№ 17
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Деница Ц. Стойнова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Д. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600024 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) С. С. С. участва в днешното съдебно
заседание чрез Skype-връзка, която се осъществява между съдебната зала на
ПАС и обособено с такова предназначение помещение на Следствен арест
Пловдив, съгласно разпореждането на съда и във връзка с изричното
изявление на обвиняемият, че не желае да присъства при въззивното
разглеждане на делото.
В съдебната зала присъства назначеният в първата инстанция служебен
защитник на обвиняемия – адв. Р. К. от АК Пловдив, от чието име е подадена
и въззивната частна жалба и технически помощник – компютърен специалист
при АС - Пловдив.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият С.: Съгласен съм да се гледа делото днес.
Виждам ви и ви чувам добре.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Докладва се делото от съдията - докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за доказателства.
Адв. К.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи.
Имаме едно доказателствено искане. Водя и моля да се допусне до
разпит като свидетел фактическата съпруга на обвиняемия С. - Д. И. Г. за
следните обстоятелства – живее ли тя с него на съпружески начала; ако да -
от колко време; колко деца имат от съвместното им съжителство; С. работи
ли и как изкарва прехраната за себе си и за семейството. Тоест, за
характеристични данни и данни за семейно и социално положение на С.,
тъй като не успяхме да се снабдим с писмени доказателства в тази връзка.
Обвиняемият С. Съгласен съм да разпитате жена ми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения да се допусне до разпит
исканото от защитата лице като свидетел.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел посоченото лице от
защитата на обвиняемия - Д. И. Г..
Сне се самоличността на свидетелката.
Свидетелката Д. И. Г. : 26 г., бълг. гражданка, неосъждана,
неомъжена - живее на съпружески начала с обвиняемия.
На свидетелката се разясниха правата по чл. 119-121 от НПК и й
се напомни отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелката Г. : Обещавам да говоря истината. Искам да
свидетелствам.
Живея на съпружески начала със С. от 10 години и имаме 4 деца. Най-
малкото е на 2 г. а най-голямото на 9 години. В акта за раждане С. е вписан
като баща само на едното дете, а за другите пише „баща -неизвестен“.
С. работи частно. Излиза, обикаля с колелото варелите и вика -
„Купувам бойлери, печки перални, чистя изби“. Аз не работя, вкъщи с
децата съм си. Той се грижи за децата.
2
Носи храна на А. (не му знам другите имена), която купува от
магазина. Има добро сърце С. - вижда, че няма кой да се грижи за него и
затова му купува храна, а А. му дава разни железа, които С. предава на
Белкантото. От железата дава пари и на А., носи и за децата да има. У нас
онзи ден дойде А. и пита защо прибраха С., че няма нищо общо той, а друг
бил.
Съдът докладва, че по служебен почин е изискана информация от
прокуратурата и от полученото писмо става ясно, че влязлата в законна
сила присъдата спрямо С.С. с наложено ефективно наказание лишаване от
свобода все още не е приведена в изпълнение. Писмото следва да се
прочете и приеме и да се даде ход на съдебните прения, за което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА И ПРИЕМА изпратената справка от РП Пловдив, ведно
с писмо № 479 от 19.01.2022 г. на Окръжна прокуратура Пловдив.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К.: В допълнението към частната жалба, представено пред вас, с
копие за прокуратурата, подробно съм изложил доводите и съображенията
ми за липсата на обосновано предположение за извършено престъпление от
подзащитния ми и затова, че не съществува реална опасност същият да се
укрие или да извърши престъпление и ги поддържам днес в съдебно
заседание. Затова тук ще се спра съвсем накратко на следното.
Обоснованото предположение за извършено престъпление е
основополагащо условие за вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. При престъплението „кражба“ има извършител и пострадал.
Когато в показанията на пострадалия и обясненията на обвиняемия има
съществени противоречия относно това употребата на сила или заплашване
и противозаконното присвояване, първото нещо, което следва да се
извърши като действие по разследване, преди да се приеме на база останали
доказателства, че е налице обосновано предположение за извършено
престъпление, и то с оглед искане за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, е двамата - пострадалият и обвиняемият да се
поставят в очна ставка, още повече когато при употребата на сила или
заплашване при противозаконното отнемане на вещта, липсват очевидци,
3
какъвто е процесният случай и вече чак тогава, ако съществените
противоречия в показанията на пострадалия и обясненията на обвиняемия
не са изчистени, може вече на база показанията на пострадалия и
останалите доказателства да се прави заключение налице ли е обосновано
предположение за извършено престъпление. В процесния случай такова
действие по разследването не е извършено при наличието на съществени
противоречия в показанията на пострадалия и в обясненията на
обвиняемия, въпреки че е било напълно възможно това да се извърши.
Поради това считам, че приемането на обосновано предположение за
извършено престъпление е необосновано и прибързано и затова
изявлението на прокурора от Окръжна прокуратура по делото, че „дали
пострадалият по делото ще си смени или не показанията и т. н.“ нямаше да
се коментира, а тази ситуация към онзи момент по-скоро ми прилича на
онази приказва от отминалата милиция „първо бие, а после пита“, в случая
- първо да задържим обвиняемия, а впоследствие да твърдим, че
пострадалият си е сменил показанията, когато е било напълно възможно в
онзи ранен етап веднага след депозирането им да се изясни дали
пострадалият си е сменил показанията или е изчистване на противоречията
в очната ставка.
По въпроса за съществуването на реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление, както и между впрочем обоснованото
предположение за извършено престъпление, поддържаме изцяло
допълнението към частната жалба и няма да ви отнемам времето да
преповтарям.
Поради изложеното считам, че в процесния случай не са налице
условията на чл. 63, ал. 1 и 2 от НПК и на подзащитния ми неоснователно
бе взета мярка за неотклонение Задържане под стража.
Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на
Пловдивския окръжен съд и да постановите ново - такова, с което да не
вземете мярка за неотклонение на С. или да вземете по-лека такава.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият С. С. С.: Този човек го уважавам като баща си. Гледам,
че си няма никой и му нося храна всеки ден. Аз му докарвам с чували храна
за прасетата, а той ми дава железа. Като взема пари на него нося и децата
4
си храня. Имам 4 деца.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите частната жалба без уважение.
По въпроса за очната ставка, на която толкова настоява защитата, ще
кажа, че това действие никога не е задължително дори при съществени
противоречия между обяснения и показания. Освен това, не знам защо
защитата мисли, че когато пострадалият си смени показанията, делото ще
се реши автоматично в полза на обвиняемия.
Относно наличието на обосновано предположение, в обжалваното
определение са изложени подробни аргументи, които напълно споделям.
Само ще допълня, че няма отговор на въпроса защо ако вещите - предмет
на обвинението, са предадени доброволно на пострадалия, защо И. ще
звъни на тел. 112 и ще иска помощ от полицията. Не знам колко са близки
отношенията им, но по делото има гласни доказателства за проявен тормоз
от обвиняемия на пострадалия, който е възрастен и самотно живеещ човек.
По отношение на опасността от извършване на друго престъпление, в
жалбата е декларирано, че няма такава опасност. Аргументи не се сочат
поради липсата на такива и няма откъде да бъдат изведени. Това, че
обвиняемият е дал обяснения в посока на липса на извършено
престъпление, които се опровергават останалите доказателствени
източници, не изключват опасността от извършване на друго престъпление.
Тази опасност е очевидна от прочита на свидетелството за съдимост и от
наличието на друга, на практика влязла в сила присъда, която не е
изпълнена поради липсата на мотиви към нея. В крайна сметка по
отношение на тази опасност е налице и презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1 от
НПК, която категорично не е опровергана. В останалата част на жалбата се
твърди, че няма опасност обвиняемият да се укрие. Така е прието и от
окръжния съд и няма да излагам аргументи в тази насока, тъй като
производството пред вас се развива по жалба, а не по протест, като съдът по
изцяло други съображения е уважил искането на прокуратурата, а не
поради наличието на опасност от укриване. Ето защо моля да потвърдите
определението на Пловдивския окръжен съд.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият С. С. С.: Имам 4 деца и моля да мога да им се радвам
преди да вляза в затвора. Моля за мярка „Домашен арест“.
5
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът обяви на страните съдебния си акт.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна –защитник на обвиняемия, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по
същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спрямо С.С. е повдигнато обвинение за извършване на тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, поради което правилно е преце-
нено от първостепенния съд, че е налице първата, предвидена в чл.63, ал. 1
от НПК предпоставка за вземане на най–тежката мярка за процесуална
принуда.
Споделя се и становището на първия съд, че събраните до момента
доказателства и доказателствени средства са източник на достатъчно данни,
каквито се изискват за нуждите на настоящото производство, въз основа на
които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
съпричастен към вмененото му във вина деяние. Данните за това се
извеждат от : писмените доказателствени средства– протокол за оглед и
фотоалбум, от показанията на пострадалия и останалите разпитани по
делото свидетели, частично и от обясненията на С., а във връзка с правната
квалификация на деянието и от справката за съдимост на последния. В това
производство съдът не следва да навлиза в подробен анализ на
доказателствения материал, като изводът за авторството на деянието не
следва да отговаря на стандартите по чл. 303, ал. 2 от НПК и самият
законодател си служи с израза „предположение“, което в настоящият казус
е налице и се обоснова от посочените доказателствени източници.
Наличните към момента доказателства са достатъчни да убедят всяко
непредубедено лице /каквото е изискването и според европейската
практика на Съда в Страсбург по приложение на ЕКЗПЧОС/, че
обвиняемият е съпричастен към инкриминираното деяние. Вярно е, че
противоречиви са обясненията на обвиняемия и показанията на
6
пострадалия М., както и че един от възможните способи за отстраняване на
това противоречие е очната ставка по реда на чл. 143 НПК. Но, върху
възприетата „тактика“ на разследването съдът не може да интервенира и да
дава указания как то да протече. Поради това липсата на проведена очна
ставка между двамата не компрометира нито разследването, нито поставя
под съмнение съпричастността на С. към престъплението, като ярък довод в
подкрепа на заявеното от пострадалият, че негови вещи /инкриминираните/
са отнети без неговото съгласие от обвиняемия, е регистрираното обаждане
на свидетеля М. на тел. 112.
Споделя се извода на окръжния съд, че е налице и другата,
кумулативно предвидена в чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставка за вземане на
най – тежката мярка за неотклонение, а именно реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление. Опасност от укриване трудно може
да се изведе от доказателствата по делото, предвид постоянния адрес,
семейното и социалното положение на обвиняемия и мотивирано
окръжният съд е счел, че тази опасност не е налична. Не така стои въпросът
с опасността от извършване на престъпление и то от вида на
инкриминираното – против собствеността. Впечатляващо, в негативен
аспект, в контекста на възрастта на обвиняемия е съдебното минало на С.,
който вече 7 пъти е извършвал престъпления, основно срещу собствеността
на отделни граждани. Реална е и опасността при по-лека мярка за
процесуална принуда, която да не е свързана с ограничаване в свободното
предвижване на С., последният да въздейства неправомерно, както върху
собствеността на пострадалия М., който, според показанията му и тези на
другите свидетели, не веднъж е бил принуждаван от С. да се раздели със
свои вещи срещу минимално заплащане, така и върху личността на
свидетеля с цел да бъде мотивиран да промени уличаващите обвиняемия
показания.
Единственият защитен довод, който е излаган пред окръжният съд и
има своето правно значение е фактът на влязла в законна сила присъда с
наложено ефективно наказание лишаване от свобода на С.. Защото, в
случай, че С. е приведен в Затвора да изпълнява наказание лишаване от
свобода вземането на МНО „Задържане под стража“ би било
незаконосъобразно. Но, и според днес докладваната официална
информация, тази присъда не е приведена в изпълнение и неясно е кога
7
действия по привеждането й ще се предприемат. Поради това и предвид
наличието на всички предвидени в закона основания за вземане на МНО
„Задържане под стража“ спрямо С., коментираното до сега осъждане на
обвиняемият не е основание спрямо него да не се взема изобщо, или, да се
вземе по-лека мярка за процесуалната принуда. Такова основание не са и
изведените от разпитаната днес свидетелка данни за семейното и
социалното положение на С., защото именно те – липсата на постоянни и
легитимно реализирани от С. парични приходи, многодетното семейство,
което изисква постоянни грижи, са част от мотивите за извършването на
инкриминираното деяние, което е реализирано с цел получаване на парични
средства от продажбата на вещите на пострадалия М..
Изложеното до тук сочи на правилност, законосъобразност и
обоснованост на направения от окръжния съд извод, че съответна и
адекватна мярка за неотклонение на този етап на разследването е именно
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради което
и ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 39 от 14.01.2022 г.,
постановено по ЧНД № 76/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с
което е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо С. С.
С. – обвиняем по досъдебно производство № 22/2022 г. по описа на ІІІ РУ на
МВР – Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:42 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
Секретар: _______________________
9