РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Кърджали, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20255100500259 по описа за 2025 година
С Решение рег. № 276/02.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1546/2024
г., Районен съд – Кърджали е отхвърлил предявените от Н. С. М. от гр. К.,
срещу Д. „Я.“, гр. К., с адрес: гр. К., ул. „К.“ № **, искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
ищеца, извършено със Заповед от № 357 от 13.09.2024 г. на ответника, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Н. С. М. на
заеманата преди уволнението длъжност – „**********“ и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в
размер на 13 379.04 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за период от 6 месеца /16.09.2024 г. до
16.04.2025 г./. Със същото решение, Н. С. М. е осъдена да заплати на Д. „Я.“,
гр. К. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1 200 лева –
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца Н. С. М., чрез пълномощника си - адв. Н. С., с която решението се
обжалва като неправилно и необосновано, и постановено при допуснати
1
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е събрал поискани от
страните доказателства, допуснал е изготвяне на съдебно-психологична
експертиза, но с решението си е направил изводи в противоречие с
материалния закон и в нарушение на процесуалния закон, не е обсъдил
възраженията и доводите на ищеца. Сочи се, че с решението не е направено
разграничение на свидетелските показания, съответно тяхната
несъстоятелност за факти, които не са пряко възприети, а са предадени от
лица, които са служители на ответника. Според въззивника е нарушен
принципа на равенство в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ГПК и не
е направено разграничение между прекратителното основание по чл. 328, ал.
1, т. 5 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
В жалбата се твърди, че с представената писмена защита са посочени
възражения, които не са обсъдени в съдебното решение, и намира същото за
съществено процесуално нарушение. В нарушение на материалния закон
съдът обосновал липсата на качества с дисциплинарни нарушения.
Въззивникът намира мотивите на съда за несъстоятелни, неправилни,
несъответстващи на събрания доказателствен материал и целят защита на
ответника. Посочва се, че свидетелските показания на О. К., М. С. и С. Б. са
противоречиви, несъстоятелни и не са преки, а преразказват твърдения от
трети неустановени лица или съдържат квалификации, но не и факти. Въз
основа на тях съдът приел за доказано, че ищцата не умее да предотвратява
конфликти; да разрешава възникнал спор без да се стига до обиди и
накърняване на личността; не се старае и не полага усилия да поддържа добри
отношения с родители и колеги, и трудно регулира собствените си емоции.
Въззивникът оспорва разгледаното от съда липсващо у ищцата
качество, че не притежава гъвкавост по отношение на начина на преподаване,
и че липсва последователност в поведението й към децата и към колегите си.
Сочи още, че съдът не взел предвид оспорването на констативните
протоколи с № 5/20.10.2023 г., № 6/11.01.2023 г. и № 32/10.04.2024 г., че
подписите в протоколите не са положени от ищцата. В тази връзка се прави
искане производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5
от ГПК с оглед наличие на престъпни обстоятелства по чл.290, ал.1 от НК, от
които пряко зависи изхода на делото. Моли решението да бъде отменено, като
2
извършеното уволнение бъде признато за незаконно и бъде отменено.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Д. „Я.“, гр.К., чрез пълномощника адв. Я. С., с който се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че
съобразно събраните и приетите по делото доказателства е установено, че
уволнителната заповед е издадена при спазване на материалния закон, като
правилно основанието било квалифицирано като такова по чл.328, ал.1, т.5 от
КТ с прецизно изброяване на отделните трудови норми. Моли съда да остави
без уважение жалбата и да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът Н. С. М. не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 4845/15.10.2025 г., подадена от въззивника чрез
адв. Н. С., въззивната жалба се поддържа. Моли се за присъждане на
направените разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 45, ал. 1 от КТ,
съобразно приложен списък.
В съдебно заседание, въззиваемият Д. „Я.“, гр. К. се представлява от
пълномощника си адв. Я. С., който оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора по изложените в него съображения. Оспорено е искането за спиране
на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, като неоснователно.
Окръжният съд е оставил без уважение искането на въззивника
производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от
ГПК с оглед наличие на престъпни обстоятелства по чл. 290, ал. 1 от НК и е
приел за установено следното:
Възззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалване, поради което е допустима и като такава подлежи на разглеждане
по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Н.
С. М. срещу Д. „Я.“, гр. К., обективно кумулативно съединени конститутивни
3
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 357/13.09.2024 г.; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност – „ **********“; и осъдителен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата в размер на 13 379.04 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Д. „Я.“, гр. К. е
оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани. Изложил е
доводи за налична организирана подписка от педагогически и
непедагогически персонал на Д. „Я.“, гр. К., регистрирана с вх. № ЛС-03-
229/07.06.2024 г., подписана от 13 служители в ******* в израз на
недоволството им от начина на работа на ищцата; за подадена жалба вх. №
ЛС-03-23/18.10.2023 г. от ********* Х. Ю. М., във връзка с грубо и
неуважително поведение на ищцата, допустимите граници и накърняващо
личното достойнство на работника; оплакване вх. № ЛС-03-109/09.02.2024 г.
от Д. Р. Г. - родител на детето А. Г. в групата на ищцата, касаещо надменно и
неуважително отношение на ищцата към този родител; констативен протокол
№ 6/11.01.2023 г. на ******** на Д. „Я.“ от текуща проверка за учебната
2022/2023 г., отразяващо обстоятелството, че ищцата не може да привлича
вниманието на децата и да задържи интереса им до края на ситуацията, и че
няма предварителна подготовка; констативен протокол № 5/20.10.2023 г. на
******** на Д. „Я.“ от текуща проверка за учебната 2023/2024 г. и
констативен протокол № 32/10.04.2024 г. на ******** на Д. „Я.“ от текуща
проверка за учебната 2023/2024 г., при която е установено, че ищцата М. няма
осигурени необходими реквизити и нагледни материали за ситуацията по
математика и съдържанието на изложението не било съобразено с
възможностите, интересите и потребностите на всички деца; констативен
протокол № РД 04-11/18.10.2024 г., изготвен от Н. И. - ********** и С. К. –
********* към *********, касаещ случай на избягало дете от ****** по време
на работната смяна на ищцата М., който наложил даването на писмени
обяснения от ищцата на 22.05.2024 г.; протокол от извършена проверка
съгласно Заповед № 199 от 13.02.2024 год. на кмета на Община К.. Посочено е
от ответника, че преди издаване на уволнителната заповед на ищцата е било
връчено Предизвестие № ЛС-03-77/13.09.2024 г., като при издаването на
4
уволнителната заповед били спазени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от КТ и чл.
192, ал. 1 от КТ.
От приетите в пъвоинстанционното производство доказателства се
установява следното:
От фактическа страна безспорно е по делото, че по силата на Трудов
договор № РД-08-40/08.05.2014 г., сключен между страните, е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата Н. С. М. е била назначена
за „********“ в О. „Я.“ в гр.К.; като с Допълнително споразумение №
154/15.01.2024 г. ищцата е била преназначена на длъжност „**********“.
Правоотношението е прекратено едностранно от работодателя със Заповед №
357/13.09.2024 г. на ******** на Д. „Я.“, гр. К., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
Видно от съдържанието на Заповед № 357/13.09.2024 г. на ******** на
Д. „Я.“, гр. К., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, трудовото правоотношение
с Н. С. М. по Трудов договор № РД-08-40/08.05.2014 г. е прекратено, cчитано
от 16.09.2024 г. поради липса на качества за ефективно изпълнение на
работата, с изложени следните мотиви - не умее да предотвратява конфликти,
да разрешава възникналия спор без да се стига до обиди и накърняване на
личността; не се старае и не полага усилия да поддържа добри отношения с
родители и колеги; не притежава гъвкавост по отношение па начина на
преподаване, липсва последователност в поведението и, както към децата така
и към колегите; не притежава емоционална устойчивост - трудно регулира
собствените си емоции, следователно, че не може да даде добър пример за
децата; липсват дисциплина и отговорност - два компонента, които всеки
****** трябва да притежава, да е наясно с действията си, особено ако има
пряко отношение към децата и образователния процес; липсва
организираност- трудно се справя с организационни задачи; липса на проявя
на лоялност към работодателя, злоупотребява с неговото доверие и
разпространява поверителна информация. Заповедта е връчена при отказ, в
присъствието на двама свидетели.
От представеното по делото Предизвестие № ЛС-03-77/13.09.2024 г., се
установява че ******** на Д. „Я.“, гр. К., е отправил до ищцата Н. С. М.
едномесечно предизвестие за прекратяване на Трудов договор № РД-08-
40/08.05.2014 г., cчитано от 16.09.2024 г., като е посочил, че за неспазения срок
5
ще й бъде изплатено обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, съгласно чл.220, ал.1 от КТ. Същото е връчено при отказ в
присъствието на двама свидетели.
Представена е по дело длъжностната характеристика за длъжността
„**********“, съгласно която необходимите компетентности и качества за
длъжността са: прилагане в работата си с децата на традиционни и
иновативни педагогически технологии и ИКТ; емоционална устойчивост,
тактичност, комуникативност, самостоятелност, организираност, отговорност,
креативност, инициативност, лоялност, честност, дискретност, коректност;
умения за работа в екип и умение за поемане на лична отговорност. Посочено
е, че ******* отговаря за придобиването на знания, умения и отношения,
необходими за успешното преминаване на дете то към училищното
образование, като основните задължения са да: планира, организира и
провежда образователно-възпитателния процес; формира знания, умения и
нагласи у децата; диагностицира, насърчава и оценява постиженията на
децата, на които преподава; анализира резултатите при оценяването на
входното и на изходното равнище на децата, на които преподава; осъществява
обучение и възпитание на децата в съответствие с държавните образователни
стандарти; опазва живота и здравето на децата по време на образователния
процес и на други дейности, организирани от институцията; зачита правата и
достойнството на децата и другите участници в предучилищното образование
и да сътрудничи и партнира със заинтересовани те страни; поддържа и
повишава квалификацията си съобразно политиките за организационно
развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата с
които работи с цел подобряване качеството на образованието им. Посочено е,
че длъжността „**********“ е подчинена на ******** на ******* и в
ежедневната си работа взаимодейства с учители и помощник - възпитатели от
*******, управленския и административен персонал, родители, учители и
други детски градини и училища.
От съдържанието на протокол от 06.03.2024 г. относно констатирани
нарушения на учител в Д. „Я.“ гр. К., се установява че на 06.03.2024 г. е била
извършена проверка в *******, съгласно Заповед № 199/13.02.2024 г. на Кмет
на Община К., за спазване на работното време от персонала, при която било
констатирано, че ищцата Н. М. не била на работното си място в обявеното
6
време за изнасяне на задължителната регламентирана ситуация на децата и
децата в групата били оставени без контрол, сами с помощник-възпитателя,
което създало потенциален риск за тяхната безопасност и нормално протичане
на педагогическия процес. По обясненията на ******* М. У., в посочения
момент М. била отишла до кварталния магазин. В заключението по
проверката проверяващите са посочили, че случаят представлява нарушение
на трудовата дисциплина и неизпълнение на служебните задължения,
неспазване организацията за деня, които са предвидени в длъжностна
характеристика на ******, както и, че това можело да повлияе
неблагоприятно на безопасността на децата и качеството на предоставяните
занятия в *******. Представените от ищцата М. по случая обяснения според
проверяващите били неуместни, а причината й за отсъствието -
неоснователна. Въз основа на това заключение директорът на *******
отправила забележка и предупреждение ищцата да не повтаря тази ситуация и
да спазва изискванията на Кодекса на труда и Правилника за вътрешния
трудов ред на *******.
Видно от съдържанието на подписка от 07.06.2024 г. от педагогически и
непедагогически персонал на Д. „Я.“ гр. Кърджали срещу колегата - *******
Н. С. М., подписана от 13 служители в *******, колегите на ищцата са
изразили недоволството си от начина й на работа. Тя не спазвала трудовата
дисциплина, като закъснявала непрекъснато и всеки ден, и въпреки
закъсненията си, започвала да се гримира пред огледалото в спалнята, като не
се интересувала от това кой гледа децата. Пиела кафе, когато си пожелае, и
пушела цигари по време на работния процес, като понякога заспивала на
работното си място поради ангажираност с частен бизнес извън работната
среда. В неизпълнение на заповед на ******** на ******* ищцата
непрекъснато разговаряла по телефона по време на работа. Подписалите
подписката неколкократно установявали как колежката им се държи грубо с
децата и техните родители, не се сработвала и с много от колегите си.
Направило им впечатление, че често пъти, когато излизала в отпуск по болест,
Н. С. М. публикувала в социалните мрежи снимки от празненства с приятели.
Посочено е в подписката, че не спазвала никакви правила, злоупотребявала с
доверието и уронвала престижа на *******, като разпространявала
поверителни сведения за колегите си; внасяла брожение между работещите в
*******, което водело до неодобрение на постъпките на работещите в
7
детското заведение.
От представения по делото Констативен протокол № 6/11.01.2023 г. на
******** на Д. „Я.“ от текуща проверка на *** група в ******* се установява,
че ищцата Н. С. М. не можела да привлича вниманието на децата и да
задържи интереса им до края на ситуацията, както и, че няма предварителна
подготовка.
Видно от Констативен протокол № 5/20.10.2023 г. на ******** на Д.
„Я.“ от текуща проверка на ***** в *******, ищцата М. не можела да
привлече вниманието на децата и да задържи интереса им до края на
ситуацията.
Видно от Констативен протокол № 32/10.04.2024 г. на ******** на Д.
„Я.“ от текуща проверка на ***** в *******, ищцата М. нямала осигурени
необходими реквизити и нагледни материали за ситуацията по математика и
съдържанието на изложението не било съобразено с възможностите,
интересите и потребностите на всички деца, не могла да бъде привлечено
вниманието на децата и да задържи интереса им до края на ситуацията.
От съдържанието на Констативен протокол № РД-04-11/18.10.2024 г. на
РУО – Кърджали, изготвен по повод извършена проверка от Н. И. -
********** и С. К. – ********* към ********, се установява, че проверката е
инициирана по внесен доклад от ******** на Д. „Я.“ относно неспазване на
трудовата дисциплина и липсата на необходимите качества и умения за
изпълнение на длъжността от ищцата, както и случай на избягало дете от
****** в смяната на ищцата М., след което са поискани писмени обяснения и
такива са дадени от ищцата на 22.05.2024 г.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
К. В. В., О. К. К., М. М. С. и С. М. Б..
В показанията си св. К. В. В., родител на дете от ***** от ****** „Я.“
сочи, че познава Н. М. като ***** на сина й. Тя била винаги усмихната,
изкарвала децата навън и разговаряла с всеки родител. Свидетелства, че имали
група във „Вайбър“, в която са само родителите на децата, но в нея не били
обсъждани въпроси във връзка с неприемливо поведение от страна на Н. М..
Свидетелства за ситуация, в която са искани писмени обяснения за
извършване на дисциплинарно нарушение от Н. М., пояснявайки, че случаят
8
касае нейната дъщеря - Е. Д. В., в който тя се обадила на г-жа А., колежка на
Н. М. да я предупреди, че ще вземе детето си по-рано от градина. Когато
отишла в градината, детето излязло навън и двете си тръгнали, като не
съобразила да каже, че като родител е взела детето си. След това разбрала, че
те са го търсили, което наложило лично да се обади на директорката и да се
извини, че е проявила несъобразителност и вината е нейна.
В показанията си св. О. К. К., ******* в Д. „Я.“, гр. К. сочи, че повече
от 10 години работили заедно с Н. М., като през последната година, преди
прекратяване на трудовия договор, Н. М. изнасяла открит урок, който не бил
издържан, структурата на урока не била подредена правилно, заложените цели
не били изпълнени, което довело до нереализиране на очакваните резултати.
Според свидетелката несправянето се изразявало в неправилно структурирани
въпроси, неовладяване на децата по време на ситуация, несъобразени въпроси
с възрастовата група на децата. Сочи още, че работното време на учителите в
****** „Я.“ е на две смени, като първата смяна е сутрин от 07:00 часа до 13:00
часа, а втора смяна е съответно от 12:00 до 18:00 часа. Свидетелката чувала от
колеги, че Н. М. периодично закъснявала, но на тези закъснения тя не била
пряк очевидец, тъй като работела в друго крило на градината и посрещала
децата от яслена група, която също се намирала в друг коридор. Не си
спомняла да е имала конфликт с М. или ситуация, в която да е усетила
негативно отношение спрямо себе си, но чувала, че М. имала конфликт с
родител на дете, с нейни колеги - учители и помощник-възпитатели от
градината. Знаела за случай на оплакване на родителя Д. Р. Г., в който майката
и детето закъснели и М. ги накарала да стоят извън градината, на студено, но
не била пряк свидетел на случката.
В показанията си св. М. М. С., ****** в *******, сочи, че с Н. М.
работили около 5 години, в различни групи - едната група на първия етаж, а
другата - на втория етаж. Свидетелства, че М. се държала надменно към
останалите учители, често закъснявала с половин час, като седмично това се
случвало два-три пъти. През това време децата от нейната група се приемали
от останалите колеги, които са на смяна. Сочи в показанията си, че М. не
спазвала вътрешния ред на *******, не спазвала указанията, които им се
давали, не спазвала изискването за работно облекло и работни обувки,
правилата за почивките и др. Знаела за конфликт между ****** Х. и М., който
9
се изразявал в грубо и заповедно поведение към ****** Х., но лично към
свидетелката държанието на М. не било такова. Знаела за инициираната
подписка от месец юни 2024 г., защото и тя я подписала, за което я подтикнали
надменно поведение, закъснения, чести почивки, неизпълнение на правилника
за вътрешния ред от страна на М.. Свидетелства, че знаела за случай, в който
идвала проверка от Община К. и Н. М. не е била на работното си място, а до
магазина. Сочи в показанията си, че чувала от колеги, че М. била в близки
отношения с ******* Х. и знаела, че М. работи в *******, който е неин личен
бизнес.
В показанията си св.С. М. Б., ******* в *******, сочи че с М. работели
заедно от 2019 г. За учебната 2023/2024 г. в групата на М. имало две деца със
специални образователни потребности, което налагало седмично да се работи
с тях, поради което седмично веднъж или два пъти влизала в групата, за да
взима и връща лично децата. Свидетелства, че при тези влизания не се
провеждали обучителни ситуации с децата, но не отрича, че е имало и случаи,
в които са се водили такива. Често се случвало ситуацията да не протича
нормално, тъй като децата не били седнали за занимания, а М. била в офиса за
хранене, което е отделно помещение, или водела разговори по телефона.
Случвало се и помощник-възпитателят да бъде при децата, тъй като нямало
как да бъдат оставени сами. Свидетелства, че откритите уроци на М.
протичали по начин, по който вниманието на децата не било достатъчно
грабнато, не били включени активно в самата ситуация, както и, че техни
колеги отправяли упреци, че целите не отговарят на самата ситуация, че
методически ситуации не са издържани. Свидетелства, че подписката се
отнасяла за цялостно недоволство на персонала, с оглед високомерното
поведение на М., нейните закъснения, и че последната година последната
демонстрирала, че е покровителствана, тъй като нейният съпруг бил
политически ангажиран към О.. Ищцата не спазвала заповед на ********, че
персоналът на градината трябва да бъде с чехли, а не с обувките, с които е
навън, а М. си позволявала да се разхожда с обувки. Според свидетелката М.
демонстрирала близост с ********* и *******, поради което не изпълнявала
задълженията си дисциплинирано и отговорно.
От заключението на вещото лице на назначената по делото съдебно-
психологична експертиза се установява, че степента на издръжливост на стрес
10
и контролиране на емоциите могат да се определят и интерпретират в
конкретна ситуация, която е предизвикала конкретна реакция. Според вещото
лице от проведените изследвания не са установени психопаталогични
феномени, не е установено нарушение на базисните способности при
общуване, изслушване и приемане на чуждо мнение, и емпатията може да
бъде проявена в конкретна ситуация.
Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като безспорна
и от настоящата съдебна инстанция фактическа обстановка, е формулирал
правни изводи, които се споделят и от въззивния съд, който по силата на чл.
272 от ГПК препраща към тях, а по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5
от КТ включва три елемента: 1) липса на качества на работника или
служителя, 2) неефективно изпълнение на работата и 3) причинна връзка
между тях. В съдебната практика е прието, че липсата на качества трябва да е
от такова естество, че неизпълнението на възложената работа трябва да има
продължителен и траен характер, а не да се дължи на инцидентно
обстоятелство или инцидентно състояние на работника. Ако към момента на
уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, то без значение е
това дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с
трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на
трудовия му стаж на съответната длъжност. Това е така, защото винаги
съществува възможност първоначално даден служител да се справя с
възложената му работа, а впоследствие поради обективни или субективни
причини да изпадне в състояние, което не му позволява да изпълнява
трудовите си задължения според изискванията за длъжността. /В този смисъл
е Решение № 15 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 209/2012 г., IV г. о., ГК/.
Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, освен задължението на работодателя да
посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за
да изпълнява ефективно възложената му работа, които последният не
притежава, изисква също тези качества да бъдат съобразени с длъжностната
характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни
трудови задължения. Или, законосъобразността на уволнението е поставена в
11
зависимост от това работодателят да е извършил обективна оценка на
качествата на служителя и отражението им върху изпълняваната работа.
Съдебният контрол се ограничава до това да се прецени дали заповедта
отразява тази обективна оценка, което означава, че трябва да се установи каква
е възложената работа, какви качества се изискват за изпълнението й и дали
служителят не/ги притежава, и реално дали липсата на тези качества се е
отразила на работата. Необходимо е да се посочи, че липсата на качества за
ефективно изпълнение на трудовите задължения може да се доказва с всички
допустими по закон доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания
/В този смисъл е решение № 163/12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г.,
IV ГО/.
С процесната уволнителна Заповед № 357 от 13.09.2024 г. като мотиви
за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е посочил, че
ищцата не умее да предотвратява конфликти, да разрешава възникнал спор без
да се стига до обиди и накърняване на личността; не се старае и не полага
усилия да поддържа добри отношения с родители и колеги; не притежава
гъвкавост по отношение па начина на преподаване, липсва последователност в
поведението и, както към децата така и към колегите; не притежава
емоционална устойчивост - трудно регулира собствените си емоции,
следователно, че не може да даде добър пример за децата; липсват
дисциплина и отговорност - два компонента, които всеки ****** трябва да
притежава, да е наясно с действията си, особено ако има пряко отношение към
децата и образователния процес; липсва организираност - трудно се справя с
организационни задачи; липса на проявя на лоялност към работодателя,
злоупотребява с неговото доверие и разпространява поверителна информация.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на
въззивника, че мотивите на първоинстанционния съд са несъстоятелни,
неправилни, несъответстващи на събрания доказателствен материал и целят
защита на ответника. В тази връзка следва да посочи, описаните в заповедта
качества касаят организацията на работата за постигане на целите на
работодателя.
Трудовите задължения на работника се уреждат с трудовия договор
чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената
работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. В случая се
12
касае за „**********“, а според длъжностната характеристика за тази
длъжност необходимите компетентности и качества за длъжността са:
прилагане в работата си с децата на традиционни и иновативни педагогически
технологии и ИКТ; емоционална устойчивост, тактичност, комуникативност,
самостоятелност, организираност, отговорност, креативност, инициативност,
лоялност, честност, дискретност, коректност; умения за работа в екип и
умение за поемане на лична отговорност. Посочените качества са свързани с
възложените по длъжностната характеристика на ищцата задължения за
придобиването на знания, умения и отношения, необходими за успешното
преминаване на децата към училищното образование, за което се изисква
умения за работа в екип, взаимодействие с учители и пом.възпитатели и
поддържа връзка с родителите на децата. Длъжността на ищцата е пряко
подчинена на ******** на *******.
От събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства - констативен протокол № 6/11.01.2023 г. и констативен
протокол № 5/20.10.2023 г. се установява по категоричен начин, че ищцата не
може да привлича вниманието на децата и да задържи интереса им до края на
ситуацията, а от констативен протокол № 32/10.04.2024 г., че е нямала
осигурени необходими реквизити и нагледни материали за ситуацията по
математика и съдържанието на изложението не било съобразено с
възможностите, интересите и потребностите на всички деца, т.е. не изпълнява
възложените с длъжностната характеристика задължения - придобиване у
децата на знания, умения и отношения, необходими за успешното
преминаване на децата към училищното образование, както и, че
неизпълнението на трудовите задължения има продължителен характер, а не
се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на
жалбоподателя, като същото е налице към момента на упражняване от страна
на работодателя на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Настоящата инстанция намира за неоснователен довода на въззивника по
отношение оспорването на подписите в протоколите ( при твърдение, че не са
положени от ищцата), тъй като същите са подписани от ръководителя на
******* при извършвани текущи проверки на работата на ищцата, на който
последната е пряко подчинена.
На следващо място, по длъжностна характеристика се изисква
13
**********ят ежедневно да взаимодейства с учители и помощник -
възпитатели и да поддържа връзка с родителите на децата. Инициираната от
13 служители от педагогическия и непедагогическия персонал на Д. „Я.“, гр.
К. подписка от 07.06.2024 г., в която е изразено недоволството им от начина на
работа, проявите на неуважение спрямо членовете на екипа на *******,
неспазването на работното време и трудовата дисциплина, установява, че
ищцата не е полагала усилия да поддържа добри взаимоотношенията с
членовете на работния екип, както и неумението й да работи в екип.
По наведения от въззивника довод, че не е налице прекратителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а нарушения на трудовата дисциплина,
е необходимо да се посочи, че дисциплинарното нарушение е неизпълнение с
дължимата грижа (т. е. виновно) на задължение по трудовия договор, и
осъществяването му най-често е проява на липсата на качества у работника
или служителя. Дисциплинарното нарушение по правило не изключва липсата
на качества, като основание за прекратяване на трудовия договор. Двете
основания съществуват паралелно във всички случаи, при които работникът
или служителят не полага дължимата грижа, не защото не иска да я положи, а
защото не може. Предизвикването на конфликт при работата е дисциплинарно
нарушение по чл. 186 КТ, когато работникът или служителят не е положил
дължимата грижа да го избегне. В зависимост от тежестта на нарушението
работодателят може да наложи наказание дисциплинарно уволнение, но той
може също да прекрати трудовото правоотношение поради липсата на
качеството умение за работа в колектив на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ,
когато конфликтът не е предизвикан умишлено от работника или служителя.
Специфичното при липсата на качество е, че състоянието е трайно, макар
видимите му проявления да са инцидентни и не винаги да съставляват
дисциплинарно нарушение.
Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липса на
качества на работника или служителя, недостатъчни професионални знания,
умения и навици, и това е поради недостатъчен опит или природни дадености,
то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и е
обективно. Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради
което и той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото
правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по
14
реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ /решение № 101/25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4035/2008 г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Преценката за
наличието на това основание е винаги конкретна и се прави с оглед
изискванията на определената трудова функция, възложена на работника по
конкретното трудово правоотношение. Това разрешение е доразвито в
постановеното, също по реда на чл. 290 ГПК, решение № 301/23.06.2011 г. по
гр. д. № 531/2020 г., ІV ГО на ВКС, в което е прието, че е възможно в
уволнителната заповед да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от
една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга – на липса на
качества на работника или служителя. В такива случаи, щом работодателят е
прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ /а не по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ/, излагането в заповедта и на
мотиви на наличие на дисциплинарни нарушения, не прави уволнението
незаконно на формално основание. В този случай, при спор за законността на
уволнението, съдът е длъжен да разгледа кои от изложените в уволнителната
заповед обстоятелства съставляват нарушения на трудовата дисциплина и кои
от тях сочат липса на качества у работника. По отношение на втората група
обстоятелства съдът е длъжен да разгледа спора по същество – като обсъди
доказателствата по делото и прецени в каква степен работникът наистина не
притежава посочените качества и доколко тези качества действително са
необходими за ефективно изпълнение на възложената работа. Ако се установи,
че работникът или служителят наистина не притежава необходимите качества,
съдът не може да отмени уволнението като незаконно по съображения, че в
уволнителната заповед освен обстоятелствата, сочещи на липсващи у
работника качества, са изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата
дисциплина.
По отношение довода на въззивника, че в първоинстанционното
производство не е направено разграничение на свидетелските показания,
съответно тяхната несъстоятелност за факти, които не са пряко възприети, а са
предадени от лица, които са служители на ответника, настоящата инстанция
намира за необходимо да посочи, че съдът обсъжда показанията на
свидетелите, отчитайки възможната им заинтересованост от изхода на делото
в полза на работодателя, поради заеманата от тях длъжност, като на основание
чл. 172 от ГПК ги преценя с оглед всички други данни по делото и в
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. В случая, за да
15
се установи начинът, по който жалбоподателят се е справяла или не се е
справяла с поставените задачи, липсата на необходими качества и причинната
връзка с начина на изпълнение на задълженията - дали това е довело до
системно и трайно неефективно изпълнение на работата, са разпитани
свидетели и са приети писмени доказателства. Действително, както се
възразява във въззивната жалба, констативните протоколи с № 5/20.10.2023 г.,
№ 6/11.01.2023 г. и № 32/10.04.2024 г., са оспорени от страна на
жалбоподателя в първоинстанционното производство, но съгласно чл. 180 от
ГПК, доколкото са подписани от ******** на *******, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от
лицата, които са ги издали, в случая прекия ръководител на жалбоподателя.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че установяването на
отрицателните факти като „липса на качества“ за изпълнение на работата се
осъществява чрез доказване на положителните такива, които имат отношение
към начина, по който ищцата се справя с възложената работа и способността й
да изпълнява своите трудови задължения. Правилно, съобразявайки събрания
доказателствен материал, е приел, че ищцата не умее да работи в колектив, да
предотвратява конфликти, да разрешава възникнали спорове без да се стига
до обиди и накърняване на личността; че не се старае и не полага усилия да
поддържа добри отношения с родители и колеги; че не притежава гъвкавост
по отношение на начина на преподаване и липсва последователност в
поведението й както към децата така и към колегите й; че не притежава
емоционална устойчивост - трудно регулира собствените си емоции,
следователно, не може да даде и добър пример на децата; че липсват
дисциплина и отговорност - два компонента, които всеки ****** трябва да
притежава, както да е наясно с действията си, особено ако има пряко
отношение към децата и образователния процес; че липсва организираност,
лоялност към работодателя, злоупотребява с неговото доверие и
разпространява поверителна информация, поради което работодателят е
упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение на
това основание.
В обобщение, предявените искове се явяван неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
При съвпадение в правните изводи на двете съдебни инстанции,
16
настоящият съдебен състав намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
поради което то следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемия се дължат направените в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 14.10.2025г. /л.41/ г., в
който е уговорено възнаграждение в размер на 1 200лв., посочено, че са
платени в брой.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 276/02.06.2025 г., постановено по
гр.д. № 1546/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Н. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ж. к.
„В.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. **, да заплати на Д. „Я.“, гр. К., БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. К., ул. „К.“ № **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 1 200 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17