№ 1353
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100902508 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 266, ал. 1
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “Н.С.” ООД, ЕИК *******, твърди, че между него, като
изпълнител, и ответника “К.К.” ООД, ЕИК *******, като възложител, е
сключен договор от 05.10.2020 г., по силата на който е поел срещу
възнаграждение задължения за изграждане на сградна автоматизация на обект
P&C, разположен на територията на Търговски център “София Саут Ринг
Мол”.
Твърди, че ищцовото дружество е изпълнило точно и надлежно
задълженията си, за което са подписани от ответника приемо-предавателни
протоколи, включитгелно за предаване на системата и екзекутивната
документация. Твърди, че за изпълнените дейности съгласно протоколите са
издадени на ответното дружество фактури №№ **********/17.12.2020 г.,
**********/17.12.2020 г. и **********/17.12.2020 г., с настъпил падеж на
27.12.2020 г., както и фактура № **********/26.01.2021 г., с настъпил падеж
на 05.02.2021 г. Твърди, че общата стойност на изпълнените от ищеца и
неплатени от ответника дейности възлиза на 40 466,60 лева с ДДС.
Твърди, че въпреки изпълнението от страна на ищеца ответникът не е
изпълнил задължението си за плащане на горепосочените фактури. Твърди, че
е направил опит за доброволно уреждане на спора. Твърди, че е изпратил
нотариална покана, връчена на ответника на 16.09.2021 г., но до момента на
подаване на исковата молба ответникът не е заплатил дължимите суми.
Твърди, че поради забавата за плащане ответникът му дължи и
неустойка в размер на 14 472,22 лева, съгласно уговореното в чл. 25 от
1
договора от 05.10.2020 г. Ищецът сочи, че претендира частично неустойка по
чл. 25 от договора, но с оглед изложените от същия твърдения и изчисления в
справката по чл. 366 от ГПК съдът приема, че предявените искове за
неустойка са в пълен размер за процесните периоди.
Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от
40 466,60 лева, представляваща неплатени суми за изпълнени работи по
сключения между страните договор от 05.10.2020 г., съгласно издадени
фактури №№ **********/17.12.2020 г., **********/17.12.2020 г.,
**********/17.12.2020 г. и **********/26.01.2021 г., сумата от 3 618,05 лева,
представляваща неустойка по чл. 25 от договора от 05.10.2020 г. за забавено
плащане на сумата по фактура № **********/17.12.2020 г. за периода от
27.12.2020 г. до 06.01.2021 г., сумата от 3 618,05 лева, представляваща
неустойка по чл. 25 от договора за забавено плащане на сумата по фактура №
**********/17.12.2020 г. за периода от 27.12.2020 г. до 26.02.2021 г., сумата
от 3 618,05 лева, представляваща неустойка по чл. 25 от договора за забавено
плащане на сумата по фактура № **********/17.12.2020 г. за периода от
27.12.2020 г. до 21.03.2021 г., и сумата от 3 618,05 лева, представляваща
неустойка по чл. 25 от договора за забавено плащане на сумата по фактура №
**********/17.12.2020 г. за периода от 05.02.2021 г. до 22.02.2021 г., както и
законната лихва за забава върху претендираната главница от 40 466,60 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба (26.11.2021 г.) до
окончателното й плащане.
Ищецът претендира направените разноски в настоящото производство и
в производството по обезпечаване на бъдещ иск, включително и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът “К.К.” ООД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че работите не са
изпълнени в договорения в чл. 17 срок – до 30.11.2020 г., което се
установявало и от приемо-предавателните протоколи. Сочи, че в протоколите
са описани дейности, които са извършени след договорения краен срок или
касаят дейности и работи, които не са описани в чл. 15 от договора. Сочи, че
основанията на издадените от ищеца фактури и размерът на посочените в тях
суми не отговарят на описаните в протокола работи и на договорените в чл.
15 етапи, срокове за плащане.
Оспорва и претенцията за неустойка, като сочи, че такава не се дължи,
тъй като за периода, за който се претендира неустойката, не е настъпил
падежът на задължението, предвид че ответникът не е получил фактурите,
нито е канен да ги заплати.
Оспорва подписа, положен за Й.К. в договора от 05.10.2020 г. и в
описание на възложените работи.
Оспорва подписите от името на “К.К.” ООД на протоколите.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и оспорва възраженията на ответника. Уточнява, че фактури №№
**********/17.12.2020 г. и **********/17.12.2020 г. са издадени за
извършване на допълнително възложени дейности във връзка с процесния
договор. Твърди, че допълнителните дейности са съгласувани между
страните, като с оглед допълнителното им възлагане срокът за изпълнение е
след крайната дата по договора – 30.11.2020 г. Твърди, че същите са
2
изпълнени своевременно, което се потвърждава от кореспонденцията между
страните и от двустранно подписаните протоколи.
Твърди, че фактури №№ **********/17.12.2020 г. и
**********/26.01.2021 г. са издадени за извършване на дейности по
програмиране на софтуер, централно устройство и др. и за дейности по
предаване на системата и екзекутивната документация съгласно уговореното
в чл. 15, т. 6 и т. 7 от процесния договор. Сочи, че не е налице разминаване в
издадените фактури и уговореното в чл. 15, т. 6 и т. 7 от договора.
Твърди, че ответното дружество е получило фактурите. Твърди, че в
съобщение от 02.03.2021 г., изпратено от ответника до ищеца, се съдържа
извънсъдебно признание за съществуващия дълг, а в съобщение от 29.06.2022
г. е отправено от ответника предложение за извънсъдебно решаване на спора.
Твърди, че ответното дружество е в неизпълнение на задължението да
приеме чрез упълномощен представител изпълнените работи по протокола от
26.01.2021 г., съгласно чл. 27, ал. 2 от договора. Твърди, че същият е изпратен
по електронен път подписан от ответника. Сочи, че и четирите протокола са
подписани от страна на ответника от служителя, с който е водена
кореспонденцията. Сочи също, че е налице липса на съдействие от страна на
ответника, което е довело до удължаване на срока за изпълнение. Сочи, че
съгласно чл. 18, ал. 3 от договора задължението на изпълнителя възниква
след преведен аванс и получаване на подписани от възложителя проекти.
Сочи, че проектите са получени от ищеца най-рано на 28.10.2020 г., като
срокът за извършване на дейностите по договора не е текъл поне до
28.10.2020 г. Сочи, че съгласно уговореното срокът на договора се увеличава
с дните на забава на ответника възложител.
В дадения срок ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца, като изпълнител, и ответника, като възложител,
е сключен договор от 05.10.2020 г., по силата на който възложителят възлага,
а изпълнителят приема да извърши СМР – сградна автоматизация,
разположена на територията на Търговски център “София Саут Ринг Мол”, за
обект P&C.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, за изпълнение на предмета на същия
възложителят дължи на изпълнителя стойност в размер на 144 722,23 лева
(73 995,30 евро) без включен ДДС.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора, извършените допълнителни видове
СМР, невключени в Приложение № 1 и съгласувани между страните, се
заплащат от възложителя, с допълнително калкулиране, договорено между
страните преди извършване на допълнителните СМР.
В чл. 15 от договора страните са уговорили етапите, на които се дължат
междинните плащания и окончателното плащане.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, всички плащания трябва да бъдат
съпътствани от документите, съгласно разпоредбите и изискванията на
3
българското законодателство и срещу получаване на оригинална фактура.
Съгласно чл. 17 от договора, изпълнителят се задължава да извърши
всички договорени в Приложение № 1 СМР, включително подписването на
окончателен приемо-предавателне протокол и отстраняване на
констатираните в него недостатъци до 30.11.2020 г.
Съгласно чл. 25 от договора, при забавено плащане от възложителя на
изпълнените СМР в договорения срок, той дължи на изпълнителя неустойка в
размера на 1% от забавената сума за всеки един от първите три дни и 2% за
всеки следващ ден, но не повече от 10% от цената на договора.
Представени са от ищеца двустранно подписани протоколи за доставка
№№ NS12007BA 06 от 17.12.2020 г., NS12007BA 07 от 17.12.2020 г.,
NS12007BA 09 от 17.12.2020 г., NS12007BA 10 от 17.12.2020 г.
Представени са от ищеца процесните фактури №№
**********/17.12.2020 г., **********/17.12.2020 г., **********/17.12.2020 г.,
**********/26.01.2021 г. и № **********/17.12.2020 г.
С определение от 26.08.2022 г., с оглед оспорването от страна на
ответника, е открито производство по оспорване на истинността досежно
автентичността - подписите на лицата, положени от името на ответното
дружество на представените от ищеца документи – договор от 05.10.2020 г.,
Приложение № 1 към договора и четирите приемо-предавателни протокола.
Същото остана недоказано по изложените по-долу съображения.
Представена е от ищеца нотариална покана с рег. № 11231 от 10.08.2021
г., том 4, акт 188 по описа на нотариус Р.Р. с рег. № 203 на НК, изпратена от
“Н.С.” ООД и връчена на “К.К.” ООД на 16.09.2021 г., с която ищецът е
поканил ответника да му заплати дължимите суми в общ размер на 40 466,60
лева с ДДС в 7-дневен срок от получаването на поканата.
Представена е от ищеца кореспонденция по електронна поща, водена
между страните.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М. С. - З.. Вещото лице дава
заключение, че по данни от счетоводните записвания на ищеца и издадените
от него фактури, несъбраните вземания по договора от 05.10.2020 г. са в общ
размер 40 466,60 лева с ДДС съгласно следните фактури: фактура №
**********/17.12.2020 г. на стойност от 23 469,96 лева, фактура №
**********/17.12.2020 г. на стойност от 3 066,52 лева и фактура №
**********/17.12.2020 г. на стойност от 2 206,18 лева и фактура №
**********/26.01.2021 г. на стойност от 11 723,94 лева. Дава заключение, че
по данни от счетоводните записвания на ответника неплатените задължения
по договора са в общ размер на 40 467,80 лева с ДДС, като разликата е с 1,20
лева повече от стойността на фактура № **********/26.01.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че неустойката съгласно уговореното в
чл. 25 от договора е на стойност от 14 772,22 лева, представляваща 10% от
цената на договора. Вещото лице изчислява неустойката по всяка от
фактурите за процесните периоди. В останалата част касателно неустойката
съдът не кредитира заключението на вещото лице, тъй като излиза извън
договореното между страните в чл. 25 от процесния договор.
Вещото лице дава заключение, че счетоводството и на ищеца, и на
ответника е водено редовно в частта относно осчетоводяването на процесните
фактури. Дава заключение, че при ответника е констатирана техническа
4
грешка при осчетоводяването на фактура № **********/26.01.2021 г. в
размер на 1,20 лева.
Вещото лице дава заключение, че при ответника задълженията по
фактура № **********/17.12.2020 г., фактура № **********/17.12.2020 г. и
фактура № **********/17.12.2020 г. са осчетоводени през м. декември 2020
г., а задължението, произтичащо от фактура № **********/26.01.2021 г., е
осчетоводено през м. януари 2021 г. Посочено е, че процесните фактури са
осчетоводени текущо като задължения по кредита на сметка 401
“Доставчици”, аналитична сметка 918 “Н.С.” ООД в общ размер на 40 467,80
лева с ДДС, т.е. с 1,20 лева повече от общия размер по издадените от
доставчика фактури. Вещото лице дава заключение, че същите не са платени
към датата на изготвяне на заключението.
Вещото лице дава заключение, че процесните фактури са включени в
дневниците за покупки на ответното дружество, като е ползван данъчен
кредит в размер на 6 744,64 лева, с 0,20 лева повече от начисления данък
съгласно издадените фактури от доставчика.
При разпита свидетелят Г.Г. казва, че работи в “Н.С.” ООД. Казва, че
през м. юли 2020 г. “К.К.” ООД се свързали с тях и впоследствие е сключен
процесният договор за изграждане на система за сградна автоматизация на
нов магазин в София Саут Ринг Мол – “Peek and Cloppenburg”. Казва, че
работата е извършена, предадена е с протокол, извършено е и обучение.
Казва, че не е имало възражения по работата при приемането. Казва, че след
това е имало въпроси от страна на ответника по системата, имало и
забележки, които са отстранени съвместно с колегите от “К.К.” ООД. Казва,
че имало и допълнително възложени задачи от страна на “К.К.” ООД, като
представители на “Peek and Cloppenburg”, извън първоначалното задание в
договора, които били свързани с допълнителни сигнали и размера на таблата
за честотните регулатори, така че да могат да се подредят и съберат в
конкретно помещение. Свидетелят казва, че системата за сградна
автоматизация извършва управление и следене на всички подсистеми в
сградата, или в случая в магазина, и всяко едно забавяне при изпълнението на
останалите системи води до забавяне при изпълнението на BMS, като от този
факт би произлязло и прехвърляне на крайния срок при изпълнението, но то
във всички случаи не е по вина на “Н.С.” ООД. Казва, че в допълнение на
дейностите, които били свързани с изпълнението на магазин “Peek and
Cloppenburg”, имало доставка от тяхна страна на допълнителен рекуперативен
блок и това е извършено по допълнително договаряне, което било заплатено
авансово преди изпълнението.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД:
Не се спори по делото, че между ответника, като възложител, и ищеца,
като изпълнител, е сключен процесният договор от 05.10.2020 г., по силата на
който ищецът изпълнител е поел срещу възнаграждение задължения за
изграждане на сградна автоматизация на обект P&C, разположен в Търговски
5
център “София Саут Ринг Мол”.
Въз основа на сключения между страните договор е възникнало валидно
правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо по поръчка на възложителя, а последният да заплати
възнаграждение. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване
на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното
договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма
предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на
изпълнителя за приетата работа.
В случая изпълнените от ищеца изпълнител дейности са приети от
ответника възложител, което се установява от представените по делото
приемо-предавателни протоколи. За изпълнените дейности са издадени от
ищеца на ответника фактури №№ **********/17.12.2020 г.,
**********/17.12.2020 г., **********/17.12.2020 г. и **********/26.01.2021
г.
Недоказано и поради това неоснователно остава оспорването от
ответника по реда на чл. 193 от ГПК на автентичността на подписите на
лицата, положени от името на ответника в горецитираните договор от
05.10.2020 г. и приложение № 1 към него и четирите приемо-предавателни
протокола, поради което тези документи следва да бъдат зачетени като
доказателства по делото. Ответникът, който носи доказателствената тежест за
това, не установи оспорването на истинността на същите досежно подписите,
положени от името на ответното дружество. Дори и да се приеме
хипотетично, че договора и приемо-предавателните протоколи не са
подписани от управителя, което не се установява, то в случая приложение би
намерила презумпцията на чл. 301 от ТЗ, че когато лице, което действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването
им. В случая не се твърди от ответника и не се установява такова
противопоставяне.
От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени от
ответника, включени са от него в дневниците за покупки по ЗДДС и е ползван
данъчен кредит. Осчетоводяването на издадените фактури от получателя (в
случая ответника по делото), включването им в справките-декларации по
ЗДДС и в дневниците на покупките по ЗДДС, и съответно ползването на
данъчен кредит, имат правната характеристика на извънсъдебно признание
както относно основанието на задължението във вида, в който е
материализирано във фактурите, така и относно съществуването му. Поради
горното направените от ответника възражения относно вида на изпълнените
работи са неоснователни (така в Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение № 67 от 31.07.2015 г. по
т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Следва да се посочи също, че извънсъдебно признание на ответника
относно възникналите задължения към ищеца във връзка с изпълнените
работи се съдържа и в кореспонденцията между страните, в която от страна
на ответника “К.К.” ООД е призната и забавата.
Ирелевантно за предмета на спора е оспорването на ответника, че
работите не са изпълнени в договорения в чл. 17 от договора срок – до
6
30.11.2020 г. Няма основание за обвързване на плащането на
възнаграждението за извършената работа от допълнителни обстоятелства,
включително и дали работите са изпълнени в срок, тъй като това не е елемент
от правопораждащия фактически състав на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, включващ
само извършване на договорената работа и нейното приемане. С оглед на това
за възложителя възниква задължението да заплати на изпълнителя
уговорената цена за извършените работи (така в Решение № 250/11.01.2011 г.
по т.д. № 535/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
По отношение на размера на претендираните суми същите се
установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
непогасеното задължение за главници по процесните договор от 05.10.2020 г.
и фактури възлиза в общ размер на 40 466,60 лева.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа
плащането на претендираната от ищеца сума за изпълнените и неплатени
работи.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за
сумата в общ размер на 40 466,60 лева е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността
за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три
предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на
договорното задължение.
В случая е налице валидно договорена клауза за неустойка в чл. 25 от
договора от 05.10.2020 г., като страните са уговорили, че при забавено
плащане от възложителя на изпълнените СМР в договорения срок, същият
дължи на изпълнителя неустойка в размера на 1% от забавената сума за всеки
един от първите три дни и 2% за всеки следващ ден, но не повече от 10% от
цената на договора.
От събраните по делото доказателства и приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури не са
платени, поради което върху стойността на същите се дължи договорената
между страните неустойка, считано от датата на забавата на всяко от
претендираните вземания по процесните фактури, но не повече от 10 % от
цената по договора.
Неоснователни са възраженията на ответника, че неустойката е
недължима поради ненастъпването на падежа, тъй като ответникът не е
получил фактурите, нито е канен да ги заплати. Както е посочено по-горе, от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е осчетоводил фактурите своевременно и ги е включил в
дневниците си за покупки по ЗДДС за м. декември 2020 г. касателно
фактурите, издадени през този месец, и за м. януари 2021 г. касателно
фактурата, издадена през този месец. От това следва логически извод, че
ответникът е получил процесните фактури. За изчерпателност на изложението
7
следва да се посочи също, че получаването от ответника на трите фактури от
17.12.2020 г. се установява и от писмо по електронна поща от 18.12.2020 г., с
което същите са им изпратени (л. 167 – л. 171 от делото). Доколкото падежът
кани длъжника, нарочна покана от изпълнителя кредитор не е необходима.
Размерът на неустойката по процесния договор се установява от
изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. Сборът на претендираните неустойки от 14 472,20 лева не
надвишава максималния договорен размер от 10% от цената на договора,
съгласно чл. 25 от процесния договор между страните, и следва да бъде
присъдена по съответната фактура съгласно претендираното от ищеца.
По изложените съображение съдът намира, че искът по чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради основателността на главния иск, основателна е и акцесорната
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху
претендираната главница в общ размер на 40 466,60 лева за периода от датата
на подаване на исковата молба (26.11.2021 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по делото в общ размер на 3 997,53 лева, от които
2 197,53 лева – държавна такса, 600 лева – депозит за вещо лице и 1 200 лева –
адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени
доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
С оглед изхода на спора съдът намира, че в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните разноски по делото в общ размер на
3 997,53 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по
банкова сметка с IBAN: B*******1, BIC: STSABGSF при “БАНКА ДСК” АД,
по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото
решение на основание чл. 236, ал.1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА “К.К.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Слатина”, ул. “*******
*******, да заплати на “Н.С.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Изгрев”, бул. “Г.М. *******
на основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 92, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в общ размер на 40 466,60 лева (четиридесет
хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки),
8
представляваща неплатени суми за изпълнени работи по сключения между
страните договор от 05.10.2020 г., съгласно издадени фактури №№
**********/17.12.2020 г., **********/17.12.2020 г., **********/17.12.2020 г.
и **********/26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената
главница в общ размер на 40 466,60 лева за периода от 26.11.2021 г. до
окончателното й плащане, сумата от 3 618,05 лева (три хиляди шестстотин
и осемнадесет лева и пет стотинки), представляваща неустойка по чл. 25 от
договора от 05.10.2020 г. за забавено плащане на сумата по фактура №
**********/17.12.2020 г. за периода от 27.12.2020 г. до 06.01.2021 г., сумата
от 3 618,05 лева (три хиляди шестстотин и осемнадесет лева и пет
стотинки), представляваща неустойка по чл. 25 от договора за забавено
плащане на сумата по фактура № **********/17.12.2020 г. за периода от
27.12.2020 г. до 26.02.2021 г., сумата от 3 618,05 лева (три хиляди
шестстотин и осемнадесет лева и пет стотинки), представляваща неустойка
по чл. 25 от договора за забавено плащане на сумата по фактура №
**********/17.12.2020 г. за периода от 27.12.2020 г. до 21.03.2021 г., и
сумата от 3 618,05 лева (три хиляди шестстотин и осемнадесет лева и пет
стотинки), представляваща неустойка по чл. 25 от договора за забавено
плащане на сумата по фактура № **********/17.12.2020 г. за периода от
05.02.2021 г. до 22.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.К.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Слатина”, ул. “******* *******, да заплати на “Н.С.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Изгрев”, бул. “Г.М. ******* сумата от 3 997,53 лева (три хиляди
деветстотин деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки) –
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9