Решение по дело №816/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 1
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200816
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Свиленград, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П. Т. К. с ЕГН ********** срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, Серия К №6551830, издаден от ОД на МВР - Хасково, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер
на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, като се развиват съображения в подкрепа
наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му ,а именно липса на предвидените от закона реквизити,както и
издаването му в нарушение на закона,като се твърди,че неправилно бил
приложен материалния закон,без да се визират конкретни нарушения.
Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява.От пълномощника му- адв.А. Г. е постъпила
молба,в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.Излага
допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище
по жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
1
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й
и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 02.09.2022г. в 10,57часа в гр.Свиленград, обл.Хасково на ул.“Сан
Стефано“ до казино „Империал“ в посока МБАЛ, с автоматизирано
техническо средство № 120c52a представляващо преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е регистрирано и заснето движение на лек
автомобил марка „Мерцедес А 170 ЦДИ ", с регистрационен № * **** ** със
скорост от 64 км./ч. – над разрешената за движение в населено място в
гр.Свиленград ,обл.Хасково от 50 км/ч. и е посочено превишение от 11
км/ч./след приспадане на допустимата грешка/.
От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на П. Т. К. с ЕГН
********** .
Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят .
В описателната част на електронния фиш е вписано движение с
установена скорост от 61км./ч. – превишаване с 11 км/ч. /и двете стойности
след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч/.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство № 120c52a , а за място на нарушението – в гр.Свиленград,
обл.Хасково на ул.“Сан Стефано“ .
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на
дата 17.11.2022г. според отбелязването в документа, като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави
писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие
от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното техническо средство ARH CAM
S1 № 120c52a на процесната дата - 02.09.2022г., когато е установено
нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията
на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от
Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 02.09.2022г., времето (09.50 часа до 12.00 часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – гр.Свиленград, обл.Хасково на ул.“Сан Стефано“ до казино
„Империал“ в посока МБАЛ, за ограничението на скоростта въведено с
2
общото ограничение от закона /съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП /- 50 км/ч
разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, така и броят на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 2
броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № * **** ** в
процес на приближаване към системата за контрол, при измерена скорост на
движение 64 км/ч. и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени
места.
Налична е и справка за снимка към процесния ЕФ , с посочени реквизити
за датата на нарушението,рег.номер на МПС,вида на превозното
средство,място на нарушението,уреда заснел нарушението и т.н.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а, според който съответства на
одобрения тип.
Налична е и снимка към ЕФ ,ведно с разпечатка,за заснетото нарушение
извършено на 02.09.2022г.,от която е видно номера на автомобила,джи пи ес
координатите на мястото на нарушението,локацията , ограничението
въведено в населено място и номера на снимката, вида на автомобила и
неговата марка.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.
Налична е и снимка на разположението на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а , заснело процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-
172 от 29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци
на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите
се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените
3
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,
въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
02.09.2022г. клип с техническо средство -преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 № 120с52а съображения ще бъдат изложени по – долу в
изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНОна 17.11.2022г., а жалбата е входирана
на 18.11.2022г.поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за
неоснователна по следните съображения:
Съдът приема,че обжалваният ЕФ се явява за законосъобразен от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи
след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената
АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, установено с преносима система за видеоконтрол ARH CAM S1-
120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на
общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
4
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се
държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са
ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)).
При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни
признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ -
цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема,
че се покриват основните съществени елементи от административно-
наказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за
осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът
приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни
обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за
реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените
обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в
цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно
защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР.
Посочването на дата на издаване на ЕФ,както и поставяне на печат на
ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че
към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен
общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според
неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност).
5
Техническото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, преминало е технически преглед , поради което
Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно, както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година.
В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба.
Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от
посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Неоснователни са възраженията от страна на процесуалният
представител изложени в молбата становище, че електронният фиш е издаден
в нарушение на материалния закон, а именно в нарушение на правилото по
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Така регламентираното не игнорира възможността за нарушение,
установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган, наказанието за което е в размер на 50 лв., да се издаде
електронен фиш. Противно на вижданията на процесуалният представител на
жалбоподателя, разпоредбата не въвежда подобна забрана. Според чл. 85а от
ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С оглед тази законова
делегация, пряко приложима е разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
6
нарушение. В тази връзка единственото ограничение за издаване на ЕФ касае
случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки
(чл. 189, ал. 4 от ЗДвП), какъвто не е процесният/така и Решение
№546/29.07.2022г. постановено по КАНД №448/2022г. по описа на АС
Хасково/.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че
действително в протокола по чл. 10 от Наредбата липсва отбелязване на
първо и последно статично изображение. Доколкото обаче в протокола
надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на
използване, контролиран участък, час и
минута на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът
намира че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично
изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното
използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено
се установява от останалите негови реквизити.
Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 /
2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024
от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав
наАдминистративен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от 04.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав
и др.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано би формирал правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21,ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение.
Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
7
Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
От доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда
на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка
от Българския институт по метрология, удостоверено с представения по
административната преписка Протокол от проверка 29.06.2022 година.
Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само
в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен
автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е
основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на
излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства.
Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери,
оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. След всички
измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно
измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Ако измерванията
съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването.
Стационарно приносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е
система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от БИМ и
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
За всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S 1 прави пет
снимки, които дават възможност да се проследи траекторията на
съответтното МПС. Само на снимката, направена по време на самото
измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция на
измерваното МПС. На останалите придружаващи снимки, тези полета са
празни. Установените данни за нарушения чрез СПУКС не могат да бъдат
променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това
важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава
ясно автомобила и неговия регистрационен номер, визиран в електронния
фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването
на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия
материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на
8
движението на превозното средство на жалбоподателя.
Само за пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че се опровергава
твърдението изложено в молбата становище от страна на процесуалният
представител на жалбоподателя,че он приложените по АНПр, снимков
материал,номерът на заснетото МПС е неясен,което е основание за отмяна на
обжалвания акт,тъй като от снимка №120С52А/0011771 ,ясно е виден номера
на МПС ,което е било заснето,а именно Х2871 КХ.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковият материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно наказателния
процес.
Измерената скорост на движение на автомобила е 64 км/ч., допустимата
грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена
наказуема скорост от 61 км/ч, след приспадане на толеранса.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
датата на деянието- 02.09.2022г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
Не на последно място следва да се има предвид, че въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/,
отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в
регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението
на чл.189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.
За пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че не е необходимо като
неразделна част от веществените доказателства - клип и съответно снимки, да
бъдат приложени и снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение на
скоростта за конкретния пътен участък, предвид посоченото в Протокола за
използване на АТСС наличие на ограничаване на скоростта в конкретния
участък, въведено с пътен знак,какъвто не е безспорно настоящият случай,тъй
9
като се касае за нарушение на скоростта въведена в закона за населено място.
В този смисъл е и Решение от 16.02.2021 година по КАНД № 1079/2020
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира
Димитрова.
Отново за пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че дори е да е
налице неяснота относно кога и къде е била разположена стационарната
камера заснела нарушението,съдебната практика приема,че при установеното
правилно и пълно попълване на реквизитите в Протокола за използване на
АТСС, както и представената снимка, липсата на снимката на разположението
на АТСС не би било от естество да внесе обосновано съмнение относно
извършеното нарушение. В този смисъл са и Решение № 43 от 19.02.2018
година на Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година,
докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова, Решение № 1075 от
13.01.2020 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 1284/2019
година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева, Решение от 29.01.2021
година по КАНД № 1036/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Павлина Господинова.
Също за пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че действително в
Протокола за използване на АТСС не са посочени № на първо статично
изображение/видеозапис и № на последно статично
изображение/видеозапис,но този пропуск ,съдът приема за
несъществен,доколкото в останалата част същият е попълнен
коректно/касателно пътния участък,вида на пътя, пътен знак ограничаващ
скоростта, нейният размер,датата на използване на устройството,разстоянието
от пътния знак,начален и краен час на работа,броят на констатираните
нарушения и т.н.,като от приложената снимка към ЕФ и разпечатка се
потвърждават коректно попълнените данни в Протокола. Друг би бил
въпросът,ако от снимката се установяваше,че нарушението е заснето в час
извън посочения в протокола ,или в друг участък или при друго
ограничение,различно от посочените данни в протокола за използване на
АТСС.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точния час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на стационарното
АТСС) се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при
контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
края на контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен,
както вече бе посочено. В действителност в същия липсва отбелязване на
началото и края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата
въвежда единствено при контрол във време на движение, какъвто не е
настоящият случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от
10
които може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на
ЗДвП и на посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на
скоростта - стационарта камера за контрол на скоростта.
За пълнота следва да се посочи, че посочването гр.Свиленград,
обл.Хасково на ул.“Сан Стефано“ до казино „Империал“ в посока МБАЛ, е
достатъчно за означаване на мястото на нарушението. Още повече, че по
делото е представен и заснетият клип, на който освен автомобила, са отразени
локацията, включително с GPS координати.
От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът
приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер
на автомобила, посоката и скоростта на движението му, както и мястото на
нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от
съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от
системата с регистрирани нарушения, Съдът приеме, че доказват обективните
признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и
превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък за
населено място.
Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта е в следствие на общото ограничение на скоростта за населено
място визирано в закона. При така попълнените данни в Протокола, по
несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация
на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП ограничение е предприел управление на автомобила без да
съобрази скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение,
определено от АНО от 61 км./ч., законодателят, в разпоредбата на ал. 1, т. 2
от същия текст, е предвидил за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на
неговата справедливост, изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
11
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за
отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП.
Предвид изложеното по – горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
Относно разноските по делото
С оглед изхода на делото,разноски в полза на жалбоподателя не се
дължат,а от страна на АНО не се претендират.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ) Серия К №6551830 на ОДМВР
- Хасково, с който на П. Т. К. с ЕГН ********** от гр. **********,
ул."*******" № 1, за извършено нарушение по чл. 21,ал.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) , на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 50
лв., като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12