Решение по дело №192/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20227200700192
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

29

 

гр. Русе,14.07.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Русе, VІ-ти състав в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                          СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

                  

при секретаря        ДИАНА МИХАЙЛОВА     като разгледа докладваното от съдията          ДИМИТРОВА        адм. дело 192 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Г.Н.Г. ***, срещу Заповед № 6 от 14.04.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе (ТП на НОИ – Русе), с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание „Отлагане на повишението в ранг за една година” за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 във връзка с неспазване на чл. 20, ал. 1,  чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от същия закон.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорваната заповед, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Изложени са подробни съображения във връзка с наведените доводи. Иска се от съда да отмени оспорената заповед като в съдебно заседание е заявена и претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Русе, орган издал оспорения административен акт, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Иска от съда да отхвърли оспорването, като подробни съображения развива в хода на делото по същество и в представени писмени бележки. Не претендира присъждане на разноски.

Административният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр.с чл. 188 от ГПК, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима.

Оспорената в настоящото производство заповед № 6/14.04.2022 г. е съобщена на жалбоподателя чрез личното й връчване на 15.04.2022 г., удостоверено с подпис върху самата заповед (л. 3 от преписката). Жалбата е подадена на 29.04.2022 г. (видно от поставения входящ номер в деловодството на ответника – л. 3 от делото) в определения по чл. 124, ал. 1 ЗДСл във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Жалбата е от лице притежаващо правен интерес от оспорването – адресата на акта, в правната сфера на когото са разпоредените с акта правни последици и атакува административен акт изрично предвиден като подлежащ на съдебен контрол (чл. 124, ал. 1 ЗДСл).

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По делото не се спори, че оспорващия Г.Н.Г. заема длъжността „Старши инспектор по осигуряването“ в сектор КР на ДОО към отдел КПК в ТП на НОИ - Русе по служебно правоотношение.

Със заповед № 6/14.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе (л. 1 – 3 от преписката) на Г.Г. е наложено дисциплинарно наказание „Отлагане на повишението в ранг за една година” на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗДСл за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 във връзка с неспазване на чл. 20, ал. 1,  чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от същия закон.

Според отразеното в оспорения административен акт в ТП на НОИ – Русе било получено писмо изх.№ 9001-40-149/2 от 09.02.2022 г. от Дирекция ОКП, към което била приложена жалба вх.№ 9001-40-149/07.02.2022 г. от Д. М.Ф. за неизвършена проверка на осигурителя „Ди Зи Конт Сървисес“ ЕООД. За посочената проверка в ТП на НОИ – Русе бил изпратен сигнал № 4023-21-620/1 от 06.10.2021 г. от ТП на НОИ – София град за извършване на проверка по делегация от контролни органи на ТП на НОИ – Русе на посочения осигурител. Сигналът за проверката бил разпределен за работа на жалбоподателя от секторния му ръководител, като резолюцията била проверката да бъде извършена в срок от 30 дни – до 06.11.2021 г.

При получаване на жалбата на Ф. в ТП на НОИ – Русе, началникът на сектор КР на ДОО извършил проверка в деловодната система, използвана в ТП на НОИ – Русе – АИС „Архимед“ и установил, че към тази дата 09.02.2022 г. поставената на Г. задача „е просрочена и не е изпълнена“. На следващия ден – 10.02.2022 г. началникът на сектора извършил справка и в ЦС „Регистър на длъжниците“ и установил, че не е създадена заповед за извършване на проверка на „Ди Зи Конт Сървисес“ ЕООД. Такава заповед (нейн проект) била създадена на 11.02.2022 г., но към 15.02.2022 г. не била връчена на проверявания осигурител и към тази дата липсвал констативен протокол от извършена проверка по разходите на ДОО на дружеството. Проверката приключила на 21.02.2022 г., когато е съставен констативен протокол № КП-5-17-01078601.

Изложените до тук факти се установяват категорично от представените с административната преписка писмени доказателства като те не се оспорват от страните. Именно това са и фактите, послужили като фактическо обстоятелство за издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя.

По-нататък в оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган е изложил и правните си доводи за налагане на административното наказание на жалбоподателя. На първо място ответникът е цитирал разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, според която срокът за извършване на проверката е до един месец и започва да тече от датата на получаване на сигналите, жалбите или заявленията. Прието е, че именно тази разпоредба е била нарушена от жалбоподателя.

На следващо място е цитирано правило от „Процедура за възлагане и извършване на проверка“ на Дирекция ОКП (получена в ТП на НОИ – Русе с писмо № 1029-40-10451/18.10.2018 г.), според което контролните органи следва да се легитимират със служебна карта и да връчат заповед за проверка на осигурителя, да отбележат връчването й в ЦС „Регистър на длъжниците“ и след това да изискват предоставяне на необходимите за извършване на проверката документи. В случая било установено, че от осигурителя са изискани необходимите документи за извършване на проверката още през месец октомври 2021 г., без да е издадена и връчена заповед за извършване на проверката.

Следващият извод на дисциплинарнонаказващият орган е, че правата и интересите на подалото жалба лице Д. Ф., са нарушени и то не е получило полагащото му се парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО за периода 14.08.2021 г. – 28.08.2021 г. в своевременен срок. По този начин, след като необходимите за проверката документи са представени от дружеството още през месец октомври 2021 г., според ответника административното обслужване не е извършено законосъобразно, точно, добросъвестно и своевременно. Не е извършена възложената на контролния орган (жалбоподателя) проверка в установения срок, с която да се изясни има ли право осигуреното лице на получаване на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО. В тази връзка в оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган е цитирал и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ, утвърден със заповед № Ц1016-40-160/20.05.2020 г., според която служителят извършва административното обслужване за законосъобразно, своевременно, точно, добросъвестно и безпристрастно. Служителят е длъжен да се произнася по исканията на гражданите и да им предоставя цялата необходима информация с оглед защитата на техните права и интереси при спазване на изискванията на ЗЗКИ, ЗЗЛД и ЗПКОНПИ.

На последно място в заповедта е посочено, че служителят Г.Г. е запознат с вменените му преки задължения, свързани с изпълнение на служебните му задължения, с утвърдените правила за спазване на вътрешния трудов ред и всички вътрешно нормативни актове. Направено е обобщение, че „с деянието си, подробно изложено в настоящата заповед, държавният служител Г.Н.Г. е извършил дисциплинарно нарушение съгласно чл. 89, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСЛ), като забава изпълнението на служебните задължения е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя по служебно правоотношение“.

В заповедта е посочено още, че след съвкупна преценка и анализ на всички факти и обстоятелства, както и резултатите от извършени проверки, дисциплинарнонаказващият орган е установил, че „констатираното деяние на държавния служител представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител, нарушил е Кодекса за поведение на служителите в НОИ, чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, както и Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден със заповед № 1231/06.12.2013 г., изменен със заповед № Ц1016-40-525/21.08.2020 г. на Управителя на НОИ“.

Въз основа на цитираните до тук правни изводи дисциплинарнонаказващият орган е издал оспорената заповед, позовавайки се на разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, досежно определеното дисциплинарно наказание и на нормите на чл. 89, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл – по отношение на констатираното дисциплинарно нарушение.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е бил поканен да даде писмени обяснения, както и да бъде изслушан от дисциплинарнонаказващия орган преди да бъде издадена процесната заповед.

Няма спор и по обстоятелството, че преди да наложи дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган е получил становище от дисциплинарния съвет при НОИ, който е приел, въз основа на същите установени обстоятелства, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от жалбоподателя за дисциплинарно нарушение – забава изпълнението на служебни задължения, което според дисциплинарния съвет е налице поради неизвършването от жалбоподателя на възложената му проверка в срока по чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.

Съдът, като съобрази установената по делото фактическа обстановка, прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 6/14.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с която на Г.Н.Г. е наложено дисциплинарно наказание „Отлагане на повишението в ранг с една година”.

Заповедта е издадена от компетентен орган предвид извършеното делегиране на правомощия от управителя на НОИ като орган по назначаването по отношение на държавните служители на директорите на ТП на НОИ със Заповед № 1016-40-97/01.02.2017 г. (л. 65 от преписката)

При издаването на заповедта не са спазени изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Съгласно цитирания текст освен датата, имената и длъжността на издателя и на наказания държавен служител, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на извършеното нарушение, конкретизирано по време и място, обстоятелствата, при които е допуснато, служебните задължения, които са виновно нарушени и правното основание за налагането на наказанието (чл. 97, ал. 1, т. 4, 5 и т. 7 от ЗДСл). По същество това са мотивите на административния орган, послужили като основание за дисциплинарното санкциониране на служителя. В нарушение на тези норми и въпреки изложените множество констатации, заповедта не съдържа конкретно описание на извършеното от наказания служител нарушение. Твърди се, че е налице забава изпълнението на служебни задължения, без обаче тази забава да се обвързва еднозначно с конкретни факти по делото. От една страна се посочва, че Г. не е извършил възложената му проверка в срока, в който му е било разпоредено да стори това и който срок е и нормативно регламентиран в чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1 за реда и начина за извършване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Едновременно с това обаче в заповедта се сочат и други действия на жалбоподателя, за които се твърди, че са в нарушение на правила или правни норми. Така например се посочва, че жалбоподателят е изискал и получил необходимите му документи, преди да връчи заповед за извършване на проверката на проверявания осигурител, което е в противоречие с Процедурата за възлагане и извършване на проверка на Дирекция ОКП. Посочва се още, че са нарушени правата и интересите на осигуреното лице като не е извършена своевременно процесната проверка, като едновременно с това се сочи, че административното обслужване не е извършено законосъобразно, точно, добросъвестно, нито своевременно, съобразно правилото на чл. 9, ал. 1, от Кодекса за поведение на служителите в НОИ. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа разнородни констатации, свързани с възложената на жалбоподателя проверка на осигурителя „Ди Зи Конт Сървисес“ ЕООД, като очевидно наказващият орган счита, че е налице бездействие от страна на държавния служител в определен период от време, след което и след подаване на жалбата от осигуреното лице изискуемите от държавния служител действия са били извършени. В заповедта обаче никъде изрично не е формулирано конкретното изпълнително деяние (действие или бездействие), което дисциплинарнонаказващият орган счита, че съставлява дисциплинарно нарушение. В заповедта е описана определена хронология от факти (включително действия на жалбоподателя по извършване на възложената му проверка), след което са използвани изрази като „с деянието си“, „констатираното деяние“ и „процесното деяние“ без такова да е еднозначно индивидуализирано, съобразно състава на конкретното дисциплинарно нарушение, което е прието за извършено от дисциплинарнонаказващия орган.

При това положение фактически не е налице описание на извършеното нарушение, тъй като такова въобще не е индивидуализирано като деяние, поради което съдът намира, че в оспорената заповед липсва изискуем от закона реквизит – описание на извършеното деяние, с което е нарушена установената от закона форма на административния акт. Допуснатото нарушение на формата ограничава правото на защита на служителя, който при описаната липса на съществени фактически обстоятелства, не е известен за причините, довели до санкционирането му.

Независимо от изложеното до тук съдът намира, че Заповед № 6/14.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе се явява и материално незаконосъобразна, тъй като е налице несъответствие на описаните фактически обстоятелства с приложените правни основания за налагане на дисциплинарното наказание, както и поради наличие на вътрешно противоречие в изложените мотиви досежно приложимите правни норми.

Обосновавайки правно наложеното дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващият орган е посочил, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 ЗДСл, като е счел, че с нарушението на посочените норми жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл – забава изпълнението на служебните задължения.

Едновременно с това, малко по-горе в оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят е нарушил Кодекса за поведение на служителите в НОИ (без да сочи коя точно разпоредба от този кодекс е нарушена), чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, както и Правилника за вътрешния трудов ред (също без посочване на конкретна разпоредба от него е нарушена).

В обстоятелствената част на заповедта е цитирана нормата на чл. 9, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ, като е посочена като нарушена и нормата на чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.

Това „насипно“ посочване на множество правни норми по никакъв начин не обосновава правно наложеното дисциплинарно наказание, доколкото липсва обвързване на всяка цитирана разпоредба с конкретния вид дисциплинарно нарушение, което дисциплинарнонаказващият орган е приел, че е осъществено. В резултат на което остава напълно неясно за какво точно нарушение е наказан жалбоподателя – за нарушение на чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 ЗДСл, с които е обосновано наложеното дисциплинарно наказание; за нарушение на Кодекса за поведение на служителите в НОИ, чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ и Правилника за вътрешния трудов ред или за нарушение на чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Не е ясно и кое нарушение от всичките тези правни норми съставлява именно забава изпълнението на служебни задължения, т.е. дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, за каквото е санкциониран жалбоподателя.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните права и законни интереси. В случая обаче няма данни жалбоподателят да е бил сезиран с искане на гражданин. Процесната проверка е била инициирана по служебен почин от органи на НОИ и действията на жалбоподателя по извършването на проверката не са свързани с обслужване на гражданин пряко от жалбоподателя, респективно с удовлетворяване или не на негово искане. Отделно от това неизпълнението на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 от ЗДСл съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 4 от ЗДСл, а в настоящия случай жалбоподателят не е наказан за такова нарушение.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДСл (втората посочена от дисциплинарнонаказващия орган разпоредба) държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, а съгласно ал. 2 на същия член задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. Позоваването на общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл не може да индивидуализира нарушението, тъй като не засяга конкретни правила за служебно поведение и дисциплина. По тази причина в акта за налагане на дисциплинарното наказание следва да се посочи конкретно нарушеното от държавния служител задължение. В случая обаче, както вече се посочи, дисциплинарнонаказващият орган е посочил няколко нарушени от жалбоподателя задължения – по чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г., по Процедурата за възлагане и извършване на проверка, а дори и на чл. 9, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ като последната норма е близка по съдържание с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСЛ, донякъде преповтаряйки я, но по отношение административното обслужване, извършвано от служителите на НОИ. При такова посочване на конкретни нарушения е недопустимо едва в съдебното производство съдът да извежда извод кое точно от тях е в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и е основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДСл от своя страна има само указателен характер по отношение на акта, с който се определят конкретните длъжностни задължения на държавния служител, а именно длъжностната характеристика. Това означава, че посочената норма не би могла да бъде нарушена, още по-малко пък от страна на самия държавен служител, който не е лицето, определящо служебните задължения за конкретната длъжност.

На следващо място дисциплинарнонаказващият орган се позовава на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДСл, според която държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. В настоящия случай обаче, в оспорената заповед въобще не се съдържа твърдение за неизпълнение на конкретен акт или заповед на горестоящ орган или служител, т.е. в заповедта липсва фактическа констатация, която да може да бъде подведена към нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл.

Въз основа на изложеното до тук съдът счита, че нито една от посочените като нарушени разпоредби – чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл не кореспондира с посочените в заповедта установени фактически обстоятелства.

По отношение другите посочени от дисциплинарнонаказващия орган като нарушени разпоредби/актове – Кодекса за поведение на служителите в НОИ, чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ и Правилника за вътрешния трудов ред, съдът намира следното:

Както вече се посочи по-горе в настоящото решение в оспорената заповед като нарушен е посочен Кодекса за поведение на служителите на НОИ, без посочване на конкретна норма, но доколкото в обстоятелствената част на заповедта е цитираната нормата на чл. 9, ал. 1 от този кодекс, съдът приема, че именно това е нормата, която ответникът счита за нарушена. Посочената норма урежда задължение за служителят от НОИ да извършва административното обслужване законосъобразно, своевременно, точно, добросъвестно и безпристрастно, като е длъжен да се произнася по исканията на гражданите и да им предоставя цялата необходима информация с оглед защита на техните права и интереси при спазване на изискванията на ЗЗКИ, ЗЗЛД и ЗПКОНПИ. В конкретния случай, според данните от оспорената заповед, жалбоподателят като старши инспектор по осигуряването е следвало да извърши проверка в осигурител, която проверка представлява елемент от контролно-ревизионната дейност на контролните органи на НОИ. Извършването на проверки не представлява административно обслужване на граждани, а реализиране на контролните правомощия на контролните органи на НОИ, поради което посочената норма не се отнася до настоящия случай. Това не означава, че държавният служител не следва да изпълнява своите служебни задължения точно, добросъвестно и безпристрастно, но това изискване произтича от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, като аргументи относно недостатъчно обоснованото позоваване на тази норма в настоящия случай бяха изложени по-горе в настоящото решение.

На следващо място разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ гласи: „Служителите от администрацията спазват Закона за държавния служител, Кодекса на труда, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на служителите в Националния осигурителен институт“. Нормата има единствено декларативен характер, доколкото спазването на посочените нормативни актове произтича пряко. от самите нормативни актове, които посочват в себе си и субектите, за които се отнасят правните норми в тях. Така разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ по същество не съставлява правило за поведение, нарушаването на което да влече ангажиране на дисциплинарна отговорност.

На последно място по отношение на посочения в оспорената заповед като нарушен Правилник за вътрешния трудов ред, съдът счита, че такова нарушение не би могло да се обсъжда въобще, предвид липсата на посочена конкретна разпоредба от този правилник, която дисциплинарнонаказващия орган счита за нарушена.

В обобщение на изложеното до тук съдът намира за нужно да посочи, че според безспорно установените по делото факти жалбоподателят не е изпълнил в срок поставената му задача – извършване на проверка на осигурителя „Ди Зи Конт Сървисес“ ЕООД. Това обстоятелство всъщност не се и оспорва от жалбоподателя, който в писмените си обяснения до дисциплинарнонаказващия орган посочва само причините, поради които тази задача не е била изпълнена. Доколкото срокът за извършване на проверка е регламентиран в чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ – един месец от подаване на сигнал, жалба или заявление, неизвършването на проверка в посочения срок представлява нарушение именно на тази норма. Когато извършването на проверката е станало след посочения срок, какъвто безспорно е настоящия случай, е налице забавено изпълнение на служебни задължения, т.е. налице е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за това, че с оглед датата на издаване на заповедта за възлагане извършването на проверката, последната е извършена в регламентирания в инструкцията срок. От разясненията дадени от процесуалния представителна на ответника, а и от приложените към дисциплинарната преписка доклади от началник сектор КР на ДОО се установява, че издаването на заповед за възлагане на проверка от компетентното за това длъжностно лице се предхожда от изготвяне (генериране) на проект на такава заповед чрез използваната в ТП на НОИ – Русе деловодна система, което се извършва от служителя, на когото е разпределено извършването на проверката. Това означава, че възлагането на проверка по надлежния за това ред е обусловено от технически действия на контролния орган - държавен служител, на който ще бъде възложено извършването на проверката. В случая тези действия не са изпълнени от жалбоподателя. Именно такива са и изводите на дисциплинарния съвет, който в своето решение № 1 от 22.03.2022 г. по дисциплинарно дело № 1 по описа за 2022 г. точно и ясно е посочил, че поставената на жалбоподателя задача – извършване на проверка на осигурител, не е изпълнена в срока по чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г., т.е. до 06.11.2021 г., каквато е била и резолюцията на разпределящия ръководител. С оглед на това, че проверката е извършена едва към 21.02.2022 г. е налице забава изпълнението на служебни задължения от страна на Г. и това е основание да му се търси дисциплинарна отговорност за забавеното изпълнение. В решението на дисциплинарния съвет се посочва, че по отношение на вида и размера на следващото се наказание, и доколкото предмет на дисциплинарното дело е извършването на едно нарушение (при наличие на данни и за множество други  нарушения), то компетентен да ги определи е Директорът на ТП на НОИ – Русе, на когото преписката е изпратена за произнасяне. При това положение не става ясно и дори буди недоумение защо ответникът при постановяване на оспорената заповед освен констатираното от дисциплинарния съвет нарушение на чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролни органи на НОИ, е посочил и то хаотично още множество други нарушени разпоредби, при което да не може да стане ясно за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. Действително в оспорената заповед е отразена констатация за извършено нарушение на цитираната норма от Инструкция № 1/03.04.2015 г. от жалбоподателя, което нарушение безспорно е забава изпълнението на служебни задължения и съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, но с изброяването и на много други норми, както и на твърдения и за други нарушения, в крайна сметка не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. Макар през цялото време да се набляга, че е налице забавено изпълнение на служебни задължения от страна на държавния служител, липсва конкретизация на изпълнителното деяние и посочване единствено на относимите правни норми.

Практиката на дисциплинарнонаказващите органи, приложена и в настоящия случай, за изброяване на множество правни норми, свръх необходимото, очевидно с цел да се „застраховат“ относно посочването на правилното правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, не може да бъде споделена от съда. Това е порочна практика, която не следва да се толерира, дори и в случаите, в които безспорно са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение. От административният акт, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да става напълно ясно въз основа на какви точно фактически обстоятелства и на какво правно основание е наложено дисциплинарното наказание, като това не следва да се постига чрез тълкуване на акта едва в хода на съдебно производство или пък съобразно конкретните доводи на ответния административен орган, развити в процеса на съдебното оспорване.

С оглед на гореказаното заповед № 6/14.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалния закон – отменителни основание по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК се явява основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи на 500 лева за заплатен съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.06.2022 г. (л. 76) адвокатски хонорар. Заплащането на разноските следва да бъде възложено на Националния осигурителен институт на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

                                            

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Н.Г. ***, Заповед № 6 от 14.04.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание „Отлагане повишението в ранг за една година” за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 във връзка с неспазване на чл. 20, ал. 1,  чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на Г.Н.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: