№ 578
гр. Стара Загора, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530100015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във
вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 33,
ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на 17.12.2020 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст“
ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което
вземането на "Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство от 29.12.2016г., било прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-КРС-АТ/917383 от дата 18.01.2021 г., било изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
й на пълномощник на цедента. Приложение № 1 било представено само с
данните на длъжника тъй като данните на останалите длъжници били
защитени съгласно Закона за защита на личните данни и Общият регламент
относно защита на личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/, който се
1
прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е необходимо да бъде
инкорпориран в национален закон. В разпоредбите на цитираните нормативни
актове ясно било посочено кои данни са личните данни, предмет на защитата
/като част от тях кумулативно са посочени и в представеното по делото
Приложение 1/, както и че личните данни се предоставяли за конкретни,
точно определени и законни цели и се обработвали по съвместим с тези цели
начин. Съдът бил администратор на лични данни, но не всички страни по
делата били администратори на лични данни, а доказателствата към исковите
молби, освен че се връчвали на страните по делото, същите били и на
разположение на страните по делото в канцеларията на съда. Отделно, освен
че следвало всички лица, които имали достъп до лични данни, да са
заинтересована страна и/или администратор на лични данни, Приложение 1
съдържало множество лични данни на трети за настоящия спор лица, поради
което разкриването на техните лични данни, освен, че не можело да бъде
обосновано като защита на правен интерес, щяло да доведе и до риск за
правата и свободите на тези лица. С цел спазване изискванията на Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД))
Приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите
лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите,
залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да
ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и
да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на
субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в
извлечението от Приложение № 1 били включени само и единствено личните
данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на
другите физически лица били заличени. Обратното би означавало
превишаване на целите, за които се обработвали личните данни, и нарушаване
на горепосочените принципи. В Приложение № 1 и договора за цесия била
заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за
процесния случай. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД били
упълномощили изрично „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качество
на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 17.12.2020г. да
2
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено от името на „Ай Тръст“ ЕООД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх. УПЦ-П-КРС-
АТ/917383 от дата 18.01.2021 г. за станалата продажба, чрез Български пощи
с известие за доставяне, което писмо било получено лично от
кредитополучателя. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл.
290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД и
същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право. На 03.08.2017 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и
Д. Н. М. /Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с
№ 917383, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се
задължавал при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между
"Ай Тръст“ ЕООД и Д. Н. М. бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение
между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай
Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по
силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 917383. Поради
неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от
страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно
отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не бил
възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради
което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен интерес
от предявяване на претенциите си по съдебен ред, с оглед на което било
входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д. Н. М. в деловодството на PC Стара
Загора, съгласно което претендирали от ответника, в качеството му на страна
3
по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и
Кредитополучател по договор за потребителски кредит № 917383, сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, да заплати непогасените суми до датата на подаване на
Заявлението в съда, а именно: 534.63 лв., от които 325.31 лв., представляваща
главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит
№ 917383, 28.41 лв. - възнаградителна лихва и 180.91 лв. - обезщетение за
забава. Съдът образувал ч. гр. д. № 20215530104870, 3 състав, по описа на PC
Стара Загора, издал Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжника
съгласно разпоредбите на ГПК. На 09.12.2021 г. дружеството получило
съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което е подадена настоящата
искова молба. Моли съда да признае за установено, че ответникът Д. Н. М.,
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********
следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 20215530104870, 3 състав, по описа на PC
Стара Загора, а именно: - сумата от 325.31 лв. (триста двадесет и пет лева и 31
стотинки), представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във
връзка с договор за потребителски кредит № 917383; сумата от 28.41 лв.
