МОТИВИ
към Решение № 104
от 18.06.2019 г. на Районен съд – Харманли, постановено по НАХД № 15 по описа за 2019
година
Производството
е по реда на чл. 375 и сл.
от НПК.
С постановление на РП-Харманли от 14.01.2019г., е направено предложение подсъдимата Л.Б.Б. с
ЕГН **********, родена на *** година, българка, българска
гражданка, вдовица, неосъждана, работеща, със средно образование, да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
извършено от нея на 11.05.2017г в гр.
Харманли, обл. Хасково, след като е осъдена да изпълни парично задължение с
влязъл в сила съдебен акт – Заповед №69/2016г за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по описа на РС Харманли и Определение
№409/10.05.2016г на Окръжен съд –Хасково ,
влязло в сила на 10.05.2016г в продължение на една година от влизането
му в сила на 10.05.2016г до 10.05.2017г не е изпълнила задължението си в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева и разноски по ЧГрД № 122/2016 година по описа на
Районен съд- град Харманли в размер на
290 лева – за адвокатско възнаграждение и заплатена Държавна такса в размер на
100 лв към кредитора С.И.Д. *** , въпреки наличието на имущество за това- 4/6
идеални части от поземлен имот с площ 594 кв.м , сграда с площ 78 кв.м , сграда
с площ 30кв.м сграда с площ 22кв.м находящи се
в гр. Харманли ул. “Св.Св. Кирил и – престъпление
по чл.293а от НК.
В съдебно заседание пред РС – Харманли
не се явява представител на РП –
Харманли, за да заяви становище по
внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Подсъдимата Л.Б.Б. с
ЕГН ********** редовно призована не
се явява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, а именно доказателствата по Досъдебно производство
№ 308 / 2017
г. по описа на РУ
„Полиция“- гр.Харманли , представляващи
прокурорска преписка № 411 /2017 г.
по описа на РП- Харманли приобщени към настоящето дело, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Л.Б.Б. с
ЕГН **********, родена на *** ***, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана,
работи във фирма „ Лина-Д” ЕООД Гр. София със средно образование, с адрес в гр. София, ул. „ Др
С постановление на разследващия орган от 11.06.2018 година към наказателна отговорност
е привлечена лицето Л.Б.Б. ЕГН: **********
***: 39А за това че на 11.05.2017г в гр.
Харманли , обл. Хасково , след като е осъдена да изпълни парично задължение с
влязъл в сила съдебен акт – Заповед №69/2016г за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по описа на РС Харманли и Определение
№409/10.05.2016г на Окръжен съд –Хасково ,
влязло в сила на 10.05.2016г в продължение на една година от влизането
му в сила на 10.05.2016г до 10.05.2017г не е изпълнила задължението си в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева и разноски по ЧГрД № 122/2016 година по описа на
Районен съд- град Харманли в размер на
290 лева – за адвокатско възнаграждение и заплатена Държавна такса в размер на
100 лв към кредитора С.И.Д. *** , въпреки наличието на имущество за това- 4/6
идеални части от поземлен имот с площ 594 кв.м , сграда с площ 78 кв.м , сграда
с площ 30кв.м сграда с площ 22кв.м находящи се
в гр. Харманли ул. “Св.Св. Кирил и Методий” №9 – престъпление по
чл.293а от НК. Спрямо обвиняемото лице е
взета мярка за неотклонение „ подписка“, считано от 11.06.2018 година.
От извършените действия по разследването се установява
следната фактическа обстановка: обв. Л.Б. била родена на *** година.Същата била
българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, работеща, със средно
образование.
На 27.04.2011 година, в град Харманли, подс. Б. доброволно подписала ценна книга-
запис на заповед, в полза на свид. С.И.Д.,***, за сумата от 5000/пет хиляди /
лева, платими в град Харманли на падеж
17.05.2011 година, с допълнителна клауза „ без протест“, по смисъла на чл. 500,
ал.1 от Търговския закон. Подс. Л.Б. доброволно положила подписа си под ценната
книга в присъствието на свид.М.Д.-*** действие- района на РС-град Харманли. Със
същата ценна книга- запис н заповед, обв.Б. доброволно се съгласила да заплати
на свид.С.Д. или на негова заповед сумата от 5000 / пет хиляди лева/ в град Харманли. След 17.05.2011 г.,след като е настъпил падежа на който подс. Л.Б. се задължила да
заплати на свид.С.Д., посочената в записа на заповед сума от 5000 лева, същата
на изпълнила задължението си за плащане към кредитора си – свид.Д..
През 2016 година свид.С.Д. подал заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против подс.Л.Б.
***, с искане да бъде издадена против подсъдимата Б. заповед за незабавно
изпълнение,ведно с изпълнителен лист, като обосновал твърденията си с
подписания от подс. Б. запис на заповед от 27.04.2011 година, в град Харманли
за сумата от 5000 лева. Въз основа на така подаденото от свид. С.Д. заявление
по чл. 417 ГПК, било образувано производството по ч.гр.дело № 122/ 2016 година
по описа на Районен съд- град Харманли и
РС-Харманли, издал заповед № 69 /
29.02.2016 година за незабавно изпълнение против подс. Л.Б., за сумата от 5000
лева, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 29.02.2016 година,
както и разноски по делото в размер на 100 лева- за заплатена държавна такса,
както и сумата от 1500 лева- адвокатско възнаграждение.
На 09.02.2016 година на длъжника, състав на Районен
съд- град Харманли, издал и изпълнителен лист № 131/29.02.2016 год. в полза на свид. С.И.Д., против подс. Л.Б.Б..
Въз основа на така издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 122/2016 година , на 15.03.2016
година свид.С. Д., подал молба за
образуване на изпълнително дело до Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-
град Харманли, против подс.Л.Б., като с разпореждане на съдебния изпълнител при
РС-Харманли било образувано производството по изп.дело № 37/2016 година по
описа на СИС при РС-Харманли.
На 31.03.2016 година, подс. Л.Б. получила покана за
доброволно изпълнение, издадена от държавния съдебен изпълнител при
РС-Харманли, по изп.дело № 37/2016 година по описа на СИС при РС-Харманли. След
получаване на поканата за доброволно изпълнение, подс. Б., обжалвала пред
Окръжен съд- град Хасково, издадената от състав на Районен съд- град
Харманли заповед № 69/29.02.2016 година
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.дело № 122/2016 година,в частта на разноските. Въз основа на така
депозираната от подс. Б. частна жалба, било образувано производството по
в.ч.гр.дело № 275/2016 година по описа на Хасковския окръжен съд.
С определение № 409/10.05.2016 година, постановено по
в.ч.гр.дело № 275/2016 година по описа на Хасковския окръжен съд, въззивния
съд, отменил разпореждането на РС-Харманли, ч.гр.дело № 122/2016 година на
РС-Харманли, в частта на присъдения адвокатски хонорар, като намалил същия от
1500 лева на 290 лева.
Определението на състава на Окръжен съд- град Хасково,
влязло в сила на 10.05.2016 година, като необжалваемо пред по-горен съд.
След влизане в сила на заповед № 69/29.02.2016 година за незабавно изпълнение,
издадена от РС-Харманли по ч.гр.дело № 122/2016 година по описа на същия съд в
продължение на една година – в периода от 10.05.2016 година до 10.05.2017
година, подс. Л.Б. не изпълнила паричното си задължение към свид.С.Д. в размер
на 5000 лева, както и присъдените по горното дело деловодни разноски в размер
на 290 лева – за адвокатско възнаграждение и заплатена Държавна такса в размер
на 100 лв.
През този период
от 10.05.2016 година до 10.05.2017 година подс. Л.Б. разполагала с парични
средства и имущество за това. Подс. Б. била собственик на 4/6 идеални части от
поземлен имот с площ 594 кв.м , сграда с площ 78 кв.м , сграда с площ 30кв.м
сграда с площ 22 кв.м находящи се в гр.
Харманли ул. “Св.Св. Кири л и Методий , представляващ поземлен имот с идентификатор
77181.9.129 по кадастралната карта на град Харманли, ведно с построените в
същата недвижими имоти. Подс. Л.Б. получавала и трудово възнаграждение, по силата на сключен трудов договор от
27.10.2016 година с търговското дружество „ Лина-Д“.
На 11.05.2017 година изтекъл едногодишния срок по
чл.293а НК в който подс. Л.Б. следвала да изпълни паричното си задължение към
свид.С.Д., в размер на 5000 лева, както и направените от кредитора- свид.Д.
разноски по ч.гр.дело № 122/2016 година
по описа на РС- Харманли.
От договор за покупко - продажба на недвижим имот
обективиран в нотариален акт № 534 том първи дело 873/1994г. подс. Л.Б. и са придобили в
режим на СИО поземлен имот с площ 594 кв.м , сграда с площ 78 кв.м с
идентификатор 77181.9.129.1 , сграда с площ 30кв.м с идентификатор
77181.9.129.2, сграда с площ 22 кв.м с идентификатор 77181.9.129.3находящи
се в гр. Харманли ул. “Св.Св. Кирил и
Методий” №9, представляващ поземлен имот с идентификатор 77181.9.129 по
кадастралната карта на град Харманли.
От справка на Столична община, дирекция общински
приходи се установява, че имот находящ се в гр. София, ул. „ Драгоман” ,
представляващ земя с площ от 283,00
кв.м., жилище на първи етаж със застроена площ 67,00 кв.м., мазе с площ 5,00
кв.м., и гараж с площ от 21,00 кв.м.,като подсъдимата е собственик на 1/3
ид.част от описаните по- горе имоти.
От справка на
НАП – София, офис „ Витоша” подс. Б. е полагала труд, като за периода е
получавала месечно трудово възнаграждение от 11.2016г. до 12.2016г. по 105,00
лв. месечно, от 01.2017г. до 05.2017г., съответно по 115,00 лева месечно.
От същата справка се установява, че подс. Л. месечно е
декларирала, че получава доход от отдаване на недвижим имот под наем за 2016г.
сумата в размер на 1173,48 лв и за 2017г. сумата в размер на 1173,48 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281
и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетини за съдимост, както и от ангажираните гласни
доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и дадените в
хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимата, както и от
събраните писмени доказателства прочетени в хода на съдебното следствие.
На първо място, съдът приема като достоверни
обясненията на подсъдимата в частта им относно факта, свързан със семейното му
положение, а именно, че съпругът на същата Ива е
починал на 09.01.2009г. и е оставил за наследници подс. Л.Б.Б., Ан - син и
Вал И. Бра – син, който факт е относими към предмета на
делото от гледна точка изследване на релевантния въпрос за имущественото
състояние на подсъдимата в периода по чл. 293а от НК. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира
обясненията на подсъдимата в посочената част, като логически последователни и
безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни. Показанията
на свид. С.И.Д. сочат, че на 27.04.2011
година, в град Харманли, подс. Б.
доброволно подписала ценна книга- запис на заповед, в полза на свид. С.И.Д.,***,
за сумата от 5000/пет хиляди / лева, платими в град Харманли на падеж 17.05.2011 година, с допълнителна
клауза „ без протест“, по смисъла на чл. 500, ал.1 от Търговския закон.
Показанията на свид. Д. се подкрепят от показанията на свид. М.Д.-*** действие-
района на РС-град Харманли,която твръди, че подс. Л.Б. доброволно е положила
подписа си под ценната книга в нейно присъствие. Със същата ценна книга- запис
на заповед, подс. Б. доброволно се съгласила да заплати на свид.С.Д. или на
негова заповед сумата от 5000 / пет хиляди лева/ в град Харманли. След 17.05.2011 г.,след като е настъпил падежа на който подс. Л.Б. се задължила да
заплати на свид.С.Д., посочената в записа на заповед сума от 5000 лева, същата
на изпълнила задължението си за плащане към кредитора си – свид.Д.. В тази
част, показанията на свид. Д. са
убедителни и логически последователни. На 31.03.2016 година, подс. Л.Б.
получила покана за доброволно изпълнение, издадена от държавния съдебен
изпълнител при РС-Харманли, по изп.дело № 37/2016 година по описа на СИС при
РС-Харманли. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, подс. Б.
доброволно е заплатила на 26.04.2016г.
сумата в размер на 150,00 лева.
От заключението на вещото лице се видно, че общата
стойност на недвижимия имот, ведно с построените в него сгради е в размер на
54374,00 лева, а стойността на дела 4/6 ид.ч. собственост на подс. Л.Б. е в
размер на 36248,00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК,
че подсъдимата Л.Б. е осъществила деяние, което да бъде субсумирано под състава
на престъпление по чл. 293а от
Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от
правна страна:
Престъплението по чл. 293а НК
е формално и се счита за осъществено при установяване на извършване на изпълнителното
деяние в предвидената в чл. 293 НК
форма - неизпълнение на правно дължимо действие по доброволно изпълнение на
влязло в законна сила осъдително за дееца съдебно решение с предмет парично
задължение, при наличие на възможност за това - парични средства или имущество.
Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за
което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, систематически се
намира в Глава осма, озаглавена "Престъпления против дейността на държавни
органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции",
Раздел трети "Престъпления против правосъдието" и има предвид
дейност, при която се засягат обществени отношения, свързани с осъществяването
на правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт, тъй като е
налице посегателство, което възпрепятства изпълнението на вече взето от съда
решение. Престъплението е формално, тъй като реализирането на наказателна отговорност
не е обвързано от обективна страна с настъпването на определени
обществено-опасни последици, т.е. в състава на престъпление не се предвижда
настъпването на съставомерни вредни последици, в които да се изразява и
конкретния престъпен резултат. В случая със състава на престъпление по чл. 293а НК
се криминализира посегателството върху подродовия обект от лица, които не са
ангажирани с осъществяване на правосъдната дейност, а се явяват адресат на
актовете на съда, което е характеристика на субекта на престъпление.
При установената по делото фактическа обстановка,
описана по - горе не буди съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от
обективна страна е, наличието на влязъл в сила на 10.05.2016г. съдебен акт
Заповед №69/2016г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
описа на РС Харманли и Определение №409/10.05.2016г на Окръжен съд –Хасково, попадащо
във формалната категория "съдебен акт": по смисъла на чл. 293а НК,
в редакцията, относима към датата на осъществяване на инкриминираното деяние и
въведените изменения, обн. ДВ бр. 75 от 2006 г. Следователно обективният признак от
състава на посочената разпоредба е налице, доколкото по недвусмислен и
категоричен начин е доказано наличие на постановен и влязъл в сила съдебен акт
относно предмета на спора и който се ползва с изпълнителна сила. Длъжник,
съобразно даденото разрешение по същество относно въпроса за паричното вземане
на ищеца, се явява подсъдимата Л.Б., респ. именно той се явява на това
основание и адресат на задължението за доброволно изпълнение на съдебния акт в
срока по чл. 293а НК,
започващ да тече от датата, следваща тази на влизане в сила на решението - т.е.
от 10.05.2016г до 10.05.2017г и при
наличие на парични средства или имущество.
Доказано е наличието на следващата предпоставка за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимта за престъпление по чл. 293а от НК, а именно и липсата на изпълнение на паричното задължение,
предмет на цитирания съдебен акт, в рамките на очертания период от време, като
в случая за пълнота следва да се отбележи, че в конкретната хипотеза не се
твърди, още по - малко да се установява, а освен това е ирелевантно от гледна
точка на въпроса за отговорността на дееца по така повдигнатото обвинение
въпроса за частично изпълнение на задължението. Ирелевантен за преценката на
съда по същество е и обстоятелството дали, както е сторено в случая, е
предприето действия за принудително удовлетворяване на вземането чрез
снабдяване с изпълнителен лист и образуване въз основа на него на изпълнително
дело за принудително събиране на паричното вземане на взискателя по него. От
решаващо значение при преценка въпросите за отговорността е обективния факт на
неизпълнение в съответния период от време на съдебното решение от страна на
адресата на задължението да стори това - в случая подсъдимата при наличие на
парични средства или имущество за това. Последното се явява и третата
предпоставка от обектива страна, чието съществуване следва да се установи, за
да се счита обвинителната теза обоснована. Последното налага анализ на имущественото
състояние на подсъдимата през процесния период и даване отговор на въпроса дали
то е било достатъчно, за да бъде изпълнено задължението му към кредитора.
В тази насока, настоящият съдебен състав намира, че
следва да се изследва въпроса за характера на притежаваното от подсъдимата
движимо и недвижимо имущество от гледна точка на въпроса за неговата
секвестируемост. Действително, предвид семейното състояние на подсъдимата, е
налице достатъчно основание да се възприеме от съда, частта от имуществото на
подсъдимата Л.Б. *** не е единствено жилище, за да попадне под забраната на
чл.444 от ГПК и да се счита
несеквестируемо. На това място се налага и важното уточнение, че
категорията "несеквестируемост" по смисъла на закона пряко касае
възможността за насочване на принудително изпълнение, а съставомерността на
деянието по чл. 293а НК
не се определя, както бе вече посочено, в зависимост от обстоятелството
образувано ли е или не производство по принудително изпълнение за събиране на
процесното задължение.Със санкционната норма от НК, под която е подведено
поведението на подсъдимата цели да се ангажира отговорността не за прекалена
задлъжнялост на подсъдимата, а липсата на воля у нея да изпълни съдебен акт,
осъждащ го за парично задължение, което тя обективно има възможност да погаси
през процесния период. Именно за това следва да се приеме, че това задължение
не би могло да бъде толкова обременително от гледна точка опасността от
наказателноправна репресия, че да мотивира подсъдимата да се лиши от
несеквестируеми вещи или доход.
В конкретната хипотеза и от заключението на вещото лице
се установява, че общата стойност на недвижимия имот, ведно с построените в
него сгради е в размер на 54374,00 лева, а стойността на дела 4/6 ид.ч.
собственост на подс. Л.Б. е в размер на 36248,00 лева.Само на това основание
следва да се възприеме, че е налице и третата от кумулативно дадените
предпоставки, изискуеми се за ангажиране отговорността на подсъдимата по чл. 293а НК,
а именно наличие на парични средства, а в допълнение следва да се отбележи - и
на имущество, каквото съставляват притежаваните от нея недвижими имот в гр. Харманли ул. “Св.Св.
Кирил и Методий” №9 и в гр. София, ул. „
Драгоман” №39А.
След като от
безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха
всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 293а от НК, следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за
авторството на деянието. Установено по безспорен и категоричен начин съпричастността
именно на подсъдимата в извършване на престъплението, доколкото се доказа
факта, че именно той се явява адресат на влезлия в сила съдебен акт, въз основа
на който е следвало да предприеме дължимото се правно действие по погасяване на
вмененото и с него парично задължение.
От субективна страна подсъдимата е извършил деянието
виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла – пряк
умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването
от страна на подсъдимата, че се осъден с влязъл в сила съдебен акт, но въпреки
това е обективирала поведение, изцяло насочено към извършване на престъплението
– чрез неизпълнение на парично задължение в съответния период от време, въпреки
обективната възможност за това, което само по себе си накърнява правно
защитените обществени отношения.
При определяне вида и размера на наказанието за
подсъдимата, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 293а от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на
обществена опасност на деянието, а от друга страна - степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. По отношение на
деянието следва да се отбележи, че формално са налице предпоставките по ал. 1 на чл. 78а
от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание - предвиденото наказание е лишаване от
свобода до една година или пробация, към датата на извършване на деянието,
подсъдимата не е осъждана и по отношение на нея не е прилагана разпоредбата на чл. 78а НК
и от деянието не се предвижда настъпването на съставомерни вреди, предвид
формалния му характер.
От
друга страна за подсъдимата Л.Б.Б., не са събрани доказателства за наличие на
отегчаващи вината обстоятелства.По този начин размерът на административното наказание
"глоба", в установения законов минимум от 1000 лева, бе определен при
превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразен с материалното
състояние на подсъдимата, данни за което се съдържат единствено в подписана от
нея декларация за семейно положение и имуществено състояние. Така наложеното
административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от
гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост,
както и с оглед обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с
горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната
съвкупност. Същото е обосновано и справедливо и с него в най – пълна степен
биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона.
Мотивиран така
и на основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: