Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………………, като разгледа докладваното от съдия Й. административно наказателно дело № 981
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Й.М.М., депозирана против наказателно постановление №
19-1085-000761/01.04.2019г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателката са наложени следните административни наказания:
по т. 1 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“, в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; По т. 2 от НП,
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП и е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по т. 3 от
НП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП и е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 104А ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не е съобразено
с разпоредбите на закона и се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателката, поддържа депозираната жалба. В хода и по
реда на съдебните прения релевира доводи, че не е пречила на водача на другия
автомобил да се движи и че не е навлизала в лентата на другия водач, че не е
говорила по телефона и че се е движила само в лявата лента и не е възприела
подадени сигнали от водача на другия автомобил и тя самата не е оправяла
сигнали към него.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните
от жалбоподателката фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 17-1085-000761/27.03.2019г.
против жалбоподателя, за това, че на 16.02.2019г., около 13,10 часа, в град
Русе, бул. „Съединение“ – посока бул. „Цар Освободител“, като водач на лек
автомобил Шкода Фабия, 1,9 СДИ, с рег. № ***, управлявайки посоченото МПС е извършила
следните нарушения: 1. Не съобразява поведението си с пътна маркировка М10,
указваща завиване наляво, като продължава движението си направо. 2. При
движение по бул. „Цар Освободител“, след кръговото кръстовище с бул. „Липник“
посока бул. „Христо Ботев“, частично е навлязла с управляваното от нея МПС, от
лява в средна пътна лента, като не е пропуснала движещия се по нея лек
автомобил Шкода, с рег. № Р 45 89 КК, с водач Д.Г.В., вследствие на което го
принуждава да намали, за да избегне ПТП и 3. Използва мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете.
Въз
основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал
същите като нарушения по чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 104А ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателката, са наложени
следните административни наказания по т. 1 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 20 лева, за нарушението
на чл. 6, т. 1 ЗДвП; По т. 2 от НП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП и е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушението
по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по т. 3 от НП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП и
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение
по чл. 104А ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на
производството по издаване на наказателно постановление писмени доказателства и
писмени доказателствени средства – АУАН № 19-1085-000761/27.03.2019г., справка
за собственост на МПС, Сигнал от 21.02.2019г., Декларация по чл. 188 ЗДвП,
Справка относно извършена проверка по сигнал, справка за нарушител и справка за
проведени разговори.
В хода на производството по
обжалване на наказателното постановление, в изпълнение на задълженията си по
чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е събрал гласни доказателства, приобщени посредством
гласни доказателствени средства, чрез разпит в процесуалното качество на
свидетели на актосъставителя М.Й.Д. и Д.Г.В. – очевидец.
От показанията на свидетеля Д.Г.В.,
съдът намира за безспорно установени и доказани, изложените в обстоятелствената
част на АУАН и НП факти. Свидетелят лично и непосредствено е възприел, движението
на управлявания от жалбоподателката автомобил и движението на същия в
най-лявата пътна лента по бул. „Цар Освободител“, навлизане в лентата, по която
се е движил свидетелят след кръговото кръстовище в посока Кооперативния пазар,
както и обстоятелството, че жалбоподателката е говорила по мобилен телефон. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите са последователни, без
да съдържат каквито и да било противоречия и без данни за възможна тяхна
заинтересованост. Отделно от това частично показанията на този свидетел се
подкрепят и от възраженията на жалбоподателката, изложени пред
административнонаказващия орган.
По изложените доводи, касаещи
оценката на събраните в хода на производството доказателствени източници, съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства не само не е
опровергана доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения
АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и
доказани съдържащите се в същия фактически констатации.
Въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка се налагат следните правни
изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на всяко едно от нарушенията. Както в акта,
така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на съставите на всяко едно от нарушенията, за които е
ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така също и конкретните законови
разпоредби, под която са субсумирани фактите, установени от административния
орган и санкционните норми, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя за всяко едно от
нарушенията.
По
изложените мотиви съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за
последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
По т. 1
от наказателното постановление, с което на жалбоподателката, на основание чл.
185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, съдът намира, че от събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка, следва
да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че
жалбоподателката е осъществила състава на това нарушение, както от обективна,
така и от субективна страна.
От
обективна страна на 16.02.2019г., около 13,10 часа, в град Русе, бул. „Цар
Освободител“, като водач на лек автомобил Шкода Фабия, 1,9 СДИ, с рег. № ***, жалбоподателката
не е съобразила поведението си с пътна маркировка М10, указваща завиване
наляво, като е продължава движението си направо.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено. В съзнанието на
жалбоподателката са намерили отражение представи във връзка с наличието на
пътна маркировка, указваща завиване на ляво като във волево отношение, същата
пряко е целяла настъпването на общественоопасните последици от своето деяние
като не се е съобразила с пътната маркировка М10.
Това
нарушение безспорно се установява и доказва от показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел Д.В. и едновременно с това не са налице
доказателства, които да опровергават придадената на АУАН доказателствена сила,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Правилно
е издирена и приложена и съответстващата на това на нарушение санкционна
разпоредба на чл. 185 ЗДвП, като на нарушителят е наложена санкцията, която е в
абсолютен размер, а именно 20,00 лева.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай,
съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на
основание чл. 11 ЗАНН. В конкретния случай не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този
вид.
По т. 2
от наказателното постановление, с което на жалбоподателката, на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 150,00 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съдът
намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства
и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна
страна извод, а именно че жалбоподателката е осъществила състава на това
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна на 16.02.2019г., около 13,10 часа, в град Русе, като водач на
лек автомобил Шкода Фабия, 1,9 СДИ, с рег. № ***, при движение по бул. „Цар
Освободител“, след кръговото кръстовище с бул. „Липник“ посока бул. „Христо
Ботев“, частично е навлязла с управляваното от нея МПС, от лява в средна пътна
лента, като не е пропуснала движещия се по нея лек автомобил Шкода, с рег. № Р
45 89 КК, с водач Д.Г.В., вследствие на което принудила същия да намали, за да
избегне ПТП.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено. В съзнанието на
жалбоподателя са намерили отражение представи, за движението на лек автомобил в
дясната пътна лента, както и същата е съзнавала, че съгласно правилата за
движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 ЗДвП, всеки един водач при предприеме на
маневра, за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, като е навлязла частично в пътната лента,
по която се е движил лек автомобил Шкода с рег. № Р 45 89 КК, без да се убеди,
че няма да създаде опасност за движението.
Съдът
намира за напълно опровергани от доказателствата по делото – показанията на
разпитания свидетел - очевидец Д.Г.В., че не е имало навлизане в пътната лента
по която се е движил свидетелят В., с управлявания от него лек автомобил и
единствената причина, за да не настъпи ПТП е била своевременната и адекватна
реакция на този автомобил.
Както бе
посочено по-горе в мотивите от събраните в хода на производството доказателства не
само не е опровергана доказателствената сила, която законодателят е придал на
съставения АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са
установени и доказани съдържащите се в същия фактически констатации.
Правилно
е издирена и приложена санкционната разпоредба за това нарушение, като на
жалбоподателката е наложена санкцията предвидена в чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
която е в абсолютен размер – 150 лева, какъвто именно размер на
административното наказание „Глоба“ е наложен и на жалбоподателката с
наказателното постановление.
И по
отношение на това нарушение не са налице предпоставките за приложението на чл.
28 ЗАНН, тъй като не са налице многобройни или едно но изключително по своя
характер смекчаващо отговорността обстоятелство, за да бъде прието, че
конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с нарушенията от този вид.
По т. 3
от наказателното постановление, с което на жалбоподателката на основание чл. 183,
ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева за нарушение по чл. 104А ЗДвП, съдът намира, че от събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка, следва
да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че
жалбоподателката е осъществила състава на това нарушение, както от обективна,
така и от субективна страна.
От
обективна страна 16.02.2019г., около 13,10 часа, в град Русе, бул. „Съединение“
– посока бул. „Цар Освободител“, като водач на лек автомобил Шкода Фабия, 1,9
СДИ, с рег. № ***, управлявайки посоченото МПС жалбоподателката е използвала
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
Извършеното
нарушение се установява и доказва, както от показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел Д.В., така и от представената от
жалбоподателката справка за разговорите й, от която се установява, че през този
период същата има проведени разговори. Законът не държи сметка за
продължителността на разговорите, а забранява провеждане на такива от страна на
водача по време на управление на моторно превозно средство, с изключение на
случаите при които е налице устройство, позволяващо използването на телефона
без участието на ръцете.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк
умисъл. В съзнанието на нарушителя са намерили отражение представи, че съгласно
разпоредбите на закона е въведена забрана за използване на мобилен телефон по
време на управление на МПС и във волево отношение, същата пряко е целяла
настъпването на последиците от извършеното от нея деяние.
И по
отношение на това нарушение правилно е издиране и приложена съответстващата му
санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, която е в абсолютен размер
– 50 лева, какъвто именно размер на административното наказание „Глоба“ е
наложен и на жалбоподателката с наказателното постановление.
И по
отношение на това нарушение не са налице предпоставките за приложението на чл.
28 ЗАНН, тъй като не са налице многобройни или едно но изключително по своя
характер смекчаващо отговорността обстоятелство, за да бъде прието, че
конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с нарушенията от този вид.
Отделно
от това се касае за три нарушения на правилата за движението по пътищата,
извършени през един кратък период от време, което също изключва приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По
изложените мотиви съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-1085-000761/01.04.2019г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Русе, с което на Й.М.М., ЕГН:**********, с адрес ***
са наложени следните наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП
е наложено административно наказание „ГЛОБА“, в размер на 20
(двадесет) лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; по т. 2 от НП, на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП и е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 150 (сто и петдесет) лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по т. 3 от НП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП и е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет)
лева, за нарушение по чл. 104А ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: