Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260733, гр. Пловдив, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в
публичното заседание на 12.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6280/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 69/23.09.2020г. на Директора
на РИОСВ гр. Пловдив, с което на „Шери 61” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: обл. Пловдив, община Раковски, гр. Раковски, ул. „Родопи”
№ 13, с управител Г.Г.П., ЕГН **********, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за нарушение на чл.35,
ал.3 т.1 вр. чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ вр. чл.25, ал.1, т.4 от Закона за
защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси /ЗЗВВХВС/ във вр.
с чл.6, ал.1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 г. (REACH).
Жалбоподателят
„Шери 61” ЕООД по съображения изложени в жалбата и поддържани в съдебно
заседание от процесуалния му представител адв. Маринов, моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна, РИОСВ Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.С.,
оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно и да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Във връзка с
писмо на Министерство на околната среда и водите - МОСВ с вх. № М-121/06.03.2020
г. на РИОСВ-Пловдив е било възложено да извърши проверка на фирмите извършили
внос на дървени въглища на територията на Република България. В тази връзка с писмо с изх.№ М-121-1/04.06.2020 г. от РИОСВ-Пловдив била поискана информация
от „Шери 61” ЕООД във връзка с дейността на дружеството. Така на 11.06.2020 г.
в РИОСВ-Пловдив било получено писмо с вх. № М-121-10/11.06.2020 г. от „Шери 61“
ЕООД с представена следната информация - копие от декларация за допускане на
свободно обръщение и специален режим - употреба за специфични цели - декларация
за специфична употреба; копие от договор от 12.03.2019 г. между физическо лице
А.М., Украйна и „Шери 61" ЕООД за покупка и доставка на дървени въглища,
внос от Украйна и копия от платежни документи (фактури, инвойси) за извършено
плащане на 16 тона дървени въглища.
На 03.07.2020 г.
в РИОСВ-Пловдив било получено писмо с вх.№ М-121 (15)/03.07.2020 г. от „Шери 61“
ЕООД с обяснителна записка, в която дружеството потвърдило, че е извършило внос
на дървени въглища от Украйна, страна извън Европейския съюз, в количество от
16 тона, без доказателства за извършена регистрация, съгласно Регламент (ЕО)
1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно
регистрацията, оценката и ограничаването на химикали (REACH).
От така
представената документация проверяващите органи, сред които и св. А.С.А.
установили, че „Шери 61“ ЕООД, ЕИК- ********* на 25.03.2019 г. на Митница
Пловдив е извършило внос на 16 тона дървени въглища (charcoal) от Украйна,
страна извън Европейския съюз, в количество над 1 тон, като било прието, че като вносител на химично вещество (дървени въглища) в самостоятелен вид в
количества над 1 тон на година, дружествто трябвало да представи доказателства за извършена
регистрация в Европейската Агенция по химикали (ЕСНА) за химичното вещество
дървени въглища (charcoal (CAS №16291-96-6 и ЕС№240-383-3). съгласно
изискванията на чл.6, т.1 на дял II на Регламент 1907/2006 (REACH).
От направена
онлайн справка в регистъра на Европейската агенция по химикали към датата на
представените документи се установило, че дружеството нямало извършена регистрация
в Европейската агенция по химикали в Хелзинки (ЕСПА) на внасяното от него на
територията на общността вещество, с което било прието, че е нарушило основния
принцип на член 5 на Регламент (ЕО) 1907/2006 REACH, а именно че "вещества
в самостоятелен вид, в смеси или в изделия не се произвеждат в Общността или не
се пускат на пазара, освен ако те са регистрирани в съответствие с разпоредбите
на Дял II на Регламента, когато това се изисква.
С оглед така установеното на 12.08.2020г. била
изпратена покана до управителя на „Шери 61“ ЕООД за явяване на 21.08.2020г. в
сградата на РИОСВ-Пловдив и съставяне на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/. На така определената дата се явил управителят на дружеството Г.Г.П. и в негово присъствие свидетелят А.
съставила против жалбоподателя АУАН с бланков № 054/21.08.2020г. за извършено
нарушение от страна на дружеството на чл.35, ал.3 т.1 вр. чл.35, ал.1, т.33,
буква „а“ вр. чл.25, ал.1, т.4 от Закона за защита от вредното въздействие на
химичните вещества и смеси /ЗЗВВХВС/ във вр. с Регламент (ЕО) № 1907/2006 г.
(REACH). Актът бил подписан от управителя, който вписал, че ще представи
допълнителни обяснения и възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН били депозирани
такива, но те били приети за неоснователни от административнонаказващия орган,
който въз основа на така съставения акт издал атакуваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство в
качеството на свидетел беше разпитана актосъставителят
А.С.А., която поддържа съставения от нея акт, като в допълнение сочи, че
проверката на „Шери 61“ ЕООД е била извършена във връзка с писмо до
РИОСВ-Пловдив от МОСВ за проверка на вносителите на дървени въглища в страната,
каквото било и дружеството-жалбоподател. За целта св. А. изискала документи от
дружеството, от които се установило, че то е внесло 16 тона дървени въглища от
Република Украйна, която е страна извън Европейския съюз. Тъй като
производтелят е бил страна извън съюза, задължението за регистрация по Регламент
(ЕО) № 1907/2006 г. (REACH) било за вносителя „Шери 61“ ЕООД, но от дружеството
не били представени доказателства за извършена такава, а процесните въглища били включени в неговия контрол, тъй като били химични вещества в самостоятелни смеси и в изделия, 100%
въглерод, чийто производство е над 1 тон и не попадали в изключенията на
приложение 5 от Регламента.
Съдът кредитира показанията на посочения
свидетел доколкото същите са логични и последователни, намиращи се в синхрон с
писмените доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Не е спорно по делото, че дружеството „Шери
61“ ЕООД е извършило внос на дървени въглища от Украйна, страна извън
Европейския съюз, в количество от 16 тона, както и че към момента на проверката
дружеството-жалбоподател не е имало предварителна и/или друга регистрация,
съгласно Регламент /ЕО/ 1907/2006 г. - REACH, за така внесеното количество
въглища.
Въпреки изложеното по-горе Съдът счита от
правна страна, че наказателното постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова
следва да бъде ОТМЕНЕНО. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 33, б
"а" от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества
и смеси, наказва се лице, което не изпълни задължението си за регистрация на
химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия съгласно чл. 6,
ал.1, ал.2 и ал.3, чл. 7 (1), (2) и (5), чл. 8 (2), чл. 9 (6) и чл. 14 (1), (6) и (7) от
Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH). Безусловно в казуса спорен остава въпросът,
доколко произвежданите от дружеството-жалбоподател дървени въглища
представляват химични вещества в самостоятелен вид или смеси или изделия,
попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/ 1907/2006 г. (REACH), обусловено от
техният състав и структура. Няма данни да са били вземани и проби от вещества
за изследване от специалисти в областта на химията, а във фазата на
администратинонаказателното производство не е било поискано назначаване на
съответна експертиза. Налице са единстевно твърдения в акта и НП, че
конкретните въглища са химично вещество с CAS №16291-96-6 и ЕС№240-383-3 и
подлежат на регистрация съгласно Регламента, тъй като са били добити по химичен
път чрез карбонизация, но не се доказава, че като такова химично вещество те не
съответстват по структура, метод на получаване и природни изходни суровини, на
аналогичен на друг тип вещества, за производителите на който обаче не
съществува задължение по чл. 6 от посоченият вече регламент, тъй като например
методът му на производство, респ. обработка на изходните суровини до получаване
на крайният продукт обуславят качествено различен подход при производството на
дървени въглища, отличаващ се от общоизвестните до този момент и възприети в
производството методи и отличаващ полученият краен продукт от продуктите, чиито
производители попадат в обсега на регистрационния режим по чл. 6 от Регламент
/ЕО/ 1907/2006 г. (REACH). В този смисъл настоящият състав приема, че в
производството не са събрани доказателства, от които да се установява по
безспорен начин, че процесните въглища са били с конкретния CAS №16291-96-6 и
ЕС№240-383-3 изискващ регистрация, съгласно Регламент (ЕО) 1907/2006. Отделно
от това съгласно чл.2, параграф 7 от същия регламент изискванията на дялове II, V и VI не се
прилагат за вещества, включени в приложение IV, в случаите когато е налична достатъчна
информация, че тези вещества, поради техните характерни свойства, причиняват
минимален риск, а едно от веществата в този списък е въглерод, който по данни
на актосъставителят съставлява 100% от съдържанието процесните дървени въглища.
Отделно от горното цитираното описание на нарушението както в АУАН, така и в НП е неясно до степен, че за да организира защитата си в този етап на производството, привлеченото към отговорност лице е следвало да тълкува волята на актосъставителя и наказващия орган относно приетите от него за установени факти. Така например не е ясно дали става въпрос за предварителна или същинска регистрация, за регистрант, който за пръв път внася въведено вещество или внася по принцип, както е посочено в НП, какви количества приема органът за внесени за година, съответно кои от изискванията на Дял II на Регламент (ЕО) № 1907/2006 г. не са спазени, вкл. до кога е следвало според наказващия орган да бъде извършена сочената от него регистрация и органа, пред който е следвало тя да се заяви /в случая Европейската агенция по химикали/. Това са съставомерни елементи на деянието, които следва да бъдат установени по безспорен начин в хода на административнонаказателното производство. Следва да се отбележи, че въведените с чл. 42, съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН изисквания към реквизитите на АУАН и НП, не са установени произволно, а изпълнени в своята съвкупност, представляват гаранция не само по отношение спазване на установената от закона форма на НП, но и за спазване на процесуалните правила при установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание, а така също и за обосноваността на последното. Нарушението е съществено, тъй като поставя препятствие пред ефективното организиране на защита от страна на нарушителя.
Единствено за пълнота настоящата инстанция
намира за непрецизно посочването и на материалноправните разпоредби,
нарушаването на които се претендира от АНО. Съгласно отразеното в НП, дружеството-жалбоподател
е санкционирано за нарушаване по чл. 35, ал. 1, т. 33, б. "а" от
ЗЗВВХВС. Въпросната разпоредба въвежда наказуемост за неизпълнение на
задължения за регистрация на химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или
в изделия съгласно чл. 6 (1), (2) и (3), чл. 7 (1), (2) и (5), чл. 8 (2), чл. 9
(6) и чл. 14 (1), (6) и (7) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH). Видно при
прочит е, че нормата съдържа множество хипотези, отделно болшинството от посочените
в нея текстове от регламента също визират по няколко различни като вид и
основания задължения, при това в широк обхват, а други въвеждат бланкетни
формулировки за спазване на задължения по общностното право и дори на условия,
наложени от органа, извършващ регистрации и нотификации. При това положение и
цитираната формулировка, използвана от актосъставителя и АНО възниква неяснота
относно правната квалификация на санкционираното деяние. Чрез общото посочване
на чл. 35, ал. 1, т.33, б. "а" от ЗЗВВХВС не е изпълнено изискването
на чл. 57, т. 6 от ЗАНН, тъй като не изяснява неспазването на кое конкретно от
установените в материалната норма задължения, се твърди от наказващия орган.
Поради горните съображения Съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, и
като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на жалбоподателя, а искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски, но в самия
договор за правна защита и съдействие е посочено цифром
изплатено възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева, а словом е
посочено, че са изплатени 500 /петстотин/ лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение, като в договора е удостоверено, че възнаграждението
е било заплатено в брой. Ноторно известно е, че
словесното изписване на цифров израз цели именно избягване, респективно
коригиране на технически грешки, поради което и се ползва с приоритет пред
изписването с цифри. При констатираното в случая различие, валидно е словесното
посочване на размера на изплатеното адвокатско възнаграждение, който е „500
/петстотин/ лева и този размер следва да бъде присъден.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление /НП/ №
69/23.09.2020г. на Директора на РИОСВ гр. Пловдив, с което на „Шери 61”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, община
Раковски, гр. Раковски, ул. „Родопи” № 13, с управител Г.Г.П.,
ЕГН **********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лв. за нарушение на чл.35, ал.3 т.1 вр. чл.35, ал.1, т.33, буква „а“
вр. чл.25, ал.1, т.4 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните
вещества и смеси /ЗЗВВХВС/ във вр. с чл.6, ал.1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006
г. (REACH).
ОСЪЖДА
РИОСВ-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „Шери
61” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив,
община Раковски, гр. Раковски, ул. „Родопи” № 13, с управител Г.Г.П., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лева /петстотин
лева/, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала !
М.Г.