№ 64676
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110136285 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. П. Т. за
следните суми: 200 лева – главница, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г.
до изплащане на вземането; 6,76 лева – възнаградителна лихва за периода от
11.09.2017 г. до 11.10.2017 г., и 81,04лева – обезщетение за забава за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 12.12.2019 г.
до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 30.04.2024 г. – задължения по Договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 542436/11.09.2017
г., сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД, което било платено
на първоначалния кредитор от поръчителя „Фератум банк“ (Малта), което
прехвърлило вземането си на „Пактум кълекшънс“ ООД (Германия) с договор
от 31.12.2018 г., като последното прехвърлило вземането си на заявителя с
договор за цесия от 12.12.2019 г., като се твърди, че заявителят е съобщил на
длъжника за всички тези прехвърляния като пълномощник на предходните
кредитори (цеденти).
По претенцията за договорна възнаградителна лихва, настоящият
съдебен състав, като съобразява служебното си задължение във всеки един
момент да преценява неравноправността на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от практиката
Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът не е
натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело
C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи може
да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит. Така в представения по делото договор за кредит в т. 5 (на
лист 8 от делото) е посочено, че кредитът по делото се отпуска само с
поръчителство от „Фератум банк“ – Малта, като в т. 1.6. от договора с
последната институция е предвидено, че за това поръчителство длъжникът
дължи такса в размер на 59,24 лева (на лист 10 от делото).
1
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с в ущърб на
потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за
добросъвестност и справедливост. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за
осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния кредитор е в
размер на около 30 % от този на размера на задълженията за главница по
договора за заем (200 лева).
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на обстоятелствата около
двата договора – за кредит и осигуряване на поръчителство – сключването им
на една и съща дата; сключването на втория договор с лице, което е свързано с
главния кредитор; избора на последния на свързаното му лице, което да
осигури поръчителство, а и на обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение чрез поръчител е едно от условията да се отпусне кредита при
посочените параметри, като тази вноска е уговорена за плащане заедно с
вноската по кредита (на лист 10 от делото), това означава, че таксата за
поръчителство е следвало да се включи в общите разходи по кредита съгласно
§ 1, т. 1 ЗПКр – в този смисъл са и указанията на Съда на Европейския съюз по
т. 6 от диспозитива на Решение от 13 март 2025 г. по дело C-337/23 АПС бета
България и Агенция за контрол на просрочени задължения. Оттук и тази сума
следва да се посочи в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПКр във връзка с приложението към същия. Възнаграждението не е
включено в този процент, тъй като не се съдържа в основния договор за кредит
и не е описано там.
В случая годишният процент на разходите, записан в договора за кредит,
е 49,85 %, като в него се включва само възнаградителната лихва, която е 6,76
лева, т.е. разходите по кредита са представени като 6,76 лева. При тази
стойност на ГПР, ако кредитът беше отпуснат за година, то абсолютно
максималният размер на разходите, който може да се начисли (реалният може
да е и по-нисък, ако задължението се плаща на вноски и намалява поради това
помесечно) по договора за кредит, би бил 49,85 % от 200 лева, или 99,70 лева.
Тъй като кредитът е отпуснат за месец, то максималните допустими разходи
по него при обявения ГПР биха възлезли на една дванадесета от последната
сума, или 8,31 лева. При това положение добавянето на още 59,24 лева такса
за поръчителя би променило годишния процент на разходите, като общите
такива стават много повече от допустимите, т.е. очевидно е посочен грешен
ГПР, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55
от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в
договора въобще не е посочен правилен такъв, т.е. прилагат се последиците по
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият договор е нищожен,
а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора съгласно чл. 23
2
ЗПКр.
Поради това претенцията за възнаградителна лихва следва да се
отхвърли изцяло, а съгласно практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024
г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО, не се присъжда и законна лихва за забава –
нито до предявяване на вземането в съда, нито след това.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 200 лева от общо
287,80 лева, или за 69,49 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 17,37 лева
държавна такса и 34,75 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 197094/14.06.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
София, бул. „Тодор Александров“ № 109 – 115, ет. 6, иска издаване на заповед
за изпълнение срещу Б. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: С, да плати на
заявителя суми в размер на 6,76 лева (шест лева и 76 стотинки) –
възнаградителна лихва за периода от 11.09.2017 г. до 11.10.2017 г.; 81,04 лева
(осемдесет и един лева и 4 стотинки) – обезщетение за забава за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 12.12.2019 г.
до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 30.04.2024 г., както и законната лихва
върху главницата за периода от 13.06.2024 г. до окончателното плащане –
задължения по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 542436/11.09.2017 г., сключен между длъжника и „Фератум
България“ ЕООД, което било платено на първоначалния кредитор от
поръчителя „Фератум банк“ (Малта), което прехвърлило вземането си на
„Пактум кълекшънс“ ООД (Германия) с договор от 31.12.2018 г., като
последното прехвърлило вземането си на заявителя с договор за цесия от
12.12.2019 г., като се твърди, че заявителят е съобщил на длъжника за всички
тези прехвърляния като пълномощник на предходните кредитори (цеденти).–
задължения по Договор за паричен заем № 7781/15.09.2014 г., сключен между
длъжника и „Сити кеш“ ООД, вземането по който било прехвърлено на
заявителя с договор за цесия от 22.06.2016 г., за който се твърди, че е съобщен
на длъжника.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, че може да предяви гореописаните си претенции с
осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като
ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е
отхвърлено в размер на 1,76 лева (за тези искове да плати 48,24 лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
3
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4