№ 143
гр. Кюстендил, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно
гражданско дело № 20231500500100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „********“ АД, вписано в ТР при АВ
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ПК 1618, бул. „Цар Борис
III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред Цар Борис, чрез ст. мениджър Правен
отдел М.Л., насочена против Определение № 75 от 20.01.2023 г., постановено от
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, по частно гражданско дело №
20221510102048 по описа на съда за 2022 година, с което е оставено без уважение
искане Вх.№ 158/09.01.2023 г. от „********“ АД по реда на чл.248 от ГПК, като
неоснователно.
Съгласно указанията на чл. 276, ал. 1 от ГПК от ГПК препис от частната жалба е
бил изпратен на ответника по нея, който в срок не е депозирал отговор.
Съдът, в настоящия му съдебен състав, като прецени представените
доказателства и във връзка с наведените твърдения, намира следното от
фактическа страна:
Производството пред заповедния съд е било образувано по заявление на
настоящия жалбоподател „********“ АД ***** срещу длъжника С. Д. Б. с адрес с.
*****, за сумата от: 1092,59 лв. – главница; 132,46 лв. – мораторна лихва от 12.01.2019
г. до 10.07.2021 г.; Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
15.09.2022 г. за окончателното изплащане на сумата; 25,00 лв. – държавна такса; 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На 02.11.2022 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК за посочените суми.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поради това са били отправени
указания до заявителя по чл. 415, ал. 2 от ГПК, като са му били разяснени и подлеците
по ал. 5 от същия текст на закона.
1
Съобщението за това е получено от заявителя на 25.11.2022 г.
В срока по чл. 415, ал. 5 ГПК заявителят не е представил доказателства за
предявен иск относно вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, поради
което и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК съдът е обезсилил заповедта за изпълнение със
свое Определение № 5 от 04.01.2023 г., като е осъдил „********“ АД ***** да заплати
на длъжника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Посоченото по-горе определение е било връчено на пълномощник на заявителя,
който в срока по закон е заявил искане с правно основание чл. 248 от ГПК, като е
твърдял, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до
размера по чл.6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С атакуваното определение искането е оставено без уважение с аргумент, че е
приложим чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а минималният размер на възнаграждението (към
датата на подаване възражението) възлиза на 300 лв.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, настоящата
инстанция възприема следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Обжалваното определение е ВАЛИДНО И ДОПУСТИМО. Постановено е от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма, и в резултат на направено надлежно искане от
страна в процеса за изменение на постановения съдебен акт - прекратително
определение, в частта за разноските предвид изхода да спора.
В настоящия случай спорно е това, дали за определянето на размера на
следващото се адвокатско възнаграждение приложима е нормата на чл.7, ал.7 във вр. с
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или пък правилото на чл. 6, т. 5 от наредбата.
За изясняването на спора е важно да се посочи, че в съдебната практика е
застъпено становището, че при постановяване на краен съдебен акт на основание чл.
415, ал.2 ГПК по аналогия следва да се възприемат разрешенията, наложени в
практиката по повод прекратяване на искови производства преди устни състезания по
отношение на разноските.
Длъжникът и неговият процесуален представител в случая са договорили
заплащането на възнаграждение в размер на 300 лв., което е било заплатено ведно от
отбелязването на приложения договор за правна помощ на л. 7. С атакувания акт
заповедният съд е приел, че то не следва да бъде редуцирано, позовавайки се на това,
че в случая е приложима нормата на чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според утвърдената съдебна
практика обаче (виж напр. Определение № 153/24. 03. 2017 г. по гр. д. № 601/2017г. на
І-во т. отд. на ВКС) нормата е неприложима в хипотези като настоящата, тъй
като касае минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя
2
(направено искане за издаване на заповед за изпълнение). Поради това приложение
следва да намери разпоредбата на параграф 1 от ДР на Наредбата, както счита и
жалбоподателят. Определено по аналогия, процесуалното действие по подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК попада в хипотезата на чл. 6 т. 5 предложение
последно от Наредбата. Действително за попълването и подаването на възражение по
чл. 414 ГПК може да бъде ангажирана адвокатска защита, но макар за нея да се изисква
учредяване на представителна власт (въпреки, че тези действия не предполагат знания
и умения, с които длъжникът не разполага), тя не представлява процесуално
представителство по смисъла на 24, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, респ. чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нещо повече,
разпоредбата на чл. 414 ал. 1 от ГПК не се изисква обосноваване на възражението по
чл. 414 от ГПК , освен в случаите на чл. 414а от ГПК. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят очевидно не се интересува от
основателността на възражението. То е само формална предпоставка без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното
право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението
по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от
изхода на спора за материалното право. В този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г.
по ч. т. д. № 3074/2018 г. по описа на ВКС, Определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д.
№ 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и др. Наред с това и доколкото депозирането на
възражение по чл. 414 от ГПК е една от възможностите за защита на длъжника срещу
заповедта – той може да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, заповедта за
изпълнение в частта за разноските, да направи искане за спиране на изпълнението, се налага
извод, че адвокатското възнаграждение за този вид защита, не може да се обуславя от
материалния интерес.
При тези мотиви и изхождайки от вида на процесуалното действие, приложима
се оказва разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в актуалната й редакция, а дължимото адвокатско
възнаграждение, съобразено с текста на чл. 78, ал. 4, възлиза на 200 лева.
Изложеното обосновава извод, че в тежест на заявителя следва да бъде
възложена сумата от 200 лв., определена по реда на чл. 6 т. 5 от наредбата, чиито нови
изменения са в сила от 08.11.2022 г., респ. атакуваният акт следва да бъде отменен и
вместо него постановен друг, с който бъде изменено Определение № 5 от 04.01.2023 г.
в частта за разноските, като се осъди заявителя да заплати на длъжника сумата от
200,00 лв., представляваща сторени деловодни разноски за платено възнаграждение на
един адвокат в производството по частно гражданско дело № 20221510102048 по описа
на съда за 2022 година.
По разноските пред въззивната инстанция:
В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
3
определените разноски по заповедното производство, разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение, респ. не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в „процеса относно разноските“. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО,
Определение № 489/17.10.2017г. , по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение №
393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.
По обжалваемостта: Доколкото настоящото определение не е преграждащо
развитието на производството и не попада в изрично изброените в чл. 274 от ГПК
актове, подлежащи на обжалване, то не подлежи на последващ инстанционен контрол
спр.8 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 75 от 20.01.2023 г., постановено от РАЙОНЕН СЪД –
ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, по частно гражданско дело № 20221510102048 по
описа на съда за 2022 година, с което е оставено без уважение искане Вх.№
158/09.01.2023 г. от „********“ АД по реда на чл.248 от ГПК, като неправилно, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Определение № 5 от 04.01.2023 г., постановено от РАЙОНЕН СЪД –
ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, по частно гражданско дело № 20221510102048 по
описа на съда за 2022 година, в частта за разноските – в която заявителят е осъден да
плати на длъжника 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО
това
ОСЪЖДА „********“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ПК 1618, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3,
ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Б., с ЕГН: **********, с адрес ****, ***, **********, сумата
от 200,00 лв. (двеста лева и нула стотинки), представляваща сторени деловодни
разноски за платено възнаграждение на един адвокат в производството по частно
гражданско дело № 20221510102048 по описа на съда за 2022 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4