ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
гр. Велико Търново , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Частно наказателно дело
№ 20214100200291 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
С постановление от 31.05.2021 г. на прокурор при ВТОП е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК наказателното производство по ДП № 87/2020 г. по описа на
ОслО в ОП – В.Т., водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Препис от постановление е връчен на наследниците на починалия
пострадал Д.С. Д. – П. Г. С., И. С. Д., Д. Д. С., С. Д. С. и С.Д.С..
Първите четирима от наследниците чрез повереник са обжалвали
постановлението в законовоустановения срок по чл. 243, ал. 4 от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното :
Жалбата е основателна. Постановлението на ВТОП за
прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и
необосновано.
Правното съдържание на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 от
НПК включва задължението на първата инстанция да извърши
проверка на осъществената от прокурора дейност по съвкупната
1
оценка на всички относими към предмета на доказване доказателства
и доказателствени средства, при което да прецени правилността на
фактическите изводи (обоснованост) и дали установените при
разследването фактически данни са правилно подвеждане към
съответна материалноправна норма от НК (законосъобразност).
В разглеждания казус настоящата съдебна инстанция приема, че
фактическата обстановка, възприета от представителя на държавното
обвинение е недоизяснена.
Прокурорът е приел, че фирма “С.92-ВТ“ ООД – В. Т. със
собственик и управител – свидетелят Й.С.Й., имаща за предмет на
дейност добив на инертни материали, осъществявала тази дейност
като концесионер в кариера „Х.“, землището на с.С.. Кариерата била
държавна собственост и на работната площадка било разположено
техническото съоръжение трошачно-сортировъчна инсталация (ТСИ),
собственост на МРРБ на Р Б, монтирана преди дълъг период от време.
На ТСИ работели седем служители на дружеството, сред които и
пострадалатият Д.С.Д., който по трудов договор и допълнително
споразумение към него заемал длъжността “машинист на трошачно-
сортировъчна инсталация“, а по длъжностна характеристика
обслужвал тази инсталация, състояща се от питател, трошачка,
няколко гумено-транспортни ленти, сита и др. Съоръжението
включвало и приемен бункер, в който се изсипвали добиваните в
кариерата камъни. Бункерът бил монтиран върху пластичен питател,
транспортиращ камъните до трошачката, откъдето след
натрошаването им те попадали на гумено-транспортна лента,
монтирана върху подвижни валове. Чрез тази лента натрошените
камъни попадали до сито № 1; след пресяването им – до сито № 3,
останалата част чрез роторна трошачка била раздробявана на ситна
фракция и прехвърляна към сито № 2.
На 14.10.2020 г. пострадалият Д.С.Д. бил на работното си място
2
– обезопасена с предпазен парапет площадка, отстояща от работните
гумено-траспортни ленти на разстояние от около 8 метра височина.
ТСИ била управлявана от пострадалия с помощта на дистанционен
панел, тип “джойстик“. Минути след 16.00 часа, без да изключи
съоръжението, пострадалият слязъл в зоната на една от работещите
транспортни ленти. Поради нейното свистене, което обстоятелство
индикирало работен проблем, свидетелят В.М.И.решил да я провери.
Открил тялото на пострадалия, притиснато между транспортната
лента и нейната престилка, вследствие на което последният се бил
задушил и бил починал. Свидетелят В.М.И. срязал транспортната
лента и с помощта на свидетелите Ц.С.Ц. и С.Д.Р. трупът на
пострадалия бил изваден от транспортната лента.
Настоящата съдебна инстанция приема, че въпреки положените
процесуални усилия е налице доказателствен дефицит и определени
релевантни за казуса факти са останали недоизяснени.
Не са събрани като писмени доказателства документи,
удостоверяващи техническите и експлоатационни характеристики и
спецификации на процесната ТСИ. Прокурорът необосновано е
приел, че такива няма, интерпретирайки показанията на собственика и
управител на дружеството – свидетеля Й.С.Й., твърдящ, че не му била
предоставена документация при закупуване на инсталацията през
1999 г. Прокурорът е посочил, че инсталацията е собственост на
МРРБ на РБ, което по настоящем не разполагало с техническата
документация за нея, но такива писмени доказателства не са
изисквани от министерството. От показанията на свидетеля Й.С.Й. се
установява, че инсталацията е правена от “З.з.“ – Г.О. за техните
нужди, но техническа документация не е изисквана от последните.
Надценени са изводите на назначената по делото експертиза в
областта на охраната и безопасните условия на труд, която в своето
заключение е посочила, че такава техническа документация относно
ТСИ липсва. Подценени са определени задължителни изисквания, на
3
които трябва да отговаря техническото съоръжение. Тези изисквания
са посочени в т. 3 и т. 4 от “Инструкция № 1 за безопасна работа с
ТСИ“, издадена от дружеството. Съгласно т. 3 от тази инсткрукция
“Предпазните съоръжения трябва да бъдат устроени така, че да
скриват изцяло всички открити въртящи и движещи се части на
машините и др. Да бъдат леки, здрави и стабилно свързани с пода или
с машината или съоръжението. Връзката да бъде болтова, с цел
незатормозяване работата на работниците, обслужващи дадена
машина и съоръжение“. А т. 4 от инструкцията гласи, че “Стълбите,
площадките и проходите да бъдат обезопасени с парапети и срещу
подхлъзване“.
Инцидентът е настъпил на работна площадка в съоръжение с
движещ се механизъм, причинил смъртта на пострадалия. По делото
няма доказателства този движещ се механизъм да е бил обезопасен по
начин, описан в т. 3 и т. 4 от цитираната инструкция. Безспорно е, че
ТСИ с нейният движещ се механизъм представлява “работно
оборудване“ по смисъла на легалната дефиниция на това понятие,
залегнала в § 1, т. 4 от Наредба № 7/1999 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване, а именно това е “всяка машина,
апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение,
използвани при работа ". Не е изяснено обаче дали по отношение на
движещите се части на ТСИ е следвало да има конкретни нормативни
изисквания, като, например, да бъдат оградени с предпазни
устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или да бъдат
снабдени с устройства, спиращи движението им при достигане на
опасната зона от човек или предмети. Представителят на държавното
обвинение произволно и необосновано, при непълнота на
доказателствения материал е приел, че няма нормативно изискване за
наличие на предпазна решетка на съоръжението.
Ето защо тези въпроси следва да бъдат изяснени. Следва да бъде
4
установено по безспорен начин има ли техническа документация на
процесната ТСИ. След това да се назначи техническа експертиза,
която да отговори на следните въпроси : 1. Има ли експлоатационно-
техническо изискване за поставяне на предпазно устройство,
защитаващо движещия се механизъм на процесната трошачно-
сортировъчна инсталация (ТСИ)?. 2. Ако да – поставяно ли е било
такова предпазно устройство?. 3. Ако е било поставено, било ли е
налично или е премахнато към датата на инцидента? 4. Има ли
възможност за аварийно самоизключване на ТСИ? 5. Би ли настъпила
злополуката при поставено необходимо предпазно устройство?
Неизясняването на горепосочените въпроси е препятствало
всеобхватен фактически анализ и установяване на фактическа
обстановка, позволяваща формирането на обосновани и
законосъобразни правни изводи.
Представителят на обвинението не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, довело до
ограничаване на процесуалните права на наследниците на починалия
пострадал. Това следва да бъде преодоляно чрез събиране на
относими към казуса доказателства, включващи установяване налице
ли е документация относно техническите и експлоатационни
характеристики на процесната ТСИ и назначаването на техническа
експертиза с поставените по-горе задачи, а също и при необходимост
от събирането на нови писмени и гласни доказателства, последвано от
ново пълноценно и всеобхватно обсъждане на доказателствената
съвкупност, след което правилно да бъдат приложени материалният и
процесуалният закон.
Ето защо атакуваното постановление на ВТОП за прекратяване
на наказателното производство следва да бъде отменено като
5
незаконосъобразно и необосновано. Делото следва да бъде върнато на
прокурора за изготвяне на законосъобразен акт, съобразен с
фактическите данни по делото, при правилно приложение на
процесуалния и материалния закон и в съответствие с вътрешното си
убеждение, но основано действително на ново пълно, всестранно и
обективно изследване на всички обстоятелства по делото в тяхната
взаимовръзка.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 31.05.2021 г. на прокурор при
ВТОП, с което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 87/2020 г.
по описа на ОслО в ОП – В.Т., водено за престъпление по чл. 123, ал.
1 от НК.
Връща делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени
в мотивната част на определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред АС –
В. Т. в 7-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6