№ 5830
гр. София, 04.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110146702 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи на основание чл. 190
ГПК трудовото му досие следва да се остави без уважениe, тъй като не е конкретизирано
какви документи са необходими и за установяването на какви обстоятелства. Със същите
аргументи следва да се остави без уважение и искането му да бъде задължен ответника да
представи относимите вътрешнобанкови правила и процедури. Отделно от това към
отговора на исковата молба са представени копия на Политика за защита на личните данни,
Политика за класификация на данните, Политика за сигурност на паролите, Политика за
приемливо използване на ресурсите и Кодекс за професионално поведение, които следва да
бъдат приети по делото.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на характера на извършваната от него
работа и изискванията, отговорностите и задълженията при нейното изпълнение, което
искане следва да бъде уважено.
Ответникът също е поискал събирането на гласни доказателства чрез разпита на 4-ма
свидетели, което следва да бъде уважено по отношение на един служител от Управление
„Информационни технологии“ и един служител от Управление „Човешки ресурси“, които да
дадат показания относно посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, като
искането за разпит на служител от „Вътрешен одит“ не следва да се допуска предвид
липсата на оспорване на установените деяния. Искането на ответника за допускане на още
един свидетел, който да даде показания относно характера на извършваната от ищеца работа
и задълженията при нейното изпълнение не следва да се уважава на основание чл. 159, ал. 2
ГПК предвид допуснатия разпит на служителя от Управление „Информационни
технологии“.
Ищецът е направил искане да бъде допуснато изслушването на съдебно –
икономическа експертиза, която да отговори на въпроса какъв е размерът на обезщетението
1
по чл. 225, ал. 2 КТ, което следва да се уважи.
Произнасянето по направеното от ответника искане за допускане изслушването на
съдебно – техническа експертиза със задачи посочени в отговора на исковата молба съдът
намира, че следва да бъде отложено след събирането на допуснатите гласни доказателства
След извършена проверка на редовността на исковата молба съдът намира, че ищецът
не е посочил банкова сметка или друг начин за плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК,
поради което следва да му бъда дадена възможност да отстрани констатираната
нередовност.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел воден
от ищеца за установяване на характера на извършваната от него работа и изискванията,
отговорностите и задълженията при нейното изпълнение.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК – един служител от
Управление „Информационни технологии“ и един служител от Управление „Човешки
ресурси“, които да дадат показания относно посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на
въпроса: Какъв е размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ за периода 09.06.2021 г.
до 01.08.2021 г.?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т.... М.... 0......
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150.00 лева, платими от
бюджета на съда.
УКАЗВА на вещото лице, че изготвеното заключение може да бъда депозирано на
електронен адрес: *************@***.*******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи по делото цялото му трудовото досие и относимите
вътрешнобанкови правила и процедури.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ответника за
допускане изслушването на съдебно – техническа експертиза след събирането на гласните
доказателства.
2
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
посочи по делото банкова сметка или друг начин за плащане на основание чл. 127, ал. 4
ГПК.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 19.11.2021 от
09.30 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД НА ДЕЛОТО както следва:
Ищецът излага, че е заемал длъжността „Супервайзор Сървари“ при ответника като със
Заповед №245 от 08.06.2021 г. на директора на „Човешки ресурси“ на „.....“АД е прекратено
трудовото му правоотношение. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на закона и от
лице, което няма качеството работодател. Посочва, че със Заповед №0000/0580 от 08.06.2021
г. на Изпълнителния директор на „.....“АД му е наложено на основание чл. 188, т. 3 вр. чл.
187, ал. 1, т. 3 и т. 10 и чл. 190 , ал. 1 ,т. 3 КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ с
мотивите, че като Супервайзор Сървъри в Управление „Информационни технологии, отдел
„ИТ Операции и инфраструктура“, Секция „Облачна ИТ инфраструктура“ в централно
управление на „.....“АД системно е извършвал достъпване на данни и ресурси, които не са
разрешени с оглед на неговите трудови функции и възложените проекти. Счита, че мотивите
за налагане на дисциплинарното наказание са в противоречие с фактическата обстановка и
изискванията, възложени му с длъжностната характеристика като твърди, че трудовата му
функция изисква достъп до работните станции на крайни потребители е Управление
„Човешки ресурси“. Поддържа, че в случай, че не се предвиждаше такъв достъп е следвало
да има императивна забрана за това, каквато в случая не съществува. Сочи, че е имал
поставена работна задача, чието изпълнение е налагало достъп до данни и ресурси,
съхранявани на файл от служител на отдел „Човешки ресурси“, тъй като с длъжностната му
характеристика му е вменено задължение да осенява персонала на Секция „Облачна ИТ
инфраструктура“, което предполага достъп до данни и ресурси относно служители и
заеманите от тях позиции в секцията, но и за кандидатите за вакантни такива. Поддържа, че
е достъпил до работните станции на служители в Управление „Човешки ресурси“
единствено с оглед търсене на информация за кандидатите за вакантни места. Излага, че в
мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не са конкретизирани
нарушените вътрешнобанкови правила и процедури, което затруднява защитата му. Счита
уволнителната заповед за незаконосъобразна поради неспазване на разпоредбата на чл. 189,
ал. 1 КТ при определяне на наложеното наказание, което не съответства на тежестта на
сочените нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, чисто дисциплинарно
минало на ищеца и това, че от сочените нарушения не са настъпили никакви вреди нито за
работодателя, нито за трети лица. При тези твърдения счита атакуваната заповед за
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.Претендира заплащане на
обезщетение вследствие незаконното уволнение в размер на 13500 лева за периода
09.06.2021 г. до 01.08.2021 г. , представляващо разликата в получаваното брутно трудово
възнаграждение при „.....“АД и новия работодател „....“ ЕООД, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба в който
излага подробни съображения за неоснователност на исковите претенции. Счита, че
исковата молба е депозирана след изтичане на срока по чл. 358 КТ. Навежда възражение
относно нередовността на исковата молба в частта на предявения осъдителен иск. Не
оспорва, че ищецът е заемал длъжността Супервайзор Сървъри в Централно управление на
„.....“АД, Управление „Информационни технологии, Отдел „ИТ Операции и
3
инфраструктура“, Секция „Облачна ИТ инфраструктура“ съгласно трудов договор
№....25.05.2006 г. и Допълнителни споразумения към него. Признава, че работодателят е
издал Заповед №0000/0580 от 08.06.2021 г. , с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ и Заповед №245 от 08.06.2021 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като и двете
заповеди са връчени на служителя на 08.06.2021 г. Заявява, че във връзка със задължението
на служителя за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ на работодателя между
Банката и служителя е подписано споразумение от 09.06.2021 г., с което задължението е
разсрочено и ищецът вече е заплатил вноските с падеж 30.07.2021 г. и 27.08.2021 г.
Поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря изцяло на
изискванията на закона по чл. 195 КТ, тъй като същата е мотивира, описани са нарушенията,
подписана е от законните представители на дружеството като са спазени и критериите на чл.
189 КТ и е спазена процедурата по чл. 333 КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина във
връзка с които е наложено наказанието са установени от работодателя въз основа на
информация, съдържаща се в доклад Мемо от 07.06.2021 г. на началника на Управление
„Информационни технологии“ до ръководството на банката. Поддържа, че нито едно
задължение от трудовата функция на ищеца не предвижда самоволно проникване до
работни станции и файлове на крайни потребители (други служители) в което и да е звено
на банката. Излага, че дейността на ищеца е била свързана с ИТ архитектурата в банката,
сървърната среда, ИТ мрежите и облачната инфраструктура за прилагане на дигитални
инициативи в цялото предприятие. Посочва, че вътрешните правила на банката са
задължителни за всеки служител актове , които е бил длъжен да познава и прилага и които
се намират на вътрешната информационна система на банката. Излага, че с действията си
ищецът е нарушил Политиката за защита на личните данни, Политика за класификация на
данните, Политика за сигурност на паролите, Политика за приемливо използване на
ресурсите и Кодекс за професионално поведение, които представляват вътрешнобанкови
правила и процедури. Излага, че ищецът не е имал възложена функция по провеждане на
интервюта и избор на кандидати за работа в банката, което сам е признал в дадените по
реда на чл. 193 КТ обяснения, поради което не е разполагал със служебна необходимост да
узнава и обработва такива данни, а процесът по регулярно оценяване на трудовото
представяне на работещите служители в банката, към което ищецът е бил включен, няма
нищо общо с наемането на кандидати за работа чрез събиране на документи и подбор. Също
така не е имал задача, свързана с достъпване и прехвърляне на компютъра си на файл с
длъжностите и заплатите на цялото Управление „Информационни технологии“ и то четири
пъти . за пвериода 01.201 г. – 05.2021 г. не е имал и задачи по линията на звеното „ИТ
Сървис деск“ за гарантира качествената работа на работните станции на служителите до
чиито компютри са установени неправомерните логове. Сочи, че в направена от Управление
„Вътрешен одит“ анкета ищецът е признал установените нарушения като в хода на
дисциплинарната процедура служителят е потвърди осъществения от него нерегламентиран
достъп. Заявява, че се касае за повече от 300 случая, поради кеото е налице системност на
допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва размера на претендираното
обезщетение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски
за производството, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на
незаконно на уволнението, извършено със Заповед №245/08.06.2021 г. на директора на
„Човешки ресурси“ на „.....“АД и неговата отмяна, и с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 2 вр. чл. 1 КТ– за заплащане на сумата 13500,00 лева, представляваща
обезщетение в размер на разликата между получаваното при ответника възнаграждение и
това при новия работодател за периода от 09.06.2021 г. до 01.08.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните на безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се
оспорват от ответника.
4
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, че ищецът виновно е нарушил
вменените му трудови задължения и наложеното наказание се явява съответно, както и че
заповедта е издадена при спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на
уволнението, свързани с изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице,
спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, мотивиране на уволнителната заповед,
връчването й и получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите
при които такова се изисква.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 2 вр. ал. 1 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че е започнал по – ниско платена работа през сочения период,
че започването й е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, и
размера на получаваното трудово възнаграждение при новия работодател. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащане на сумата.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор
№....25.05.2006 г. и допълнителни споразумения към него, според които ищецът е заемал
длъжността „Супервайзор Сървъри“ в Централно управление на „.....“АД, Управление
„Информационни технологии, Отдел „ИТ Операции и инфраструктура“, Секция „Облачна
ИТ инфраструктура“, че работодателят е издал Заповед №0000/0580 от 08.06.2021 г., с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ и
Заповед №245 от 08.06.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като и двете заповеди са връчени на служителя на 08.06.2021 г.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални
действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с
отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5