът е приел, че за изясняване на
спора от фактическа страна следва да бъдат назначени съдебно-медицинска и
съдебно-икономическа експертизи, които да отговорят на конкретно поставени
въпроси.
В съдебно заседание въззивникът
се представлява от адв.Б.Д., който поддържа въззивната жалба и становището си
депозирано на 29.10.2018г., като счита
извършеното от работодателя уволнение за правилно и законосъобразно, в
която връзка моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.
За въззиваемия се явява адв.И.В. ***,
който моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно,
като акцентира, че решението на ТЕЛК е задължително и в него следва да бъде
отбелязано, че работника или служителя не може да заема точно определена
длъжност, на която е назначен. Навежда и довода, че от страна на работодателят не е доказано, че
свободните работни места не са подходящи за заемане от доверителя му.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, обсъди доводите на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е допустима.
Районен съд – Троян е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344,
ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, с
искане да се признае за незаконно уволнението извършено със Заповед №46 от 24.11.2017г. на Директора на ОП„Комунални услуги - Троян”, за отмяната й и за възстановяване на ищецът на заемането
от него длъжност преди уволнението и за изплащане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа.
Между страните не е спорно, а и от представените и приети от
първоинстанционният съд доказателства се установява, че за времето от
01.04.2015г. до 26.07.2017г. ищецът е работил в ответното предприятие ОП„Комунални услуги - Троян”, като е заемал длъжността ”работник,
строителство”. Със Заповед №34 от 26.07.2017г. трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ. С Решение №373 от 07.11.2017г.
постановено по гр.д.№905/2017г. Районен съд – Троян е признал за незаконно
уволнението и възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Със Заповед №46 от 24.11.2017г. на Директора на ОП„Комунални услуги - Троян”, която е предмет на настоящия спор, на основание чл.325,
ал.1, т.9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, като в мотивите
за прекратяване е посочено, че работника не може да изпълнява работата поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност, позовавайки се на решение на ТЕЛК, от което се установява, че
ищеца е с 82% трайно намалена работоспособност и за състоянието му са
противопоказни вдигането и пренасянето на тежести.
От представения Списък
на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена
трудоспособност и хора с увреждания, се
установява, че общо са обявени 15 броя работни места и всичките са заети.
В Експертно решение №1063 от 29.06.2017г. на ТЕЛК към
„МБАЛ-Троян”ЕООД е определена оценка на работоспособността: „82% трайно намалена
работоспособност”, като противопоказни условия на труд е посочено „вдигане и
пренасяне на тежести”.
От приложените към делото болнични листа е установено, че за
времето от 15.08.2016г. до 10.06.2017г. ищецът многократно е бил в отпуск по
болест.
От Длъжностна характеристика на длъжността работник
строителство, код по НКП: 9312003 и отговорите на въпроси по реда на чл.176 от ГПК дадени пред настоящата инстанция, се установява, че задълженията които е
следвало да изпълнява работника са свързани с подготвителни и ремонтни дейност
на сгради и помещения, с полагане на асфалтови, бетонови и други настилки,
изпълняване на изкопни, кофражни, армировъчни, бетонови, зидарски и други строителни дейности.
Назначената съдебно-икономическа експертиза дава заключение,
че в ответното предприятие за 2018г. са определени 15 броя работни места за
трудоустроени и всички те са заети, но към 28.11.2018г. – датата на която е
извършена проверката, са свободни следните работни места: дейност „Чистота” – общ работник – 2 броя;
дейност „Озеленяване” – общ работник – 3 броя, дейност „Строително звено” –
работник строителство – 2 броя.
Приложените по делото към трудовото досие други документи,
като разпореждания издадени от НОИ, молби
и заповеди за отпуск или за отлагане на отпуск, са неотносими към спора
и съдът не ги обсъжда.
При хипотезата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ – прекратяване на
правоотношението на това основание, законоустановената закрила при уволнение,
установена с разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ, е неприложима.
При посоченото в Заповед №46 от
24.11.2017г. основание – чл.325, ал.1, т.9 от КТ, трудовият договор се
прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, при условие, че
работникът или служителят е в невъзможност да изпълнява възложената му работа
поради болест довела до трайно намалена работоспособност или по здравни
противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК, но в този случай, ако при
работодателят има друга работа подходяща за здравното състояние на работника
или служителят и той е съгласен да я заеме, не се допуска прекратяване на
трудовото правоотношение.
Постоянната съдебна практика на съдилищата приема, че основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ се
състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания и липса
на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
работа в предприятието.
При първата хипотеза невъзможността за изпълнение на възложената
работа е поради болест довела до трайна неработоспособност, което означава на
работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече,
което е от компетентността на ТЕЛК.
При втората хипотеза на текста – поради здравни
противопоказания това са случаите, при които работникът или служителят боледува
от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го
поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по
сключеното трудово правоотношение. При тези случаи ТЕЛК е професионално
компетентен със заключението по експертното решение да посочи болестта довела
до инвалидност и наличието на съответните здравни противопоказания във връзка с
условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност.
С оглед на изложеното, съдът необсъжда изготвената и приета
като доказателство в настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза и
даденото заключение, тъй като същото е неотносимо към спора – не е от
компетентността й да определи процентна на неработоспособност и здравни
противопоказания. Не е и от компетентността на „САНИТА-ВТ”ЕООД да дава
заключение за пригодността на работещ да
изпълнява даден вид работа, в случая да допълва експертното решение.
Действително, че в Експертно решение
№1063 от 29.06.2017г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Троян”ЕООД, след освидетелстване на
лицето е определена 82% оценка на
работоспособността, но не е изрично посочено, че ищецът не може да изпълнява
длъжността, на която е назначен и подлежи на трудоустрояване. В случая е
установено наличието и на двата медицински критерии по чл.325, ал.1, т.9 от КТ
– 82% трайно намалена работоспособност и здравни противопоказания - вдигане и
пренасяне на тежести, при които два елемента в тежест на работодателя е да
установи и представи доказателства, че законосъобразно е упражнил правото си да
прекрати трудовия договор с работника. При липсата на отбелязване в експертното
решение, че лицето подлежи на трудоустрояване, работодателят не е ангажирал
доказателства, въз основа на които да бъде установено, че при него липсва друга
подходяща за здравословното състояние на работника работа в предприятието. При
безспорно установените от заключението на съдебно-икономическата експертиза
наличие на свободни работни места в дейност „Чистота” – общ работник – 2 броя и в
дейност „Озеленяване” – общ работник – 3 броя, не е доказано, че те не са били
подходящи за работника с оглед на здравословното му състояние или тези
длъжности да са предлагани на ищеца и той да е отказал да ги заеме. Още
по-малко работодателят да е твърдял, че наличните щатни бройки е било невъзможно
да бъдат трансформирани специално за нуждите на ищеца.
При изложеното съдът приема, че в хода на производството от
страна на работодателят не е установено, че в предприятието не е съществувала
друга длъжност или възможност от съществуващите свободни длъжности да бъде
трансформирана друга длъжност, работодателят не е доказал, че надлежно е упражнил
правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта
основание, с оглед на което искът за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е основателен и правилно първоинстанционният съд е уважил
предявените искове.
При съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При неоснователността на въззивната жалба не следва на
въззивника да се присъждат разноски по делото. Въззиваемата страна за
настоящата инстанция е представила доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева, която сума работодателят следва да бъде
осъден да заплати.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№257 от 10.08.2018г. постановено по гр.д.№65 по описа за 2018г. на Районен съд
– Троян.
ОСЪЖДА ОП „Комунални услуги” – Троян, ЕИК 0002917090240, с адрес: гр.Троян, пл.Възраждане №1, представлявано
от Директора Е.И.Т. да заплати на П.М.Я., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 300.00 /триста/ лева разноски за въззивна инстанция
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок, който започва да тече от 04.01.2019г., съгласно чл.315,
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.