Решение по дело №16544/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4318
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 18 май 2020 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20171100516544
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2017 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ А  състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА  

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
                                                           МАРИЯ БОГДАНОВА  

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа  докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 16544 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т.“ ЕООД срещу  решение от 29.07.2017г. по гр. дело № 5191/2017г. на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, с която е осъдено дружеството - жалбоподател да заплати на А.Д.Д. на основание чл. 128 КТ - сумата 6500 лв. – брутно трудово възнаграждение за периода м.03.2016г. – м. 16.01.2017г., на основание чл. 221 КТ – обезщетение в размер на 650 лв. и на основание чл. 224 КТ – сумата 591. 66 лв. – обезщетение за неизползван отпуск общо 19 дни за 2016 и 2017г. С решението е отхвърлен иска по чл. 224 КТ за разликата до пълния предявен размер от 680 лв. и за 3 дни,  както и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В жалбата се твърди, че в обжалваната част за уважаване на исковете решението е неправилно и необосновано. Въззивникът поддържа, че неправилно СРС е приел, че представеният от ищеца трудов договор с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. е автентичен, тъй като същият е своевременно оспорен и ищецът не е доказал неговата автентичност. Твърди, че представеният от него трудов договор, в който е обективирано уговорено трудово възнаграждение в размер на 560 лв., а след 01.01.2016. – 580 лв., не е оспорен от ищеца, поради което същият следва да бъде ценен от съда. Сочи, че са налице авансово извършени плащания на трудовото възнаграждение през процесния период, които изцяло покриват исковата сума. Поддържа, че представените по делото разписка от 04.04.2016г. за получена сума от 1515 лв. и РКО от 01.08.2016г. за 100 лв.  установяват плащане на посочените суми, тъй като съгласно заключението на вещото лице са подписани от ищеца. Отделно сочи, че от ангажираните свидетелски показания се установява плащания на трудовото възнаграждение и въз основа на останалите представени по делото разписки. Твърди, че искът по чл. 221 КТ е недоказан, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание издадена от него заповед за дисциплинарно уволнение. Моли съда да отмени решението  в посочените части и да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Въззиваемият А.Д.Д. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че решението в обжалваните му части е правилно и моли съда да го потвърди, с присъждане на разноски.

 Решението в частта за отхвърляне на иска по чл. 224, ал. 1 КТ, е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

   При служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваните части.

    Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода м. март 2016г. – м. януари 2017г. за сумата общо 6 500 лв.; с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на сумата 650 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 680 лв. – обезщетение за неизползван платен отпуск за 2016г.

Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си  по чл. 269 ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно:

         По иска по чл. 128, т. 2 КТ :

     За да възникне правото на парично вземане за заплащане сума за трудово възнаграждение за работника или служителя, същото следва да е определено с индивидуален трудов договор, колективен трудов договор и/или с вътрешните правила за работна заплата, да са налице предвидените в съответния правен акт предпоставки за неговото възникване и изплащане и да е съществувало валидно трудово правоотношение към момента на възникването на това парично вземане от работодателя.

    В случая тези предпоставки не са спорни, а именно – за процесния период ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност „строителен електротехник“. По делото е спорен размерът на месечното трудово възнаграждение.

Ищецът претендира с исковата молба процесната сума от 6 500 лв. за период от 10 месеца, при месечен размер на трудовото възнаграждение от 650 лв., като към исковата молба не е представен трудов договор. С отговора на исковата молба ответникът е представил в заверено копие трудов договор № 287/01.04.2015г., в който уговореното брутно месечно възнаграждение е в размер на 560 лв. и е заявил, че това е размерът на уговореното възнаграждение между страните. С молба от 21.03.2017г. ищецът е представил в заверено копие трудов договор № 287/01.04.2015г., в който уговореното брутно месечно възнаграждение е в размер на 650 лв. С протоколно определение от 12.04.2017г. е открита процедура по чл. 193 ГПК досежно автентичността на договора, представен от ищеца, с оглед оспорването на подписа за работодател от ответника. С определението не е разпределена доказателствена тежест по направеното оспорване от СРС и не са събирани доказателства във връзка с това оспорване. Във въззивното производство са дадени указания на въззиваемия – ищец на основание чл. 183 ГПК да представи в срок до о.с.з. оригинала на представения от него оспорен трудов договор, като са му указани последиците от неизпълнение. Указанията не са изпълнени, поради което, представеният от ищеца договор следва да бъде изключен от доказателствата по делото, на основание чл. 183, т. 2 ГПК – в същия смисъл е и съдебната практика /напр. решение № 189/25.09.2018г. по гр.д. № 890/2018г. на ВКС, ІV ГО/.

   Съгласно заключението на приетата ССчЕ, изготвено след проверка на цялото трудово досие на ищеца, в НАП е регистриран трудов договор между страните от 01.04.2015г. с основна заплата 560 лв., код длъжност - 74112005, а съгласно допълнително трудово споразумение № 132/01.01.2016г., трудовото възнаграждение на ищеца е изменено на 580 лв. Вещото лице сочи, че допълнителното споразумение е сключено на основание чл. 118, ал. 3 КТ само за увеличаване размер на трудовото възнаграждение. За 2016г. ответникът – работодател е декларирал осигурителен доход въз основа на уговореното с допълнителното споразумение трудово възнаграждение от 580 лв. Вещото лице дава констатации, че за процесния период незаплатеното брутно трудово възнаграждение е в размер на сумата 4243. 67 лв., изчислено въз основа на месечно брутно трудово възнаграждение от 580 лв. и до този размер искът е доказан. Възражението на въззивника – ответник за наличие на частично плащане, съгласно представени РКО и разписки за получени суми, е неоснователно и недоказано. Представените по делото 6 броя разписки за получени суми от ищеца, изд. за периода 15.08.2016г. – 29.11.2016г., са оспорени досежно  подписа на ищеца за получил сумите по реда на чл. 193 ГПК и оспорването е доказано, тъй като съгласно заключението на приетата СГрЕ, подписите, положени за получил сумата, не са изпълнени от ищеца. Съгласно заключението на вещото лице, автентични писмени документи са разписка за получена сума в размер на 1515 лв. от 04.04.2016. и РКО за сумата 100 лв., изд. на 01.08.2016г., но в посочените документи не се сочи никакво основание за получаване на сумата, поради което не може да се приеме, че получената общо сума от 1615 лв. от ищеца е трудово възнаграждение за процесния период. Доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни. В разписките като основание за получаване на сумата се сочи аванс към заплата, но без посочен период, месец или дата. Неоснователни са и доводите в жалбата, че плащането на сумите по разписките се установява от събраните гласни доказателства. Липсата на автентичност на част от разписките, установена от вещото лице, и липсата на вписано основание в двата автентични документа, не може да бъде дерогирана с гласни доказателства.

    Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 1281 т. 2 КТ е основателен и доказан до размера на сумата 4 243. 67 лв., съобразно заключението на ССчЕ.

    По изложените съображения жалбата срещу решението в тази част е частично основателна.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1  КТ:

Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.

По делото е спорен въпроса относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът се позовава на прекратяване чрез отправено от него заявление от 11.01.2017г., получено от работодателя на 17.01.2017г., а работодателят поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 031/30.01.2017г., с която било наложено наказание дисциплинарно уволнение на ищеца. Посочената заповед е с дата след получаване на съобщението за прекратяване на трудовото правоотношение от ищеца, липсват твърдения и доказателства да е връчена на ищеца, поради което доводите за прекратяване на трудовото

  Съгласно основното заключение на ССчЕ, размерът на полагащото се на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ, договорено за срок от 30 дни, за периода 17.01.2017г. – 15.02.2017г., е в размер на сумата 586. 96 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за последния цял отработен месец номеври 2016г., от която 580 лв. – основна заплата и 6. 96 лв. – добавка за трудов стаж. Ето защо искът по чл. 221, ал.1 КТ е основателен и доказан до посочения размер.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

Предявен е иск за заплащане на 22 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 1 ден за 2017г. СРС е уважил иска за 19 дни – общо неизползван платен отпуск за 2016г. и 2017г.

Съгласно заключението на ССчЕ, за 2016г. полагащият се отпуск е 20 дни, а за 2017г. – 1 ден, а обезщетението по чл. 224 КТ за 1 ден неизползван отпуск е в размер на 26. 68 лв., изчислено на база месечно брутно трудово възнаграждение от 580 лв. Вещото лице в основното заключение на ССчЕ е дало констатации, че за 2016г. целият отпуск е бил използван от ищеца, съгласно намиращи се в досието му молби, като е дължимо обезщетение само за 1 ден за 2017г. в размер на 26. 68 лв.

По делото са представени молби, изходящи от ищеца, за разрешаване ползването на платен отпуск за 2016г., като три от тях са оспорени от последния, с дати на подаване съответно 20.04.2016г, 31.05.2016г. и 13.06.2016г. Съгласно заключението на приетата СГрЕ, подписите в същите оспорени молби не са положени от посочения издател А.Д.. Поради това същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Останалите 2 представени молби за 2016г., изходящи от ищеца – от 02.08.2016г.  и 21.07.2016г., касаят ползване на неплатен отпуск, а останалате са за 2015г., поради което са неотносими към спора. Ето защо от работодателя, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е доказано ползване на платен годишен отпуск за 2016г. и същият дължи обезщетение за 2016г. за 20 дни /ищецът не доказа полагащи му се 22 дни/ и 1 ден за 2017г., което възлиза на сумата общо 440. 28 лв., съгласно основното заключение на ССчЕ, кредитирано от настоящия съдебен състав. При така изложеното, искът по чл. 224, ал.1 КТ е доказан до посочения размер.

Поради частично несъвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за разликата над посочените по-горе размери по всеки иск до пълните предявени размери и исковете в посочените части следва да бъдат отхвърлени, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е осъден ответника да заплати на основание чл. 77 ГПК разликата над 953. 12 лв. до пълния присъден размер от 1052. 10 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца над сумата 403. 82 лв.

По разноските пред въззивния съд:        

На въззивника – ответник следва да се присъдят разноски в размер на 58. 85 – съответна дължима държавна такса.

На въззиваемия - ищец се следват претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 646. 11 лв., съобразно отхвърлената част на жалбата.

 Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 29.07.2017г. по гр. дело № 5191/2017г. на Софийски районен съд, 76 състав, в ЧАСТТА, с която е осъден „Т.“ ЕООД да заплати на А.Д.Д., на основание чл. 128 КТ – разликата над сумата 4243. 67 лв. до пълния присъден размер от  6500 лв. ; на основание чл. 221 КТ – разликата над сумата 586. 96 лв. до пълния присъден размер от 650 лв. и на основание чл. 224 КТ – разликата над 440. 28 лв. до пълния присъден размер от 591. 66 лв., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – разликата над 403. 82 лв. до пълния присъден размер от 593. 23 лв., както и в ЧАСТТА, с която е осъден „Т.“ ЕООД да заплати на основание чл. 77 ГПК разноски за разликата над 953. 12 лв. до пълния присъден размер от 1052. 10 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Д., ЕГН ********** срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *******: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над сумата 4243. 67 лв. до пълния предявен размер от 6500 лв. – трудово възнаграждение за периода м.03.2016г. – м. 16.01.2017г.; иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за разликата над сумата 586. 96 лв. до пълния предявен размер от 650 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над 440. 28 лв. до пълния присъден размер от 591. 66 лв..

        ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2017г. по гр. дело № 5191/2017г. на Софийски районен съд, 76 състав в останалата обжалвана част за уважаване на исковете.

        ОСЪЖДА  „Т.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК- сумата 646. 11 лева - разноски за въззивната инстанция.

        ОСЪЖДА  А.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 58. 85 лева  - разноски за въззивната инстанция.

         Решението на СРС в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

         Решението в частта по иска по чл.128, т. 2 КТ подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 2 и 3 ГПК, а в останалата част не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.