М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 2495/2014год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подсъдимите
А.М., роден на ***г. в
Иран, Ирански гражданин, в това че
на 19.06.2013г. в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, направил опит
да премине през границата на страната без разрешението на надлежните органи –
служител на ГКПП-ГПУ-Русе, като деянието му останало недовършено поради
независещи от волята му причини - престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, и в това, че
на 19.06.2013г., в
гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ за самоличност – германска лична карта № *********, издадена
на 05.09.2009г. на името на Х.М., род. на ***г., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК,
М.М., роден на ***г. в
Иран, Ирански гражданин, в това, че
на 19.06.2013г. в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, направил опит
да премине през границата на страната без разрешението на надлежните органи –
служител на ГКПП-ГПУ-Русе, като деянието му останало недовършено поради
независещи от волята му причини - престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, и в това, че
на 19.06.2013г., в
гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ за самоличност – германска лична карта № *********, издадена
на 05.09.2009г. на името на Б.Р., род. на ***г., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С.С., роден на ***г. в
Иран, Ирански гражданин, в това, че
на 19.06.2013г. в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, направил опит
да премине през границата на страната без разрешението на надлежните органи –
служител на ГКПП-ГПУ-Русе, като деянието му останало недовършено поради
независещи от волята му причини - престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, и в това, че
на 19.06.2013г., в
гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ за самоличност – германска лична карта № *********, издадена
на 05.09.2009г. на името на Б.П., род. на ***г., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията и моли Съда да признае подсъдимите за виновни, като им наложи
предвидените за това наказания.
Подсъдимите, нередовно призовани не се явяват. Обявени за общодържавно
издирване в хода на досъдебното производство, като към датата на последното
съдебно заседание не са издирени и местонахождението ми не е установено. Поради
това и при наличие предпоставките на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, Съдът разгледал
делото в тяхно отсъствие.
Защитникът на подсъдимите моли Съда да признае подсъдимите за виновни и им
опреди наказания в минималният предвиден от закона размер.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимия А.М., роден на ***г. в Иран, Ирански гражданин, неосъждан.
Подсъдимия М.М., роден на ***г. в Иран, Ирански гражданин, неосъждан.
Подсъдимия С.С., роден на ***г. в Иран, Ирански гражданин, неосъждан.
През м.юни, 2013г. подсъдимите М., М. и С. решили да
напуснат Ислямска Република Иран и се
установят в държава от Европейския съюз. В изпълнение на това свое намерение,
те преминали по нелегален начин границата на Иран с Р.Турция и отишли в
гр.Истанбул. Там неустановено в хода на делото лице – турски гражданин ги
снабдил с неистински германски лични карти, като за целта, всеки от подсъдимите
предоставил на лицето своя снимка. След като получили така изготвените им лични
карти, подсъдимите били преведени по нерегламентиран начин от неустановено
лице, през границата на Р.Турция и Р.България. След като влезли на територията
на България, на 18.06.2013г. подсъдимите М., М. и С. били транспортирани от
други, също неустановени лица до гр.Варна. Било им указано да си закупят билети
за влак от гр.Варна за гр.Букурещ, Р.Румъния. Подсъдимите сторили това и още
същата вечер се качили на международен влак № 382 /Варна-София-Москва/, с който
отпътували към гр.Русе, за преминаване на границата с Р.Румъния.
На 19.06.2013г., около 03.00ч., влака с който пътували
подсъдимите пристигнал на ГКПП “Централна гара”-Русе. Непосредствено преди
отпътуване на влака за Р.Румъния, служители от ГПУ-Русе, сред които и свид.Т.А.,
извършили проверка на пътниците. В хода на проверката на подсъдимите, те
представили на свид.А. германските лични карти изработени им в Р.Турция, като
подсъдимият М. представил карта№ *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Х.М., род.
на ***г., подсъдимият М. представил карта
№ *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.Р., род. на ***г. а подсъдимият С. представил карта №
*********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.П., род. на ***г. Свидетелят Т.А.
констатирал, че снимките на личните карти са идентични с външността на лицата,
които ги представили, но в същото време му направило впечатление, че картите се
различават по размер и вид на защитните елементи от стандарта на автентичните
германски лични карти. Поради това подсъдимите били свалени от влака и
задържани за допълнителна проверка. В хода на тази проверка, извършена от свид.К.К.
– мл.разузнавач в Гранична полиция-Русе, подсъдимите признали, че са ирански
граждани. При личните обиски у тях не били открити други документи за
самоличност. Било установено също така, че няма данни лицата да са влезли в
Р.България по регламентиран начин.
При
така установеното и въз основа на материалите от проверката било образувано
досъдебното производство по настоящото дело.
В
хода на разследването била назначена техническа експертиза на документи, с
обект на изследване трите германски лични карти, представени от подсъдимите. От
заключението на същата става ясно, че тези карти на отговарят на стандарта за
германска лична карта. Била назначена и фото-портретна експертиза за
съпоставяне фотоснимките от личните карти, ползвани от подсъдимите със снимки
на самите подсъдими, в резултат от което се установило, че всяко от лицата на
снимките върху личните карти и съответно, всеки от подсъдимите, са един и същ
човек.
Впоследствие,
след като подсъдимите получили иранските си лични карти, била назначена и
техническа експертиза, която установила, че картите са без следи от промени,
подправки или заличавания и отговарят на изискванията за този вид документ.
Били назначени и три фото-портретни експертизи, при които били съпоставени
фотоснимките от иранските лични карти с фотоснимките на всеки от подсъдимите,
при което било констатирано, че са на едни и същи лица. По този начин,
самоличността на тримата подсъдими била потвърдена по безспорен начин.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по безспорен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите Т.А. и К.К., дадени в хода на
съдебното производство както и от приложените и
приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства
– немски лични карти №
*********, издадена на 05.09.2009г. на името на Х.М., род. на ***г., № *********, издадена на 05.09.2009г. на
името на Б.Р., род. на ***г. и № *********, издадена на 05.09.2009г. на името
на Б.П., род. на ***г., оригинали на ирански лични карти № 40003985 на А.М., №
14592910 на М.М. и № 61142804 на С.С., ведно с пощенските пликове, с които били
изпратени до Р.България, протоколи за
доброволно предаване, заключенията на техническите експертизи на документи,
заключенията на фото-портретните експертизи, справки за съдимост.
Така събраните и разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност доказателства налагат следните
правни изводи:
От обективна страна подсъдимият А.М. осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй
като на
19.06.2013г. в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, направил опит да премине
през границата на страната без разрешението на надлежните органи – служител на
ГКПП-ГПУ-Русе, като деянието му останало недовършено поради независещи от
волята му причини.
Безспорно е установено, че на посочената дата, около
03.00ч., подсъдимият пристигнал с международен влак № 382
/Варна-София-Москва/, на ГКПП “Централна гара”-Русе, с намерение да премине
границата с Р.Румъния. При последната проверка на територията на Р.България от
компетентните органи, в лицето на свид.Т.А. ***, непосредствено преди влака да
отпътува за Р.Румъния, подсъдимият представил германска лична карта, със своята
снимка, но на името на
името на Х.М., род. на ***г., германски гражданин. По този начин, укривайки
действителната си самоличност, подсъдимият целял да премине границата на
Р.България без разрешението на надлежните
гранични органи.
Деянието
на подс.М. останало недовършено по независещи от волята му причини, тъй като в
резултат от бдителността на граничният служител Т.А. била установена
неавтентичността на представената от подсъдимия лична карта и същият бил свален
от влака и задържан на територията на Р.България.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият А.М.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Въпреки, че бил наясно, че чрез представяне на лична
карта с имена на друго лице, укрива самоличността си, той сторил това, за да
премине през границата на Р.България. Съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял
настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да премине границата
без разрешението на надлежните органи на гранична полиция.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което подсъдимият
А.М. следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му
бъде наложено наказанието предвидено от закона.
От обективна страна подсъдимият А.М. осъществил
състава и на престъплението по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй
като на 19.06.2013г., в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ за самоличност – германска
лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Х.М., род. на ***г.,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно
се установи по делото, че на посочената дата, около 03.00ч., след като
подсъдимият пристигнал с международен влак № 382 /Варна-София-Москва/, на ГКПП
“Централна гара”-Русе, с намерение да премине границата с Р.Румъния, при
извършената му гранична проверка представил на свид.Т.А. ***, германска лична
карта №
*********, издадена на 05.09.2009г. на името на Х.М., род. на ***г. По несъмнен
начин, въз основа на експертно изследване на тази лична карта било установено,
че същата е различна от стандарта за германска лична карта, представлява
цялостен фалшификат и в този си вид е неистински документ.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият А.М.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Същият несъмнено бил наясно, че представя за идентификация
лична карта, която не е издадена по съответния легален начин и не съдържа
неговите действителни лични данни. Съзнавал общественоопасния характер
на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването
на противоправния резултат.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани и не
се представиха доказателства, от които да се направи обоснован извод, че подс.А.М.
е съставител на обсъжданата неистинска германска лична карта или съучастник,
при нейното съставяне. Поради това за
самото съставяне на германска лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на името
на Х.М., род. на ***г. от подс.А.М. не може да се търси наказателна отговорност
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308,
ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което подсъдимият А.М.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде
наложено наказанието предвидено от закона.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия А.М. за деянието
по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината, съдействието оказано за разкриване
обективната истина по делото, значителния период от време изминал от извършване
на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, чистото съдебно
минало на подсъдимия, обстоятелството, че деянието приключило във фазата на опит.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства Съдът не отчита.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, на подс.М.
следва да бъдат определения наказания в минималния размер на предвиденото в
закона. Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат
с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, както и
“Глоба” в размер на 100.00лв.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия А.М. за деянието
по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината, съдействието оказано за разкриване
обективната истина по делото, значителния период от време изминал от извършване
на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, чистото съдебно
минало на подсъдимия.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелства Съдът отчита факта на довършеност на
това деяние.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице значителен превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1
от НК, поради което така наложените наказания “Лишаване от свобода” следва да
бъдат групирани, като се определи едно общо
наказание, най-тежкото измежду двете, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да
се отложи за изпитателен срок от 3 години.
Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Съдът намира, че към това наказание, следва да се
присъдени изцяло наказанието “ГЛОБА” в размер
на 100.00/СТО/лв.
От обективна страна подсъдимият М.М. е осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй
като на
19.06.2013г. в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, направил опит да премине
през границата на страната без разрешението на надлежните органи – служител на
ГКПП-ГПУ-Русе, като деянието му останало недовършено поради независещи от
волята му причини.
Безспорно се установи, че на посочената дата, около
03.00ч., подсъдимият М. пристигнал с международен влак № 382
/Варна-София-Москва/, на ГКПП “Централна гара”-Русе, с намерение да премине
границата с Р.Румъния. При последната проверка на територията на Р.България от
компетентните органи, в лицето на свид.Т.А. ***, непосредствено преди влака да
отпътува за Р.Румъния, подсъдимият М. представил германска лична карта №
*********, издадена на 05.09.2009г., със своята снимка, но издадена на името на
Б.Р., род. на ***г.,
германски гражданин. По този начин, укривайки действителната си самоличност,
подсъдимият целял да премине границата на Р.България без разрешението на надлежните
гранични органи.
Деянието
на подс.М. останало недовършено по независещи от волята му причини, тъй като в
резултат от бдителността на граничният служител Т.А. била установена
неавтентичността на представената от подсъдимия лична карта и същият бил свален
от влака и задържан на територията на Р.България.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият М.М.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Въпреки, че бил наясно, че чрез представяне на лична
карта с неговата снимка, но с имена на друго лице, укрива самоличността си, той
сторил това, за да премине през границата на Р.България. Съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял
настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да премине границата
без разрешението на надлежните органи на гранична полиция.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което подсъдимият
М.М. следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му
бъде наложено наказанието предвидено от закона.
От обективна страна подсъдимият М.М. осъществил
състава и на престъплението по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй
като на 19.06.2013г., в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ за самоличност – германска
лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.Р., род. на ***г.,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно
се установени по делото, че на посочената дата, около 03.00ч., след като
пристигнал с международен влак № 382 /Варна-София-Москва/, на ГКПП
“Централна гара”-Русе, с намерение да премине границата с Р.Румъния, при
извършената му гранична проверка М. представил на свид.Т.А. ***, германска
лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.Р., род. на ***г. По несъмнен начин, въз
основа на експертно изследване на тази лична карта било установено, че същата е
различна от стандарта за германска лична карта, представлява цялостен
фалшификат и в този си вид е неистински документ.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият М.М.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Същият несъмнено бил наясно, че представя лична карта,
която не е издадено по съответния легален начин и не съдържа неговите
действителни лични данни. Съзнавал общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани и не
се представиха доказателства, от които да се направи обоснован извод, че подс.М.М.
е съставител на обсъжданата неистинска германска лична карта или съучастник,
при нейното съставяне. Поради това, за самото съставяне на германска
лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.Р., род. на ***г.
от подс.М.М.
не може да се търси
наказателна отговорност
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК,
поради което подсъдимият М.М. следва да бъде признат за виновен в извършването и
на това престъпление и му бъде наложено наказанието предвидено от закона.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия М.М. за деянието
по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелство признанието на вината, съдействието оказано за разкриване
обективната истина по делото, значителния период от време изминал от извършване
на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, чистото съдебно
минало на подсъдимия, обстоятелството, че деянието останало недовършено.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства Съдът не отчита.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, на подс.М.
следва да бъдат определени наказания в минималния размер на предвиденото в
закона. Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат
с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, както и
“Глоба” в размер на 100.00лв.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия М.М. за деянието
по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината, съдействието оказано от него за разкриване
обективната истина по делото, значителния период от време изминал от извършване
на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, чистото съдебно
минало на подсъдимия.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелства Съдът отчита факта на довършеност на
това деяние.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице значителен превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1
от НК, поради което така наложените наказания “Лишаване от свобода” следва да
бъдат групирани, като се определи едно
общо наказание, най-тежкото измежду двете, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да
се отложи за изпитателен срок от 3 години.
Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Съдът намира, че към това наказание, следва да се
присъдени изцяло наказанието “ГЛОБА” в
размер на 100.00/СТО/лв.
От обективна страна подсъдимият С.С. е осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй
като на
19.06.2013г. в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”, направил опит да премине
през границата на страната без разрешението на надлежните органи – служител на
ГКПП-ГПУ-Русе, като деянието му останало недовършено поради независещи от
волята му причини.
Безспорно бе установено, че на посочената дата, около
03.00ч., подсъдимият С. пристигнал с международен влак № 382
/Варна-София-Москва/, на ГКПП “Централна гара”-Русе, с намерение да премине
границата с Р.Румъния. При последната проверка на територията на Р.България от
компетентните органи, в лицето на свид.Т.А. ***, непосредствено преди влака да
отпътува за Р.Румъния, подсъдимият С. представил германска лична карта № *********,
издадена на 05.09.2009г., със своята снимка, но на името на Б.П., род. на ***г., германски гражданин. По този начин,
укривайки действителната си самоличност, подсъдимият целял да премине границата
на Р.България без разрешението на надлежните гранични
органи.
Деянието
на подс.С. останало недовършено по независещи от волята му причини, тъй като в
резултат от бдителността на граничният служител Т.А. била установена
неавтентичността на представената от подсъдимия лична карта и същият бил свален
от влака и задържан на територията на Р.България.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият С.С.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Въпреки, че бил наясно, че чрез представяне на лична
карта с негова снимка, но с имена на друго лице, укрива самоличността си, той
сторил това, за да премине през границата на Р.България. Съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял
настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да премине границата
без разрешението на надлежните органи на гранична полиция.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.279,
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което подсъдимият С.С. следва да бъде
признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказанието
предвидено от закона.
От обективна страна подсъдимият С.С. осъществил
състава и на престъплението по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй
като на 19.06.2013г., в гр.Русе, на ГКПП “Централна гара-Русе”,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ за самоличност – германска
лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.П., род. на ***г.,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно
се установи по делото, че на посочената дата, около 03.00ч., след като
подсъдимият С. пристигнал с международен влак № 382
/Варна-София-Москва/, на ГКПП “Централна гара”-Русе, с намерение да премине
границата с Р.Румъния, при извършената му гранична проверка, представил на
свид.Т.А. ***, германска лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на
името на Б.П., род. на ***г. По несъмнен начин, въз основа на експертно изследване на
тази лична карта било установено, че същата е различна от стандарта за
германска лична карта, представлява цялостен фалшификат и в този си вид е
неистински документ.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у
подсъдимият С.С.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното
от него. Същият несъмнено бил наясно, че представя за проверка лична карта,
която не е издадена по съответния легален начин и не съдържа неговите
действителни лични данни. Съзнавал общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани и не
се представиха доказателства, от които да се направи обоснован извод, че подс.С.С.
е съставител на обсъжданата неистинска германска лична карта или съучастник,
при нейното съставяне. Поради това, за самото съставяне на германска
лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.П., род. на ***г.
от подс.С.С.
не може да се търси
наказателна отговорност
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК,
поради което подсъдимият С.С. следва да бъде признат за виновен в извършването
на това престъпление и му бъде наложено наказанието предвидено от закона.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия С.С. за деянието
по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината, съдействието оказано за разкриване
обективната истина по делото, значителния период от време изминал от извършване
на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, чистото съдебно
минало на подсъдимия, обстоятелството, че деянието останало недовършено.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства Съдът не отчита.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, на подс.С.
следва да бъдат определени наказания в минималния размер на предвиденото в
закона. Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат
с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, както и
“Глоба” в размер на 100.00лв.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия С.С. за деянието
по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината, съдействието оказано за разкриване
обективната истина по делото, значителния период от време изминал от извършване
на деянието, до понасяне на наказателната отговорност за него, чистото съдебно
минало на подсъдимия.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелства Съдът отчита факта на довършеност на
това деяние.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед че с оглед характера и относителната им тежест, е налице значителен
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ
определяне на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в
закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1
от НК, поради което така наложените наказания “Лишаване от свобода” следва да
бъдат групирани, като се определи едно
общо наказание, най-тежкото измежду двете, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да
се отложи за изпитателен срок от 3 години.
Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Съдът намира, че към това наказание, следва да се
присъдени изцяло наказанието “ГЛОБА” в
размер на 100.00/СТО/лв.
Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза
на Държавата сумата от 179.56лв., всеки от тях, за разноски на досъдебното
производство.
В полза на Държавата, като вещи послужили за извършване
на престъпленията, следва да бъдат отнети германска лична карта № *********,
издадена на 05.09.2009г. на името на Х.М., род. на ***г., германска лична карта
№ *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.Р., род. на ***г.,
германска лична карта № *********, издадена на 05.09.2009г. на името на Б.П.,
род. на ***г. След влизане на присъдата в сила веществените доказателства
следва да се изпратят по компетентност на посолството на ФРГ в Р.България.
На подсъдимите, като техни собственици, следва да бъдат
върнати съответно Иранска лична карта № 40003985 на А.М., Иранска лична карта №
14592910 на М.М. и Иранска лична карта № 61142804 на С.С..
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: