Р Е Ш
Е Н И Е
№
/24.06. 2022 година, гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХXVІ
състав, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Г., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2525 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано
е по жалба на М.В.Ч., ЕГН **********,***-03000320005995-091-001/13.08.2021 г.
на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №
244/28.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с
който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък по чл.48
от ЗДДФЛ за данъчен период 2018 г в размер на 11 424,89 лв. главница и 2 653,33
лв. лихви.
Жалбоподателят
счита РА за немотивиран и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния
закон. Твърди, че в хода на ревизионното производство от органите по приходите
не са съобразени представените доказателства, като не са изложени и мотиви в
тази насока. С тези аргументи настоява за отмяна на оспорения РА, а в условията
на евентуалност – за изменението му съобразно заключението на изчислителната
експертиза. В хода по същество и в писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя адв.А.Н. *** развива подробни
доводи за незаконосъобразността на РА поради неговата необоснованост от
фактическа страна. Сочи, че в хода на съдебното дирене е доказано
обстоятелството, че З.Б. е разполагал с достатъчно налични парични средства,
които е дал в заем на жалбоподателя. Оспорва определеното от органите по
приходите начално салдо в размер на 5000лв. За пръв път сочи допуснати
процесуални нарушения по възлагането, удължаването, спирането и възобновяването
на ревизията. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно
представен списък.
Ответникът –
Директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител гл.ю.к.Х. М. оспорва жалбата и счита РА за валиден и
законосъобразен. Сочи, че в хода на съдебното производство не са представени
доказателства, които да оборват констатациите на органите по приходите. С
писмени бележки ответникът излага подробни конкретни доводи за неоснователност
на твърденията на оспорващия, като настоява за отхвърляне на жалбата, а в
условията на евентуалност за изменение на РА съобразно заключението на вещото
лице по приложение 3 от ССчЕ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 952.35 лева.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на
ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320005995-020-001/05.10.2020
г. /л. 3/, издадена от С.С.А. на длъжност началник сектор, съгласно която
ревизията е с обхват установяване на задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.,
и следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта – 27.10.2020г. /л. 2/. Органът, издал ЗВР, е надлежно оправомощен да
издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК
със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. /л. 1/ на директора на ТД на НАП Варна. ЗВР
е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320005995-020-002/27.01.2021
г. /л. 5/, с която срокът за извършване на ревизията е определен до
26.03.2021г. Със Заповед № Р-03000320005995-023-001/02.03.2021 г. /л. 7/,
ревизионното производство е спряно до 02.04.2021г. за анализиране на събраните
доказателства и при необходимост предприемане на допълнителни процесуални
действия. Със Заповед
№ Р-03000320005995-143-001/05.04.2021 г. /л. 9/ ревизионното производство е
възобновено и е определен срок за извършване на ревизията - 29.04.2021г. Със
Заповед № Р-03000320005995-023-002/05.04.2021 г. /л. 11/, ревизионното
производство е спряно до 02.06.2021г. до приключване на проверките на М.Ч., З.Б.
и А. Б.а. Със Заповед № Р-03000320005995-143-002/14.06.2021 г. /л. 13/
ревизионното производство е възобновено и е определен срок за извършване на
ревизията - 08.07.2021г.
В срока по
чл. 117, ал. 1 от ДОПК, определеният със ЗВР екип е изготвил Ревизионен доклад
/РД/ № Р-03000320005995-092-001/23.07.2021 г. /л. 27 – л. 15/, съдържащ
резултатите от ревизията, срещу който не е подадено възражение. Производството
е финализирано с РА № Р-03000320005995-091-001/13.08.2021 г., издаден на осн.
чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който на М.Ч. са определени допълнителни задължения
за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д.п.2018 г. в размер на 11 424.89
лева – главница, и 2 653.33 лева – лихви. Предприетото обжалване по
административен ред е приключило с издаването на Решение № 244/28.10.2021 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден
изцяло.
В хода на
ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото
фактически и правни констатации:
Установено
е, че М.В.Ч. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ с постоянно
местоживеене в Република България, със семейно положение - женен с едно
непълнолетно дете, съпруга - Цв.З.Ч., и през ревизирания период е бил
собственик и управител на „ММ ТРЕЙД“ ЕООД и съдружник в „Ч. – И.“ ООД.
С цел
установяване на обстоятелствата от значение за ревизията, органите по приходите
са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на
изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт съгл. чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
РД е приложен на л. 15 – л. 27
от административната преписка, и съдържащите се в него констатации не е
необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.
С нарочни
протоколи са присъединени доказателства от приключили контролни производства на
М.Ч.. С протоколи №№ Р-03000320005995-ППД-001/12.07.2021г. и Р-
030000320005995-ППД-002/22.07.2021г. /л. 102-293 и л. 322-345/ са присъединени
доказателства от ПУФО с изх.№ П-03000320182759-073-001/11.06.2021г. и PA № Р- 03000320000585-091-0010/02.07.2020г.
С протокол №
1194183/12.07.2021г. са присъединени доказателства от извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол №
П-03000320000717-073- 001/01.06.2021г. /л. 294-321/ на З.Й.Б..
Изискани са
и са получени сведения и документи от трети лица, заведени под вх. №
ЕП-322/27.01.2021г. от Община Русе /л.72-75/, и вх. № 1353-14/09.02.2021г. от
„ММ Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* /л. 76-88/.
На
задълженото лице са връчени три искания за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ /ИПДПОЗЛ/ от 15.10.2020 г., от 29.01.2021 г. и от 07.07.2021 г.
/л. 28-32; л. 100-101/, и са представени доказателства, заведени под вх. №
16188/09.11.2020 г., вх. № 16188-1/07.12.2020 г., вх.№ 1353-12/09.02.2021 г. и
вх.№ 1353-32/22.07.2021 г. /л. 33-71; л.95-99/.
След анализ
на събраните писмени доказателства в хода на ревизионнното производство
органите по приходите са установили обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 1, т. 2
и т.7 от ДОПК (т. 7 - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период, т.2 - налице са данни за укрити
приходи/доходи и т. 1 - до започване на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация). На М.Ч. е връчено Уведомление
по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-03000320005995-l 13-001/07.07.2021 г. /л.90/, с
което задълженото лице е уведомено, че данъчна основата за определяне на данък
по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124
от ДОПК, и му е даден 14-дневен срок от връчването за становище по изложеното.
Връчено е и Уведомление по чл. 17 от ДОПК № Р-03000320005995-139-001/07.07.2021
г. /л.93/. С ИПДПОЗЛ изх. № Р- 03000320005995-040-003/07.07.2021 г. са изискани
Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизирания период и писмени
доказателства /л. 100-101/. Представена е декларация по чл.124, ал. 3 от ДОПК,
заведена под вх. № 1353-32/22.07.2021 г. /л. 94-99/.
Органите по
приходите са извършили анализ на всички относими към лицето обстоятелства по
чл.122, ал.2 от ДОПК, подробно описан на стр. 18-21 от РД.
Въз основа
на анализ на получените доходи и съпоставката им с имущественото и финансовото
състояние на ревизираното лице е изготвена таблица, отразяваща съпоставката на
получените доходи с направените разходи за ревизирания период.
Относно
налични парични средства в брой към началото и края на 2018 г., с цел
установяване на разполагаемите парични средства в брой органите по приходи са
извършили проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, приключила
с протокол № П-03000320182759-073-001/11.06.2021 г. /л.368/, в хода на която са
изследвани получените парични средства, доходи/заеми и извършените разходи в
брой /придобитото имущество/ на жалбоподателя за периода от 04.01.2014 г. до
31.12.2017 г. Установено е, че М.Ч. не е разполагал с декларираните от него
парични средства в брой към 01.01.2018 г. (31.12.2017 г.) в размер на 154
219,00 лв./л. 180/.
За да
достигнат до този извод, органите по приходите са изследвали движението на
паричните средства в брой /паричен поток/ на М.Ч., като са взели предвид
разполагаемите в брой парични суми към началото на периода 01.01.2014 г. – 20
238,50лв. /л. 215-217/, движението и остатъците /внесените и изтеглени в брой
пари/ по банкови сметки на лицето /л. 256-290/, внесен дялов капитал в „Ч. и И.“
ООД, получените в брой заемни средства /л. 218-227; л. 227-234; л. 294-319/,
направени вноски в брой в „ММ Трейд“ ЕООД /л.204-214/, документално доказаните
платени в брой разходи за покупка на стоки и услуги /л. 256-266/, комунални
разходи и разходи за МДТ /л. 147-151; л. 256-257/, извършени разходи за
пребиваване в чужбина /л. 184/, и придобитото движимо и недвижимо имущество,
което е платено в брой /л. 141-142; л. 156-166; л. 175-179/, обобщени в таблици
в Протокола за извършена проверка и на стр. 6-8 от РД.
В резултат
на извършения анализ е установено, че към 31.12.2017 г. лицето не разполага с
парични средства, като за целите на ревизията служебно е прието, че разполага с
5 000,00 лв. - пари в брой към началото на ревизирания период - 01.01.2018 г. Констатирано
е, че към 01.01.2018 г. сметката, разкрита в „БА. ДСК“ АД, е с начално салдо 1
494,36 лв. Установено е, че лицето е получило през 2018 г. единствено доходи от
„Еврофутбол“ в размер на 4 572,00 лв., които са необлагаеми по смисъла на
чл.13, т.20 от ЗДДФЛ.
През 2018 г.
са установени извършени от М.Ч. разходи общо в размер на 123 474,10 лв., в т.
ч.:
3.1. Комунални разходи по фактури от доставчици
/ред 15 от таблицата, колона 4/ общо в размер на 533,60 лв., в т.ч. вода - 9,64
лв., ел. енергия - 163,86 лв. и нотариални такси - нотариус Виктория Дякова -
360,10 лв. /л. 124-132, л. 150-162 и л. 295-298 от преп. по отм. PA/.
3.2. На ред 16 от таблицата, колона 4, са
намерили отражение 1/2 разходи за придобиване на недвижимо имущество в режим на
СИО общо в размер ва 13 322,50 лв., в т.ч.: 8 557,50 лв. (1/2 от 17 115,00 лв.
за покупка на недвижим имот с НА № 109/26.04.2016 г.. продавач „Виджи груп Г“
ООД) и 4 765,00 лв. (1/2 от 9 530.00 лв. за закупен недвижим имот с НА №
86/03.04.2018 г. и НА № 2/11.04.2018 г.. продавач „Виджи Груп Г“ ООД ) /л.
67-84 по отм. РА/.
3.3. На ред 17 от таблицата, колона 4 е посочена
сумата от 4 750,00 лв., представляваща 1/2 от 9 500,00 лв. - разход за покупка
в режим СИО на лек автомобил Ландровер Рейндж с per. № В 6626 ВК;
3.4. На ред 23 от таблицата, колона 4 е посочена
сумата от 718,00 лв. за платени МДТ /л. 170-197 отм. РА и л. 72-75/.
3.5. На ред 28 - други разходи от таблицата,
колона 4, е посочена сумата от 105989,25 лв„ в т.ч.: предоставени парични
средства на „ММ Трейд“ ЕООД в размер на 97265,00 лв., разходи за покупка на
парични инструменти, плащане ПОС, банкови такси в размер на 7022,95 лв. и
разходи за осигуровки в размер на 1 701,30 лв.
На база на
събраните доказателства и извършена съпоставка на получените и декларирани
доходи от лицето, с придобитите от него движими и недвижими вещи, ревизията е
установила, че получените доходи от задълженото лице за 2018 г. не съответстват
на имущественото и финансовото му състояние - налице е превишение на стойността
на имуществото и извършените разходи спрямо размера на получените доходи, и не
е установен източника на дохода по банковите му сметки. Констатирано е
превишение на разходите спрямо получените през годината парични средства в
размер на 114 248,90 лв.
