Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 260032, 06 август 2021г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на осми юли през хиляди двадесет и
първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 257 по опИ. за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от И.К.И. срещу ответниците Я.С.П.,
Д.С.К., Т.Г.В. и В.Р.В.. Твърди се, че ищецът бил собственик на основание
договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти в град Котел : сграда с
идентификатор № 39030.501.1329.2, представляваща жилищна сграда със смесено
предназначение на два етажа със застроена площ 21 кв.м. и сграда с
идентификатор № 39030.501.1329.3, представляваща еднофамилна жилищна сграда на
един етаж със застроена площ 20 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж,
построени в общински поземлен имот № 39030.501.1329 с площ 564 кв.м., при
граници : ПИ №№ 390.501.1658, 39030.501.1330, 39030.501.2014, 39030.501.2015,
39030.501.1328.
В същия ПИ била
построена и жилищна сграда на три етажа с идентификатор № 39030.501.1329.1,
първият етаж от която, заснет с идентификатор № 39030.501.1329.1.1, бил
съсобствен на четиримата ответници, вторият етаж с идентификатор №
39030.501.1329.1.2 – на ответниците Я.П. и Д.К., а третият етаж с идентификатор
№ 39030.501.1329.1.3 – на ответниците Т.В. и В.В..
Сградите били
построени в имота на основание отстъпено право на строеж. Всеки от
собствениците на постойките имал право да ползва незастроената част от имота,
но не можело да се постигне съгласие помежду им, поради което ищецът моли съда
да постанови решение, с което да разпредели ползването на незастроената част от
ПИ № 39030.501.1329 между ищеца и четиримата ответници.
С оглед
изложените твърдения съдът квалифицира предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците Я.П. и Д.К. са подали два отговора срещу исковата
молба, в които се оспорват както допустимостта, така и основателността на
предявения иск.
Ищецът не бил
собственик на ПИ № 39030.501.1329, поради което не разполагал с процесуална
легитимация да води иск за разпределение на ползването.
Повдигат
въпроса за определяне на цената на предявения иск и съответно – за дължимата
държавната такса.
Оспорва се
твърдението в исковата молба, че ищецът и ответниците не постигнали съгласие за
ползването на дворното място, тъй като не били водени никакви разговори.
Оспорват
действителността на договора за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт
№ 63 по нотариално дело № 52/2017г. на нотариус Красимир Панайотов, с който
ищецът се легитимира като собственик на опИ.ните по-горе имоти, с твърдение, че
е договорът е нищожен, тъй като е с невъзможен предмет. Позовават се на
разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗУТ и на
чл.110 от Наредба № 7 / 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройството на
отделните видове територии и устройствени зони. Тъй като сгради с
идентификатори №№ 39030.501.1329.1.2 и 39030.501.1329.1.3 били допълващо
застрояване – гараж и две стаи със санитарен възел, нямали характер на
самостоятелен жилищен имот по смисъла на §5, т.30 от ДР на ЗУТ.
Съдът е приел
да разгледа възражението на ответниците П. и К. за нищожност на договора за
покупко-продажба на заявеното основание – ТР № 13 от 10.04.2013г. по
тълкувателно дело № 13/2012г. на ВКС, ОСГК, т.2.
Молят за
отхвърляне на предявения иск. Заявяват претенция за присъждане на направените
по делото разноски както при решаване на спора по същество, така и при
прекратяване на производството по делото.
С определение №
30/20.01.2020г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, са разрешени
предварителните въпроси по редовността на исковата молба и по допустимостта на
производството.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците Т.В. и В.В. не са подали отговор срещу исковата
молба.
В съдебните заседания ищецът се представлява от адв. Е.М. ***, която
поддържа предявения иск. Моли съда да възприеме варианта, предложен от вещото
лице И.Х., той като бил най-близък до установеното до момента фактическо
положение. Разноските се претендират, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците Я.П. и Д.К. се представляват от адв. И.Ц. ***, който поддържа
отговора и направените с него възражения и оспорвания. Разноските се
претендират, съобразно представен списък.
Ответницата Т.В. се явява в първото по делото съдебно заседание. Не
изразява конкретно становище по предявения иск.
Ответникът В.В. не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адв. М. и адв. Ц. представят писмени защити
с развити в тях подробни съображения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 17.04.1970г
между Председателя на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет Котел, от
една страна, и С. П. и ответника В.Р., от друга, бил сключен типов договор за
отстъпване на право на строеж върху държавна земя – „урегулирано място от 495
кв.м, съставляващо парцел VІІІ, кв.99, за постройка на жилищна сграда,
съобразно одобрения план“. Договорът е сключен в изпълнение на решение от
08.04.1970г на Изпълнителния комитет.
С нотариален акт №
91/18.09.1978г., том І, нотариално дело № 239/1978г. на РС Котел, С. С. П. е
признат за собственик на недвижим имот, описан по следния начин : „първи етаж
от жилищна сграда с вход от североизток и на ½ идеална част от сутерена,
състоящ се от две помещения, построени върху общинско място, съставляващо
парцел VІІІ, кв.99 по плана на град Котел“.
На 04.10.1981г на С.
П. било издадено строително разрешително за построяване на лятна кухня по
одобрен проект върху 20 кв.м. На 03.09.1984г му било издадено строително
разрешително за извършване на ремонт на второстепенна постройка, съгласно
чл.152 от ППЗТСУ.
На 09.02.2017г
Главният архитект на Община Котел издал удостоверение, че сграда с
идентификатор № 39030.501.1329.2 е „търпим строеж“ по смисъла на §16, ал.1 от
ПЗ на ЗУТ, не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде
предмет на разпоредителна сделка.
С. П. починал на
06.01.2014г и оставил за наследници по закон ответницата Я.П. – преживяла
съпруга, и ответницата Д.К. – дъщеря.
С нотариален акт №
63/21.03.2017г., том І, рег. № 394, нотариално дело № 52/2017г. на нотариус
Красимир Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната камара, с район на действие този
на РС Котел, е оформен договор за покупко-продажба, по силата на който
ответниците Я.С.П. и Д.С.К. продали на ищеца И.И. сграда с идентификатор №
39030.501.1329.2, представляваща жилищна сграда със смесено предназначение на
два етажа със застроена площ 21 кв.м. и сграда с идентификатор № 39030.501.1329.2,
представляваща еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 20
кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж, построени в общински поземлен имот
с идентификатор № 39030.501.1329 с площ 564 кв.м., урбанизирана територия, при
граници и съседи : ПИ №№ 39030.501.1658, 39030.501.1330, 39030.501.2014,
39030.501.2015 и 39030.501.1328.
Според одобрената
със заповед № РД-18-95/29.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК
кадастрална карта на град Котел, процесният имот е заснет с идентификатор №
39030.501.1329 с площ 564 кв.м.
Заснето е следното
застрояване :
1/ еднофамилна
жилищна сграда на три етажа със застроена площ 112 кв.м. с идентификатор №
39030.501.1329.1. В сградата са обособени три самостоятелни обекта :
1.1/жилище,
апартамент с идентификатор № 39030.501.1329.1.1 – на първия етаж на сградата,
записан в кадастралния регистър на С. С. П. и на В.Р.В.;
1.2/ жилище,
апартамент с идентификатор № 39030.501.1329.1.2 – на втория етаж на сградата,
записан в кадастралния регистър на С. С. П.;
1.3/ жилище,
апартамент с идентификатор № 39030.501.1329.1.3 – на третия етаж на сградата, с
площ 107 кв.м., записанн в кадастралния регистър на ответника В.Р.В.;
2/жилищна сграда
със смесено предназначение на два етажа със застроена площ 21 кв.м. с
идентификатор № 39030.501.1329.2 – записан в кадастралния регистър на името на
ищеца И.К.И.;
3/еднофамилна
жилищна сграда на един етаж със застроена площ 20 кв.м. с идентификатор №
39030.501.1329.3 – записан в кадастралния регистър на името на ищеца И.К.И.;
4/селскостопанска
сграда на един етаж със застроена площ 12 кв.м. с идентификатор №
39030.501.1329.4 – записан в кадастралния регистър на името на ответника В.Р.В.;
5/селскостопанска
сграда на един етаж със застроена площ 4 кв.м. с идентификатор №
39030.501.1329.5 – записан в кадастралния регистър на името на ответника В.Р.В..
Според
допълнителна експертиза, към момента на възникване на етажната собственост –
около 1978г, стойността на всеки от етажите е била следната : 13076.67 лв за полуподземния етаж, 16700.69 лв за първия
жилищен етаж и 16700.69 лева за втория жилищен етаж. Стойността на
притежаваната към него момент собственост от С. П. (1/2 ид.ч от първия етаж и
първия жилищен етаж от сградата) е 21817.86 лв, а на В.В. и Т.В. (1/2 ид.ч. от
първия етаж и втори жилищен етаж) – 24660.21 лв.
Вероятното време
на построяване на сграда № 39030.501.1329.2 е между 1981-1982, а сграда №
39030.501.1329.3 – след юли 1975г като гараж и надстроявана по – късно до месец
април 1987г.
Дяловете от общите
части, изчислени по реда на чл.40 от ЗС, към момента на възникване на етажната
собственост са следните : 46,94 % за С. П. и 53.06% за ответника В.В..
Сграда №
39030.501.1329.2 е с 21 кв.м. застроена площ и 42 кв.м. разгърната площ.
Конструкцията е масивна, монолитна, ивични основи от каменна зидария, носещи
стени от каменна и тухлена зидария, стоманобетонова междуетажна конструкция,
дървен тавански гредоред и дървена скатна покривна конструкция с покривно
покритие керемиди тип марсилски. Състои се от два етажа – полуподземен от едно
помещение – гараж, и надземен – от една стая. Изложението е южно. Светлата
височина е 2.30 м.
Сграда № 39030.501.1329.3
е с 20 кв.м. застроена площ. Конструкцията е масивна, монолитна, ивични основи
от каменна зидария, носещи стени от тухлена зидария, дървен тавански гредоред и
дървена скатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди тип марсилски.
Състои се от едни етаж от една стая, санитарен възел и коридор. Изложението е
източно. Светлата височина е 2.20 м.
Вещото лице е
установило, че сгради №№ 39030.501.1329.2 и 39030.501.1329.3 се използват като
жилищни. Двете сгради са разположени на различни нива, като междуетажната
конструкция на сграда № 39030.501.1329.2 и подовата конструкция на
39030.501.1329.3 са изпълнени на едно ниво. Покривната конструкция е обща.
Между сградите не съществува граница. Дори не може да се говори за функционална
връзка между тях, тъй като на място съществува една единна жилищна сграда,
съдържаща жилищен етаж с необходимите помещения за самостоятелен обект и гараж
в полуподземното вино. Вътрешното разпределение е следното : коридор, две стаи
(южната организирана в дневна-кухня) и санитарен възел – баня и тоалетна.
Входът е на източната фасада директно откъм прилежащия терен. Гаражът е с вход
от юг откъм ул. Стара планина. Двете вещи лица – и инж. Б., и И.Х. поддържат,
че тези две сгради са от основното застрояване.
Стойността на
сгради №№ 39030.501.1329.2 и 39030.501.1329.3 е 7377.46 лева общо.
Със сделката от
2017г ответниците Я.П. и Д.К. са прехвърлили и съответни части от правото на
строеж, макар и не изрично посочени в договора. Вещото лице ги е изчислило като
съотношение между стойността на сградите и дяловете от правото на строеж,
които, приравнени на 100, са 74,73% за ответниците Я.П. и Д.К. и 25.25.27% за
ищеца.
Вещите лица са
установи, че незастроената част от имота е фактически разделена с мрежа,
разделяща имота почти на две по дължина, като северозападната му част, където е
входът към жилището на ответниците Я.П. и Д.К., както и сгради №№
39030.501.1329.2 и 39030.501.1329.3, е с площ 206 кв.м., а другата част с
югоизточна посока, където е входът към жилището на ответниците Т. и В. , е с
площ 189 кв.м. Разделителната линия започва от уличнорегулационна линия откъм
ул. Проф. Георги Генов (североизточната част на имота), минава по западната фасада
на сграда № 39030.501.1329.4 и след това започва от югозападната фасада на
жилищна сграда № 39030.501.1329.1 и стига до регулационната граница откъм
югозапад.
Незастроеното
място за разпределение е 395 квм.
Вещото лице инж. Б.
предлага три варианта на разпределение :
Първи вариант :
пропорционално разпределение на незастроеното място в зависимост от застроената
площ, притежавана от съсобствениците – 151 кв.м. за ответниците Я.П. и Д.К.,
162 кв.м. за ответниците Т. и В. В. и 82 кв. за ищеца.
Втори вариант :
разделяне на незастроената площ точно на две равни части от 226 кв.м. и
пропорционално разпределяне на частта, в която попадат сгради №№
39030.501.1329.2 и 39030.501.1329.3, в зависимост от застроените площи – 119кв.м.
за ответниците Я.П. и Д.К., 226 кв.м. за ответниците Т. и В.В. и 66 кв.м. за
ищеца.
Третият вариант е
съобразен с изградената на място ограда, като площта от 206 кв.м се разпределя
пропорционално между ответниците Я.П. и Д.К.,
от една страна, и ищеца, от друга : 134 кв.м. за ответниците Я.П. и Д.К.,
189 кв.м. за ответниците Т. и В.В. и 72 кв.м. за ищеца.
Вещото лице И.Х.
предлага следния вариант за разпределение, съобразен със съотношението между
дяловете от правото на строеж : 139 кв.м. за ответниците Я.П. и Д.К., 209 кв.м.
за ответниците Т. и В. Вълкови и 47 кв.м. за ищеца.
И двете вещи лица
са изработили скици, на които са визуализирали предлаганите варианти.
Горните факти
съдът установи, след като анализира всички събрани по делото писмени
доказателства, които съдът цени с оглед доказателствената сила, която им
придава ГПК. Към доказателствения материал съдът приобщи и двете експертни
заключения, след като съдът прецени, че на поставените задачи е отговорено
пълно, компетентно и обективно и след като не се изтъкнаха основателни
аргументи за противното.
Въз основа на
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи :
Въз основа на
твърденията, наведени с обстоятелствената част на исковата молба, съдът
квалифицира предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползване на
недвижим имот, върху който ищецът и ответниците притежават право на строеж.
Неизменно в
съдебната практика се приема, че суперфициарите са легитимират да претендират
разпределение на незастроената част от имота, върху който са изградили
постройки на основание отстъпено в тяхна полза право на строеж. По отменените
вече с ДВ, бр. 33 от 1996
г текстове на чл.15 и чл.13 от ЗС, на
основание на които е учредено правото на строеж в настоящия случай, държавата
отстъпваше на гражданите право на строеж върху държавни дворни места, което
включва и ползването на незастроената част от земята, а когато е учредено върху
урегулиран държавен имот, се разпростира върху целия парцел, вкл. и при промяна
на границите му – така решение № 461/27.04.2012г на ВКС по гражданско дело №
1316/2010г, І г.о.
Ответниците Я.П. и
Д.К. са повдигнали в срока по чл.131 от
ГПК въпроса дали ищецът е носител правото на строеж, като молят съда да
изследва валидността на прехвърлителната сделка с твърдения за нейната
нищожност поради липса на предмет. Съобразно задължителните указания, дадени с
ТР № 13 от 10.04.2013г на ВКС по тълкувателно дело № 13/2012г, ОСГК, т.2, съдът
дължи произнасяне по възражението и изрично го е приел за разглеждането с
определението си от 20.01.2020г, постановено по реда на чл.140 от ГПК.
Тези две ответници
твърдят, че предмет на прехвърлителната сделка от 2017г са сгради от
допълващото застрояване, които нямат характер на самостоятелен жилищен имот,
според определението в §5, т.30 от ДР на ЗУТ, и противоречие с разпоредбите на
чл.40, ал.1 от ЗУТ и чл.110 от Наредба № 7 от 22.12.2003г.
Спорът следва да
се реши след извършване на правна преценка дали сгради с идентификатори №№
39030.501.1329.2 и 39030.501.1329.3 са обекти по смисъла на §4, т.39 от ДР от
ЗУТ, където е легалното определение на обект - самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. В решение № 261/23.10.2013г на ВКС по гражданско дело №
3777/2013г, І г.о. е разяснено, че нормата е с тълкувателен характер и се
отнася и до вече построени сгради.
От гледна точка
обектите на правото на собственост, §1, т.1 от ДР на
ЗКИР определя
"самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура" като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е
обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Следва обаче да бъде съобразена и новата разпоредба §1,
т.1б (ДВ, бр.16 от 2021г), която дава дефинициите на понятията „сграда“ или
„постройка“ - самостоятелен
строеж на основното или на допълващото застрояване по ЗУТ, трайно
прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства
и с функционално предназначение, съгласно класификатора, определен с наредбата по чл.31. Новоприетата норма също е с тълкувателен характер
и следва да се вземе предвид при разрешаване на спора. Изрично в тази насока са
и задължителни указания, дадени с ТР № № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2014 г.,
ОСГК, според което, ако към момента на сключване на сделката реално
определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са
фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен
обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент,
договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.
За да бъде
квалифициран един за самостоятелен, следва да бъде обособен от останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното
му предназначение да е такова, че
той да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен обект, който да обслужва. Самостоятелеността не се преценява само от гледна точка на конкретни, предварително зададени белези и
характеристики, а зависи и от другите установени по
делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите на
конкретния случай и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне
характера и предназначението на обекта. Заснемането със самостоятелен
идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице
обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният
притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение – така решение № 80 от
27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2017 г., II г. о.
Изложените
разрешения, отнесени към спецификата на случая, сложен за разглеждане по
настоящото дело, налагат извод, че постройката, заснета с идентификатори №№
39030.501.1329.2 и 39030.501.1329.3 е самостоятелен обект на правото на
собственост, тъй като се използва самостоятелно, няма обслужващо основната
жилищна сграда предназначение, дори не е функционално свързана към нея, носи
всички белези на жилище, поради което и в кадастралната карта е нанесена като
жилищна, съгласно класификатора за предназначението на сградите, на
съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на
самостоятелни обекти към тях – Приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016
г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Следва да се уточни в тази връзка, че заснемането на постройката като два
обекта с два отделни идентификатора е без значение и не се отразява на
характеристиката на един единен обект на собственост, тъй като кадастралната
карта няма правопораждащо действие. Постройката е търпим строеж, което е видно
от издаденото удостоверение, представено в нотариалното производство през
2017г. Последното известно на този съдебен състав решение на ВКС относно
незаконните строежи и техния вещноправен статут е решение № 60087/28.06.2021г
по гражданско дело № 3984/2020г, ІІ г.о., в което е направен исторически анализ
на правната регламентация, на относимата съдебна практика, вкл. тази на
административните съдилища и на ЕСПЧ и в обобщение е прието, че при липса на
изрична правна норма незаконните строежи не са изключени от кръга на обектите,
върху които могат да съществуват вещни права, нито са изключени от гражданския
оборот. Изискването на §16 от ПР на ЗУТ
и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за удостоверяване на търпимостта на
незаконния строеж в нотариалното производство цели уведомяване на приобретателя
за риска, че придобива незаконен строеж, който може да бъде премахнат от
органите на строителния контрол или който не би могъл да ползва по
предназначението, за което го придобива. Като годен обект на вещни права,
незаконният строеж може да бъде придобИ.по всички уредени в закона придобивни
способи, а при спор за собственост на незаконен строеж е относимо единствено
дали има влязла в сила заповед по чл.225 или чл.225а от ЗУТ за премахване на
строеж и то само ако не е налице позоваване, че правото на принудително
изпълнение на държавата е погасено по давност, съгласно предпоставките на
чл.282, ал.1, т.9 от АПК.
В
обобщение, съдът приема, че договорът за покупко-продажба от 21.03.2017г не е
недействителен на поддържаното от ответниците Я.П. и Д.К. основание, нито при
извършената служебна проверка съдът установи очевидни пороци, водещи до
нищожност, поради което в полза на ищеца е била прехвърлена собствеността на
постройка, заснета с идентификатори №№ 39030.501.1329.2 и 39030.501.1329.3. В нотариалния акт е посочено, че
прехвърлителите по сделката прехвърлят и отстъпеното право на строеж, без да
има конкретика каква част от притежаваното от тях право на строеж са
прехвърлили. Посредством допълнителната съдебнотехническа експертиза се
установява, че към момента на създаване на етажната собственост дяловете,
изчислени по реда на чл.40 от ЗС, са били 46,94% за С. П. и 53.06 % за В.В..
При приравняване към 100, от дела на ответниците Я.П. и Д.К. в полза на ищеца
са били прехвърлени 25,27%. Според чл.40, ал.3 от ЗС, когато собственик на етаж или част от етаж
прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на
отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между
стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Този
ред е приложим по аналогия и при
разпределение на ползването – така решение № 413 от 09.04.2003 г. на
ВКС по гр. д. № 310/2002 г., ІV г.о.
Последователно в
съдебната практика, вкл. и на ВКС, се приема, че правото на ползване е
акцесорно от отстъпеното право на строеж и на общо основание са приложими
правилата на чл.32, ал.2 от ЗС. На разпределение подлежи незастроената площ от
имота и най-удачен е вариантът, предложен от вещото лице И.Х., в който, от една
страна, е съобразено фактическото положение, а от друга, отразява дяловете на
страните от правото на строеж. Запазват се и самостоятелните подходи към
отделните жилища. Скицата, изготвена от вещото лице И.Х., приподписана от
състава на съда, ще се счита за неразделна част от съдебното решение.
По разноските : В производство по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени
– така определение № 389 от
8.10.2010 г. по ч.гр.д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о., решение №275 от 30.10.2012 год.
гр.д. № 444 по описа за 2012 г., ІІг.о.
Разноските за експертизи възлизат общо в размер на 947.80 лева.
Ищецът И.Иса претендира разноски, съобразно представен списък – 300.00 лева
адвокатско възнаграждение, 50.00 лева държавна такса и 700.00 лева депозит за
вещо лице.
Ответниците Д.К. и Я.П. претендират разноски по списък : 80.00 лева пътни
разходи за явяване по делото, 250.00 лева депозит за вещо лице и 900.00 лева
адвокатско възнаграждение.
Съобразно посоченото по – горе, следва да се разпреди отговорността за
изплатените на вещите лица възнаграждения, възлизащи общо на 947.80 лева:
502.90 лева общо за ответниците Т. и В. Вълкови, 446.9 лева общо за ответниците
Я.П. и Д.К. (по 166.99 лева за всяка от тях) и 112.93 лева за ищеца И.Иса.
Ищецът И.Иса е внесъл 700.00 лева, следователно е внесъл с 587.07 лева
повече. Ответниците Т. и В. Вълкови следва да бъдат осъдени да му заплатят
приспадащите им се част от 502.90 лева, а разликата от 84.17 лева следва да се
възложи на останалите две ответници по равно – по 42.09 лева.
Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 80.00 лева, от която
50.00 лева е внесена от ищеца. По посочения вече механизъм таксата следва да се
разпредели, както следва : 42.44 лева общо за ответниците Вълкови, по 14.04
лева за ответниците Я.П. и Д.К. (28.08 лева за всяка от тях) и 9.48 лева за
ищеца Иса.
Следователно ищецът е внесъл с 40.52 лева повече, които следва да се
възложат на ответниците, както следва : 21.50 лева общо на ответниците Вълкови
и по 9.51 лева за всяка от ответниците Я.П. и Д.К..
Разликата от 30.00 лева, която следва да се плати в полза на бюджета на
съдебната власт, се поема от ответниците Вълкови – общо 15.92 лева, и по 7.04
лева от всяка от ответниците Я.П. и Д.К..
В обобщение, ответниците Вълкови следва да платят на ищеца 524.40 лева,
всяка от ответниците Я.П. и Д.К. – по 51.60 лева. Претенцията на ищеца за
разноски за разликата над 627.60 лева до претендирания размер от 1050.00 лева
подлежи на отхвърляне.
Ответниците Я.П. и Д.К., чрез адв. Ц., са предявили обща претенция по
сметки – посочено е, че отв. Д.К. била заплатила 500.00 лева адвокатско
възнаграждение, а адв. Я.П. – 400.00 лева. Останалите разходи са посочени общо
– 80.00 лева пътни разноски и 250.00 лева депозит, следователно те се
претендират по равно, доколкото не няма данни за друго. Така претенцията на
отв. Я.П. е за 565.00 лева, а на отв. Д.К. – за 665.00 лева. Както вече се
посочи по-горе, разходите за адвокатско възнаграждение, вкл. и за пътни
разноски на адвоката, не подлежат на присъждане. Тъй като тези две ответници са
платили по-малка част от припадащата им се от депозита, претенцията за разноски
е изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл.32, ал.2 от ЗС между ищеца И.К.Иса, ЕГН **********,***. ************,
и ответниците Я.С.П., ЕГН ************************, Д.С.К., ЕГН **********,***,
Т.Г.В., ЕГН **********,***, и В.Р.В., ЕГН **********,***, ползването на
незастроената част на ПИ № 39030.501.1329 по кадастралната карта на град Котел,
находящ се в урбанизираните територии, целия с площ 564 кв.м, съгласно
скица-проект, изготвена от вещото лице И.Х.И., както следва :
1/За ищец И.К.Иса,
с посочени данни, се разпределя част от 47 кв.м., подвигната в зелен цвят;
2/За ответниците Я.С.П.
и Д.С.К., двете с посочени данни, се разпределя част от 139 кв.м., повдигната с
червен цвят;
3/За ответниците Т.Г.В.
и В.Р.В., двамата с посочени данни, се разпределя част от 209 кв.м., повдигната
със син цвят.
Скицата – проект,
изготвена на 20.04.2021г от вещото лице И. Х.И., приподписана от съдия Йовка
Бъчварова, представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Г.В. и В.Р.В., двамата с посочени данни, да заплатят на И.К.Иса, с
посочени данни, сумата 524.40 лева (петстотин двадесет и четири лева и
четиридесет стот), представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Я.С.П., с посочени данни, да заплати
на И.К.Иса, с посочени данни, сумата 51.60 лева (петдесет и един лева и и
шейсет стот), представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.К., с посочени данни, да заплати
на И.К.Иса, с посочени данни, сумата 51.60 лева (петдесет и един лева и и
шейсет стот), представляващи направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на И.К.Иса за присъждане на разноски за разликата над 627.60 лева до
претендирания размер от 1050.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Я.С.К. за присъждане на разноски в размер на 565.00
лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.С.К. за присъждане на разноски в размер на 665.00
лева.
ОСЪЖДА Т.Г.В. и В.Р.В., двамата с посочени данни, да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 15.92 лева (петнадесет
лева и деветдесет и две стот), представляващи окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Я.С.П., с посочени данни, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Котел сумата 7.04 лева (седем лева и четири стот),
представляващи окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Д.С.К., с посочени данни, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Котел сумата 7.04 лева (седем лева и четири стот),
представляващи окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :