№ 870
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20241100900500 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1
от Търговския закон (ТЗ) и чл. 625 ТЗ вр. чл. 742 ал. 1 ТЗ.
Ищецът „М.“ ООД , представляван от адв. Ю. С. от САК, твърди, че ответникът „М. М“
ООД не е изпълнил свои задължения по рамков договор за продажба в общ размер от 227031,50
лв., формирани за период от 19.10.2023 г. до 10.11.2023 г. Твърди се върху тези задължения да е
дължима и неустойка от 0,2 % на ден, а и договорът да е развален поради неизпълнение. Наведен е
довод неизпълнението да е резултат от неплатежоспособност на ответника. Поддържа се и довод
за настъпила свръхзадълженост. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност на
ответника, който и да бъде обявен в несъстоятелност.
В съдебно заседание ответникът, представляван от адв. Г. С. от Адвокатска колегия –
Пазарджик, оспорва иска. Твърди, че дружеството е в състояние да изпълнява своите задължения.
Оспорва твърдяните вземания да са станали изискуеми с довод, че договорът предвижда отложено
плащане до 120 календарни дни, който период смята да не е изтекъл и да се е съобразявал с този
срок. Твърди и вземанията да са предмет на съдебно производство, а договорът да не е прекратен,
съответно от прекратения договор да възниква и насрещно задължение за ищеца в размер на 20 %
от годишния оборот. Сочи и от разрешаване на спора да зависи това вземане, поради което
ответникът се въздържа от плащане.
Управителят на „М. М“ ООД допълва, че дружеството няма задължения освен към
молителя, а разполага с краткотрайни материални активи, достатъчни за покриване на тези
вземания. Твърди и в рамките на една година да осигурява продажба на стоките и възвръщаемост
на паричните средства. След подадените искове прекратили плащанията, водени от разбирането,
че до приключване на спора не е добре да се плаща. Изразява и готовност за плащане ведно с лихва
върху сумата.
В съдебно заседание ищецът твърди през периода 14.11.2023 г. – 21.12.2023 г. да са
възникнали и да не са заплатени и задължения в общ размер от 391129,17 лв. Застъпва теза, че
нормата на чл. 303а ТЗ лимитира срока на отложено плащане до 60 дни. Позовава се и на
възникнало в полза на ищеца вземане в размер на 73 000 лв., което твърди да произтича от
1
прекратено участие в ответното дружество поради отправено предизвестие.
По съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Ю. С., поддържа
иска. Смята за доказано спиране на плащанията предвид направено и от законния представител
признание и се позовава на чл. 608 ал. 3 ТЗ. Претендират се разноски. Прави и възражение за
прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от ответника. Навежда доводи в писмени
бележки.
Законният представител на ответника – управителят Г. А., застъпва теза, че дружеството не
е в несъстоятелност, а процесуалният му представител – адв. Г. С., оспорва иска като смята иска за
опроверган от заключението на вещото лице, позовавайки се на положителен коефициент за обща
ликвидност и близки до референтните стойности допълнителни индикатори.
Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По делото не се спори, а и от представените доказателства се налага извод за
постигнато на 28.02.2017 г. съгласие между страните да продават взаимно продуктите си за
срок до 28.02.2028 г. Съгласно чл. 5 ал. 1 от договора цената на доставките може да се плати
отложено от 60 до 120 дни, считано от датата на доставка.
Страните не спорят, че по този договор ищецът е доставил на ответника за периода
от 19.10.2023 г. до 10.11.2023 г., включително стоки на обща стойност 227031,50 лв., а за периода
от 14.11.2023 г. до 21.12.2023 г., включително – стоки на обща стойност 391129,17 лв. Няма спор и
че тези суми не са заплатени от ответника.
Видно от отразения и неоспорен входящ номер на документа на 29.01.2024 г. ответникът е
получил писмено изявление от страна на ищеца, че с оглед нормата на чл. 303а от Търговския
закон, целяща да предотврати отрицателен ефект върху ликвидността и да усложнява финансовото
управление на дружествата, смята срокът за плащане за ограничен до 60 дни. Поискано е да бъдат
изплатени просрочените задължения.
На 05.02.2024 г. (според неоспорения входящ номер на документа) ответникът писмено
уведомен е уведомен, че поради неизпълнение на поканата от 29.01.2024 г. прекратява договора от
28.02.2017 г.
От заключението на вещото лице съдебна финансово-икономическа експертиза се
установява, че в рамките на изследвания период финансово-икономическите показатели в
стойностно изражение намаляват от 5219 хил.лева през 2019 г. на 4077 хил. лева към 31.12.2023
г., без обаче това да рефлектира върху оперативната дейност на дружеството. Основен дял от
краткотрайните активи на дружеството се формира от материалните запази – стоки. Дружеството
ползва по договор за 10-годишен наем сгради, обуславящо както осчетоводен дълготраен
материален актив, така и равностойното му дългосрочно задължение в значителен размер. Като
дълготраен актив отчита и автомобилен парк, а при незначителна стойност и други материални
активи. През изследвания период вещото лице установява и относително постоянно ниво на
краткосрочните вземания, формирани преимуществено от основната дейност на дружеството.
Установява се постъпателно нарастване на финансовия резултат на дружеството през
годините, обуславящо и траен ръст на собствения капитал. Дружеството осъществява дейността си
предимно с привлечени средства, но отчита последователно намаляване размера на задълженията
по абсолютен размер и процентен дял към сумата на пасива при преобладаващо участие на
дългосрочни задължения, а краткосрочни задължения предимно към свързани предприятия и в по-
2
малък размер към доставчици, персонал и публични задължения. Същевременно се установява
относително постоянно ниво на положителен нетен оборотен капитал (с изключение на 2020 г.).
Ответникът отчита задължения към ищеца в общ размер от 811806,85 лв.
През целия изследван период дружеството отчита превишение в размера на приходите от
дейността спрямо разходите за осъществяването й, обуславящо и формирана печалба през целия
период.
Коефициент заРеферентниКъмКъмКъмКъмКъм
ликвидностстойности31.12.202331.12.202231.12.202131.12.202031.12.2019
г.г.г.г.г.
обща ликвидност
11,892,192,260,691,94
бърза ликвидност
0,6-1,00.260.330.470.330.37
незабавна
>0,50,110,0030.120.130.09
ликвидност
абсолютна
0,20,0030,0030.0010.0680.003
ликвидност
Коефициент заРеферентниКъмКъмКъмКъмКъм
финансова автономностстойности31.12.202331.12.202231.12.202131.12.202031.12.2019
г.г.г.г.г.
Платежоспособност
>0.330.200.160.110.120,05
Задлъжнялост
4.996.218.968.4816,11
Независимост
>0.500.300.220,150.180.08
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
По искането за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност
Законът овластява неудовлетворен кредитор на парично притезание по търговска
сделка легитимира кредитора да подложи на проверка способността на длъжника-търговец
да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си
приходи от търговска дейност предприятието да покрива краткосрочните си задължения в
относително продължителен период от време правният ред утвърждава процедура за
оползотворяване потенциала на търговското предприятие при участието на кредиторите
(оздравително производство), а при отсъствие на ресурсен потенциал – за осребряване на
наличното имущество за удовлетворяване на всички предявени вземания. В тази насока
търсената в процеса защита предполага да бъде установено 1) специално качество на
длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2) материалноправната легитимация на
ищеца, произтичаща от изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, породено от търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане и 3) установена трайна невъзможност за
3
ответника да обслужва паричните си задължения.
Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла
на закона.
Доказано в процеса е наличие на безспорни откъм основание и размер вземания за
ищеца, а към датата на приключване на устните състезания е изтекъл и договореният 120
дневен срок за всяко от фактурираните задължения. Без значение в случая остава момента
на настъпилата изискуемост, поради което безпредметно остава обсъждането на
повдигнатия в тази връзка въпрос.
Без значение досежно прекратеното участие в търговското дружество. Това вземане
не произтича от търговската дейност на ответника, което обстоятелство само по себе си
изключва неговата меродавност. Ето защо и в контекста на предявеното основание –
неплатежоспособност, без значение остава дали съществува и съответно в какъв размер.
Основа за изследване жизнеспособността на търговското предприятие се явяват
уеднаквените правила за документиране и анализ на резултата от стопанските операции. В
този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността
се осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно
съотношение между активи и пасиви, което именно гарантира финансовите интереси на
кредиторите. Доказателствената сила на счетоводната документация произтича от редовното
водене на търговските книги – чл. 55 ал. 1 ТЗ. При тези обстоятелства своевременно и пълно
отразяваните данни в търговските книги, част от които са и годишните финансови отчети,
ползват и самия търговец. В процеса липсват данни, подлагащи на съмнение счетоводно
отразените данни през изследвания период. Ето защо съдът възприема счетоводно
отразените данни за значимите в контекста на платежоспособността краткотрайни активи на
ответното дружеството. При отчитане на тези данни няма основание за извод да е налице
трайна невъзможност за ответника да обслужва произтичащите от търговската му дейност
парични задължения.
Търговецът е свободен да определя търговската си политика, съществена част от
което е и източникът му на средства за осъществяване на неговата дейност.
Предпочитанието това да става с привлечен капитал ангажира търговеца да организира
дейността си по начин, обезпечаващ надлежно погасяване на задълженията. Предявените от
ищеца вземания лишават от правно значение специфичната връзка между него
(съвместяващ качеството съдружник и кредитор) и длъжника. Съдружникът на общо
основание е свободен да прецени дали и как да реализира произтеклите от самостоятелното
облигационно правоотношение свои вземания. Предпочитанието на ищеца да получи
изпълнение ангажира длъжника да докаже, че е в състояние да погаси всички свои
задължения в пълен размер по отношение на всички свои кредитори по изискуеми
вземания. В този смисъл производството по несъстоятелност не съставлява санкция за
неизпълнено парично задължение към отделен кредитор, а предписана от закона процедура
за осигуряване легитимните интереси на всички негови кредитори. Едва неспособността да
удовлетвори изцяло всички свои кредитори се явява обективно състояние и свидетелства за
4
настъпила неплатежоспособност. В този смисъл е и нормата на чл. 608 ал. 3 ТЗ. Спиране на
плащанията е налице, както липсващо плащане към когото и да било от кредиторите, така и
частично погасени вземания към всички или част от кредиторите. Спряното плащане по
отношение на един кредитор, което в случая се свързва и с наличие на правен спор досежно
договорно установената рамка на отношенията между страните, сочи на субективна причина
за неизпълнението, относима към ищцовото дружество.
Освен това, нормата на чл. 608 ал. 3 ТЗ утвърждава оборима презумпция. Дори и при
установен факт на спрени плащания обаче длъжникът е в правото си да докаже наличие на
потенциал у дружеството да посрещне всички свои задължения към всичките си кредитори в
разумен срок (арг. от противното на чл. 631 ТЗ). Както бе посочено основа за посрещане на
задълженията са всички активи, чието осребряване позволява трансформацията им в
парични средства без осезаема загуба на стойност и без това да рефлектира върху средствата
за производство. На очертаните характеристики отговарят краткотрайните активи. Вещото
лице установява същественият дял от тези активи да съставляват материални запаси – стоки.
Естеството на тези активи предполага трансформацията им, което в една или друга степен
отлага във времето набавянето на необходимите средства. Игнорирането на отчетения актив
е оправдано само ако се докаже обективно съществуваща пречка за реализацията му. По
делото не се твърди, а и не се установява разумно предвидима пречка пред осребряване на
отчетените материални активи.
Общият размер на фактурираните от ищеца и доказани в процеса вземания възлиза
на 618161,21 лв. От заключението на вещото лице се налага извод за отчетени от ответника
задължения към ищеца към 31.12.2023 г. в размер на 780 лв. При защитата на заключението
си вещото лице Гранчаров конкретизира, че липсата на осчетоводяване на твърдяните в
процеса вземания може да бъде обяснено с предвиденото отсрочване на задължението като
крайният момент не е изтекъл към датата на съставяне на финансовия отчет за 2023 година.
Понеже счетоводните данни изискват документална обосновка логично следва при отчитане
на този пасив да бъдат съобразени предписаните в договора условия за изискуемост.
Провокираният от ищеца спор за валидността на клаузата за определяне периода на
отсрочка отлага във времето ликвидността единствено на обезщетителната лихва.
Ответникът е свободен да прецени поведението си включително в контекста на очаквано
разрешение на висящия спор, но и е длъжен да посрещне евентуално формираните вреди от
закъснялото плащане на изискуемо задължение. В този смисъл сам по себе си спорът не
оправдава неизпълнението, а преценката досежно риска за неговите кредитори предполага
да се държи сметка за способността на търговското предприятие да покрие целия дълг –
както главницата, така и акцесорните му вземания, елемент от което е и вземането за
обезщетение на вредите от закъснението без оглед на обстоятелството откъде произтичат –
от договора или от закона.
В случая обаче се установява, че отчетеното превишение на краткотрайните активи
над краткосрочните задължения покрива целия размер на установените в процеса вземания
ведно с обезщетението, изчислено при най-неблагоприятния за ответника вариант на
5
123260,24 лв. Съдът е властен да приеме за съществуващи единствено факти, изводими от
представени по делото доказателства при гарантирана възможност за обсъждането им и от
насрещната страна по спора. Това е пречка в случая да бъдат отчетени твърдяни с
писмените бележки „други задължения“. Ответникът не разполага с парични средства да
покрие паричните си задължения в това число и дълга си към ищеца в пълния му размер, в
максимален размер към датата на приключване на устните състезания не повече от
741421,45 лв.
Ответникът не се позовава на извършено прихващане – липсва твърдение вземането
да е било погасено, а с вземането си за неустойка свързва възприето от него основание за
задържане на плащането. Поради тази причина извън предмета на изследване остава дали и
доколко такова вземане е възникнало, а потенциала на установеното имущество на
ответника да посрещне паричните си задължения следва да бъде сравнен с общия размер на
осчетоводените от ответника задължения и отчитане общия размер на дълга към ищеца,
ненамерил отражение в заключението.
Както бе посочено вече типично за търговската дейност е осигуряване на регулярна
трансформация на стоки в парични средства. Осчетоводените данни потвърждават
твърденията на законния представител на ответника, че постига трансформацията в рамките
на едногодишен период. След като по делото не се установява разумно обосновима пречка
за оползотворяване на материалните запаси, формирани почти изцяло от стоки в оборот,
отклонението от референтните стойности на допълнителните индикатори, редоцирани
според установени в практиката по-благоприятни условия за своевременна трансформация
(коефициенти за бърза и незабавна ликвидност) остават без значение. Прави впечатление
трайно установеното превишение на постъпленията над разходите за дейността на
дружеството, както и постъпателният му ръст през периода 2021 г. – 2023 г., включително.
Вещото лице установява че към 31.12.2023 г. стойността на краткотрайните активи
превишава тази на краткосрочните му задължения с 1191 хил. лв., която сума изцяло
покрива както стойността на установените в процеса главници на вземанията на ищеца, така
и максимално възможния размер на обезщетението за несвоевременно плащане при
неоснователност на задържаното плащане, обезсмислящо непосредствено изследване
конкретния размер на вземането, произтичащо от забавеното изпълнение.
Дори хипотетично да се приеме, че краткотрайните активи не са достатъчни, за да
покрият целия дълг на ответника към всички негови кредитори, според настоящия състав
установените данни разкриват потенциал у предприятието на ответното дружество да
осигури средства за посрещане и на процесните вземания в разумен срок без реален риск за
неговите кредитори включително и за ищеца. Това на свой ред обосновава пречка за
откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Ищецът твърди липсващото изпълнение на безспорните откъм основание и размер
вземания да се дължи на неплатежоспособност, поради което и в негова тежест е да докаже
обективна пречка за оползотворяване на наличния ресурс. Тъй като това в процеса не бе
сторено, не се установява да е налице неплатежоспособност.
6
По искането за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост
Освен настъпилата неспособност на търговеца да посреща своевременно
произтичащите от търговската му дейност парични задължения, законът определя като
основание за откриване на производство по несъстоятелност и неспособността на търговеца
да посрещне всички свои задължения (включително и дългосрочни и без оглед на
основанието, от което произтичат) с наличното си имущество. Липсващото имуществено
покритие на поети от търговеца задължения обуславяща легитимен интерес за кредиторите
да изследван непосредствено потенциала на търговското предприятие за неговото
оздравяване, а при невъзможност – да бъдат ограничени вредите от търговската дейност и
осигурено своевременно оползотворяване на налично му имущество за удовлетворяване на
предявените вземания (чл. 607 ТЗ). В тази насока и според актуалното предписание на
закона от значение са всички задължения на търговеца без оглед на техния вид и
изискуемост.
По делото не се спори, че дружеството писмено е уведомено за желанието на ищеца
да прекрати участието си на 14.02.2024 г., който факт следва и от неизгоден за ответника
документ – покана изх. № 13/19.02.2024 г. Отказът на съдружника от участие в търговско
дружество ангажира последното да осигури средства и за възстановяване следващия се дял
на съдружника.
От вписаните по партидата на дружеството обстоятелства се налага извод, че към
момента на изтичане срока на предизвестие – 15.05.2024 г. (страните не твърдят да е
установено отклонение от законоустановения период на предизвестие, а такова не следва и
от служебно достъпния препис от представения при вписване на дружеството дружествен
договор), ищецът е притежавал 73 % от дяловете в капитала на дружеството. Законът
признава на съдружника възможност да получи парична равностойност на дружествения си
дял, но пропорционално на чистия капитал на дружеството. Това ще рече, че вземането и
особено неговият размер зависи от величината на положителния финансов резултат към
края на месеца на прекратеното участие. Следователно за бившия съдружник не възниква
вземане съразмерно на номиналната стойност на дяловете, а за част от положителен
резултат от стопанската дейност, пропорционално на освободения дял, определен към
31.05.2024 г. Този момент следва датата на приключване на устните състезания – 29.05.2024
г., което и обективно препятства остойностяването му.
От доказателствата по делото се налага извод, че ответникът има единствено парични
задължения. Стойностното изражение на имуществото му покрива установените в процеса
задължения в това число и тези към ищеца, ненамерили изражение в заключението на
вещото лице. Оттук следва еднозначен извод, че ответникът разполага с имущество,
позволяващо му посрещане на неговите задължения. Ето защо не се установява и наличие на
свръхзадълженост.
7
По изложените съображения предявеният иск за откриване на производство по
несъстоятелност следва да бъде отхвърлен както досежно твърдяното основание -
неплатежоспособност, така и поради свръхзадълженост.
По разноските
При достигнатия извод по съществото на спора направените от ищеца разноски
следва да бъдат възложени в негова тежест – няма причина да очаква възстановяването им
при необосновано предизвикан съдебен спор. С оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 и чл. 81
ГПК и възприетото от практиката разграничение между мотивите и решението настоящият
състав приема, че така формираната воля следва да бъде обявена и в диспозитива на този
акт.
Ищецът обаче дължи да възмезди ответника за сторените от него разноски.
Настоящият състав приема, че и отговорността за разноски в съдебния процес е с
обезщетителен характер- законът не й придава санкционен елемент, а напротив изрично
предписва и възможност за редуциране на разноските, дори когато предявеното за защита
право съществува, но съпътстващите производството допълнителни разходи не са
провокирани от поведението на ответника (чл. 78 ал. 2 ГПК). Израз на обезщетителния
характер на отговорността за разноски е и правомощието на съда да редуцира размера на
адвокатското възнаграждение (чл. 78 ал. 5 ГПК). В рамките на договорно обусловеното
правоотношение с предмет правна защита и съдействие страната е свободна да избере дали
да ангажира адвокат и какво възнаграждение е готова да заплати за направения избор. Оттук
следва, че размерът на този разход, обявен като необходим за обезпечаване на достъпа до
съд дори и когато адвокатската защита не е задължителна, пряко зависи от волята на
представляваната страна. Регламентирайки отговорността за обезвреда материалният закон
повелява, че длъжникът не дължи да възстанови вреди, ако полагайки грижата на добрия
стопанин кредиторът е могъл да ги предотврати (чл. 83 ал. 2 ЗЗД). Нормата на чл. 36 ал. 2 от
Закона за адвокатурата определя като неизбежен разход при предоставена адвокатска услуга
възнаграждение, което се явява справедливо и може да бъде разумно обосновано. Както е
имал повод да посочи Съдът на Европейския съюз издадената по реда на законова делегация
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
самоуправляващата се адвокатска общност не намира опора в Общностното право. Това я
лишава от признатия с националния закон обвързващ характер, което на общо основание
ангажира съда да утвърди критерий за оценка на специфичния труд. В тази насока
настоящият състав приема за индикативен остойностеният и от оспорващата страна размер
на адвокатския труд. В случая се установява, че ищецът е заплатил за адвокат сумата от 8160
лв. Разликата до пълния размер на заплатеното от ответника възнаграждение не може да
бъде обяснена със спецификата на спора нито от правна, нито от фактическа страна, поради
което този разход следва да бъде редуциран до сумата от 8160 лв., която и да бъде
8
възложена в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ООД, ЕИК **** иск по чл. 625 вр. чл. 608 ТЗ да
бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „М. М“ ООД. ЕИК ****
поради неплатежоспособност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ООД, ЕИК **** иск иск по чл. 625 вр. чл. 608 ТЗ
да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „М. М“ ООД. ЕИК ****
поради свръхзадълженост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „М.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр. Велико Търново, ул. **** да заплати на „М. М“ ООД. ЕИК **** с адрес
по делото: гр. София, р-н „Нови Искър“, ж.к. Враждебна, ул."**** сумата от 8160 лв. –
редуциран размер на заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред
Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК направените разноски от „М.“ ООД в
негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщението до ищеца с
въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
При упражняване на тази процесуална възможност дължимата такса е 125 лв., която
следва да бъде заплатена по сметка на Апелативен съд – София, а доказателство за това да
бъде представено ведно с подадената жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9