Присъда по дело №1222/2014 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД №1222/2014г. на СГС, НК, 21 състав

 

 

   В съда е внесен обвинителен акт срещу подсъд. А.В.В. за това, че на 16.03.2013 г., около 18.00 часа, в гр. *****”, в заведение снек-бар „П.К.”, находящо се в бл.*  в съучастие като съизвършител с Е.Ю.К., ЕГН:  ********** /извършител/, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 680 /шестотин и осемдесет/ лева, парична сума в размер на 460  /четиристотин и шестдесет/ евро на стойност 899,68 лева /осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, един брой мобилен телефон марка  „Нокия”, модел „Лумия 800” на стойност 341,82 лева /триста четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ и един брой тефтерче на стойност 1,50 лева /един лев и петдесет стотинки/ - всичко на обща стойност 1923,00   /хиляда деветстотин двадесет и три лева/, от владението на Н.Л.Н., с намерение противозаконно да ги присвои,  като е употребил сила за това  /нанесъл удар с крак в лицето на Н./, след  което заедно с   Е.   Ю.   К.,  пребъркали дрехите на Н.  и взели цитираните   вещи, като  извършеното от   А.  В.В. престъпление представлява опасен рецидив - А.В.В. е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно по НОХД 4464/2004 г. на СГС, с присъда № 15/12.02.2007 г. по ВНОХД №1374/06 г. на Апелативен съд - С., влязла в законна сила на 11.07.2007 г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл.198, ал. 1 вр. чл.29, ал. 1,б. „б” от НК, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което следва да изтърпи при първоначален строг режим – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр.1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а” от НК.

Със същия обвинителен акт е обвинена и подсъдимата Е.Ю.К. за това, че на 16.03.2013 г., около 18.00 часа, в гр. *****”, в заведение снек-бар „П.К.”, находящо се в бл.*, в съучастие като съизвършител с А.В.В., ЕГН: ********** /извършител/, отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 680 /шестотин и осемдесет/ лева, парична сума в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ евро на стойност 899,68 лева /осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, един брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел „Лумия 800” на стойност 341,82 лева /триста четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ и един брой тефтерче на стойност 1,50 лева /един лев и петдесет стотинки/ - всичко на обща стойност 1923,00   /хиляда деветстотин двадесет и три лева/ от владението на Н.Л.Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като В. употребил сила /нанесъл удар с крак в лицето на Н./, след което заедно с Е.К., пребъркали дрехите на Н. и взели цитираните вещи – престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, счита, че те са доказани от фактическа и правна страна. Прави анализ на доказателствата и намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна и по отношение на двамата подсъдими.Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява авторството и механизма на деянието. Пледира по отношение на подсъд. А.В. да бъде определено  наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, тъй като същият до момента е осъждан общо пет пъти с влезли в сила присъди, като само една от които е взета предвид при квалификация на деянието, като извършено при условията на опасен рецидив.Предлага да му бъде наложено наказание от десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.При изпълнение на наказанието на основание чл. 59 от НК се зачете и времето през което подсъдимият е бил задържан.По отношение на подсъд. Е.К., предлага на съда при определяне на наказанието, като смекчаващо отговорността обстоятелство да  отчете липсата на предходни осъждания.Счита, че едно наказание около минималния размер предвиден в текста на закона ще изпълни целите на наказанието.Същото предлага да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, като съдът определи изпитателен срок в максимален размер.

 Защитата на подсъдимия А.В. – адв. М. пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъд. В..Счита обвинението за недоказано.Излага доводи, че по делото не е установено, на посочената дата от владението на св. Н.Л.Н. да са отнети описаните в обвинителния акт вещи, както и, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъд. В. е автор на деянието.Моли съда да признае подсъд. А.В. за невиновен.

Подсъд. А.В. в своя защита твърди, че не е извършил деянието, в което е обвинен.Поддържа пледираното от защитника му.

Защитникът на подсъд. Е.К. – адв. Н., счита обвинението за недоказано по несъмнен начин по отношение на подсъд. К..Поддържа, че от показанията на свидетелите по делото несъмнено не се доказва обвинителната теза.Пледира постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата Е.Ю.К. в своя защита поддържа изложеното от защитника си.

Подсъдимият А.В. дава обяснения по обвинението, поддържа, че не е извършил това в което е обвинен.Моли съда за справедлива присъда.

Подсъд. К. също дава обяснения по обвинението.Поддържа, че не е извършила деянието в което е обвинена.

       Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

На 16.03.2013 г. пострадалият Н.Л.Н. *** и докато се разхождал с дъщеря си в ж. к. „Л.”, в района на „К.П.”, се срещнал с подсъд. А.В.В., с който се познавали от с. И., където и двамата живеели, а впоследствие изтърпявали и по едно и също време наказание в Софийския централен затвор.Подсъд. В. бил заедно с Е.Ю.К., като обяснил на свид. Н., че отиват в игрална зала, която се намира срещу „Търговския дом” и ако иска да отиде при тях да се видят. След този разговор те се разделили. Свид. Н. продължил да се разхожда с дъщеря си и след като я изпратил да си ходи, отишъл в игралната зала, където намерил подсъдимите В. и К.. Предложил им да отидат някъде да пият бира, след което заедно отишли около 14:00 ч. в снек-бар „П.К.”, който се намирал в гр. С., ж. к. „Л.”, бл.*. Там те седнали на една маса, като свид. Н. извадил пред тях пачката с носените от него пари - около 700 лева и 460 евро, от която взел една банкнота от 50 лева и отишъл да купи три бири. След като се върнал сипал от бирата в чаша и започнал да пие. Заговорили се за общи познати, като подсъд. В. му споделил, че се лекува от зависимост към наркотици и е на метадонова програма. След като изпили бирата свид. Н. дал на подсъд. В. пари, за да отиде да купи по още една бира, а самият той отишъл до тоалетната. Докато бил в тоалетната подсъд. В. и К. сипали в бирата на пострадалия метадон, за да го упоят, след което да му вземат парите. Свид. Н. се върнал и започнал да пие от бирата, но изведнъж започнало да му прилошава.По тази причина той не изпил цялата бира и си купил едно малко уиски. Тъй като била „паднала” батерията на мобилния му телефон марка „Нокия”, модел „Лумия 800”, той го извадил и включил в контакт до масата, за да се зарежда, като заедно гледали и клипове на него.Постепенно погледът свид. Н. започнал да се замъглява, а той се чувствал „замаян”, като възприемал случващото се около него.

Около в 18:00 ч. в заведението нямало никакви хора, а собственичката му, която преди това била на бара - св. П.А.К., се намирала в кухнята. Тогава подсъд. В. с крак изритал свид. Н. в областта на лицето, при което му причинил оток с охлузвания в дясната трета на челото, непосредствено над веждата. Пострадалият паднал назад, като видял как над него се надвесват двамата подсъдими, които заедно започнали да пребъркват джобовете на дрехите му, при което му отнели сумата от 680 лева, 460 евро, мобилния му телефон марка „Нокия”, модел „Лумия 800”, след което подсъдимите излезли от заведението, а свид. Н. останал да лежи на пода.

След като свид. К. чула шум от съборени столове, вследствие падането на св. Н., излязла от кухнята и отишла да провери какво става, при което го видяла „паднал на земята и дезориентиран”. Тогава тя позвънила на съпруга си - свид. И.Г.К., за да отиде да й помогне. Св. К. отишъл на мястото и със съпругата си извели навън пострадалия и малко по-късно последният си тръгнал.

Около 21:00 ч. свид. Д.А.Д. бил на гости на свой приятел, живущ *** и докато пушел на терасата на ап.249, забелязал на паркинга пред блока, от задната му страна, да лежи св. Н.. Той отишъл при лежащия човек и видял, че е в безпомощно състояние, изглеждал натровен, неадекватен за време и място, но със сигурност не бел пиян според свидетеля. Свид. Д. позвънил на тел. 112 и след което при него дошли двама униформени полицаи - свидетелите А.Ц.Г. и К.Б.К..На свид. Д. му направило впечатление, че св. Н. не държал никакви вещи в ръцете си, нямал и мобилен телефон.

Свидетелите Г. и К. установили, че св. Н. е без документи, като лъхал на алкохол и бил дезориентиран за време и място, говорел трудно, не можел да стои на краката си и имал рана на дясната си вежда. Двамата му помогнали да отиде до приемната на 09 РУП - СДВР, където бил извикан екип от Центъра за спешна медицинска помощ. След това в 09 РУП - СДВР бил повикан св. Н.П.Ц. - фелдшер в „Заведение за отрезняване” към СДВР, който също установил, че св. Н. е в безпомощно състояние, дезориентиран за време и място, със залитаща походка. По тази причина последният бил отведен в „Заведението за отрезняване”, където бил настанен. При освобождаването си св. Н. споделил, че вероятно нещо му е сложено в бирата, а също така, че му липсват парите и мобилния телефон.

На 18.03.2013 г. св. Н. отишъл в 09 РУП - СДВР, където подал молба за съдействие и дал обяснения във връзка със случилото му се. На 19.03.2013 г. бил разпитан в качеството на свидетел от разследващ полицай в същото районно управление, като показания дала и приятелката му - свид. Х.Т.Я.. Същата на 15.03.2013 г. получила заем от „Профи кредит” - сумата от 3000 лева и била дала на свид. Н. при идването им на 16.03.2013 г. в гр. С. сумата от 900 лева и 460 евро. Свидетелката и пострадалият се били разделили докато той се види с дъщеря си и се чули  по телефоните около 16:00 ч., като той й казал, че е в заведение с познати и не може да говори.Около 17:30- 18:00 ч., когато св. Я. отново го потърсила телефонът му бил изключен.

Видно от приложената справка от „МТел”, инкриминираният мобилен телефон бил активиран на 14.05.2013 г. с номер, използван от св. А.Е.Е..Същият работил като търговски консултант в офис на „МТел”, находящ се в ж. к. „Л.”, бл.**, като при свидетеля на работното му място дошли две непознати лица - мъж и жена, чиято външност запомнил добре.Същите поискали да изпробва предоставен му от тях телефон марка „Нокиа”, модел „Лумия”, работещ с микро СИМ карта. В телефона свид. Е. поставил собствената си карта, тъй като служебните карти били „обикновени”. След като установили, че телефонът работи, двете лица го взели и си тръгнали.

На 05.11.2013 г., при извършеното от св. Е. разпознаване на лица, същият разпознал подсъд. К. като „лицето от женски пол, което дойде в магазина на „МТел”, където работех, и носеше мобилен апарат марка „Нокия”, който активирах с моя карта”.

От заключението по изготвената СМЕ е видно, че в дясната трета на челото на свид. Н., непосредствено над веждата, има оток с диаметър три сантиметра, върху който има две охлузвания с кафеникави корички с диаметри по 0.5 сантиметра всяка. Това увреждане, както и другите увреждания, описани в експертизата, се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както е съобщил пострадалият.

Видно от изготвената тройна СМЕ в урината на св. Н., дадена за химическо изследване на 17.03.2013 г. в токсикологичния кабинет на УМБАЛСМП „Пирогов”, е установено наличие на метадон, който е било възможно в комбинация с приетия алкохол да причини неприятните симптоми, описани от св. Н..Сочи се, че също така е възможно и този метадон да е бил приет на 16/17.03.2013 г.

От заключенията на назначените СППЕ на подсъд. В. и К. е видно, че същите страдат от синдром на зависимост /към хероин/, като са на заместващо лечение с метадон. Същите са могли към момента на деянието да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Съгласно изготвената СППЕ пострадалият Н. може да участва в наказателното производство и е в състояние при желание да дава адекватни показания по обстоятелства и факти от съществено значение за досъдебното производство.

От заключението по изготвената  СОЕ е установено, че общата стойност      на

 инкриминираните вещи е в размер на 1921.50 лева.

По доказателствата:

Съдебното разглеждане на делото е проведено в условията на Глава ХХVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от същия, по искане на подсъдимите и техните защитници, при съгласие на страните да не се провежда разпит на някои от свидетелите, както и на всички вещи лица по делото, в хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите поискани от страна на подсъдимите, както и техните защитници – св. П.К., Г.Д. и св. И.К., като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, като съдът прие, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда предвидени в НПК.
          По делото са разпитани и свидетелите Н.Л.Н. и св.Н.Г.М..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н.Л.Н., Н.Г.М./частично/, П.К./ частично/, Ц.М., Д.Т., И.И., С.С., А.Е., Г.Д., И.К., Н.Ц., А.Г., К.К. и св. Д.Д., от заключенията по изпълнените експертизи: СМЕ на свид. Н. /т.1 л.88/, допълнителна СМЕ /т.1, л.91-96/, СОЕ /т.1, л.101-102/, СППЕ на подсъд. К. /т.1, л. 105-108/, СППЕ на подсъд. А.В. /т.1, л.112-116/, СППЕ на св. Н. /т.1, л.120- 125/;

- от протокол за разпознаване на лица от свид. Е. /т.1, л.83/;

- справки от мобилните оператори, справка от ГДИН /т.II, л.198/.

- справки за съдимост на подсъдимите.

Съдът прие, че по делото са събрани категорични доказателства относно обстоятелството, че подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението на 16.03.2013 г., в гр. С., ж. к. „Л.”, в заведението снек-бар „П.К.”, находящо се в бл. *, в съучастие като съизвършители.

По делото е установено, че св. Н. лично е съдействал на органите на полицията да задържат първо подсъд. В., а впоследствие и подсъд. К., сочейки ги като извършители на деянието. Липсват основания, които да налагат извод, че показанията на пострадалия Н. са лишени от достоверност.Същите безспорно се потвърждават от показанията на св. Х.Я..Съдът не кредитира показанията на св. Н.М., в частта в която отрича да е съдействала на пострадалия Н. за уреждане на среща с подс. К..В дадените от нея показания пред съда в хода на съдебното следствие времето, което тя посочи, че св. Н. й се е обадил, за да моли да пренощува у дома й, инкриминираният телефон вече не е работел, видно от изготвената разпечатка от мобилния оператор липсват разговори към този час от същия телефон.Безспорно е установено и че преди соченото време на разговора пострадалият Н. вече е бил намерен от свид. Д. в безпомощно състояние, след което е бил отведен в 09 РУП от свид. Г. и К..Свид. Н. категорично сочи подсъд. К. като извършител на деянието (заедно с другия подсъдим), още повече, че преди това са му били представени за разпознаване други лица от женски пол.

Съдът не кредитира изцяло показанията на св. К., тъй като отчасти показанията и се явяват вътрешно противоречиви по отношение на обстоятелството когато е отишла при св. Н., същият бил ли е с мобилен телефон.Същата едновременно твърди, че пострадалият е бил с телефона си през цялото време и изрично в показанията си заявява, че няма спомен телефонът да се е зареждал в заведението.Твърденията и в тази връзка се променят след приобщаване на показанията и дадени пред органа на досъдебното производство по делото.Последните са и в пълно противоречие с показанията на св. Д., който намерил пострадалия Н..Противоречиви се явяват и показанията на този свидетел по отношение на обстоятелството кой й е помогнал да изведе пострадалия от заведението.

Съдът кредитира изцяло показанията на  св. Д.Д.. От тях е видно, че е бил на гости на свой приятел, живущ *** и докато пушел на терасата на ап. **, забелязал около 21:00 ч. на паркинга пред блока, от задната му страна, да лежи непознат за него човек, който по-късно бил установен като пострадалия Н..Свидетелят е категоричен относно състоянието на пострадалия, който бил в безпомощно състояние, като конкретизира, че по – скоро същият изглеждал натровен, неадекватен за време и място, както и, че със сигурност не бел пиян.Свид. Д. не забелязал пострадалия да има някакви вещи, вкл. мобилен телефон.

От показанията на св. Г. и К. се установява несъмнено, че св. Н. бил без документи, като лъхал на алкохол и бил дезориентиран за време и място, говорел трудно, не можел да стои на краката си и имал рана на дясната вежда. Двамата му помогнали да отиде до приемната на 09 РУП – СДВР, където бил извикан екип на Центъра за спешна медицинска помощ.Показанията на свидетелите са в съответствие по всички съществени пунктове.Описват подробно, с категорична убеденост обстоятелствата за които свидетелстват.

На 05.11.2013 г., при извършеното от свид. Е. разпознаване на лица, същият е посочил подсъд. К. като „лицето от женски пол, което дойде в магазина на „Мтел”, където работех и носеше мобилен апарат марка „Нокия”, който активирах с моя карта”. Това обстоятелство безспорно потвърждава показанията на пострадалия Н. относно авторството и механизма на извършване на деянието.

В тази връзка показанията на св. Н. безспорно съответстват и на заключението по изготвената СМЕ по делото, относно причинените му увреждания.

Видно от заключението на изготвената тройна СМЕ, в урината на свид. Н., дадена за химическо изследване в УМБАЛСМ „Пирогов”, е установено наличие на метадон, който е било възможно в комбинация с приетия алкохол да причини описаните симптоми от свид. Н..По делото са налице категорични доказателства, че и двамата подсъдими са били на заместващо лечение с метадон.

По делото от доказателствата събрани по реда на НПК не са събрани такива които да установяват отнемането от пострадалия на 1 бр. тефтерче, напротив, видно от приобщените доказателства, то сам пострадалият твърди, че собственичката на заведението св. К. му била върнала тефтерче с телефони, което била намерила пред заведението.

 Подсъдимите дават обяснения по обвинението, на които съдът не дава вяра, тъй като не се подкрепят от доказателствата събрани по делото, то същите се явяват средство за защита.Съдът ги кредитира само досежно фактите, че на инкриминираната дата и място подсъдимите са били заедно с пострадалия Н. и са се черпили с алкохол в заведение снек-бар „П.К.”, находящо се в бл.*, в ж.к. Л.. В тази връзка същите не могат да бъдат възприети от съда като доказателствен източник, а само и единствено, като средство за защита.

От правна страна:

При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимия А.В.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр.1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а” от НК.

От обективна страна - подсъдимият А.В. на 16.03.2013 г., около 18.00 часа, в гр. *****”, в заведение снек-бар „П.К.”, находящо се в бл.*  в съучастие като съизвършител с Е.Ю.К., ЕГН:  ********** /извършител/, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 680 /шестотин и осемдесет/ лева, парична сума в размер на 460  /четиристотин и шестдесет/ евро на стойност 899,68 лева /осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, един брой мобилен телефон марка  „Нокия”, модел „Лумия 800” на стойност 341,82 лева /триста четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - всичко на обща стойност 1921,50   /хиляда деветстотин двадесет и един лева и петдесет стотинки, от владението на Н.Л.Н., с намерение противозаконно да ги присвои,  като е употребил сила за това  /нанесъл удар с крак в лицето на Н./, след  което заедно с     Е.   Ю.   К.,  пребъркали дрехите на Н.  и взели цитираните   вещи,      като  извършеното от   А.  В.В. престъпление представлява опасен рецидив - А.В.В. е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно

/видно от справката му за съдимост/ по НОХД 4*/2004 г. на СГС, с присъда № 15/12.02.2007 г. по ВНОХД №1374/06 г. на Апелативен съд - С., влязла в законна сила на 11.07.2007 г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл.198, ал. 1 вр. чл.29, ал. 1,б. „Б” от НК, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. В съзнанието му са били формирани ясни представи за това, че употребата на сила ще доведе до желания от него престъпен резултат.

Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия, затвърдени престъпни наклонности.

С оглед установената фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъд.К. е осъществила състава на престъплението по чл. 198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

 От обективна страна подсъд. К. – на 16.03.2013 г., около ,18.00 часа, в гр. *****”, в заведение снек-бар „П.К.”, находящо се в бл.*, в съучастие като съизвършител с А.В.В., ЕГН: ********** /извършител/, отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 680 /шестотин и осемдесет/ лева, парична сума в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ евро на стойност 899,68 лева /осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, един брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел „Лумия 800” на стойност 341,82 лева /триста четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - всичко на обща стойност 1921,50 /хиляда деветстотин двадесет и един лева и петдесет ст., от владението на Н.Л.Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като В. употребил сила /нанесъл удар с крак в лицето на Н./, след което заедно с Е.К., пребъркали дрехите на Н. и взели цитираните вещи.

Налице е субективна съставомерност на престъпното деяние, като извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимата е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е обществено опасните му последици и пряко е целяла настъпването им.

 

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия А.В. съдът отчете отегчаващото отговорността обстоятелство – високата обществена опасност на деянието, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – минали осъждания, съдът отчете обстоятелството, че същият е осъждан и представлява висока обществена опасност, както и начинът на осъществяване на деянието.Съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК, като осъди подсъдимия на шест години лишаване от свобода, като го оправдава, че е отнел един брой тефтерче на стойност 1,50 лева /един лев и петдесет стотинки/.

На основание чл.60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна от така определеното наказание „лишаване от свобода“, времето през което подсъд. В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 02.04.2013год. до 04.10.2013год./съгласно приложените по делото писмени доказателства/.

Съдът прие, че за постигане на целите по чл.36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимия, включително с оглед на данните за неговото съдимост и обстоятелството, че наложените му наказания до този момент не са изиграли възпитателна роля, като съдът наложи наказание лишаване от свобода малко над минималния размер предвиден в текста на закона.

Съдът не отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок, тъй като по отношение на подсъдимия е неприложим чл. 66 от НК.

 При индивидуализацията на наказанието на подсъд. Е.К. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, че същата не представлява висока обществена опасност.Взе предвид и отегчаващите такива, а именно: високата степен на обществена опасност на конкретния вид деяния, както и че деянието е извършено в съучастие.Съдът и тук определи наказанието при условията на чл.54 от НК като осъди подсъд. К. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като я оправдава, че е отнела един брой тефтерче на стойност 1,50 лева /един лев и петдесет стотинки/.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи така определеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът прие, че за постигане на целите по чл.36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимата определи наказанието на долната граница предвидена от законодателя.

На основание чл.66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата, тъй като подсъд. К. не е осъждана и съдебният състав намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и не е наложително да изтърпи така определеното наказание ефективно.

На основание чл.189, ал.3 от НПК всеки един от подсъдимите следва да заплати направените по делото разноски в размер на 488лв., за всеки от тях, както и държавна такса в размер на 5 лв. за всеки един от тях при служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС, съгласно Тарифа №1 на МП за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: