№ 263
гр. Шумен, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630102203 по описа за 2021 година
Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, срещу Т. М. СТ., ЕГН : **********, с адрес – ***, с
посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените
искове от 115,62 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 115,62
лева, представляваща 48,15 лева незаплатена стойност на мобилни услуги и
67,47 лева неустойка. За посоченото вземане му била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 1035/21г. на ШРС, връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира да се признае за установено
съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати
разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че договора не бил прекратен,
поради което ответникът, не дължал неустойка и липсвали данни да му са
предоставяни мобилни услуги.
1
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.
В хода на производството е променена фирмата на ищцовия търговец –
„***“.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на
ответното дружество, което се установява и от представения договор за
мобилни услуги от 02.04.2019г.. За твърдените вземания, представляващи
цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е
издавал фактури /л. 20-24 от ЧГД № 1035/2021г., по описа на ШРС/. Същите,
неоспорени, съдържат дължимата сума, за всеки от претендираните периоди,
както и крайна дата за плащане. Размерите на задълженията по тях, в общ
размер и по отделни пера се потвърждават и от приложените разпечатки за
потребление на мобилен/фиксиран номер, като претендираната неустойка, е в
по-нисък размер от съответния на уговорките, в договора, съобразно
месечната такса – 80,97 лева. Няма данни за погасяване на така определените
задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди
подобно. Заявлението по ЧГД № 1035/2021г., е постъпило в ШРС на
19.04.2021г..
Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието
на валидно правоотношение между страните (валиден договор, съдържащ
действителна уговорка за неустойка); ответно неизпълнение; размера на
обезщетението. Иска следва да бъде уважен, в предявения размер, и поради
неоснователност на ответното възражение, за прекратяване договора, не по
предвидения в общите условия ред. Действително в уговорките на т. 75, във
вр. с т. 19б-19е от ОУ се предвижда едностранното прекратяване на договора,
да става с месечно писмено предизвестие, включително и при неплащане, в
срок на дължими суми /най-малко поради писмената форма на първоначалния
договор/. Няма данни по делото, че ищецът, е изпращал въобще подобно
предизвестие, кратки текстови съобщения, или обаждания към номера на
2
ответницата, с подобно съдържание. От друга страна обаче, срока на договора
е бил 12 месеца и е изтекъл, преди предявяване на заявлението. За
дължимоста на претендираната неустойка е достатъчно наличието на ответно
неизпълнение – неплащане на предоставени мобилни услуги, след
30.07.2019г., довело до изключване от мрежата, в съответствие с т. 75 от ОУ.
Иначе казано обезщетението за вредите от неизпълнението, предвидено в
договора, като неустойка, се дължи, при наличие на неизпълнение, в срока на
договора и след прекратяването му, поради сбъдване бъдещо сигурно събитие
посочено в него, независимо от това, той прекратен ли е по предвиден, в
общи условия ред, преди това.
С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 760 лева разноски в
настоящото производство и по ЧГД № 1035/2021г., представляващи 100 лева
държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение за всяко от
производствата и 300 лева възнаграждение за особен представител.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. СТ., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, срещу нея, съществува вземане за сумата от
115,62 лева, представляваща 48,15 лева незаплатена стойност на мобилни
услуги за периода 05.04.2019г. – 04.06.2019г., по договор за мобилни услуги
от 02.04.2019г. и 67,47 лева неустойка, в едно със законната лихва, върху
главницата от 115,62 лева, считано от 19.04.2021г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Т. М. СТ., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от
760 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД №
1035/2021г., по описа на ШРС.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4