Р
Е Ш Е Н И Е
№ 473/14.03.2023 г.
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря
Розалия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 3278, по описа на съда за 2022 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2, във вр. с чл. 121 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба Н.Т.М., с адрес ***, подадена чрез адвокат П., против Решение №
381/05.12.2022г. на директор на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено
Постановление с изх. № С220016-023-0002087/22.07.2022г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК. С жалбата
се иска обявяване на нищожност на решението, съответно в условията на
евентуалност – отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че не е налице
мотивирано искане от орган по приходите с обоснована преценка, посочени
конкретни факти и обстоятелства за обезпечителна нужда. Възразява се срещу
липсата на мотиви в Постановлението, което препятства както проверката му, така
и защитата на лицето срещу него. В молба към делото се допълва жалбата с
аргументи за противоречие на Постановление с изх. №
С220016-023-0002087/22.07.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив с
материалния закон, тъй като е издадено при наличието на Заповед за спиране на
ревизията от 18.07.2022г. Посочва се, че е оспорено и постановлението за
продължаване на обезпечителните мерки. Претендират се разноски в
производството. Представя се подробна писмена защита.
Ответникът
по жалбата - Директор на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите - гр. Пловдив, чрез юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна и
моли същата да бъде отхвърлена. Заявява, че при спряно производство на
основание чл. 34, ал. 1 от ДОПК ревизиращият орган не може да извършва
процесуални действия по установяване на данъчните задължения, като налагане на
обезпечителна мярка е извън този кръг процесуални действия. В случая те са
наложени съобразно нуждата от обезпечаване на задължения, които се очаква да
бъдат установени, при наличието на законовите предпоставки, при спазен ред за
налагане. Претендират се разноски за юрисконсултска защита.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16001622000698-020-001/11.02.2022г. на
Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив е възложено на основание чл. 112 и чл.
113 от ДОПК извършването на ревизия на Н.Т.М. с предмет: годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2017г.-31.12.2020г., задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период
01.01.2017г.-31.12.2020г., ДДС за период 01.01.2017г.-02.12.2021г., ДДО за
период 01.01.2017г.-31.12.2020г., ЗО за период 01.01.2017г.-31.12.2020г., УПФ
за период 01.01.2017г.-31.12.2020г. Ревизията следва да се извърши от Х.И.Р.–
ръководител ревизия, и С.А.К., в срок от три месеца от връчване на ЗВР.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.02.2022г. по електронен път. Със
Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001622000698-020-002/18.05.2022г. на Началник сектор при ТД на НАП -
Пловдив е удължен срокът за извършване на ревизията до 24.06.2022г., като
заповедта е връчена на ревизираното лице на 18.05.2022г. по електронен път. Със
Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001622000698-020-003/17.06.2022г. на Началник сектор при ТД на НАП -
Пловдив е удължен срокът за извършване на ревизията до 22.07.2022г., като
заповедта е връчена на ревизираното лице на 01.07.2022г. по електронен път. Със
Заповед № Р-16001622000698-023-001/18.07.2022г. на Началник сектор при ТД на
НАП - Пловдив е спряно производството по извършване на ревизия на основание чл.
34, ал. 1 от ДОПК, като заповедта е връчена на ревизираното лице на 18.07.2022г.
по електронен път. Със Заповед № Р-16001622000698-143-001/21.09.2022г. на
Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив е възобновено производството по
извършване на ревизия, спряно на 18.07.2022г. и е посочен срок за извършване на
ревизията до 26.09.2022г., като заповедта е връчена на ревизираното лице на 21.09.2022г.
по електронен път.
В
хода на ревизията органът по приходите Х. И. Р., на длъжност главен инспектор
по приходите и в качеството на ръководител ревизията, е отправил на основание
чл. 121, ал.1, във вр.с чл. 124, ал.4 от ДОПК искане за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № Р-16001622000698-039-001/18.07.2022г. В искането са изложени мотиви, че
е по повод възложена ревизия със ЗВР № Р-16001622000698-020-001/11.02.2022г. на
Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив по отношение на ревизираното лице Н.Т.М.,
за който са налице установени факти и обстоятелства за облагане с данъци и определяне на ЗОВ по
реда на чл. 122 от ДОПК. Посочени са
съответните обстоятелства, които са по Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №
Р 16001622000698-113-001/06.07.2022г. , че до започване на ревизията не е
подадена декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи за
2017г.-2020г., декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответства на имущественото и финансово
състояние в ревизирания период. Посочено е в искането, че предстоят да бъдат
установени посочените задължения за данък и осигурителни вноски, както и техният
очакван размер. В искането са изложени данни относно имущественото състояние на
ревизираното лице: към 18.07.2022г. за ревизираното лице: деклариран пред
Община Пловдив идеални части от недвижим имот, собствени МПС, притежавана
банкова сметка ***. С тези мотиви и данни органът по приходите е обосновал
искането и становище си, че налагането на предварителните обезпечителни мерки е
необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Въз
основа на искането на органа по приходите е издадено Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С220016-023-0002087/22.07.2022г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което за обезпечаване на
очакваното публично вземане в предполагаем размер от 7093 лв. на основание чл. 121,
ал.1 ДОПК са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги Уникредит
Булбанк за сумата от 3293 лева и ТБ/доставчик на платежни услуги Първа инвестиционна
банка за сумата от 3293 лева; запор върху МПС: лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза,
рег.№ *** със застрахователна оценка 2900 лева, и върху МПС Хюндай, модел
Лантра, с рег. № ***със застрахователна оценка 900 лева. За да наложи посочените
ПОМ, публичният изпълнител е възприел в постановлението си изцяло изложените в
искането мотиви.
До
Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка са изпратени запорни съобщения на
22.07.2022г. На 29.07.2022г. е наложен запор от Първа инвестиционна банка, като
към момента няма наличност по сметката. Със съобщение от 25.07.2022г. Уникредит
Булбанк уведомява публичния изпълнител, че сметките са запорирани. В изпълнение на издаденото ПНПОМ ОДМВР Пловдив
е уведомила ТД на НАП Пловдив, че е наложен запор върху МПС РВ7684ВР, а другото
МПС РВ9650КА е на друг собственик.
Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С220016-023-0002087/22.07.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив е
съобщено по електронен път на Н.М., видно от удостоверение за връчване по
електронен път на 21.11.2022г. Той е
подал жалба срещу постановлението до директор на ТД на НАП Пловдив с вх. №
РД-16-402/29.11.2022г., като в преписката са налице данни, че същата е
изпратена на 28.11.2022г.(л. 88 от делото).
Директорът
на ТД на НАП Пловдив се е произнесъл с обжалваното Решение № 381/05.12.2022г.,
с което е потвърдил Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № С220016-023-0002087/22.07.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК като правилно и законосъобразно.
Административният орган е приел, че ПНПОМ е издадено при наличието на
предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и отчел като неоснователни
възраженията на ревизираното лице. Посочва се, че ревизираното лице не е
представило доказателства относно притежаваните активи, изискани му с ИПДПОЗЛ №
16001622000698-040-001/18.02.2022г. Приел е, че ще бъде постигната целта за
съхранение на имуществото на лицето и ще се отнеме възможността за
разпореждане.
Оспореното
решение е връчено на жалбоподателя на 12.12.2022г. по електронен път(л. 19),
срещу което е депозирана жалба чрез административния орган с вх. №
94-00-8145/20.12.2022г., подадена чрез куриер на 19.12.2022г.(л. 24).
По
настоящото производство, освен материалите по административната преписка, като
писмени доказателства са приети и представените към жалбата Договор за
покупко-продажба на МПС от 02.08.2019г. между Н.М. и Р. М.-продавачи, и купувач
К. Л. с предмет МПС Сеат Ибиза, с рег. № ***, заверен от нотариус при РС
Пловдив с рег. № 708; Свидетелство за регистрация част І на МПС с рег. № *** Хюндай
Лантра, с вписване, че регистрацията е прекратена на 24.03.2017г., съхранение в
частен имот.
Пред
съда, жалбоподателят не предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа, за да бъде отменена наложената
предварителна обезпечителна мярка при условията на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
Издадено
е Постановления за продължаване действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с №
С220016-139-0002660/13.12.2022г.
Въз
основа на установените факти след съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Кодексът регламентира възможност,
която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в
съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Привременният характер на
предварителните обезпечителни мерки е с предназначение гаранция събирането на
публичните вземания, като се предотврати извършването на сделки и действия с
имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за
данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с
постановление на публичния изпълнител. Предварителните обезпечителни мерки се
налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. Според чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на
вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл.
195, ал. 5 от ДОПК. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се
издава в писмена форма и следва да съдържа изброените в чл. 196, ал. 1 от ДОПК
реквизити. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът отменя обезпечителната
мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително
основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. По правното си естество
обезпечаването на публични вземания, уредено в чл. 195 и сл. от ДОПК, в
хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК означава предприемане на конкретни
процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято цел е да се
гарантира събирането на едно установено по основание и размер предполагаемо
публично вземане. Основателността на тези процесуални действия пряко зависят от
наличието на годно основание - образувано ревизионно производство и надлежно
искане от публичния изпълнител за обезпечаване на публично вземане в
предполагаем размер. Налагането на предварителни обезпечителни мерки пряко
засяга правната сфера на длъжника, поради което трябва да е спазен принципът на
съразмерност, закрепен в нормата на чл. 195, ал. 7, вр. чл. 121, ал. 3 от ДОПК,
както и уредбата според чл. 6, ал. 2 - 5 АПК, приложим в настоящото
производство по препращане от § 2 от ДОПК, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Органът е длъжен от две или
повече законосъобразни възможности при спазване на изброените правила да избере
тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото, като всички административни органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.
От
установената по делото фактическа обстановка, отнесена към приложимите правни
норми, се установява, че процесната обезпечителна мярка е наложена в
предвидената от закона писмена форма, от снабдения с правомощията за това орган
на приходна администрация, при спазване на производствените правила.
Обжалваното
Решение № 381/05.12.2022г. е постановено от компетентен орган - директор на ТД
на НАП Пловдив, овластен нормативно съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.1 от ДОПК, при което не е налице основанието по чл. 146, т.1 АПК. Издадено е в
установения от чл. 197, ал.1 от ДОПК 7-дневен срок за произнасяне на
административния орган. Решението е издадено в писмена форма и съгласно
изискването на чл. 197, ал.1 от ДОПК за мотивираност в същото са обсъдени
наличните по преписката писмени доказателства, направеното искане от органа по
приходите, обжалваното ПНПОМ и възраженията на жалбоподателя.
Обжалваното
по административен ред ПНПОМ № С220016-023-0002087/22.07.2022г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив е издадено от компетентен орган по чл. 121,
ал.2 от ДОПК, във вр.с чл. 8, ал.1, т.1 от ДОПК, а именно публичен изпълнител
от компетентната ТД на НАП Пловдив(за което е представена Заповед №
2-2969/16.04.2019г. л. 110), и съобразно правомощията по чл. 167, ал.1 от ДОПК.
ПНПОМ № С220016-023-0002087/22.07.2022г. е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 196, ал.1 от ДОПК - в предвидената писмена форма и съдържа
необходимите задължителни реквизити. Възраженията на жалбоподателя за липса на
мотивираност са неоснователни. Видно от текста на административния акт се
съдържат фактически установявания за образувано ревизионно производство,
очакван размер на установявани задължения за данък и осигуровки, относно
необходимостта от обезпечаване.
В
настоящия случай наложените обезпечителни мерки са предварителни, т.е. имат за
цел да обезпечат предполагаеми.
Съгласно
чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. По делото не са ангажирани доказателства за
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, поради което не са налице основанията по чл. 197, ал.3, предл.1 и
2 от ДОПК за отмяна на потвърдените с решението обезпечителни мерки.
Относно
предпоставките по чл. 121, ал.1 от ДОПК – съдът установява, че надлежно със
Заповед № Р-16001622000698-020-001/11.02.2022г.(изменена с последващи заповеди)
е възложена ревизия на Н.Т.М. в качеството му на физическо лице. Именно в
рамките на ревизията е направено мотивирано искане за налагане на ПОМ и е
издадено Постановление за налагане на ПОМ. В искането е посочен размерът на
предполагаемите задължения на лицето за данък и осигуряване, по надлежно
възложена ревизия, като се обосновава необходимостта от налагане на
обезпечителни мерки за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото. При
предприемане на действия по налагане на предварителните обезпечителни мерки
публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност по
отношение предполагаемия размер на задълженията, посочен от органа по приходите
в направеното искане. Публичният изпълнител няма контролни функции по въпросите
за размера на задължението, установявано в рамките на извършваната ревизия. В Искане
№ Р-16001622000698-039-001/18.07.2022г. органът по приходите достатъчно и обстойно
е мотивирал обезпечителната нужда, изразяваща се във възможността събирането на
подлежащото на установяване задължение за данъци и осигуровки да се окаже
невъзможно или да бъде затруднено, тъй като лицето не е представило изисканите
му справки от т.1 до т. 5 от връченото му Искане за представяне на документи и
обяснения № Р-16001622000698-040-001/18.02.2022г. Публичният изпълнител и горестоящият
административен орган са възприели тези констатации и мотиви в искането.
Отделно от това в обжалваното решение са обсъдени и наличните по преписката
доказателства, според които данните, че в Първа инвестиционна банка няма
налични авоари, а в сметката на Уникредит Булбанк има и предходно наложен запор
по изпълнително дело, с което дори се увеличава общият размер на обезпечените
задължения и бъдещите, подлежащи на установяване.
От
доказателствата по делото се установява, че запорираният лек автомобил с рег. №
*** е собственост на жалбоподателя, който дори и с прекратена регистрация, няма
данни същият да е бракуван. Следователно няма законова пречка на същия да бъде
наложен запор.
Другото
МПС с рег. № *** е продадено на друго лице, което може да упражни самостоятелно
правото си на защита съгласно чл. 197, ал. 5 от ДОПК.
Безспорно
е обстоятелството, че ПНПОМ № С220016-023-0002087/22.07.2022г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив е издадено е по Искане №
Р-16001622000698-039-001/18.07.2022г. на органът по приходите-ръководител на
ревизията. Искането е от дата 18.07.2022г., на която дата е издадена и Заповед
№ Р-16001622000698-023-001/18.07.2022г. на Началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив, с която е спряно производството по извършване на ревизия на основание
чл. 34, ал. 1 от ДОПК.
Заповедта
за спиране на ревизионното производство на основание чл. 34 от ДОПК касае
разпореждане по движение на самото производство. Но производството по ревизията
не е прекратено, а само е спряно извършването й, тоест спрян е ходът на
ревизията. Спирането на ревизията по реда на чл. 34 от ДОПК означава, че
органите по приходите не извършват никакви действия, касаещи събиране на
доказателства по установяване на задълженията. Законовата регламентация на
производството по спиране, възобновяване и прекратяване на производството е в
Глава седма, Дял Първи на ДОПК, където в чл. 34 от ДОПК са регламентирани предпоставките
за спиране, произнасянето на компетентния орган и обжалване, а съгласно чл. 35
от ДОПК ревизията се възобновява, след като отпаднат основанията за спирането. Безспорно
при спиране логически и обосновано е правилото, че не се извършват никакви
действия от органите по приходите, свързани с установяването на факти и
обстоятелства от значение за законосъобразността на облагането и определяне на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая
производството по налагане на обезпечение е самостоятелно и съвсем отделно
производство, което не влияе върху определянето на задълженията по образуваното
ревизионно производство. Самостоятелността на двете производства обосновава и
различните административни органи като компетентност. При спряно производство
по извършване на ревизия органите по приходите нямат право да извършват
процесуални действия по установяване на данъчните задължения. Обезпечителното
производство е на произнасяне от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Спряното производство по извършване на ревизия е относимо към процесуалните
действия на определените в заповедите по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК длъжностни
лица. Процесният акт по обезпечаване на събирането на очаквани задължения е
издаден от публичен изпълнител(който не е от ревизиращите органи по приходите и
ръководителят на ревизията) в отделно производство, различно от ревизионното.
Двата
акта – заповедта за спиране на ревизията и искането за налагане на ПОМ са с
една и съща дата на издаване – 18.07.2022г., като съобразно различните органи,
които са ги издали, е невъзможно да бъде установено реално в каква
последователност е станало, съответно дали е било налице спряна ревизия, когато
е направено искане от ръководителя на ревизията до публичния изпълнител за
издаване на ПНПОМ. Същото обаче за настоящия съдебен състав не е относимо, тъй
като счита, че обезпечаването по същността си не е пряко действие от
ревизионното производство, а само образуваното ревизионно производство е предпоставка
за налагане на обезпечителни мерки.
С
оглед на гореизложените правни изводи възраженията на жалбоподателя за
немотивираност на акта, противоречието му със закона(чл. 34 и чл. 35 от ДОПК,
основанията за издаването му по чл. 121 и чл. 197 от ДОПК) са изцяло
неоснователни. Представената от жалбоподателя и цитирана в защитата съдебна практика по аналогични
казуси не се споделя от настоящия съдебен състав.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното
Решение № 381/05.12.2022г. на директор на ТД на НАП Пловдив, с което е
потвърдено Постановление с изх. № С220016-023-0002087/22.07.2022г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК,
е в съответствие с процесуалните и материални изисквания на закона. Не са
налице основанията за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл.
146 от АПК, както и не се установяват основанията по чл. 197 ал.3 ДОПК за
отмяна на потвърдените с оспореното решение обезпечителни мерки.
Спазен
е принципът на съразмерност, съобразно чл. 195, ал. 7 и чл. 121, ал. 3 от ДОПК,
както чл. 6, ал. 2 - 5 АПК, вр. с § 2 от ДОПК, тъй като с административният акт
не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. Приложени са онези обезпечителни мерки,
които са по-благоприятни за жалбоподателя. Не е наложена възбрана върху
недвижим имот. Наложен е запор върху суми в ТБ и МПС, които са съответни като
размер на предполагаемите задължения.
Направено
е искане от ответника, представляван от юрисконсулт, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. Съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По делото ответникът е
представляван от юрисконсулт, който е представил писмено становище, участвал е
в единственото проведено съдебно заседание, представил е писмена защита.
Същевременно делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което
определя и уважаване на претенцията в минимален размер от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143,
ал.2 АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от
НЗПП.
Водим
от горното Административен съд Пловдив
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Т.М., с адрес ***, против Решение № 381/05.12.2022г. на директор
на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление с изх. №
С220016-023-0002087/22.07.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
издадено на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК.
ОСЪЖДА
Н.Т.М., с адрес *** да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите - град Пловдив, сумата в размер на 100/сто/лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 197 ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: