Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42 15.02.2023
г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ЗЛ. МАЗНИКОВ административно дело № 443
по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Д.Н.Х., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв. П.Х. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) №
22-1228-000-303 от 02.05.2022 г., издадена от В.Г.В. – мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл.
171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му в
нарушение на материалноправната предпоставка за налагането на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП – жалбоподателят твърди, че не е употребявал наркотици и е
изпълнил издадения му талон за изследване чрез дадена кръвна проба (за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози), а в съдебно
заседание чрез пълномощника си – че резултат от извършеното химико-токсикологично
лабораторно изследване на кръвта му за употреба на наркотични вещества или
техни аналози е отрицателен. По тези съображения е направено е искане за отмяна
на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – В.Г.В. на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото – главен юрисконсулт М.А.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна по административно-правния спор
следното:
На жалбоподателя в настоящото производство – Д.Н.Х.,
е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
серия GА, № 548591 от 02.05.2022 г. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 02.05.2022 г. в 17:20 часа в гр.
Стара Загора по бул. ***в посока север-юг жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил „БМВ“, рег. № СТ 8149 РК, след употреба на наркотични вещества
или техни аналози – на водача била извършена проверка с Дръг Тест 5000,
фабричен № ARLK-0072, който с проба № 00016 от 02.05.2022 г. в 17:56 часа отчел
положителен резултат за употреба на бензодиазепини. Издаден бил и връчен талон
за медицинско изследване № 083446 със 7 броя
холограмни стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил
чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП.
С
оспорената ЗППАМ № 22-1228-000-303 от 02.05.2022 г., издадена от В.Г.В. – мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, на жалбоподателя
е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Същата е постановена на основание чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
и чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа
страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН, серия GА,
№ 548591 от 02.05.2022 г.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната ЗППАМ, в това число АУАН, серия GА, № 548591 от 02.05.2022 г., резултатът
от извършената проверка на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с Дръг Тест 5000, фабричен № ARLK-0072 – тест № 16 от 02.05.2022 г.,
и талон за изследване № 083446 от 02.05.2022 г., в който е отбелязано, че жалбоподателят е дал кръвна проба.
Изискан
беше в хода на съдебното производство и приет като доказателство Протокол за извършена
в ЦЕКИ към НИК – МВР токсикохимична експертиза № 22/ТКХ-321 от 07.10.2022 г., според
която в представените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от
жалбоподателя във връзка с издадения му талон за изследване № 083446 от 02.05.2022
г., не е установено наличие на упойващи лекарствени и наркотични вещества,
включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-54 от 07.01.2022 г. на Директора на Областна
дирекция на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл. 43, ал. 4 във връзка
с ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР гр. Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на ПАМ по ЗДвП, включително по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, сред които и мл. автоконтрольори II-I степен в сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Стара Загора – за територията на цялата Областна дирекция, каквото именно е
длъжността на органа, издал оспорената ЗППАМ. Следователно последната е издадена
от материално и териториално компетентен административен орган (АО) в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено са правното основание за
упражненото от АО правомощие и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от него наличие на материалноправната предпоставка
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. С оглед на това съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Оспорената ЗППАМ обаче е постановена при
неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт (АА) обхваща
преценката налице ли са установените от АО релевантни юридически факти, изложени
като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН
принудителни ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23
от ЗАНН. В случая като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ е
посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на СУМПС на
водач, който управлява моторно превозно средство (МПС)
с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване
с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. Приложената на жалбоподотеля
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че
на 02.05.2022 г. в 17:20 часа в гр. Стара Загора е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества, установено при извършена на водача проверка с Дръг Тест,
отчел положителен резултат за употреба на бенздиазепини .
С
оглед на тази фактическа и правна обосновка на наложената на ПАМ, издаването на
обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния
ред управление на МПС от жалбоподателя след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
От фактическа страна по делото не е спорно, а и
от обсъдените по-горе доказателства се установява, че при извършената на 02.05.2022
г. на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство е отчетен
положителен резултат, поради което му е бил съставен и АУАН за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо
средство. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН е
част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ и съдържа
фактическите обстоятелства, на които се основава АА по смисъла на чл. 59, ал. 2,
т. 4, предложение първо от АПК. Действително АУАН е подписан без възражения от
лицето, срещу което е съставен, но съдържащите се в него констатации за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества бяха оборени.
В действащата към
датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – ЗДвП и
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата),
начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните
аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно – чрез медицинско (химико-токсикологично
лабораторно) изследване или с тест. В Наредбата е
предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва
да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване,
като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за
даване на проби за изследване. В случая обаче резултатът от теста, извършен
с Дръг Тест, не може да бъде взет предвид с оглед на изпълненото от
жалбоподателя предписание по издадения му талон за изследване и резултата от
последното.
Към момента на постановяването
на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, че даденото
на жалбоподателя предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба
на наркотични вещества или техни аналози е било изпълнено и че е предстояло изготвянето
на токсико-химична експертиза. Ето защо, доколкото при дадена биологична проба
за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози законът (чл.
171, т.1 , б. „б” от ЗДвП) определя именно
резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за
употреба на наркотични вещества, то преди наличието на резултат от изследването
противоправното поведение на водача на МПС като основание за налагането на ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП се явява недоказано. В тежест на административния
орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането
на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и
избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично
лабораторно изследване, респективно съществуването на правно релевантния
юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП се явява фактически и доказателствено необосновано.
Предвид така установените
по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на
доказателствата и неправилно от гледна точка на закона АО орган е приел, че към
датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя по
безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание
за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като законово регламентирана
материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. Нещо повече: от
представения и приет като доказателство по делото Протокол за извършена
експертиза № 22/ТКХ-321
от 07.10.2022 г. е видно, че при направената от вещо лице в ЦЕКИ към НИК –
МВР токсико-химична експертиза на представените за изследване проби от кръв и
урина, взети от жалбоподателя във връзка с издадения му при съставянето на АУАН
талон за изследване, не е установено наличието на упойващи лекарствени средства
и наркотични вещества. Следователно резултатът от направения с Дръг Тест тест
за наркотични вещества се явява опроверган от резултата от извършеното
химико-токсикологично лабораторно изследване – заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт
се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон.
Обжалваната заповед е издадена и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от
правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Преди постановяването на заповедта не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е
съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване, а именно резултатът от
извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, който по
аргумент от чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП и чл. 6, ал. 9 от Наредбата е определящ
за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.
Принудителните
административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, са форма на държавна принуда – репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, целящи: да
предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят
настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да
преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл. 22
от ЗАНН). Следователно ПАМ налага
неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с
прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на
обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка на наличието на
материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, същата не се
основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидена в закона цел предвид липсата на доказано противоправно поведение на жалбоподателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ, като незаконосъобразна – постановена в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените и несъответстваща на целта на закона, следва
да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като ОД на МВР гр. Стара Загора
бъде осъдена да му заплати сумата от 510 лева, представляваща 10 лева внесена
държавна такса и 500 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на Д.Н.Х., ЕГН **********,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000-303 от
02.05.2022 г., издадена от В.Г.В. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Стара Загора да
заплати на Д.Н.Х., ЕГН **********, сумата от 510 (петстотин
и десет) лева, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: