Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч, 23.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно
заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева, с участието
на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 432/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 172, ал. 5 и
ал. 6 от ЗДвП.
Производството е образувано въз
основа на Жалба вх. № 3351/24.11.2023г.
по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 906000-18565/21.11.2023г.
по регистъра на ОДМВР гр. Ловеч, подадена от П.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. М.И. ***, с адрес за призоваване: гр. Ловеч, бул. „България“ № 1, ет.
2, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0906-000251 от 15.11.2023г., издадена от Д.П.Д.– Началник група към ОДМВР
гр. Ловеч, сектор „Пътна полиция“. С
посочената заповед е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. “б“ от ЗДвП – временно
отнемане на Свидетелство за управление на МПС на П.Г.Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, като е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Заповедта е
връчена на П.Г.Т. на 17.11.2023 година.
Административният орган е
представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.
С подадената жалба се иска отмяна
на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0906-000251 от 15.11.2023г., издадена
от Д.П.Д.– Началник група към ОДМВР гр. Ловеч, сектор „Пътна полиция“, като незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото
за заплатено адвокатско възраграждение и държавна такса.
В съдебното заседание
жалбоподателят П.Г.Т., редовно призован,
не се явява лично. Явява се упълномощеният от него процесуален представител адв.
М.И. ***, който поддържа жалбата и по същество излага подробни аргументи за
отмяна на оспорената заповед както в съдебно заседание, така и в представени
писмени бележки.
Ответникът по жалбата Началник група към ОДМВР гр.
Ловеч, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Не е изразено становище по жалбата.
По делото са събрани писмени
доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по
издаване на обжалваната заповед.
Съдът, след като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след
преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин,
че на 15.11.2023г., в 15:15 часа, в гр. Летница, бул. „България“, до
кръстовището, образувано с ул. „Никола Петков“ е извършена проверка на П.Г.Т. от служители на ОДМВР гр. Ловеч,
сектор „Пътна полиция“. Съставен е бил АУАН
№ 979139 от 15.11.2023г. срещу П.Г.Т. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – управлява ППС след
употреба на наркотични вещества, като е отразено, че на 15.11.2023г., в 15:15
часа, в гр. Летница, бул. „България“, до кръстовището, образувано с ул. „Никола
Петков“, с посока на движение към центъра на града, П.Г.Т. управлява лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ********, собственост на
Костадин Г.Т. с ЕГН: **********, под въздействието на наркотични вещества или
техни аналози, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с
фабричен № ARMD-0128, като проба № 80 в 16:09 часа е отчела
положителен резултат за Амфетамин. В акта е отразено, че е бил издаден талон за
медицинско изследване с № 142979 и 7 броя стикери за сигурност и валидност на
проба А023292. Посочено е също, че водачът е бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство – Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0114, като същото е отчело 0
промила алкохол.
На същият ден – 15.11.2023г. е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0906-000251 от 15.11.2023г. от Д.П.Д.– Началник група към ОДМВР гр. Ловеч, сектор
„Пътна полиция“, с която
на П.Г.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, като е иззето СУМПС образец Ит с номер LE5463881Р. ЗППАМ № 23-0906-000251 от 15.11.2023г. е връчена на П.Г.Т. на 17.11.2023г. в 10:28 часа.
От Писмо
изх. № 598 от 05.02.2024г. от МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ гр. Ловеч се
установява, че на дата 15.11.2023г. в 18:40 часа, П.Г.Т. с ЕГН: ********** се е
явил в Спешно отделение на МБАЛ гр. Ловеч с талон № 142979 и стикери от
142979.02 до 142979.08 за вземане на биологичен материал за тест за употреба на
наркотици.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от
оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок, пред
местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от външна
страна отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във
връзка с чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП. Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт.
Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на
чл. 146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на
жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно разпоредбата
на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните
административни мерки /ПАМ/ се уреждат в
съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е
производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приложение
пред общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР,
определени от министъра на вътрешните работи / чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
С приетата като
доказателство по делото
Заповед № 295з-31/07.01.2022г., ВПД Директорът на ОДМВР гр. Ловеч, на основание чл. 172, ал. 1 от
ЗДвП, т. 1.3 е оправомощил Началниците на групи в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7
от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от ОДМВР гр. Ловеч.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за
издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Издателят на заповедта е посочил
фактическите и правните основания, съобразно изискването
за мотивиране, визирано в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 59, ал. 2 от
АПК, посочил е срокът
на мярката – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Съдът намира за основателни аргументите, изложени както в
жалбата, така и в представените писмени бележки от адв. М.И..
Съгласно разпоредбата
на чл. 171, т. 1, буква „б“, пр. 2 от ЗДвП за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи. Тази принудителна административна мярка се прилага на водач, който управлява МПС след като е
употребил наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
В конкретният случай
от събраните по делото доказателства се установи по безспорен и несъмнен начин,
че на 15.11.2023г.,
в 15:15 часа, в гр. Летница, бул. „България“, до кръстовището, образувано с ул.
„Никола Петков“, с посока на движение към центъра на града, П.Г.Т. е управлявал лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № ********, собственост на Костадин Г.Т. с ЕГН: **********,
под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, което е установено
с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARMD-0128, като проба № 80 в 16:09
часа е отчела положителен резултат за Амфетамин. Установи се също, че на дата 15.11.2023г. в
18:40 часа, П.Г.Т. се е явил в Спешно отделение на МБАЛ гр. Ловеч с
талон № 142979 и стикери от 142979.02 до 142979.08 за вземане на биологичен
материал за тест за употреба на наркотици. Талонът за медицинско изследване №
142979 е бил издаден на Т. в 18:00 часа на 15.11.2023г. и същият се е явил за
вземане на кръв и урина за химичен анализ в срока от 120 минути, считано от
18:00 часа, така както е указано в талона. До настоящият момент не е налице
резултат от извършено химико-токсикологично лабораторно изследване. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0906-000251
от 15.11.2023г., издадена от Д.П.Д.– Началник група към ОДМВР гр. Ловеч, сектор
„Пътна полиция“ е издадена въз основа на
показанията на техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARMD-0128, като проба № 80 в 16:09
часа е отчела положителен резултат за Амфетамин.
Съгласно чл. 3а от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест - т. 1;
лицето не приема показанията на техническото средство или теста - т. 2;
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест - т. 3.
Съгласно разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи. Безспорно е, че жалбоподателят П.Г.Т. е дал проби за
изследване по реда, определен с наредбата по чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и към
датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ не е бил налице резултат от
това изследване.
Съгласно чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В конкретният
случай не е налице нито една от посочените хипотези, за да бъде приет за
меродавен резултата от направения тест с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARMD-0128, поради което
използването на резултата от него е без основание. П.Г.Т. е подписал и получил
талона за медицинско изследване и се е явил в определения срок и на посоченото
място в талона, за даване на проби за изследване, както и не е отказал да му бъде
направен теста.
Предвид изложеното,
като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен
резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в
съответствие с изискванията на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
и Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
административният орган е издал материално незаконосъобразен административен
акт.
В тежест на
административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на
оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за
предотвратяването и преустановяването, на което е
приложена принудителната административна мярка. В този смисъл е и
указаната доказателствена тежест от съда с Определението от 08.12.2023 година. Предвид
непредставянето на такива доказателства, съдът счита, че фактическото основание
за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по
предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични
вещества или техните аналози в кръвта, посочено в медицинско изследване, а не
установеното с техническо средство.
Съгласно чл. 171, ал.
1 от ЗДвП целта на принудителните административни мерки е осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения. В конкретният случай не е установено, че към датата на издаване на
оспорената ЗППАМ – 15.11.2023г. П.Г.Т. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, което да е доказано с извършено изследване от
кръвна проба. Предвид това съдът приема, че към този момент не е налице доказано
административно нарушение, за преустановяване на което да е необходимо
прилагане на ПАМ. В този смисъл издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0906-000251 от 15.11.2023г. е незаконосъобразен
административен акт и като такъв следва да се отмени.
Доколкото,
принудителните административни мерки са
форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесният не попада сред тях, оспореният
административен акт е несъответен освен на материалноправните
разпоредби и на целта на ЗДвП, поради което съдът приема, че
са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и оспорената
заповед следва да бъде отменена.
При този изход на
спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от
него разноски по делото, съгласно представен списък на разноските, като за него
те представляват договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 750.00
лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2023г. /л. 5/ и
заплатена държавна такси за образуване на делото в размер 10.00 лева /л. 24/. Размерът
на адвокатското възнаграждение е под минимално предвиденият размер в чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ и чл. 143,
ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, пети
състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0906-000251 от 15.11.2023г., издадена
от Д.П.Д.– Началник група към ОДМВР гр. Ловеч, сектор „Пътна полиция“, с която на П.Г.Т., ЕГН: ********** с адрес: ***, е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от
ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Ловеч да заплати
на П.Г.Т., ЕГН: **********
с адрес: ***, общо сумата 760.00 – седемстотин и шестдесет лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5, изр. второ
от Закона за движение по пътищата.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: