Р Е Ш
Е Н И Е
№
……..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при
секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм.
дело № 399 по описа
за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба от „Интерком груп“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Младост“, ул. “Инж. П.Н.“
№ 11, представлявано от управителя П.И.Н., чрез пълномощника юрисконсулт М.К.-С.
срещу Национална агенция за приходите гр. София на основание чл.1, във връзка с
чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и вр. чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ за
претърпени имуществени вреди в размер на 12 187.47 лева, законна лихва от
датата на причиняване на вредите – 08.10.2020г. до деня на завеждане на
исковата молба в размер на 548.44 лева,
както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното й
изплащане, представляващи платени такси по изпълнително дело № 20207180401074
на ЧСИ С. К. – Д., вследствие незаконосъобразни действия на органи и длъжностни
лица на НАП, изразяващи се в издаване на удостоверение по чл. 191 ал. 4 от ДОПК
с изх. № 030372003051922/08.10.2020
г.
С
решение № 1063/22.07.2021г. по адм. дело № 576/2021г. на Административен съд
Варна предявеният иск е отхвърлен. По касационна жалба на ищеца, с решение №
1379/15.02.2022г. на Върховен административен съд, Трето отделение по адм. дело
№ 8476/2021г. решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с
указания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищецът поддържа исковата молба, моли за решение, с което претенцията да бъде уважена и ответникът да бъде осъден да заплати претърпените имуществени вреди, както и присъждане на разноските, съгласно представен списък.
Ответникът – НАП гр. София в отговор на исковата молба, чрез
процесуален представител, изразява становище, че
искът е недопустим, тъй като липсва незаконосъобразен акт, отменен по
съответния ред, както и че не са налице действия или бездействия от страна на
органите по приходите, от които да са настъпили претендираните вреди. Отделно от това, счита иска за неоснователен и
недоказан, тъй като не е налице незаконосъобразен акт и причинената вреда да е в причинна
връзка с отменения акт.
Издаденото по чл.191
ал.4 от ДОПК удостоверение с изх. № 030372003051922/08.10.2020 г. за наличие
или липса на задължения, въз основа на което ЧСИ С. К. – Д. е събрала такси за
изпълнение по образувано при нея изп. дело № 1074/2020г., не е в причинна
връзка със събраните от ЧСИ такси и разноски.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител и в писменото становище по съществото на спора,
поддържа направените в отговора възражения, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП в размер на 300 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита исковата претенция за неоснователна, тъй като счита, че има друг ред за търсене на тези разноски – по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
На 21.10.2020 г. на „Интерком Груп“ ООД като
длъжник по ИД 1074/2020г. по описа на ЧСИ С. К.-Д. е връчено Уведомление с изх.
№ 20925/14.10.2020 г. по посоченото изпълнително дело, в което е посочено, че съобразно
удостоверение с изх. № 030372003051922/08.10.2020 г., като взискател по делото
е присъединена Националната агенция по приходите с вземане в размер на
337 040.61 лева. В същото уведомление ЧСИ е посочил, че на ищцовото
дружество са начислени такси и разноски
по ТТР към ЗЧСИ общо в размер на 12 187.47 лева, включващи: 60 лева – за
изпращане на призовки, преписи от жалбата, уведомления; 24 лева – за изготвяне
и връчване на покана, призовки и др; 90 лева- за налагане на запор, без извършване на опис; 11 952.97 лева
- за изпълнение на парично вземане и 60.50 лева – допълнителни разноски. В
същия ден дружеството плаща по сметка на ЧСИ Д. сумата 350 091.15 лева,
като част от тази сема – 337 040.61 лева е преведена по сметка на ТД на
НАП Варна за покриване на присъединени публични задължения.
На 27.10.2020 г. дружеството е направило искане за възстановяване /вх. №48265/ от ТД на НАП Варна на недължимо платени и събрани суми за данъци в размер на 337 040.61 лева. По искането е издаден Акт за прихващане или възстановяване № П-03000320183762-004-001/18.11.2020г., с който е прието, че от платената общо сума в размер на 350 091.15 лева по ИД № 1074/2020г. на ЧСИ С. К. – Д., сумата от 337 040.61 лева следва да бъде възстановена на дружеството, тъй като вземането на НАП произтича от ревизионни актове № Р-03000317003339-091-001/16.08.2018 г.; № Р-03000317003174-091-001/16.08.2018 г. и № Р-03000317003095-091-001/06.08.2018 г., чието предварително изпълнение е спряно с решения № 345/26.10.2018г., № 346/29.10.2018г. и № 347/29.10.2018г. на директора на дирекция ОДОП Варна.
С преводно нареждане на 19.11.2020г. сумата от
337 040.61 лева е възстановена от ТД на НАП по сметка на дружеството, като
основание за извършения превод е Акта за прихващане или възстановяване №
П-03000320183762-004-001/18.11.2020г.
В изпълнение на дадените с решение № 1379/15.02.2022г. на Върховен административен
съд, Трето отделение по адм. дело № 8476/2021г. задължителни указания, съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза,
вещото лице по която да установи с каква сума е намаляло имуществото на ищеца,
както и дали тази сума е именно в резултат на извършените от ЧСИ действия по
изпълнително дело № 1074/2020г., във връзка със събирането на посочената в Удостоверение с изх. № 030372003051922/
08.10.2020 г. сума в размер на
337 040.61 лева.
В заключението си вещото лице посочва, че общата сума на начислените такси от ЧСИ във връзка с присъединеното публично вземане на ТД на НАП е в размер на 10 105.81 лева без ДДС или 12 126.97 лева с вкл. ДДС, които такси са включени във фактура № **********/22.10.2020г., която фактура е на обща стойност 20 420.48 лева и допълнителни разноски за куриерски услуги в размер на 60.50 лева без ДДС, които са включени в издадена сметка № **********/22.10.2020г. Вещото лице в Констативно-съобразителната част /стр. 4 от закл./ е описало подробно как е формирана сумата от 10 105.91 лева, както и е установило, че същата е платена именно по повод събиране на присъединеното публично вземане.
Вещото лице е установило, че реално имуществото на ищеца е намаляло със сумата от 10 166.31 лева, представляваща сбора от сумата от 10 105.81 лева без ДДС и сумата от 60.50 лева, тъй като дружеството е ползвало пълен данъчен кредит по фактура № **********/22.10.2020г. и размерът на ДДС върху сумата от 10 105.81 лева е приспаднат от дължимия от дружеството данък за м. октомври 2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в срок, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
За да възникне правото на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
В
решението на Върховния административен съд е прието, че събирането на публични
държавни вземания е административна дейност, като правоотношенията, свързани с
възникване на публичното държавно вземане до неговото удовлетворяване са
типични административни правоотношения. Прието е също, че защитата на дружеството
не може да бъде осъществена по реда на обжалване на действията на ЧСИ, тъй като
събраните такси по изпълнителното дело не могат да бъдат върнати, доколкото
дейността на ЧСИ е осъществена в рамките на правомощията му по закон.
Касационният съд също така е приел, че причинната връзка между издаденото
удостоверение за наличие на задължения и събирането на такси от ЧСИ е налице,
тъй като ако в удостоверението по чл. 191 ал. 4 от ДОПК не е било посочено
наличието на задължения, то ЧСИ е нямало да пристъпи към изпълнение, респ. да
начисли таксите за него.
Доколкото делото е върнато за установяване дали цялата искова сума е била събрана именно във връзка със събиране на публичното държавно вземане и дали действително имуществото на ищцовото дружество е намаляло с тази сума, настоящият състав на Административен съд Варна счита, че събраните при повторното разглеждане на делото доказателства – приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, фактура № **********/22.10.2020г., сметка № **********/22.10.2020г., платежно нареждане от 21.10.2020г., удостоверение изх. № 7766/11.04.2022г. на ЧСИ Д., дават отговор на тези въпроси.
Предвид горното, съдът намира предявеният иск за присъждане
на обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни
действия на служители на НАП, изразяващи се в издаване на удостоверение с изх. № 030372003051922/08.10.2020 г., в резултата на което от ЧСИ С. К. – Д.
са начислени и събрани такси по изпълнително дело № 20207180401074 за
основателен. Искът следва да бъде уважен, но съобразно заключението на вещото
лице - в размер на 10 166.31 лева, тъй като това е сумата, с която
имуществото на ищеца е намаляло реално, защото ДДС върху нея е приспаднато от
дължимия от дружеството за месец октомври 2020г. данък, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.10.2020г. до деня на завеждане на исковата
молба – 18.03.2021г. – в размер на 457.48 лева и законната лихва до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък общо 863 лева за всички инстанции – 50 лв. държавна такса, 300 лева юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 576/2021г. на АдмС Варна, 13 лева – държавна такса за касационното обжалване пред ВАС, 200 лева – възнаграждение за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „Интерком груп“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Младост“, ул. “Инж. П.Н.“ № 11, представлявано от управителя П.И.Н. сумата от 10 166.31 /десет хиляди сто шестдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020г. до деня на завеждане на исковата молба – 18.03.2021г. – в размер на 457.48 лева, както и законната лихва от завеждане на исковата молба - 18.03.2021г. до окончателното плащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на Интерком груп“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Район „Младост“, ул. “Инж. П.Н.“ № 11,
представлявано от управителя П.И.Н. срещу Национална агенция за приходите – гр.
София в останалата му част.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „Интерком груп“ ООД, ЕИК ***** сумата от 863 лева /осемстотин шестдесет и три/, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: