МОТИВИ към присъда № 20 от
24.10.2018 година по НОХД № 324/2018 година на РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС
Производството
е образувано по внесен от Районна Прокуратура - Айтос Обвинителен акт срещу Р.А.С. – родена на *** ***, българка, българска
гражданка, постоянен адрес *** образование – основно, безработна, женена,
осъждана, ЕГН ********** за
това, че след като е осъдена с Решение №
51/21.02.2005 година по гражданско дело № 409/2004 година по описа на РС Айтос
влязло в законна сила на 19.04.2005 година да издържа свой низходящ – дъщеря си
Н. П.Ш., родена на *** година с адрес *** чрез нейния баща и законен
представител П.Ш.А., с адред за призоваване с.З., община Р., обл.Б.да заплаща
издръжка в размер на 30 лева месечно в село З., община Р., обл.Б./където е
следвало да изпълни задължението си/, съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски,
а именно 55 месечни вноски за периода от 19.10.2012 година до 19.05.2017 година
общо в размер на 1650.00 лева като деянието е извършено в условията на повторност
– след като е била осъдена за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от Нк с
Присъда № 31/2012 година по НОХД № 299/2012 година по описа на Районен съд
Айтос, влязла в сила на 08.10.2012 година –
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1
вр.чл.28 ал.1 от Наказателния кодекс НК).
Районна
прокуратура – Айтос, след редовно призоваване се представлява от прокурора
Милена Стойчева-Генчева, която в съдебно заседание поддържа повдигнатото
обвинение. Пледира за налагане разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК и подсъдимата
да не бъде наказвана, т.к. непосредствено преди съдебното заседание е изплатила
дължимата издръжка, обхваната от обвинението.
Подсъдимата Р.А.С. признава вината си и действайки лично и посредством
защитника си адв.Д.В., изразяват съгласие за предварително изслушване и провеждане
на съкратено съдебно следствие като признават верността на фактическата
обстановка, отразена в обвинителния акт. Молят да бъде приложена разпоредбата
на чл.183 ал.3 от НК и същата да не бъде наказвана.
Съдът след
като взе предвид искането на надлежно ангажирания защитник на подсъдимата на основание чл. 275 от НПК,
за разглеждане и провеждане на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ,
чл.371, т.2 от НПК намери, същото за своевременно направено, преди започването
на съдебното следствие. В случая съдът прецени дали са налице условията за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, като
разпореди предварително изслушване на страните. Подсъдимата Р.А.С. признава
изцяло фактите и обстоятелствата , описани в ОА. Подсъдимата изрази желание
делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. На основание
чл.372, ал.4 от НПК съдът одобри съгласието на подсъдимата, след като прецени ,
че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК. Преценявайки, че са налице условията за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, съдът определи да продължи разглеждане на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК. След
даване ход на съдебното следствие на
основание чл. 276, ал. 1 от НПК, се прочете обвинителния акт на подсъдимата.
На основание
чл. 283 от НПК бяха прочетени и приобщени към доказателствата по делото
писмените материали и документи, намиращи се в ДП № 335-ЗМ-127/2017 г. по описа
на РУ– Айтос, които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК .
След като
страните заявиха, че нямат допълнителни искания с оглед всестранното,
пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото,
съдът обяви с определение, съдебното следствие за приключено и даде ход на
съдебните прения, в хода на които подсъдимата и нейния защитник застъпиха
тезата, че при извършване на деянието подсъдимата е била в обективна
невъзможност да заплаща издръжка, но към
момента на о.с.з. е платила цялата дължима сума за издръжка. На
основание чл. 297 от НПК се даде и последна дума на подсъдимата, от което право
тя се възползва и помоли да не бъде наказвана.
След съвкупна преценка на
доказателствата, събрани по делото и на разпоредбите на закона, Районен съд -
гр.Айтос, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
С определение № 51/21.02.2005 година по гр.дело №
409/2004 година по описа на РС-Айтос, влязло в сила на 19.04.2005 година обв.Р.А.С.
е осъдена да заплаща издръжка на детето си Н. П.Ш., родена на *** година в
размер на 30 лева, месечно, начиная от влизане в сила на съдебното решение до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, чрез нейния баща и законен
представител П.Ш.А. ***.
След влизане в сила на НОХД № 299/2012 година на
РС-Айтос, обв.Р. А.С. отново продължила да не плаща определената й от съда
месечна издръжка за детето си Н. П.Ш.. Това продължило в периода от 19.10.2012
година до 19.05.2017 година вкл. до навършване на пълнолетие на Ш., като по
този начин същата не е изпълнила задължението си в размер на 55 /петдесет и
пет/ месечни вноски.
В инкриминирания период С. е извършила две
плащания. Изпратила е с пощенски записи съответна на 24.11.2012 година сумата
от 60.00 лева и на 19.01.2013 година – 30.00 лева или общо 90 лева. Същата
обаче не е направила изрично волеизявление, за кой точно период плаща издръжка,
а е имала непогасени стари задължения. Така с оглед разпоредбата на чл.76 от ЗЗД по силата на която при наличие на
няколко задължения в тежест на едно лице при липса на изрично волеизявление за
поредността на тяхното погасяване се приема, че се погасява най-старото
задължение, поради което и обвинението са изключени от тези две плащания.
Докато е дължала издръжка на детето си обв.С.
Юсеин не притежавала имоти и моторни
превозни средства. От изготвената справка от ТД на НАП е видно, че същата е
била осигурявана от м.декември 2015 година до месец септември 2016 година от
фирма ***ООД, т.е. реализирала е трудови доходи и е имала възможност да изпълни
задължението си. Няма данни същата да е правила постъпки за прекратяване или
намаление на издръжката, поради невъзможност за плащане. Не е била регистрирана
като безработна. Няма данни да е страдала от хронично заболяване, което да й е
пречело да реализира трудови доходи.
Разпитана в качество на обвиняема в ДП, както и в
съдебно заседание същата заявява, че не е плащала издръжка поради липса на
финансова възможност.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира за безспорно, че с извършеното Р.С. е осъществила,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1
вр.чл.28 ал.1 от Наказателния кодекс НК).
С присъда № 31/20.09.2012 година по НОХД
№ 299/2012 година на РС – Айтос, влязла в сила на 08.10.2012 година подсъдимата
С. е осъдена за извършено от нея в периода от 19.06.2005 година до 19.06.2006
година и от 19.03.2007 година до 19.05.2012 година за престъпление по чл.183
ал.1 от НК й е наложено наказание Глоба в размер на 100.00 лева.
При така приетата за достоверна
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци, тъй като при установените факти,
по убеждение на съда, подсъдимата Р.А.С. е осъществила, както от обективна,
така и от субективна страна, съставът на престъплението по престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.28 ал.1 от Наказателния
кодекс (НК), а именно: че след като е осъдена с Решение № 51/21.02.2005
година по гражданско дело № 409/2004 година по описа на РС Айтос влязло в
законна сила на 19.04.2005 година да издържа свой низходящ – дъщеря си Н. П.Ш.,
родена на *** година с адрес *** чрез нейния баща и законен представител П.Ш.А.,
с адред за призоваване с.З., община Р., обл.Б.да заплаща издръжка в размер на
30 лева месечно в село З., община Р., обл.Б./където е следвало да изпълни
задължението си/, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 55 месечни
вноски за периода от 19.10.2012 година до 19.05.2017 година общо в размер на 1650.00
лева като деянието е извършено в условията на повторност – след като е била
осъдена за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от Нк с Присъда № 31/2012
година по НОХД № 299/2012 година по описа на Районен съд Айтос, влязла в сила
на 08.10.2012 година.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – неплащане, липса на
фактическо и правно действие за плащане – предаване лично на законния
представител на детето дължимата сума или по друг начин, по който кредиторът
може да разполага безусловно с нея. Подсъдимата не е изпълнила повече от две
месечни вноски.
От субективна страна
подсъдимата е действала при пряк умисъл, тъй като е съзнавала, че е задължена
да дава издръжка на своето дете, но въпреки това не е изпълнила задължението
си. Задължението за издръжка е безусловно съгласно чл.143, ал.2 от СК, а
подсъдимата е трудоспособна, няма установени заболявания, които обективно да не
й позволяват да полага труд и да реализира трудови доходи, съответно не е
предприемала действия за изменение на издръжката поради липса на достатъчно
доходи, поради което следва да се приеме, че субективният признак е налице.
Обстоятелството, че през инкриминирания
период подсъдимата не е била
на постоянна работа по никакъв начин не я освобождава
от задължението й да заплаща издръжка на детето.
Законодателят е определил това задължение като безусловно, а не според
възможностите на длъжника. Съгласно Постановление № 5/70 г. Пленум на ВС, не се освобождават
от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано
не работят. Невъзможността да се дава издръжка следва да е резултат на
обективна причина извън волята на задълженото лице-продължителна болест довела
до временна или трайна неработоспоспособност, отбиване на военна служба,
изтърпяване на наказание лишаване от свобода и т.н., а такива причини по
делото не са установени.
Предвид изложеното съдът следва да признае
подсъдимата за виновна
по предявеното й обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът обаче взе предвид безспорно
установеното в производството обстоятелство, че след внасяне на обвинителния акт, непосредствено в първото по делото съдебно заседание подсъдимата
е изплатила дължимата издръжка, обхваната от обвинението. В
тази насока беше изявлението направено от повереника на пострадалото лице ,
както и представената по делото саморъчна разписка, която удостоверява
предаване на инкриминираната сума от 1650 лева. Освен това, от събраните по делото доказателства (приложена от прокурора справка
от деловодна програма) не се
установи привилегията, предвидена в разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, да е
била прилагана по отношение на подсъдимата до
този момент и съответно не се установи да са
настъпили други вредни последици по отношение на отглежданото от бащата общо дете. Поради
това съдът приема, че по отношение на подсъдимата
са изпълнени предпоставките на хипотезата, предвидена в чл.183, ал.3 НК и
съответно не й наложи наказание.
Мотивиран от горното и въз
основа на изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: