Решение по дело №76/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 64/09.10.2015 година, постановено по гр.д. № 382/2015 година по описа на Районен съд – Кърджали е признато за установено по отношение на Л. З. Д. и З. Х. Д., и двамата от гр. К., че съществува вземане на Ю. С. Ю. от с. Р., общ. Д., от всеки в размер на сумата 1983,72 лв., от която 1675,00 лв. - главница, дължима от 26.04.2013г., получена без основание по сключен договор за поръчка от 03.07.2012г. между наследодателката на ответниците - А. З. В. Д. от АК-К., починала на 14.12.2013г. и ищеца и неотчетена от нея, и представляваща половината от изплатено и непредадено парично задължение по изпълнително дело № 66/2012г. при ЧСИ Х. П., рег. № 741, с район на действие ОС - Кърджали и 308,72 лева - законна лихва върху сумата от 1675,00 лв. за периода 26.04.2013г. до 16.02.2015г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1675,00 лв., считано от 16.02.2015г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 28/18.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №198/2015 год. по описа на РС - Кърджали. С решението исковете по чл. 422, ал.1 от ГПК срещу всеки от ответниците е отхвърлен за сумата от 400,00 лв. - главница, дължима от дата 04.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2015г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 59,13 лв. - законна лихва върху сумата от 400,00 лв. за периода от 04.09.2013г. до 16.02.2015г., като неоснователни. С решението Л. З. Д. и З. Х. Д. са осъдени да заплатят на Ю. С. Ю. по 589,02 лв. всеки от тях, от която 425,51 лв. разноски в съдебното производство и 163,51 лв. разноски в заповедно производство по ч.гр.д. № 198/2015г. на Районен съд - Кърджали.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Л. З. Д. и З. Х. Д., и двамата от гр. К. чрез А. Т. Б., АК – К. - представител по пълномощие. Решението се обжалва в частта му, с която предявените искове са уважени като недопустимо - постановено по недопустим иск - при липса на надлежна пасивна легитимация на ответниците. Сочи се, че изводът на районния съд за неоснователност на възражението за недопустимост на иска, направен с отговора на ИМ, бил неправилен. Съдът приел, че тъй като ответниците като наследници по закон са приели наследството от наследодателя Зл.Д., на основание чл.291 от ЗЗД получената и неотчетена сума следвало да се търси именно от тях като наследници на довереника, както и в качеството им на получатели на имущество без основание вхипотезата на чл.55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД. Този извод бил неправилен, тъй като процесуалната легитимация следвала от правното твърдение на ищеца.В случая ищецът твърдял, че наследодателката на ответниците /А. Зл.Д./ била негов пълномощник по изп.дело, че изплатени от длъжника по изпълнителното дело суми й били предадени, както и че същата починала преди да предаде /изплати/ на ищеца събраните по изпълнителното дело суми. Според ищеца ответниците отговаряли на осн. чл.60, ал.1 от ЗН и чл.5, ал., и чл.9, ал.1 от ЗН за задълженията, с които било обременено наследството им,получено от наследодателката Д. Тези твърдения в исковата молба обаче не обуславяли допустимост на исковете, защото задълженията на наследодателката по процесния договор за поръчка, не били преминали в наследството на ответниците. В подкрепа на този довод се сочи, че договорът за поръчка, какъвто е договорът за правна помощ и съдействие, е договор, сключен с оглед личността на починалата като адвокат /довереник/. Този договор е основан на личното доверие на страните и прекратява своето действие със смъртта на някоя от страните. В този смисъл е и разпоредбата на чл.287 от ЗЗД, според която договорът за поръчка се прекратява със смъртта на довереника или доверителя. Следователно, със смъртта на наследодателя на ответниците, довереник по процесния договор с ищеца, този договор е прекратен. Правата и задълженията по договори, които са сключени с оглед личността на починалия, преустановяват своето действие при настъпване смъртта на починалия. Същите имат строго личен характер и не преминават по наследство. Оттук следвал и извод, че и задълженията на наследодателя по този договор не са преминали в наследството на ответниците като нейни наследници. Т.е. ответниците, макар и приели наследството на починалата Зл. Д., не можели да отговарят по така предявения иск, защото наследството им не било обременено със задълженията по процесния договор, сключен с оглед личността на техния наследодател, и прекратен със смъртта на същия. Тези задължения не били преминали в тяхното наследство, респ. не го обременявали. Съгласно разпоредбата на чл. 291 ЗЗД, наследниците трябвало да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й. В случая обаче, ищецът не въвеждал каквито и да било фактически твърдения, че това не е сторено, поради което и съдът неправилно се е позовал на посочената норма, за да обоснове допустимост на иска, още по-малко като ,,получатели на имущество без основание"вхипотезата на чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Подобни твърдения липсвали от страна на ищеца. Алтернативно, първоинстанционното решение се обжалва като неправилно. Прави се подробен анализ на събраните по делото доказателства, който не можел да обоснове извод, че А. Д. е получила сумата по изпълнителното дело. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал противоречие в мотивите:така на стр.4 от решението съдът е приел, че „на 25.04.2013 г. А.Д. получила от съдебния изпълнител Пурнарова в брой сумата от 3350 лева, за което се подписала върху съставения протокол, издаден на дата 20.03.2013 г.", а на стр.6 съдът сочел, че: „установено бе извършването на фактически и правни действия по договора за поръчка от страна на А.Д., която лично и в брой на 25.04.2013 г. получила от ЧСИ сумата от 3350 лева по образуваното изпълнително дело, което потвърдила с подписа си върху обратната страна на протокол от 20.03.2013 г.". По този начин не ставало как в крайна сметка съдът приел, че се установява получаване на въпросната сума - с подпис на А. Д. върху протокола от 20.03.2013 г. или с подпис върху обратната страна на същия този протокол. По отношение на откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорени от ответниците документи, съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка правилно районният съд признал за доказано оспорването на удостоверение с изх. № 0453/02.07.2014 г. и на отбелязванията върху обратната страна на процесния изпълнителен лист, но неправилно и в нарушение на чл. 194, ал.2 и ал. 3 от ГПК съдът не изключил тези документи от доказателствата по делото, дори напротив: цитираното удостоверение било обсъдено в мотивите на оспореното решение. Неправилно съдът приел за недоказано оспорването на материалната доказателствена сила на протокол от 20.03.2012 година. Съдържанието на този протокол /в това число и датата/ се опровергавала от другите доказателства по изпълнителното дело. До този извод водел сравнението на оспорения протокол с други безспорни документи по делото съгласно изискванията на чл. 194 , ал. 1 от ГПК. Същите опровергавали посоченото в протокола, че сумата от 3350 лева е остатък по изп. дело, както и че с внасянето й изп.дело се прекратява. Видно било, че има последващо внесена сума от 1700 лева - на 01.10.2013 г., както и че делото е прекратено не на 20.03.2013 г., а едва на 06.06.2014 г. и то на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. По изложените по-горе съображения жалбодателите молят въззивния съд да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо решение № 64 от 09.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 382/2015 г., на Районен съд - Кърджали и прекрати производството по делото или да го отмени като неправилно в оспорената му част, като вместо това постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените по делото искове като неоснователни и недоказани, както и да присъди на жалбоподателите направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбодателите чрез своя процесуален представител поддържат жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият Ю. С. Ю. чрез представителя си по пълномощие, с отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения. Моли решението като правилно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените във въззиввната инстанция разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Със Заповед № 28/18.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№198/2015 год. по описа на РС-Кърджали, Л. З. Д. и З. Х. Д., и двамата от гр. К., са осъдени да заплатят солидарно на Ю. С. Ю. от с. Р., общ. Д. сумата от 3 350 лв. – главница, дължима от 26.04.2013 г. и 800 лв. – главница от дата 04.09.2013 година, представляващи изплатено и неполучено парично задължение по изп.д. № 66/2012 г. по описа на Хр. П., рег. № 741, с район на действие ОС – К., от страна на пълномощника А. Зл. Д., АК – К., починала на 14.12.2013 година, както и сумата в размер на 617.45 лв. – законна лихва върху сумата от 3 350 лв. за времето от 26.04.2013 година до 16.02.2015 година и сумата от 118.26 лв. – законна лихва върху главницата от 800 лв. за времето от 04.09.2013 година до 16.02.2015 година до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски от 97.72 лв. – внесена държавна такса и 300 лв. – А. възнаграждение.

Срещу така издадената заповед, от длъжниците, в срока по чл. 414 ГПК е подадено писмено възражение, като в срока по чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането по чл. 422 от ГПК. С предявения иск ищецът претендира вместо солидарна отговорност на ответниците съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, признаване съществуване на вземането по отношение на всеки от тях по равно съобразно наследствените им дялове. С доклада по чл. 140 от ГПК, искът е квалифициран от първоинстанционния съд като такъв по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 291, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Установява се още, че изп. дело № 66/2012 година по описа на ЧСИ Хр. П., рег. № 741, с район на действие ОС – Кърджали, е образувано по подадена на 10.07.2012 година молба и изп. лист от Ю. С. Ю. от с. Р., общ. Д. чрез представител по пълномощие – А. З. В. Д., АК – К., за събиране на сумата в размер на 4 176.65 лева – главница и 774.38 лева – разноски, по влязло в сила решение № 71/15.05.2011 година по гр.д. № 208/20018 година по описа на РС – Момчилград.

По изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие между взискателя Ю. и А. Зл. Д. по образуваното изпълнително дело на ЧСИ Хр. П., рег. № 741 против Ш. Ю. А. заедно с адвокатско пълномощно от 03.07.2012 година, по силата на което взискателят упълномощил А. Д. да го представлява по посоченото изп. дело с правата по пълномощното, в т.ч. да получава пари или други ценности.

Няма спор по делото, че на 14.12.2013 година А. З. В. Д. починала, като ответникът Л. З. Д. е неин син, а ответникът З. Х. Д. – съпруг; както и че ответниците са приели наследството на наследодателя си в производство по чл. 530 от ГПК, във вр. с чл. 51 от ЗН по гр.д. № 1186/2014 година по описа на РС – Кърджали.

Твърди се от ищеца по предявения иск, че по изп. дело длъжникът внесъл в брой сумата от 3 350 лв., за което ЧСИ съставил протокол от 20.03.2012 година. Сумата била предадена от ЧСИ на пълномощника – А. Д., за което имало отбелязване на обратната страна на протокола и дата – 25.04.2013 година. Твърди се също така, че на 10.08.2012 г. длъжникът внесъл още 800 лв. по банковата сметка на ЧСИ, която сума била изплатена на А. Дедева на 03.09.2013 година по банков път. Ищецът твърди, че не е получил тези суми от А. Д., като след смъртта й същите били дължими от нейните наследници, приели наследството, по равно.

Предвид изложеното дотук следва да се посочи следното: първоинстанционният съд е квалифицирал иска за съществуване на вземането по чл. 422 от ГПК като предявен в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД – получена парична сума без основание. Този фактически състав на посочената разпоредба изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. В тази връзка нито в исковата молба, нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, се правят твърдения и се излагат обстоятелства, въз основа на които предявеният иск да може да се квалифицира по която и да е от хипотезите на неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД. Правната квалификация на иска се определя от съда, като се извежда от заявените в исковата молба обстоятелства. В случая, в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се твърди, че получените суми по воденото изпълнително дело не са отчетени от адвоката – пълномощник, починал в хода на това дело, на взискателя; че наследниците на адвоката – пълномощник са приели наследството, поради което отговарят за задълженията на наследодателя си, с които е обременено съобразно дяловете си. Или първоинстанционният съд е следвало да даде правната квалификация на иска в рамките на така заявените обстоятелства.

Предвид изложеното дотук, настоящият въззивен състав приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а съгласно чл. 270, ал.3, изр. трето от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

При този изход на делото въззивният съд не следва да се произнася по отношение на разноските за тази инстанция, тъй като не се е произнесъл по съществото на спора. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на настоящото дело с оглед изхода на делото.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 64/09.10.2015 година, постановено по гр.д. № 382/2015 година по описа на Районен съд – Кърджали в частта му, с която е признато за установено по отношение на Л. З. Д. и З. Х. Д., и двамата от гр. К., че съществува вземане на Ю. С. Ю. от с. Р., общ. Д., от всеки в размер на сумата 1983,72 лв., от която 1675,00 лв. - главница, дължима от 26.04.2013г., получена без основание по сключен договор за поръчка от 03.07.2012г. между наследодателката на ответниците - А. З. В. Д. от АК-К., починала на 14.12.2013г. и ищеца и неотчетена от нея, и представляваща половината от изплатено и непредадено парично задължение по изпълнително дело № 66/2012г. при ЧСИ Х. П., рег. № 741, с район на действие ОС - К. и 308,72 лева - законна лихва върху сумата от 1675,00 лв. за периода 26.04.2013г. до 16.02.2015г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1675,00 лв.,считано от 16.02.2015г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 28/18.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№198/2015 год. по описа на РС-К.; както и в частта му, с която Л. З. Д. и З. Х. Д. са осъдени да заплатят на Ю. С. Ю. сумата от по 589,02 лв. всеки от тях, от която 425,51 лв. разноски в съдебното производство и 163,51 лв. разноски в заповедно производство по ч.гр.д. № 198/2015г. на Районен съд–Кърджали и връща делото на Районен съд – Кърджали за произнасяне по предявения иск.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.