Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретар Мариана Косачева, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНЧД № 490 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХIІ НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Е.Д.П. срещу определение на съдията-докладчик при Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 1-ви състав от 07.12.2020 г., постановено по НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, с което е прекратено наказателно производство, образувано по тъжба на Е.Д.П. срещу И.Г.И. за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК. С депозираната въззивна жалба се твърди, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото на първа инстанция. В жалбата се казва, че подсъдимият И.Г.И., началник в ГДНП-МВР на жалбоподателя Е.П., след няколко месечен период на служебен и дисциплинарен тормоз, на 17.07.2018 г. около 22-23 часа, при разговор чрез мобилното приложение „WhatsApp“, се заканил с престъпление свързано с насилие и действия, целящи набеждаване в пресъпление, като използвал за това следните изрази: „ще те заключа и ще лежиш“, „никакви скрупули нямам, ще лежиш“, „паднеш ли ми на мерцедеса ще те заключа“, „ей цървул, ще дойда и ще те пребия, ама ще те пребия, като куче ще те пребия, толкова много, че не можеш да си представиш“, „слушаме добре, бе помияр мръсен, ***тъп, ще те хвана и ще те пребия, ще те блъскам здраво като куче“, „ще те срещна и ще те пребия като куче, ще ти навра главата в ***“, „не ме познаваш ***мръсен“, „гаранция ти давам, че ще се случи това нещо, ще докарам трима човека“, „ей ***“, „ти беше смешник, ти си смешник и в момента“, „***“. Притеснен от думите на подсъдимия, жалбоподателят П., решил да се обади на свои ръководители, които биха могли да въздействат на подс. И. да спре със заканите, като за целта използвал телефона на съпругата си. Докато се опитвал да набере началника на ГДНП и дежурния в ГДНП, бил включил своя телефон на високоговорител и заплахите били чути от съпругата. Няколко дни по-късно се оказало, че докато натискал клавишите на телефона на съпругата си, П. бил направил няколко файла – накъсан запис на част от разговора. Помолил съпругата си да изтрие записа, но тя без да му каже направила копие от него на диск, тъй като виждала, че случилото се не се отразявало добре на съпруга ѝ и без негово знание сезирала прокуратурата за случая. Последвало образуване на пр.пр. № 9940/2019 г. на Софийска районна прокуратура (СРП), досъдебно производство (Д.П.) № 75/19 г. на СО на СГП, по която жалбоподателят бил конституиран в качеството на пострадал по чл. 75, ал. 1 от НПК. На 03.06.2020 г. се обадил следовател, който съобщил на П., че трябва да се яви за предявяване на материали по делото в рамките на една-две седмици от обаждането, но преди това трябвало да бъде повдигнато обвинение на лицето И.И.. След този разговор П. не бил потърсен до 13.10.2020 г., когато бил разпитан и разбрал от разследващите органи, че наблюдаващият прокурор бил сменен. Впоследствие от заведеното от П. НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав постъпили материали от досъдебното производство, от които жалбоподателят се запознал с постановление на прокурор М.Куцкова от 28.07.2020 г., с което се отменя постановление на прокурор И.П.от 12.06.2020 г. за повдигане на обвинение. Посочва, че липсват ясни и смислени аргументи за отмяна на първоначалното постановление. В жалбата се твърди, че с определението си първоинстанционният съдия е приел, че досъдебното производство е приоритетно и на основание съществуването му е решил да прекрати наказателното производсто. Изтъква се, че липсват основания за прекратяване на делото, тъй като престъплението закана с насилие е отправено към жалбоподателя в качеството му на гражданин, а не на служител на МВР и това престъпление се преследва по тъжба на пострадалия и по тази причина производството следва да бъде възобновено. Посочва се, че престъплението обида по чл. 146, ал. 1 от НК, съгласно нормативната уредба, винаги е от частен характер и в тази част производството следва да бъде продължено. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че двете образувани производства са с идентичен предмет. Жалбоподателят счита, че позоваването на районния съдия на нормата на чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК е неправилно, като ръководещ за това е принципът на защита на законните интереси на гражданите, правото им на защита от посегателство спрямо живота, свободата и честта им. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и върне делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. С жалбата не се правят доказателствени искания. В закрито съдебно заседание на 09.02.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства. В проведеното публично съдебно заседание на 08.03.2021 г., жалбоподателят Е.П. се явява лично, поддържа жалбата и не сочи доказателства. Моли съда да уважи жалбата, като отмени определението за прекратяване на съдебното производство и върне делото на СРС за разглеждане по-подробно изложените съображения. Подсъдимият И.И. не се явява лично, представлява се от адв. Т., която моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба, като потвърди определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Моли съда да не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че наказателно производство за престъплението обида следва да се води, тъй като в мотивите си първоинстанционния съд правилно е обсъдил, че става въпрос за едно деяние, независимо от правната квалификация, дадена в тъжбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу акт, който подлежи на въззивен контрол по реда на чл. 250, ал. 4 от НПК, и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Наказателното производство по НЧХД № 21932/2018 г. по описа на СРС, НО, 1–ви състав е образувано по повод депозирана частна тъжба от Е.Д.П. срещу И.Г.И. за това, че на 17.07.2018 г. около 22-23 часа И.Г.И. при разговор чрез мобилното приложение „WhatsApp“, заплашил тъжителя Е.П. с престъпление против личността и по този начин възбудил у последния основание за страх. В тъжбата се споменава, че по време на разговора подсъдимият използвал обидни думи, с които демонстрирал неуважение към тъжителя. С тъжбата моли първоистанционният съд да признае подс. И.И. за виновен по квалифицираното от тъжителя престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Също тъка моли съда да осъди подсъдимия да заплати неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляди/ лева за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, а за нанесената обида по чл. 146, ал. 1 от НК в размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С определението от 07.12.2020 г., първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. В своите мотиви районният съдия е възприел извода, че предметът на наказателното и досъдебното производство е едно и също деяние на подсъдимия. Приел е, че поставените въпроси, относно квалификацията на престъплението и доказано ли е то, са недопустими, тъй като са въпроси по съществото на делото, за които е необходимо да бъдат събрани съответните доказателства и по тази причина не следва да бъдат разгледани на този етап. Също така съдът е приел, че инкриминираният телефонен разговор в своята цялост представлява едно деяние и не може отделни реплики и фрази да бъдат разделяни една от друга, както и че репликите, различни от заплахи за убийство, имат единствено спомагателен и подсилващ ефект. Наличието на досъдебно производство не би трябвало да е пречка за разглеждане на делата от частен характер, поради факта, че тъжбата има характер на обвинителен акт и съдът следва да я разгледа, да извърши необходимите съдопроизводствени действия и да се произнесе по направените искания. В конкретния случай прекратяването на наказателното производство би лишило жалбоподателят от възможността да реализира ново наказателно такова, поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК, вследствие на забавеното произнасяне на прокурора с постановление в досъдебното производство, като по този начин пострадалият се лишава от правото да потърси и получи съдебна защита. Поради изложеното съдът намира, че делото следва да се върне на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, като се отмени определението за прекратяване на производството, тъй като при постановяване на същото са допуснати съществени процесуални нарушения, което налага отменяне на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 07.12.2020 г., по НЧХД № 21932/2018 г., на СРС, НО, 1-ви състав.
Връща
делото на СРС за продължаване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: