Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 27.03.2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №432 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Наказателно постановление №295р-7285/13.05.2020
година на Милен Семков Маринов, Директор на ОДМВР – Ловеч, на С.В.В. *** с ЕГН **********
е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят, който чрез адв. И.К. го
обжалва в срок, като незаконосъобразно и моли
съда да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован - не се явява. За него се явява адв. И.К. от ЛАК, която
поддържа жалбата срещу обжалваното НП и моли съда да го отмени, като претендира
да им бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Ответникът – ОД на МВР - Ловеч,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р., който моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директор на ОДМВР – Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението.
Съдът намира, че
административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно
разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11
от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се
изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и
размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за
административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на
срока за изключване на наказателното /съответно административнонаказтелното/
преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК.
Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение
ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение.
Съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното
нарушение е извършено на 28.04.2020 година. От тази дата е започнала да тече и
давността за административнонаказателно преследване. С издаването на НП на 13.05.2020
година давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност.
Независимо от прекъсването й обаче на 28.10.2024 година е изтекла абсолютната
давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от
разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може
да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за
отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно-наказателно
производство.
При тези съображения съдът
намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН,
въззивната инстанция следва да отмени НП и да прекрати
административно-наказателното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, тъй като в договора за правна защита
и съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата
на чл.63д, ал.1 от ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1 от АПК, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6
от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Ловеч, като второстепенен
разпоредител с бюджетни средства по аргумент от чл.43 от ЗМВР, в който смисъл е
Решение №13009 от 02.10.2019г. по адм. д. №7758/2018 на Върховния
административен съд.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.6 във вр. с ал.2 т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН
във вр. с чл.334 т.4 и чл.24 ал.1 т.3 от НПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №295р-7285/13.05.2020
година на Милен
Семков Маринов, Директор на ОДМВР – Ловеч, с което на
С.В.В. *** с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство по НАХД №432/2020 година по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА ОДМВР – Ловеч да заплати на С.В.В. *** с ЕГН ********** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: