О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……..12.2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.12.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 1914 по описа за 2018
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на „Агенция за Контрол на просрочени вземания”ЕООД, гр. София против
Разпореждане № 38313/28.09.2018 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 14375/2018 г. по описа на същия съд, в частта в която е
отхвърлено заявление с вх. № 62391/26.09.2018 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение срещу К.Н.Т. гр.Варна, за
сумата от 160.30 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода от
06.08.2017 г. до 11.04.2018 г., както и
за сумата от 210 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения.
Счита разпореждането за
незаконосъобразно като излага аргументи както следва: в производството по чл.
410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува. Заявителят може да
приложи доказателства установяващи вземането, но не е задължен, тъй като целта
на производството е да се провери спорния му характер. Споровете по
обективираните в заявлението материални субективни права, включително по
отношение на отказаните за присъждане неустойка и такси за извънсъдебно
събиране, следва да се разрешат в исков процес. Съдът неправилно е преценявал
нищожност на неустоечната клауза, още повече неустойката не може да бъде
нищожна само на основание противоречие с добрите нрави, както се приема в
обжалваното разпореждане. Законодателят е предвидил възможност за начисляване
на такси за извънсъдебно събиране на суми. В заключение се счита, че съдът е
излязъл в производството от рамките на дължимата преценка. Моли за отмяната му
в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение и за горните претенции.
Жалбата
е допустима.
Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес обжалване и в
законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за
контрол на просрочени вземания” ЕООД гр. София, в развилото се производство по
ч.гр.д. № 14375/2018 г. е издадена Заповед № 7230/28.09.2018 г. за изпълнение
на парично задължение, с която разпоредено длъжникът К.Н.Т. от гр. Варна да
заплати на дружеството следните суми:
Сумата
от 400.55 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 5374364 от
02.08.2017 г. сключен между „Вива кредит” ООД и Е.Н.Т.., като вземането по
договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от 02.05.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.,
сключен между „Вива кредит” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени вземания“ ЕООД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.09.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;
Сумата
от 48.15 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.08.2017 г. до 11.04.2018 г.
Сумата
от 160.01 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем;
Сумата
от 43.99 лева,
представляваща обезщетение за забава върху непогасената част от главницата за
периода от 12.04.2018 г. до 20.09.2018.
Относно спорните пред настоящата
инстанция вземания, в заявлението е посочено следното: 1. 160.30 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, начислена за периода от 06.08.2017 г. до
11.04.2018 г., 2. 210 лева,
представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
В т.12 „обстоятелства, от които
произтича вземането” е заявено:
Относно неустойката: според описаното,
при подписване на договора за кредит длъжникът се е задължил в тридневен срок
да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител,
който да отговаря на определени изисквания или
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора за целия срок на договора. Тъй като заемателят не бил изпълнил
задължението да осигури поръчител, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение на задължението с начална дата третия ден от усвояване на заемната
сума до падежа на договора. Твърди се, че неустойката е компенсаторна, а не
мораторна за забава. Начислената неустойка, според заявителя е разсрочена във
всяка от погасителните вноски и дължима на съответните падежни дати.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК
заявлението следва да покрива изискванията за реквизитна редовност на искова
молба, т.е. трябва да е налице детайлна индивидуализация на вземането,
включително посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е
необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не
представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се
установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника
дали да възразява по заповедта за изпълнение. Бъдещият ответник по евентуален
спор трябва да е наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта
за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него с цел адекватно
упражняване на правата си.
Индивидуализация на вземането е
необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното
производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и
исковата молба. Не може да се каже, че вземането за неустойка отговаря на
посочените изисквания. Не се сочи на основание кои договорни клаузи е дължима,
как и по какви критерии е определен размера на неустойката, основанието за
разсрочване плащането и включването му в погасителния план, който между другото
се подписва при сключване на договора, към който момент няма как да е изтекъл
срокът за изпълнение задължението от страна на длъжника да предостави исканото
обезпечение.
Не е индивидуализирана по изискуемия
начин и претенцията за разходи по извънсъдебно събиране на вземането.
Единствено посочено в т.12 от заявлението е, че при забава на длъжника в
плащането се предприемат действия по събирането му, включващи и ангажиране
дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по
събирането. По-горе се сочи, че принципно „Вива кредит” ООД /цедентът по
вземането/, съгласно Тарифата си, правел разходи за изпращане на съобщения,
писма, покани, телефонни разговори и други. Посочването на
обща сума за разходи не е достатъчно, тъй като следва да се детайлизира по пера
– колко и за какъв вид разход.
В контекста на изложеното и
доколкото в горепосочените части заявлението не отговаря на формалните
изисквания за редовност, правилно заповедният съд е отказал да издаде заповед
за изпълнение. Жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 38313/28.09.2018 г. на ВРС по ч.гр.д.
№ 14375/2018 г. по описа на същия съд, в частта в която е отхвърлено заявление
с вх. № 62391/26.09.2018 г., подадено от
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
за издаване на заповед за изпълнение срещу
Е.Н.Т.. гр.Варна, за сумата от
160.30 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода от 06.08.2017
г. до 11.04.2018 г., както и за сумата
от 210 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.