Р Е Ш Е Н И Е
№31/24.2.2021г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На дванадесети
февруари 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Добрина
Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 312 по описа на 2020 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на „* 2000“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Д.К., с адрес ***, против Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-301-0048984 от 15.10.2020г. на началник отдел“Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, Бургас, Главна дирекция“Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е
постановена принудителна административна мярка
– запечатване на търговски обект
– целогодишен-по смисъла на пар. 1 т. 41 на
ЗДДС-кафене „***“, находящо се в гр. Ямбол, ул.***, стопанисван от„* 2000“ ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 14(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на процесуалните
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни мотиви за несъответствие с целта на закона, както и за
нарушение на чл. 6 ал. 2 от АПК при издаване на процесната
ПАМ. Акцентува се на обстоятелството, че в заповедта е непълна фактическата
обстановка. Сочи се, че действително фискален бон е издаден, но е маркирана
сумата от 5 лева, вместо от 10 лева, поради неточност от обслужващия сервитьор,
което се вижда от фискален бон № 0021349 от 10.10.2020г.
отпечатан от ФУ в 19.47часа.
Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените в
производството разноски.
В съдебно заседание оспорващия „* 2000“ ЕООД, редовно
призован се представлява от адвокат Е. от БАК, моли да бъде уважена
депозираната жалба. На първо място
акцентува, че фактическата обстановка
описана в протокола за извършената проверка не е била такава, каквато е била в действителност.
И само въз основа на този протокол
директора на Дирекция „Фискален контрол“ е издал процесната
заповед. Сочи още, че заповедта е издадена дори и преди издаване и връчване на
АУАН. Намира за немаловажен факта, че в закона е предвидена и възможност при определяне на имуществена санкция и при нейното заплащане да настъпи автоматична отмяна на тази
заповед. Към настоящият момент вече
повече от четири месеца, независимо, че
е в срока по ЗАНН за издаване на НП, такова не е издадено, т.е. са лишени
и от тази възможност. По тези съображения и изложените в жалбата, моли да бъде отменена
обжалваната заповед като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът в производството - Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебното производство се
представлява от гл.юрисконсулт К., която оспорва жалбата. Заявява, че от
приложения по делото протокол за извършена проверка, съставен по предвидения
в закона ред, а именно чл.50 от ДОПК и
представляващ официален свидетелстващ документ е констатирано извършено от
дружеството-жалбоподател нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006
г. на Министъра на финансите. Извършена една поръчка, извършено е едно плащане
по тази поръчка, а от приложения към протокола кредит се установява, че в този час на извършената
продажба липсва фискализиране на сума в размер на 10
лева. Действайки при условията на оперативна самостоятелност, административният
орган като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение, характера и вида
на осъществяваната от търговеца дейност, наличието на публични задължения в
съществен размер, при съобразяване принципа за съразмерност и в съответствие с целта на закона е наложил
ПАМ в размер под средния предвиден от законодателя. Относно липсата на връчен АУАН към момента на издаване на обжалваната
заповед, счита, че това са две различни
производства, провеждащи се по различен процесуален ред и необусловени едно от
друго. Иска потвърждаване на оспорената
заповед и претендира възнаграждение за юрисконсулт.
ЯАС, след преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид
доводите и изразените становища
на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2020
г. в 19.55 е извършена проверка на
търговски обект - целогодишен по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС –кафене „***“, находящо се в гр.
Ямбол ,ул.“ ***, стопанисван от „* 2000“ ЕООД при която е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. При проверката е извършена
контролна покупка на едно кафе, 2 броя фреш-портокал и бутилка минерална вода/500 мл/ на обща
стойност 10,00 лева, заплатена в брой от инспектор по приходите Д.Ж., а
плащането е прието от лицето Е.Ц.Е.-
сервитьор в обекта. Посочено е още, че след
легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство са
отпечатани дневен финансов отчет № 0021350/10.10.2020г.,
както КЛЕН за 10.10.2020г., от които според адм. орган,
горепосочената продажба не е
отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон.
Направените констатации са отразени в Протокол за извършена проверка/ПИП/
серия АА № 0048984 от 10.10.2020 г., който е приет като доказателство по делото
и който е послужил като основание за
издаване на оспорената заповед. Като
част от адм. преписка е и представения АУАН № F575982 от 19.10.2020г. съставен срещу
оспорващото дружество за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ., във връзка с извършената проверка. По този АУАН от
19.10.2020г. е депозирано и възражение, като се посочва,че видно от дневния
отчет за поръчката от фреш и кафе е издаден касов бон
за сумата 5 лева в 19.47 часа, за което представят доказателства. В цитирания
протокол за проверка е посочено, че проверката е извършена в 19.50 часа, а в
оспорената заповед като час на проверката е посочен 19.55 часа.
Видно от съдържанието на процесния протокол, е
посочено, че проверката е извършена в присъствието на управителя Н.К. и Е.Е..Няма попълнени възражения от представител на
проверяваното лице в протокола, от една страна. От друга протокола не е
подписан от присъстващия представител на проверяваното дружество, поради което протокола е подписан от двама
свидетели на отказа, връчен на 10.10.2020г.
В съставения ПИП се съдържа и покана към проверяваното лице да се яви на 19.10.2020г.
в ТД на НАП гр.Бургас за съставяне и връчване на АУАН, какъвто не е представен
с адм. преписка. Към ПИП е приложен и опис на паричните
средства в касата на търговския обект към момента на започване на проверката.
Заповед за налагане на ПАМ № ФК-301-0048984 от
15.10.2020г. на началник отдел“Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка –
запечатване на търговски обект – целогодишен-по смисъла на пар. 1 т. 41 на ЗДДС-кафене „***“, находящо
се в гр. Ямбол, ул.***, стопанисван от„* 2000“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни
от влизане в сила на заповедта. Като фактическо основание за издаване на
същата е посочено обстоятелството, че „*
2000“ЕООД не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба.
Видно от представената разписка ЗНПАМ №- ФК-301-0048984 от 15.10.2020г. е връчена на упълномощен представител на
фирмата на 19.10.2020г., а жалбата предмет
на настоящото съдебно
производство е депозирана до ЯАС чрез административния орган с вх. № ИТ-00-8281/30.10.2020г.
По делото са приети материалите от адм. преписка представена от страна на ответника с писмо с
вх.№ 2408/18.11.2020г.
С оглед пълното изясняване на фактическата
обстановка по делото съдът допусна до
разпит свидетелката Е.Ц.Е.,
която е работила като сервитьор в оспорващото дружество и към момента на
проверката е приела поръчката от проверяващите служители на адм.
орган. Посочи, че проверката е започнала преди приключване на смяната й, около19.
30часа вечерта, по тъмно. Заяви, че една жена си е поръчала фреш-портокал
и кафе, отишла да ги маркира вътре в заведението, изготвила поръчката и като я
е носила, имало и седнал мъж. Той си поръчал фреш и минерална
вода. Свидетелката акцентува на обстоятелството, че вече била маркирала
предната поръчка. Посочи още, че за една поръчка издава една бележка и това е
касовия бон. След това направила и
неговата поръчка, занесла я и след пет
минути я извикали да платят. Мъжът
й дал 10 лева –за двете поръчки и Е. му дала едната бележка. Останал пропуска да се маркира
втората поръчка. Цялата им сметка била 10 лева, не са изчакали да издаде втория касов бон -да
маркира още фреш
и вода-поръчана от мъжа. Първата поръчка на жената била фреш
и кафе. За първата поръчка имало издаден касов бон и при плащането установява,
че трябва да маркира и другата поръчка. Посочи, че се е заблудила, защото се притеснила. В този момент
проверяващите са се легитимирали.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед за налагане на ПАМ № ФК-301-0048984 от
15.10.2020г. на началник отдел“Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка –
запечатване на търговски обект – целогодишен-по смисъла на пар. 1 т. 41 на ЗДДС-кафене „***“, находящо
се в гр. Ямбол, ул.***, стопанисван от„* 2000 „ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни
от влизане в сила на заповедта.
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с
чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента
на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава
само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с
целта на закона. Липсата на някоя от
тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и
е основание за отмяната му.
Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0048984 от 15.10.2020г. е издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в рамките на
неговата компетентност съобразно представените по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020 г. на изп.
директор на НАП и Заповед №
2106/30.03.2018г. на изп. директор на НАП.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити
- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че издадената по този ред заповед,
като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл. 59 от АПК. По силата на ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Актът е мотивиран в
достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на
ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната
законосъобразност на заповедта, а именно - установените факти и обстоятелства
при извършената на 10.10.2020 г. проверка в процесния търговски обект, обективирани
в Протокол за
извършена проверка/ПИП/ серия АА № 0048984
от 10.10.2020 г.
и изцяло възприети от административния орган, въз основа на които са
изведени и съответните изводи. Посочени са правните основания за издаването на
заповедта, като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ,
определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са
взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът
и характерът на търговската дейност, създадената организация на работа, средно
дневния оборот, размера на декларираните печалби и други.
Независимо от изложеното съдът счита, че при издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0048984 от 15.10.2020г. е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от вида на съществените
такива и е достатъчно основание за отмяна на същата. В случая адм. орган
е допуснал нарушение на принципа за изясняване на фактите и
обстоятелствата залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
На 57 стр. от делото е представено и
заверено от адм. орган във вид на заверено
копие нечетливо обяснение от Е.Е.. Но никъде в процесната заповед не е обсъдено. Още повече, че видно от
дневния отчет има фискален бон от 19.47 часа за сумата 5 лева-фреш
портокал и кафе. Действително има разминаване в часа на който е извършена
проверката- в протокола за проверка е посочен час 19.50, в заповедта
-19.55часа. Следователно няма как да се приеме точен час на проверката. В този
смисъл представения касов бон с дата 19.47, с който е маркирана поръчка –фреш поротокал и кафе на стойност
5 лева също не е обсъден във фактическата обстановка по издаването на
заповедта.
Следователно, преди издаване на процесната заповед е следвало да се изяснят и обсъдят тези
обстоятелства. Както бе
посочено по горе към преписката е представен АУАН, по който основното
възражение е, че има издаден касов бон за сумата от 5 лева, че се касае за две
отделни поръчки. Това възражение нито е проверено, нито е обсъдено в издадения
административен акт. Следвало е да бъде обсъдено, независимо че производствата
по ЗАНН и по АПК са различни.
По този
начин административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да
издаде административния акт, като прецени всички действителни факти и доводи от
значение за случая , както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере
всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от заинтересованите
лица. Като не е изпълнил тези свои задължения, административния орган е издал
административен акт при неизяснени факти, което е съществено процесуално
нарушение и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената
заповед.
Освен това, съдът съобрази и принципът
на съразмерност (чл.
6, ал. 2 АПК),
който не допуска упражняване на административни, властнически правомощия в
степен, по – голяма от необходимата за постигане на целения от закона резултат.
В случая, за неиздаването на фискален касов бон е съставен АУАН . Оспорената
заповед не съдържа конкретни мотиви и съображения, защо административният орган
е преценил, освен да наложи имуществена санкция, да постанови и запечатване на
търговския обект. Изложените мотиви, не изпълняват функцията на такива, с които
административният орган да обоснове законосъобразност на решението си за
запечатване на конкретния търговски обект. Такава необходимост може да бъде
мотивирана например от съображения и доказателства, че: търговецът системно не
издава касови бонове; регистрира продажби на значителна стойност и др. В такива
случай, от гледна точка защита на обществения интерес би било оправдано и
запечатване на търговския обект, с цел преустановяване извършването на административни
нарушения. Безспорно е, че контролните органи следва да следят и предотвратяват
увреда на фиска, но следва да се обсъждат и обстоятелства имащи
значение за определяне на срока на наложената ПАМ, която не следва да бъде
самоцел, оправдана с оперативна самостоятелност или с обвързаната компетентност
на органа.
Така
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело и до
нарушаване на материалния закон при издаване на оспорената заповед. Като правно
основание за издаване на същата адм. орган е
посочил разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
С оглед доказателствата по делото, съдът приема вмененото на оспорващия извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във
връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС за недоказано, като заповедта е издадена при
неизяснена фактическа обставовка. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният
бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за
всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Следва
да се посочи, че видно от представения дневен отчет сумата регистрирана от
фискалното устройство е 286,80 лева, а описаната от проверяващите фактическа
касова наличност 285, 50 лева, т.е. налице е отрицателна разлика от 1.30 лева.
Следователно и за процесния ден липсват доказателства
за повторяемост в неиздаването на касов бон.
Съдът счита, че
обвързващата доказателствена
сила на протокола от извършената проверка серия АА № 0048984 от 10.10.2020 г.,
регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, е
оборена от писмените доказателства и гласните такива, поради което в случая не
са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В случая е издаден касов бон за
сумата от 5 лева. Още
повече, че видно от дневния отчет има фискален бон от 19.47 часа за сумата 5 лева-фреш портокал и кафе. Действително, както се посочи по
–горе има разминаване в часа на който е
извършена проверката- в протокола за проверка е посочен час 19.50, в заповедта
-19.55часа. Следователно няма как да се приеме точен час на проверката. В този
смисъл представения касов бон с час 19.47 с който е маркирана поръчка –фреш поротокал и кафе на стойност
5 лева също не е обсъден във фактическата обстановка по издаването на
заповедта. В заключение фактическата обстановка е различна от установената от адм. орган, не са обсъдени фактите и обстоятелствата от
значение за случая, мотиви за което съдът изложи по –горе.
Като не е съобразил изложените
обстоятелства, адм. орган е постановил
незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка административна
мярка № ФК-301-0048984 от 15.10.2020г., която следва да бъде отменена, като
постановена при съществено нарушение на административно производствените
правила и в противоречие с материалния закон.
При този изход на спора с оглед правилото
на чл. 143, ал.1 от АПК в полза на оспорващия
следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300 лв., съгласно ДПЗС №63600 от 08.01.2021г. и за заплатена
държавна такса в размер на 50лв., общо на стойност 350(триста и петдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на
„* 2000“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Д.К., с адрес ***, Заповед за налагане на
ПАМ № ФК-301-0048984 от 15.10.2020г. на началник отдел“Оперативни дейности“,
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция“Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена
принудителна административна мярка
– запечатване на търговски обект
– целогодишен-по смисъла на пар. 1 т. 41 на
ЗДДС-кафене „***“, находящо се в гр. Ямбол, ул.“ул.***,
стопанисван от„* 2000“ ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 14(четиринадесет) дни от влизане в сила н а заповедта.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
гр.София, бул.“Княз Дондуков“№52, да заплати на
„* 2000“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Д.К., с адрес *** направените разноски по
делото в размер на 350(триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете