№ 21659
гр. София, 20.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110165973 по описа за 2022 година
На основание чл. 140 и чл. 146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 28.06.2023 година от 15.30 часа,
за която дата да се призоват страните и вещото лице.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок
не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТСТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПИСМЕН ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявени са искове по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.
2. Ищецът К. Е. В. твърди, че с Решение №43481/18.02.2019 г. по гражданско дело
№25382/2018 г. на СРС, 64 състав, влязло в сила на 03.11.2020 г. е признато за незаконно
уволнението, извършено със Заповед №08/27.02.2018 г., считано от 01.03.2018 г., като е
отменено същото и е възстановен със Заповед № РД-06-366/17.12.2020 г. на заеманата
длъжност преди уволнението „Ръководител сектор Жалби и рекламации“, отдел
„Технологичен контрол, управление на качеството, жалби и рекламации“, дирекция
„Вътрешен контрол“ към Централно управление на „Б“ ЕАД. Заявява, че за времето от
незаконното уволнение до възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност му
се полага платен годишен отпуск. Поддържа, че по силата на Решение по съединени дела С-
1
762/18, QH/ВКС на РБ, С-37/19, CV/Iccrea Banca SpA във връзка с Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, както и чл.31, §2 от Хартата на основните права на ЕС,
периодът от незаконното уволнение на служителя до възстановяването му на работа се
приравнява на период на действително полагане на труд и затова служителят, който е
незаконно уволнен, а по-късно възстановен на работа, в съответствие с националното право
вследствие отмяна на уволнението му с решение на съда има право на полагаемия се за този
период платен годишен отпуск. Твърди, че за времето от възстановяване на предишната
работа- 17.12.2020 г. до прекратяване на трудовия договор-23.12.2020 г. не е било
възможно да ползва платения годишен отпуск, като работодателя-ответника е бил длъжен да
плати обезщетението за това. Заявява, че е отправил до ответника-работодател покана за
доброволно изплащане на сумата от 5548.80 лева, представляваща обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за периода от 01.03.2018 г. до 22.12.2020 г. ( 20 дни за
2018 г.; 24 дни за 2019 г. и 24 дни за 2020 г.). Поддържа, че плащането на дължимото
обезщетение е следвало да бъде извършено до последния ден на месеца, следващ месеца,
пред който трудовия договор е прекратен, или до 31.01.2020 г. Претендира ответника да му
заплати сумата от 5548.80 лева, представляваща обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск в размер на 68 дни- за периода от 01.03.2018 г. до 22.12.2020 г. (20 дни за
2018 г.; 24 дни за 2019 г. и 24 дни за 2020 г.), ведно със законната лихва върху
горепосочената сума от датата на предявяването на исковата молба- 01.12.2022 г. до
окончателното им изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 1029.61 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 30.11.2022 г., както и
разноските.
3. Ответникът „Б“ ЕАД е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от
ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че за времето от прекратяване на трудовото
правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила решение и възстановяване на
незаконно уволнения работник/служител на предишната работа, последния реално не е
престирал труд по трудово правоотношение, поради което за него не възниква право да
ползва платен годишен отпуск, като в случай на последващо уволнение за този период от
време работодателя не дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Претендира разноски.
4. ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи от доказване между страните, че ищецът
е възстановен с Решение №43481/18.02.2019 г. по гражданско дело №25382/2018 г. на СРС,
64 състав, влязло в сила на 03.11.2020 г. на заеманата преди уволнението длъжност
„Ръководител сектор Жалби и рекламации“, отдел „Технологичен контрол, управление на
качеството, жалби и рекламации“, дирекция „Вътрешен контрол“ към Централно
управление на „Б“ ЕАД, като останалите обстоятелства не са безспорни и се нуждаят от
доказване.
5. Доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154 от ГПК се разпределя,
както следва:
2
5.1. Ищецът следва да докаже, че за времето от възстановяването на предишната
работа- 17.12.2020 г. с влязло в сила съдебно решение(Решение №43481/18.02.2019 г. по
гражданско дело №25382/2018 г. на СРС, 64 състав, влязло в сила на 03.11.2020 г.) до
последващото прекратяване на трудовия договор- 23.12.2020 г. е имал право на платен
годишен отпуск, неговия размер, както и момента на изпадане на ответника в забава.
5.2. Ответникът следва да докаже възраженията си при установяване на
горепосочените обстоятелства от ищеца; да докаже по делото, че е заплатил претендираното
обезщетение, респ. основание за недължимост.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК всички приложени към исковата
молба и писмения отговор доказателства, описани в същите.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която след като се запознае с доказателствения материал по делото и
извърши необходимите справки, да отговори на задачите по исковата молба(определянето
размера на претендираното обезщетение и мораторната лихва), като ОПРЕДЕЛЯ депозит
от 400 лева, платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Т. И. . В призовката до него да бъде посочено, че
заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебно
заседание с преписи за страните.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника на основание чл.238, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението страните, като връчването на книжата да
бъде ДА БЪДЕ отбелязано в призовката до страните , а на ищеца и отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3