На осн. чл.
122, ал.2 и ал.4, във връзка с чл. 123 от ДОПК е определена данъчна основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 114 248,90 лв. и е
установен данък за внасяне в размер на 11 424,89 лв. и лихви за забава в размер
на 2 653,33 лв.
В хода на производството
пред настоящата съдебна инстанция беше разпитан свидетеля З.Й.Б. – тъст на М.Ч..
Свидетелят посочи, че жалбоподателят живее в неговото жилище заедно с дъщеря му
– неговата съпруга, и общата им дъщеря. През 2007 г. свидетелят продал нива в
Кранево за 300 000 евро, а през 2014 г. в комплекс “Чайка“ продал апартамент за
45 000 евро. Имал и нива в Долище към 12-13 дка, откъдето вземал рента всяка
година. По отношение на продажбата на нивата в Кранево свидетелят обясни, че
лично е присъствал в бА.та с купувачите, когато теглели парите, за да му платят.
От там свидетелят взел парите, подписал и внесъл в „Алианц банк“ 200 000 евро, а
останалите пари взел със себе си. По-късно изтеглил парите от „Алианц банк“ и
открил в „Първа инвестиционна бА.“ два влога от по 18 000 евро, а останалите пари взел в къщи.
Свидетелят посочи, че през годините е поемал всички битови разходи – за ток,
вода, храна на семействата на жалбоподателя и на сина си. Б. си спомни, че на дати
01, 02, 03, 04, 05 и 06.01.2017 г. е дал на Ч. около 60 000 лева като заем,
който му бил върнат след 2-3 години на два пъти по равно. Свидетелят заяви, че
е давал в брой парите на Ч. без да има свидетели. Заяви, че „абсолютно нищо не
сме разписвали. Всъщност имаше разписка, да, той дава, аз разписвам шест дена
подред. Като давах парите имаше разписка. Двамата я подписахме на доверие.“ Свидетелят
съхранявал парите в метална каса, която притежавал от 12 години, в която съхранявал
и оръжие.
По искане на
жалбоподателя в хода на съдебното дирене бе допусната ССчЕ. Вещото лице изготви
баланс на касовата наличност на М.Ч. за периода 01.01.2017г. - 31.12.2018г.,
като касовата наличност съобразно наличните данни и начисленията в РА беше
определена както следва: 31.12.2017г. - 0.00лв. и недостиг 29 583.36лв.,
31.12.2018г. - 0.00лв. и недостиг 114 248.85лв. (разликите в салдото за 2018г.
се дължат на констатирана грешки в сбора на разходите в размер на 0.05 лв.) —
прил.1. За периода 01.01.2017г. - 31.12.2018г. в частта на приходите освен
сумите, признати от органите по приходите, и при включване на сумите,
представляващи паричен заем, предоставен от З.Б. през 2017г. в размер на 69
200лв., вещото лице определи като приходи - 111 800.00лв., разходи — 72
182.36лв., салдо към 31.12.2017г. — 39 616.64лв. — прил.2.
При
включване на крайното салдо за 2017г., определено в т.2 от заключението, като
начално салдо за 2018г. вещото лице определи разчети както следва: парични
средства в началото на периода - 46 111.00лв., приходи - 4 572.00лв., разходи -
125 313.65лв., салдо към 31.12.2018г. - (-74 630.65лв.) Налице е превишение на
разходите над приходите в размер на 74 630.65лв.
Чрез
компенсиране на разходите и приходите вещото лице изчисли данъчната основа за
периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. в размер на 74 630.65лв., дължимият данък в
размер на 7 463.07лв., лихвата до 31.08.2021г. - датата, на която е съставен РА
- 1 733.23лв.
Във вариант
2, при който ревизиращият орган е приел, че към 01.01.2018г. жалбоподателят е
разполагал с 5 000.00лв. в брой, която сума е част от салдото, установено по
т.2, вещото лице определи разчети за 2018г. както следва: начално салдо — 41
111.00лв., приход — 4 572.00лв., разход — 125 313.65лв., салдо — (-79
630.65лв.). Данъчна основа за 2018г. - 79 630.65лв., дължим данък - 7
963.07лв., лихва до 31.08.2021г.-1 849.35лв.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по
административен ред, в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат
на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения срок. Вярно е, че РД не е издаден в срока по чл. 117 от ДОПК, тъй
като е издаден не до 14-тия ден, а на 15- тия ден след приключване на
ревизията. Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение, водещо
до отмяна на РА, тъй като избягването му само по себе си не би довело до
постановяване на различен акт по същество.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, поради което
времетраенето на ревизионното производство не надхвърля максимално допустимия
срок по ДОПК. Отделно от това по преписката са налице безспорни доказателства
за наличието на основания за спиране на производството - извършване на
проверки, свързани с установяване на факти и обстоятелства, които са от
значение за правилното определяне на данъчната основа за облагане на М.Ч. за
ревизирания период. Следва да се посочи, че при спиране на производството
сроковете по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК не текат – те започват да текат
след неговото възобновяване. Неспазването на срока на спиране, респ. по-късното
възобновяване на производството, не нарушава правото на защита на лицето, още
повече, че се събира информация, обективно необходима с оглед на облагането му.
По принцип неспазването на така уредените срокове влияе върху годността на
събраните доказателства. В конкретния случай обаче всички доказателства са
събрани в хода на висящо ревизионно производство и в срока за произнасяне от
органа по приходите, поради което те се явяват годни такива. Поради това възраженията,
направени с писмената защита на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения в хода на ревизионното производство, не могат да бъдат споделени.
РА е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и
ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не
страда от пороци, водещи до нищожност. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от
посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен
подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен, съгласно изричното
указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на
действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т. е. и в това отношение
ревизията е редовно възложена от компетентни органи, а РА отговаря на
изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.
Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в
изискуемата от закона писмена форма, и обективира както фактическите основания
на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на
ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Публичните
вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на
изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на
законовите изисквания за форма на административен акт.
При извършената от съда служебна проверка не се
установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила като самостоятелни отменителни
основания за РА.
При преценка относно съответствието на акта с материалноправните
разпоредби, съдът съобрази следното:
Не се спори между страните, че ревизионното производство е проведено по
реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.
2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, а
доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в
производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122
от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл.
124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават
органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в
противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на
ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от
разпоредбата на чл.
122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК, при което органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал.2 основа, когато е налице едно от изброените в точки от 1 до 8
обстоятелства. Съгласно ал.2 на чл.124 от ДОПК, в производството по обжалването
на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено със
събраните доказателства. В настоящия случай, основанията по чл. 122, ал.1, т.1,
т.2 и т.7 от ДОПК са подкрепени със събраните по административната преписка
доказателства:
По т.1. - Не
е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 г.
Съгласно
презумпцията на чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, установеното превишение на реално
извършените разходи над получените доходи / разполагаеми парични средства,
представлява подлежащ на облагане доход. Несъответствието между имущественото
състояние и получените доходи от ревизираното лице за 2018 г. безспорно
обосновава предпоставката на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и води до извод за
наличие на укрити доходи, което представлява и обстоятелство по чл. 122, ал. 1,
т.2 от ДОПК. Следователно в тежест на жалбоподателя е да обори тази законова
презумпция, което в настоящия случай не беше направено.
С Уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-03000320005995-113-001/07.07.2021
г. М.Ч. е уведомен, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. ще бъде
определена по особения ред, поради което процедурата по чл. 124
във връзка с чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява
спазена.
Доколкото в хода на ревизионното производство, при подробен анализ на
събраните доказателства и относимите обстоятелства, органите по приходите са
достигнали до извод за превишаване на разходите над приходите за процесните
данъчни периоди, и са установили несъответствие между имущественото състояние и
получените доходи от ревизираното лице за 2018 г., съдът намира, че са били
налице предпоставките за облагането му по особения ред. Правилното приложение
на материалния закон обаче зависи от това доколко жалбоподателят успешно е
провел доказване на възраженията си, с оглед законоустановената презумпция по
чл.124, ал. 2 от ДОПК.
В случая той не оспорва размера на установените от органите по приходите
доходи и разходи през 2018 г. Спорът се концентрира върху това правилно ли е
определен размерът на разполагаемите парични средства в брой към началото на
отчетния период - 01.01.2018 г., и по-конкретно: 1. разполагал ли е
жалбоподателят с пари в брой от изплатени възнаграждения от трудови доходи от
Макдонълдс - Мюнхен; и 2. разполагал ли е З.Й.Б. с парични средства, които да
даде в заем на М.Ч., респективно – кога, и какъв е размерът на предадените суми
на жалбоподателя.
1.
Относно непризнати парични средства във брой към
началото на отчетния период с източник - трудови доходи, получени преди 2010 г.
от Макдонълдс -Мюнхен.
Органите на приходната администрация са извършили необходимите законово регламентирани
процесуални действия, за да установят дали към 01.01.2018 г. жалбоподателят е
разполагал с пари в брой от изплатени възнаграждения от трудови доходи от
Макдонълдс Мюнхен.
В отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ /л.
394-398/ жалбоподателят е представил декларация от 03.07.2019 г., с която е
декларирал, че е работил продължително време на ТД в чужбина /Германия/ и има
спестени средства от работата там. „Към момента и през изминалите години след
сключване на граждански брак със съпругата ми живеем при родителите й. По -
голяма част от домакинските разходи се поемат от тях. Затова със спестените
средства от работна заплата в чужбина и помощ от родителите ни през 2016 г. си
закупихме основно жилище в кв. Виница. През септември 2017 г. си закупихме
втори имот със заеми от ФЛ, който продадохме през месец юни 2019 г.“ /л. 379/.
В хода на проверката, приключила
с Протоколи № П- 03000320182759-073-001/11.06.2021 г. /л.368/ органите по приходите са изследвали получените парични доходи /заеми и
извършените разходи в брой /придобитото имущество/ на жалбоподателя за периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., и правилно са установили, че М.Ч. не е разполагал е декларираните от него парични средства в брой към
01.01.2018 г. (31.12.2017 г.) в размер на 154 219,00 лв. /л. 180/.
Представените от
жалбоподателя документи за получени доходи от Германия не удостоверяват релевантния факт за наличието на парични
средства във брой към 01.01.2014 г. Същите удостоверяват получени възнаграждения от Макдонълдс - Мюнхен, за периода от м.05.2002 г. до
м.12.2006 г. общо в размер на 95 560,02 евро /186 899,14 лв./. За 2007 г. е
предоставен единствено трудов договор, съгласно който възнаграждението е 6,6
евро/час; седмично работно време 40 часа, разпределени в 5 дни в седмицата. За
2007 г. не са представени документи за изплатени доходи /л. 299-340/.
За да достигнат до извода, че към началото на
ревизирания период /01.01.2018г./, жалбоподателят не разполага с парични
средства във брой, е установено, че през 2010 г. въз основа на протокол-решение на ОС
от 04.01.2010 г. и от 06.06.2010 г. на „ММ Трейд“ ЕООД, същият е финансирал
дейността на дружеството, като за целта е предоставил сума в размер на 179
035,00 лв. Във връзка с това финансиране от М. Ч. е предоставен договор за заем
от 04.01.2010 г. /л.440 гръб от предходно адм. п/во/, сключен между Цв.З.Ч.-заемодател
и М.Ч. - заемател, за предоставяне на 100 000,00 лв. За удостоверяване
предаването на паричните средства са представени разписки от 04.01.2010 г.,
06.01.2010 г., 08.01.2010 г. и 12.01.2010г. /л.439-438 гръб/. Представени са и ПКО
/л.436-435/, от които се установява, че М.Ч. е внесъл в дружеството сума в
размер на 79 035,00 лв. Съгласно оборотна ведомост за 2010 г. на дружеството,
началното салдо по с/ка 493 „Разчети със собственици“ е нулево, дебитен оборот
за периода - 0,00 лв., кредитен оборот - 179 035,00 лв., крайно салдо К-т 179
034,98 лв. Следователно М. Ч. е внесъл в „ММ Трейд“ ЕООД сума в размер на 179
035,00 лв. За да има възможност да внесе процесната сума, жалбоподателят е взел
парични средства в заем - 100 000,00 лв. от Цв.З.Ч.-заемодател. Т.е. към онзи момент
Ч. не е разполагал със сума в размер на внесената в дружеството. Това е житейско логично, а и
не се оспорва от страна на жалбоподателя, тъй като в хода на съдебното
производство не са ангажираха други доказателства. Следователно към момента на внасяне на сумата в „ММ
Трейд“ ЕООД Ч. е разполагал с парични средства в размер на 79 035,00 лв., като
със същите е финансирал дейността на дружество. Логично е, че след датата, на
която паричните средства са дадени в дружеството- 06.06.2010 г., физическото лице - жалбоподател да не е
притежавал парични средства в брой. С оглед на това правилно е прието, че и към 01.01.2011 г. същият не е притежавал парични средства в брой.
С оглед гореизложеното правилно органите по приходите са
приели, че получените парични средства от работа в чужбина са били изразходвани
към горепосочената дата, следователно не са били в патримониума на жалбподателя, за да
могат да участват при формиране на паричните му потоци.
Отделно от това от доказателствата по
административната преписка – в частност оборотна ведомост на „ММ Трейд“ ЕООД за 2015 г. – се
констатира, че към 31.12.2015 г. М.В.Ч. е внесъл в дружеството сумата от 264
100,00 лв. /179 035,00 лв. + 85 065,00 лв./. Не са представени доказателства
относно произхода на допълнително внесената сума в размер на 85 064,38 лв.
На първо място следва да бъде отбелязано, че в
хода на ревизионното производство жалбоподателят е декларирал, че към
01.01.2006г. не притежава парични средства в брой, поради което органите по приходите са възприели начално салдо от 5000лв. в
негова полза.
На следващо
място законът не предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията и
фактите, съдържащи се в частен документ, и съдът не е обвързан в преценката си
за тях, поради което доказването на посочените в документа факти се провежда в
хода на съдебното дирене, като те следва да бъдат преценени от съда по вътрешно
убеждение в съвкупност
с всички данни и доказателства в производството. Поради това и като се имат
предвид вече изложените съображения, то настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят не доказва да е спестил до 01.01.2018 г. суми, придобити по
трудови правоотношения в Макдонълдс - Мюнхен. В тази насока следва да се има предвид и че по отношение на
твърдените като получени суми не са ангажирани доказателства за съхранението им, като се има
предвид и дългия период от време, който е изминал след
прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателя до 2016г. Представените в последното съдебно
заседание преводи на документи не могат да обосноват различни от горните изводи.
Не са представени банкови извлечения, които да сочат наличието на спестени
средства от работа в Германия. Не се събраха доказателства и за конкретни размери на спестени
трудови възнаграждения и начина, по който те са прехвърляни
от Германия в България. Не на последно място следва да се отчете и факта, че предвид дългия период от
време – повече от 10 години, и предвид липсата на доказателства за получавано трудово възнаграждение от жалбоподателя в този период, то би следвало част от евентуално спестена сума от възнагражденията да е била ползвана и за ежедневни разходи през останалия период до 2016г.
Отделно от това не се събраха и убедителни доказателства каква парична сума
е била налична у жалбоподателя от връщането му в България от чужбина до началото
на ревизирания период. Относно
доказателственото искане в съдебното производство за съдебна експертиза, съдът
счита, че заключението по нея е изготвено от вещото лице съобразно поставените
задачи от жалбоподателя, като
изготвения баланс на касовата наличност е единствено на база
твърденията на жалбоподателя, които в случая не бяха подкрепени от
доказателства.
Гореизложеното
обосновава извод, че към 01.01.2018 г. жалбоподателят не притежава парични средства в брой, придобити от работа в Германия. Обосновано и
съответно на наличните доказателства по преписката, и след като са изследвали входящите
и изходящи парични потоци на М.Ч., с протокол №
П-03000320182759-073-001/11.06.2021 г. органите по приходите са
установили, че след 31.12.2015 г. лицето не е разполагало с парични средства в
брой, тъй като е налице недостиг на парични средства в брой към 31.12.2015
г./01.01.2016 г. в размер на /-/57 477,14 лв. и към 31.12.2016 г./01.01.2017 г.
в размер на /-/20 226,76 лв. Приетата от органите по приходи сума, за налични
парични средства в размер на 5 000,00 към 01.01.2018г. е в полза
на жалбоподателя.
2. Относно
предоставените през 2017г. от З.Й.Б. парични средства в брой в размер на
69 200.00 лв. на М.Ч..
Съдът намира
за неоснователно твърдението в жалбата, че неправилно са преценени
фактите и данните, предоставени от З.Й.Б., и по-конкретно – че е неправилен
изводът на органите по приходи, че лицето не разполага с достатъчно парични
средства, които да предостави под формата на заем. В тази връзка се твърди, че
съгласно Нотариален акт № 45, том VII, вх. регистър № 6491, дело 1082 от 2007
г. в резултат на продажба на недвижим имот - нива, З.Б. със съпругата си са получили голяма парична сума – над 301 000 евро, за която няма данни да са били използвани за каквито и да е покупки и инвестиции; цитиранията нотариален акт е представен едва с жалбата срещу РА, подадена пред
административния орган.
В хода на извършената проверка /л. 294-321/ З.Б. е представил справка, в
която лицето е посочил, че през 2017 г. е предоставил заемни средства на М.Ч.
общо в размер на 59 300,00 лв., в т. ч. през м.01/2017 г. - в размер на 49
500,00 лв. и на 01.09.2017 г. - в размер на 9 800,00 лв. За удостоверяване
произхода на предоставените на Ч. парични средства З.Б. е представил документи
/л.294- 296/, Нотариален акт от 24.03.2014 г. /л.300/ и банкови извлечения от
2014 г. за получени суми от продажба на недвижими имоти в размер на 18 500,00
евро /36 748,44 лв./. При анализ на тези документи, органите по приходи са
достигнали до правилния извод, че съгласно нареждане разписка от 24.06.2014 г. от ПИБ АД, цялата
сума е изтеглена от лицето. Констатирано е още, че въпреки че от Б. е изискана
информация относно налични парични средства в началото и в края на периодите
2014-2017 г., същият не е представил такава. От лицето не са представени и
документи за предаване на паричните средства. След анализ на представените от
проверяваното лице, от трети лица и от други контролни органи доказателства, и след
извършена съпоставка на получените от лицето доходи и извършени разходи по
години, е установено, че З.Б. не е разполагал с налични парични средства в брой
към 01.01.2017 г., които да предостави в заем на М.Ч. през м.01.2017 г. и
м.09.2017 г.
От доказателствата по делото се установява, че
основното твърдение на жалбоподателя е, че с получените парични средства от З.Б.
са направени вноски в „ММ Трейд“ ЕООД. В тази връзка е извършена и проверка на
процесното дружество /л.377-400 пр. п-во/. В качеството си на представляващ „ММ
Трейд“ ЕООД, М.Ч. е представил НА от 2014 г. и банкови бордера, както и
договори за заем, ведно с разписки, относими за З.Б.. Т.е. потвърдил е, че
паричните средства, внесени в дружеството, са му предоставени от З.Б., който ги притежава след продажба, извършена от него през 2014
г.
С цел удостоверяване на твърденията на Ч. в
хода на съдебното производство бе допуснато изслушване на свидетеля З.Б. - тъст на М.Ч.,
т.е. свързано лице по смисъла на §1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК. При изслушването му свидетелят посочи, че притежава
парични средства от продажба на нива в Кранево през 2007, семейна имуществена
собственост, в резултат на което е получил сума в размер на 300 000,00 евро. и
през 2014 г. от продажба на апартамент - сума в размер на 45 000,00 евро. По
отношение на паричните средства, получени през 2007 г. посочи, че ги е получил на
ръка от купувача и веднага е внесъл сума в размер на 200 000,00 евро в Алианц
Банк, а другите са били в него. Не уточни къде са съхранявани другите парични
средства. Уточни, че по-късно /не посочи дата/, парите са изтеглени от Алианц
Банк и са съхранявани в къщи.
С цел удостоверяване на факта, че З.Б. е притежавал каса, в която е съхранявал получени
парични суми, в хода на съдебното производство бе представен
и приет - Констативен протокол от 27.08.2019г., издаден от МВР Варна. От датата на издаването му е видно,
че същият е издаден в период от време,
достатъчно отдалечен от 2007 г., поради
което съдът намира, че представеният протокол е неотносим и не
може да послужи като годно доказателство за удостоверяване на факта, че към
2007 г. Б. е притежавал каса, в която е имал възможност да съхранява
парични средства в размер на 300 000,00 евро. По делото не
бяха представени други доказателства и жалбоподателят не твърди, че са налице такива,
установяващи Б. да е разполагал с касата към
2007г. Напротив в обясненията си пред съда свидетелят заяви, че притежава
касата от 12 години, т.е. от 2009 г., което още веднъж
потвърждава извода, че не се представят доказателства за начина на съхранение на получената сума от сделката през
2007г.
Представеният Договор за разплащателна
сметка от 12.12.2007 г. със страни „Алианц България“ ЕАД - бА.та и З.Й.Б. -
клиент, с който бА.та приема да открие и поддържа разплащателна сметка на
клиента в евро, също не
представлява годно доказателство относно наличието на парични средства, тъй
като доказателства относно движението по процесната банкова сметка ***. Липсват банкови извлечения от Алианц Банк, които действително да удостоверят, че по банковата сметка са
постъпили парични средства в определен размер, както и да удостоверят размерите на изтеглени или разходвани парични средства по начина, посочен от
З.Б.. Липсва и информация на кои дати са се осъществили твърдените от свидетеля факти, липсват и
такива, които да удостоверят, че през 2007 г. З.Б. е имал възможност в домашни
условия да съхранява паричните средства в посочения от него размер. Поради горното съдът не кредитира обясненията на свидетеля З.Б. в тази част.
Отделно от гореизложеното З.Б. заяви, че живее от 13-14
години заедно със семейството на дъщеря си в една къща, като Б. е поемал всички разходи, включително за комунални
услуги и храна. Посочи също, че от 2007 г. до настоящия момент не е извършвал трудова дейност, но е
осигурявал прехраната на семейството си. Заяви и, че във всеки един момент,
когато дъщеря му е искала пари, й е давал без да се интересува за какво са ползвани. Следователно ако се приеме за достоверно
заявеното от свидетеля, то логичния извод е, че
семейството на М.Ч. е живеело на издръжка на Б., също както
и семейството на сина му, които обитават третия етаж на къщата, т.е. Б. е издържал три домакинства. Същевременно обаче, както са установили и органите по приходи, не е
полагал труд, респективно – не е получавал доходи през проверявания период. Предвид факта, че както
в хода на ревизионното производство, така и в хода на административното и
съдебното производство Б. не е посочил с какви
парични средства е разполагал към 01.01.2014 г., то не може да се приеме, че същият е
притежавал парични средства във брой към неговото начало. Предвид всички гореизложени обстоятелства правилно е
прието от органите
по приходите, че Б. не е разполагал с парични средства във брой към горепосочената дата.
Представеният допълнително НА от 2007 г. за продажба на земя за сума в размер на 300 000,00
лв. не може да бъде взет предвид при определяне на налични парични средства във брой на Б.,
тъй като началото на проверявания период /2014 г./ е твърде отдалечен по време - седем
години. Отделно от това, ако Б. наистина е притежавал парични средства в така твърдяното количество, предвид големия им размер логично и житейско оправдано е той да знае какъв е техния размер и да ги декларира при насрещната проверка. Нещо повече –
с оглед обяснението на Б., че процесните парични
средства са изтеглени още през 2007 г., съвместно с липсата на доказателства къде и как са били съхранявани
същите в домашни условия, се налага извод, че през този период паричните средства са били изразходвани,
респективно – към 2014 г. не са били налични
във брой.
Доколкото жалбоподателят не сочи конкретен
размер на разполагаемите средства и не ангажира относими доказателства
в подкрепа на твърденията си, правилно в условията на облагане по аналог е
възприето начално салдо в размер на 5 000, 00 лева. Съдът споделя така
определения от приходните органи размер на началното салдо, и намира, че същият благоприятства жалбоподателя, който независимо от твърденията си, че е
притежавал по-голяма сума в
брой към 01.01.2018 г., не доказа по безспорен начин нито произхода им, нито съхраняването им до
2018 г., нито наличността им в посочените размери. Нелогично и
житейски неоправдано е твърдението, че спестяванията, направени в продължение
на повече от десетилетие преди това, са съхранявани и са разходвани именно в периода, попадащ в
обхвата на ревизията, а не предварително или впоследствие. Подобно твърдение
буди основателно съмнение, доколкото нормално и обосновано е всяко лице да
посреща и обслужва финансовите си нужди поетапно към момента на възникване, а
не да държи суми на разположение, за да похарчи по-голямата част едновременно едно десетилетие по-късно. Решаващо в случая е, че това съмнително
твърдение остава недоказано за целите на облагането. За целите на
данъчния процес няма значение как дадено лице съхранява и разходва
спестяванията си, но това следва да бъде надлежно удостоверено в хода на
ревизията, за да се вземат предвид данните за налични средства, тъй като
обратното би означавало, че всеки задължен субект изначално и голословно
би опровергал констатациите на ревизията, сочейки удобни суми, с които да
неутрализира превишението на разходите си.
Горните изводи се подкрепят и от
доказателствата по административната преписка, съдържащи противоречия между
обясненията на З.Б., М.Ч. и „ММ Трейд“ ЕООД в различните контролни
производства.
Например в хода на проверката на М.Ч. е извършена насрещната проверка на З.Б., същият е
представил единствено заверено копие от нотариален акт от 24.03.2014г.,
преводно нареждане от същата дата за постъпили суми по сметката му - 18500
евро, както и нареждане-разписка от 24.06.2014 г. за изтеглени в брой суми от З.Б.
в размер на 18 600 евро /л. 150-162 от преп. по отм. РА/. В протокола за
извършена насрещна проверка изрично е отбелязано, че лицето устно е заявило, че
с посочените средства е дало въпросния заем.
От своя
страна М.Ч. е предоставил информация за получени от него парични средства в заем
от З.Б., както следва:
- В
справка за имущественото състояние от 01.12.2020 г. е посочено, че е получил в
заем суми от З.Б. в размер на 9800,00 лв. през месец 09.2017 г. /л. 181-183 и
л.180 гръб/. Тази сума е посочена и в справка, представена в предходното
производство /л. 364 от преп. по отм. РА/. Същевременно
М.Ч. представя сключени договори за паричен заем със З.Б., ведно с разписки /л.
33-40 гръб и л.354-363/ за получени общо 69 200,00 лв., в т. ч. през м. 01/2017
г. - 59400.00 лв. и през м.09/2017г. - 9800.00 лв. /л.33-40 гръб/. М.Ч. е
представил като доказателства банкови документи на З.Б. - договор за
тримесечен банков депозит от 20.07.2011 г. в ПИБ за сумата от 17 000 евро;
внесени 18 500 евро във връзка с продажба на имот и изтеглени от ПИБ 18600 евро
/л. 341-344 от преп. по отм. РА/.
- В
т. 8 от Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК от 20.07.2021 г. Ч. посочва, че
през 2018 г. е извършил разходи за 97 265 лв. – предоставени парични
средства на фирма „ММ Трейд“, които средства са му предоставени от З.Й.Б. /л.
95-99 гръб/. Същевременно в справка за имущественото състояние от 04.11.2020 г. за 2018г.
посочва, че направените от него разходи за парична вноска в „ММ Трейд“ ЕООД
през 2018 г. в общ размер на 97 265,00 лв. са с източник получени през 2017г.
заеми от З.Б. в размер на 59 400,00 лв. и 37 865,00 лв.
- В
декларация от 04.02.2021 г. М.Ч., в качеството му на управител на „ММ Трейд“
ЕООД е посочил, че физическото лице М.Ч. е предоставил заем на дружеството
съгласно протокол от 01.01.2018 г., като средствата са предоставени от З.Б.
през м. 01.2017 г. в размер на 59 400,00 лв. /л. 88 гръб/.
Видно от описаното по-горе, налице е явно и
съществено разминаване между декларирания от М.Ч. размер на предоставените суми
от З.Б. в подадените от жалбоподателя декларации. Отделно от това е налице разминаване
между дадените от М.Ч. и З.Б. обяснения относно размера на предоставените заемни средства. Ч. посочва, че е
получил суми в различни размери - 97265,00 лв., 69 200 лв., 59 400,00 лв., а Б.
представя информация за изтеглени от банковата му сметка 18 600 евро на дата 24.06.2014г. Не се представят и доказателства за съхранението на тази сума в
брой до датите, на които се твърди, че е предадена на Ч. /през м. 01.2017г. и м.
09.2017г./.
Представените договори за заем между М.Ч. в качеството му на
заемател, и З.Б. в качеството му на заемодател, също не обсновават различни от горните изводи. За целите на данъчното облагане предаването на сумите, т.е.
реалното изпълнение на договор или уговорка, следва да бъде установено по
безспорен начин, т.е. следва да се установи дали заемодателят е притежавал паричните суми
в размера по договорите към момента
на сключването им, което е в пряка връзка с предаване на сумите. В
конкретния случай не са налице доказателства за притежавани парични средства
към посочените дата, на които се твърди, че са предоставени парични средства,
за да бъдат предадени на жалбоподателя. Представените договори за заем
не притежават нотариална заверка, поради което следва да бъдат ценени като
частни документи по аргумент от чл.180 от ГПК. Датата на горепосочените документи е оспорена още в хода на ревизионното
производство, като същите не са приети за достоверни. За установяване на факта
на получаване на сумата по предоставените заеми в хода на ревизията от
жалбоподателя са представени копия на договори за заем и на разписки за
изплащане на сумата. Тези доказателства представляват частни писмени документи,
които не обвързват съда с материална доказателствена сила и следва да се
преценяват с оглед съдържанието на всички, събрани в хода на ревизията и
проведеното съдебно производство доказателства, за да се установи реалното
предаване и получаване на паричните средства, релевантно за формиране на
салдото в началото на ревизирания период, а оттам и на касовата наличност за данъчния период, съответно и за определянето на данъчните задължения.
Предвид, че представените договори за заем са
частни документи без достоверна дата, те нямат удостоверителна сила спрямо
документираните от тях обстоятелства, ако не са налице други факти и
обстоятелства, които да са в тяхна подкрепа. Ако липсва достоверна дата, по
реда на чл.181 от ГПК, то тя ще е датата на представянето на документа пред
органа по приходите. В случая, представените
договори и разписки удостоверяват изгодни за жалбоподателя факти, които обаче не са
подкрепени от други доказателства. Соглед гореизложеното съдът приема, че
същите са антидатирани, и са създадени с цел да подкрепят защитната теза на
жалбоподателя.
Във връзка с преценката дали да
възприеме с доверие свидетелските показания на Б. в частта на предоставените
заеми на жалбоподателя, съдът отчита и факта на възможната тяхна
заинтересованост от изхода на производството, с оглед близките му родствени
оотношения с жалбоподателя, както и обстоятелството, че са налице противоречия в обясненията, дадени в
хода на съдебното
дирене. Б.
първоначално категорично заяви „абсолютно нищо не сме разписвали“, което
обяснение съответства на факта, че в хода на две проверки не е предоставил договори
за заем и разписки, от което следва, че свидетелят не притежава такива
документи. Това е в подкрепа и на извода, че същите са съставени за целите на
ревизионното производство. Впоследствие при разпита свидетелят Б. заяви, че „всъщност
имаше разписка, да, той дава, аз разписвам шест дена подред. Като давах парите
имаше разписка. Двамата я подписахме на доверие.“ Наличните
противоречия в показанията на свидетеля Б. в хода на
съдебното производство поставят под съмнение достоверността на същите. По
делото не се представиха други доказателства, които да подкрепят обясненията на свидетеля. Предвид горното и отчитайки възможната заинтересованост по см. чл. 172, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 144 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК на този свидетел, съдът намира, че
не следва да кредитира показанията
му в частта им, с която се твърди, че сумата от 59 400лв. е
предоставена под формата на заем на жалбоподателя през м.
януари 2017г.
Относно
факта на предаване на сумата от 9800лв. под формата на заем през м. 09.2017г.
свидетелят Б. не даде обяснения, независимо, че въпросът към него беше дали си
спомня да е давал парични суми на Ч. като заем и кога.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме,
че по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства, които да
доказват, че към момента на сключване на договорите за заем Б. действително е
притежавал въпросните средства, които да предостави в заем на ревизирания
субект. С оглед на това правилно с РА е прието, че налични парични средства на М.Ч.
към
01.01.2018 г. са в размер на 5 000,00 лв.
Съобразявайки
приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя доказателства, събрани в хода
на ревизията и изходящи от трети лица /банки и финансови институции, доставчици
на комунални услуги, застрахователи, търговски дружества и други/, настоящата съдебна инстанция приема,
че правилно са определени относимите към жалбоподателя критерии, които са
послужили при определянето на данъчната основа за облагане. При извършена служебна проверка в
качеството му на съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, настоящият
съдебен състав преценява, че приходите и разходите са придобити, съответно
извършени, в размерите, посочени в паричните потоци.
В съвкупност
гореизложеното обосновава извод, че обжалваният ревизионен акт е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните и
материалноправните разпоредби и не страда от пороци, обуславящи неговата
отмяна, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а на ответната страна
на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето от ДОПК следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 952.35 лева. По аргумент от чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК дължимият размер на юрисконсултско възнаграждение се определя по правилата
на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. в конкретния случай съобразно материалния интерес,
обусловен от спора по настоящото дело /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Последният се формира
от сбора на определените с обжалвания РА публични задължения – главница и
лихви, и е в размер на 15 591,86 лева. Дължимото юрисконсултско
възнаграждение, изчислено върху така определения материален интерес по делото
съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 997,76 лева. По изложените съображения искането за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП е основателно и
следва да бъде уважено в претендирания от процесуалния му представител размер,
чрез осъждане на жалбоподателя да
заплати в полза на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 952.35 лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
против РА №Р-03000320005995-091-001/13.08.2021 г. на органи по приходите при ТД
на НАП - Варна, потвърден с Решение № 244/28.10.2021 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени
допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2018 г в
размер на 11 424,89 лв. главница и 2653,33 лв. лихви.
ОСЪЖДА М.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в
полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на
НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 952.35 лева /деветстотин петдесет
и два лева и тридесет и пет стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: