№ 355
гр. София, 04.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600407 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Ю. Д., САК, защитник на
осъдения С. Г. Р., срещу определение от 06.04.2022г. постановено по ЧНД
№153/2022г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част на наложеното му след групиране с определение от 26.01.22г. по
ЧНД№298/2021г. по описа на ОС Монтана, наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 4 месеца при първоначален „строг" режим. В жалбата се
иска отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване.Твърди се, че определението е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода С. Г. Р. изтърпява в затвора гр. Враца,
считано от 01.12.2021г. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и
4 месеца при първоначален „строг" режим, определено в хода на
ЧНД№298/2021г. по описа на ОС Монтана. До момента на постановяване на
обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически от това
наказание 10 месеца и 26 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в
размер на 5 месеца и 4 дни.
1
Обективно верни са констатациите на окръжния съд, че е налице
първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не по-малко
от 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление. Въззивният
съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно
доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл.
155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности -78 т.При
постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били отчетени
четири проблемни зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на
произнасяне на първоинстанционният съд не са отчетени положителни
промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е
налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения
доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал съобразено с
положението му на лишен от свобода поведение. Не е наказван и не е
награждаван. Отчетена е формално отношение на Р. към плана на присъдата,
както и, че не са повлияни от корекционно въздействие дефицитните зони. За
дефицитната зона "отношение към правонарушението" се констатира, че
осъденият само формално признава вината си, омаловажава сериозността на
извършеното и оправдава противоправните си действия с външни фактор, а
също така, че не приема акта на съда и правния процес за справедливи. В
жалбата на защитника е застъпено становище за незаконосъобразност на
изпълнявания акт и че „Р. има право да усеща несправедливост от подобно
развитие на въпроса за наказването му“, което настоящата инстанция няма да
обсъжда, тъй като същото излиза извън предмета на това производство.
Следва само да се припомни, че съгласно чл.413, ал.1 от НПК изпълняваният
съдебен акт има задължителна сила, която не позволява той да бъде подлаган
на какъвто и да било същностен анализ. Без обсъждане, като недопустимо
следва да бъдат оставено и становището на защитника, че ТР№6/2013г. на
ВКС е „най-малкото спорно“, като относно същото становище следва да се
припомни нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият не напълно
удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се
перспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице
поведение, което по същността си представлява изпълнение на задълженията
на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е
поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на задълженията му на
лишен от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Р. са
постигнати целите на наказанието. Превъзпитателния процес продължава
през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като
необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване
на присъдата. Именно поради това, евентуалното предсрочно освобождаване
е условно, а не безусловно. Необосновано е да се твърди, че целите на
наказанието са изпълнени преди изтичане срока на наказанието, още по-
малко, че осъденият се е поправил, защото е търпял наказание „през дълъг
период“. В случая В случая, полагането на труд и контактите с приятелката
му, на които защитника се позовава, не могат да обосноват основателност на
жалбата. Доказателствата съдържащи се в затворническото досие дават
основание на въззивният съд да приеме, че поведението на осъденото лице в
2
затвора не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в случая не
позволява само по себе си да обоснове извод, че молбата му за условно
предсрочно освобождаване е основателна.
Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал
признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за
необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до
снижаване на оценката за риска от рецидив. Доказателствата позволяват да се
направи извод, че въпреки престоя в пенетенциарното заведение не се
наблюдава съществена положителна промяна в наличните проблемните зони,
поради което корекционната работа с осъдения Р. би следвало да продължи в
насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни
нагласи за законосъобразен начин на живот. Във всички случаи е неправилно
да се смята, че превъзпитателния процес, който следва да протече при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е обусловен единствено от
действията на затворническата администрация. Вярно е, че при изпълнението
на наказанието служителите в местата за изтърпяване на наказания лишаване
от свобода имат възложени функции, включително и за оказване на
съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но
начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с
общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения
и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и
средата там. Осъдения Р. проявява неспособност да разпознае в тяхната
цялост факторите, допринесли за криминалното му поведение. Осъзнаването
на ценностите към които осъденият следва да се превъзпита е продължителен
процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с
актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Именно
това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от
способността му субективно да достигне до извод за необходимост от
промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз
в поведението му. В случая съдът правилно е отделил внимание на не
променената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони.
Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно
поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия
известен напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че
Василев не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се
е поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента
наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния
съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по
съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК. Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.04.2022г. постановено по ЧНД
№153/2022г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения С. Г. Р. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4