(двадесет и осем лева и 41 стотинки) възнаградителна лихва за периода
10.09.2017г. - 10.01.2018 г., във връзка с договор за потребителски кредит №
917383; сумата от 180.91 лв. (сто и осемдесет лева и 91 стотинки)
обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не
била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; и законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и
да бъдат присъдени сторените и предявени разноски по ч. гр. д. №
20215530104870, 3 състав, по описа на PС Стара Загора.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен
отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Посочва, че
в петитума на установителния иск по чл. 422 от ГПК било посочено, че се
претендира установяване съществуване на вземане на ищеца (за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4870/2021
4
г. на Старозагорски районен съд), представляващо главница в размер на
325.31 лв., възнаградителна лихва за периода 10.09.2017 г. - 10.01.2018 г. в
размер на 28.41 лв., обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г. -
14.07.2020 г. в размер на 180.91 лв., ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението до изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 917383 и
разноски. От исковата молба не ставало ясно как е формулирана главницата,
която се търси - като остатък от сума по кредита или към нея били включени
и допълнителни разходи и възнаграждения за поръчителство. Не било ясно и
налице ли са плащания по кредита и ако има такива колко, какво и към кого е
било погасявано. Налице били два договора, по които се дължали различни
възнаграждения като не било ясно нито от Заповедта за изпълнение, нито от
исковата молба какво се търси. Прави възражение за погасяване на вземането
за лихви по давност. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
нищожен. В договора бил уговорен ГПР по кредита в размер на 50% и лихвен
процент - 41.24%, но действителния ГПР бил различен от вписания в
Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. В чл. 19, ал.1 ЗПК
бил предвиден начина на формиране на ГПР по кредита и в него следвало да
се включат и разходите по договора за предоставяне на поръчителство,
където било уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 40.82 лева
месечно. Договор за поръчителство от 03.08.2017 г. с „Ай тръст” ЕООД не
бил подписвал. След като бил налице „договор за поръчителство”, в който
било уговорено възнаграждение, то същото било компонент на ГПР по
кредита, тъй като се обхващало от дефиницията на пap. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, т. е. това били всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, застраховки, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да
заплаща, включително разходите за допълнителни услуги. В случая
„Кредисимо” АД и „Ай тръст” ЕООД били свързани дружества, видно от ТР
и заплащането на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързано с
кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от
договора за кредит и която била задължително условие за усвояване на
кредита. При прибавяне на възнаграждението за поръчителство към ГЛП
размерът на ГПР надхвърлял законоустановения такъв в чл. 19, ал.4 от пет
5
пъти размера на законната лихва. От страна на търговеца била приложена
заблуждаваща търговска практика /чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП/ като в общата сума
по Приложение №1 към договора за кредит не била включена сумата по
Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство,
представляваща възнаграждение за поръчителя. Освен това, не се представяли
документи за плащания от поръчителя към кредитора, освен 2 броя
уведомления, които не бил получил. По този начин макар формално да били
изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за кредит,
кредиторът действал в противоречие с принципа на добросъвестност, като не
предоставил коректна информация относно общия размер на кредита. Налице
била порочна практика за разделяне на приходите от кредита между две
свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал.1
ЗПК, а именно в размера на годишния процент на разходите да се включват и
тези разходи, към които те несъмнено се отнасяли. Предвид изложеното
Договорът за потребителски кредит бил недействителен - чл. 22, чл. 11 ЗПК.
В така прилаганата схема правата на потребителя не били защитени, защото
той нямал възможност да избира поръчител, чрез който успешно и без
възнаграждение да обезпечи задължението си. Дори в случая
възнаграждението на поръчителя било в размер от почти 14 от размера на
отпуснатия кредит. Всичко това водело до неравновесие на правата на
потребителя и търговеца и не отговаряло на изискването за добросъвестност.
Още повече, че сключването на договор за поръчителство било поставено
като условие за сключване на договора за кредит. Предвид изброеното
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен. Освен
посоченото, в ДПК липсвало ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно били
включени в него и как се формирал посочения в договора ГПР от 50.00 %. В
ДПК не били посочени и условията за прилагането на ЛПК , т.е. показателите,
при които се формирал ГЛП като основен лихвен процент, който кредитора
прилагал. Отделно от горното, уговорката за заплащане на ГЛП в размер на
41.24 % била нищожна и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - като
противоречаща на добрите нрави - както по отношение на размера, така и по
отношение начина на плащане на възнаградителната лихва. При такъв размер
на възнаградителната лихва, съпоставена с размера на неустойката при забава
(ОЛП +10 пункта) се стимулирало неточното изпълнение на договора, което
6
от своя страна не представлявало добра търговска практика по смисъла на
добрите нрави в търговските отношения и тези касаещи потребителите
физически лица. Наличието на Общи условия не било достатъчно да обоснове
изпълнение на императивните изисквания на закона, тъй като те не били част
от съдържанието на договора за кредит, адресирани били до неопределен
кръг от лица и част от тях не били относими към конкретно възникналото
заемно отношение, а и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквала тези
допускания да са посочени в самия договор. Същото се отнасяло и до
императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК - в
съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочено наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК. Липсата
на визираното от ЗПК задължително съдържание на договора за
потребителски кредит обуславяло основание ответника да твърди, че същият
е недействителен до степен на нищожност поради противоречие на закона -
чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 ЗПК (чл. 22 ЗПК). Предвид горното моли съда да
отхвърли иска и присъди сторените в производството разноски. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовото дружества не се представлява, за
ответника се явява адв. М. С..
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца
намери за установено от фактическа страна следното:
Представени по делото са Договор за потребителски кредит № 917383
от 03.08.2017г. сключен между „Кредисимо“ АД и ответника и Общи условия
за предоставяне на кредити.
Приложени по делото са Приложение №1 към договор за потребителски
кредит № 917383/03.08.2017г., и Договор за предоставяне на поръчителство
от 03.08.2017г. сключен между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и ответника
като потребител.
Налице по делото е Приложение № 1 към Договор за предоставяне на
поръчителство и Договор за поръчителство от 03.08.2017г. между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД.
7
Приложен по делото е Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Налице е и Рамков договор от 01.03.2016г. между „Кредисимо“ АД и
„Ай Тръст“ ЕООД и Договор за прехвърляне на вземания /Цесия/ от
17.12.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Приложени по делото са Потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99
ал.3 ЗЗД, с което се потвърждава извършената цесия на всички вземания
цедирани от „Кредисимо“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД и Потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99 ал.3 ЗЗД с което се
потвърждава извършената цесия на всички вземания цедирани от „Ай Тръст“
ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Налице по делото е Приложение № 1/17.12.2020г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 17.12.2020г.,
в което е видно името на ответника и обстоятелства касаещи вземането.
Приложено по делото е Пълномощно, с което законен представител на
„Кредисимо“ ЕАД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
уведоми от името на „Кредисимо“ ЕАД всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е прехвърлило съгл. договор от 17.12.2020г.,
както и Пълномощно от „Ай Тръст“ ЕООД упълномощава „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на „Ай Тръст“ ЕООД
всички длъжници по всички вземания, които дружеството е прехвърлило съгл.
договор от 17.12.2020г.
Приложено по делото е Уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания/цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до ответника
ведно с Известие за доставяне от което е видно, че пратката е получена лично.
Налице по делото са Уведомление от 09.12.2020г. и от 14.12.2020г. до
ответника от страна на „Ай Тръст“ ЕООД.
Видно от заключението по изслушаната и приета съдебно-
икономическа експертиза е, че ответника е сключил договор за потребителски
кредит №917383/03.08.2017г. с „Кредисимо“ АД за сумата от 400лв за срок от
5 месеца с общо размер на плащанията442,15лв, който му бил изплатен срещу
Разписка от „Изи Пей“ на 03.08.2017г.
8
На 14.12.2020г. поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило на
кредитора „Кредисимо“ ЕАД предявените от последното дружество суми.
Задължението към „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за кредит е
325,13лв главница, 28,41лв договорна лихва, 97,28лв лихва за просрочие до
момента на погасяване задължението от поръчителя. Към датата на входиране
на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.41 ГПК в съда
дължимата сума възлиза на: 534,63лв включваща: 325,21лв –главница, 28,41лв
-възнаградителна лихва за периода10.09.2017г. до 10.01.2018г., 180,91лв -
обезщетение за забава за период от 17.12.2020г. до 26.10.2021г.
Видно от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза
е, че е отправено искане - Заявление 917383/03.08.2017г. от заемателя към
кредитора за кандидатстване за потребителски кредит, от заемополучателя е
попълнена форма за кандидатстване за финансова услуга по ел. път на
посочената уеб страница, която съдържа негови лични данни. Установено, е
че във формата за кандидатстване е посочена ел. поща **********@***.**.
Заемателя приел стандартния европейски формуляр и договора за финансова
услуга „Credissimo плюс“ ведно с Общите условия, в подаденато електронно
заявление заемателя посочил, че ще представи по заема обезпечение, но не и
какъв вид ще бъде то. Заемателя декларирайки, че ще сключи договор за
поръчителство предоставил съгласието си за предоставяне обработване и
съхраняване на личните си данни от „Кредисимо“ ЕАД на поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД. След преглед на предоставените по делото документи според
вещото лице заемателя сключил договор за поръчителство за обезпечаване на
договора за заем. Заявлението, подписването на договора за кредит,
подписването на договора за поръчителство, изпращането на SMS с текст
„ОК“ от номер 1990 до мобилен номер +359*********, както и записа от
телефонния разговор между представител на „Кредисимо“ ЕАД и Ответника
са извършени в един и същи ден, а именно 03.08.2017г.
От правна страна:
На 26.10.2021г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД депозира
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред
Районен съд - гр. *** срещу ответника, в което се претендират: 325,31лв-
главница, 28,41 лв възнаградителна лихва за периода от 10.09.2017г.-
10.01.2018г., 180,91лв обезщетение за забава за периода 17.12.2020г. до
9
26.10.2021г., законна лихва от 26.10.2021г. до изплащане на вземането.
Образувано е ч.гр.д. № 4870/2021г. по описа на Районен съд – ***. Издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение №1761/27.10.2021г. по чл. 410
от ГПК, постъпило е възражение от длъжника, поради което съдът е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
Обосновава се извод видно от представените по делото документи и
изготвените по делото експертизи, че на 03.08.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 917383 между „Кредисимо“ АД и ответника.
Действително в съдебно заседание вещото лице по съдебно-техническата
експертиза твърди, че било възможно друго лице да попълни заявлението за
кредит ако разполага с лични данни, тел. номер на лицето сочено като
заявител за кредит, но в случая съдебно-икономическата експертиза е
категорична в изводите си, че сумата по отпуснатия кредит в размер на
400лв, отпусната за срок от 5 месеца с общо размер на плащанията 442,15лв,
била изплатена срещу Разписка от „Изи Пей“ на 03.08.2017г. на ответника, за
което и в експертното заключение се сочи, че на вещото лице била
предоставена разписка за преведена на ответника сума-разписка за извършено
плащане №2000000131950797/03.08.2017г. издадена от Изи Пей съгласно
която кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД изплатил на ответника Д. Н. М. с
ЕГН: **********-400лв с основание паричен превод към Еаsy Рау:
Кредисимо плюс.
С оглед възраженията на ответника касаещи изтекла погасителна
давност относно претендираната сума от 28.41 лв. - възнаградителна лихва за
периода 10.09.2017г. - 10.01.2018г., във връзка с договор за потребителски
кредит № 917383: съгласно разпоредбата на чл. 110 б. „в” от ЗЗД, с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания,
каквито са и процесните. Видно е, че заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение е от дата 26.10.2021г. - тоест
действително вземането за същите е погасено по давност. Това е така
независимо от чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение. Според горепосочения нормативен акт са спрели да
текат давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г.-когато е
отменено извънредното положение. Тоест обосновава се извод, че за срок от
два месеца и един ден погасителната давност за вземанията за лихва не е
текла, тоест същата е изтекла на 11.03.2021г. тоест преди подаване на
10
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По повод твърденията на
ответната страна, че след като бил налице договор за поръчителство, в който
било уговорено възнаграждение същото било компонент на ГПР по кредита и
следвало разходите по този договор да се включат в ГПР, съдът намира, че
следва да уточни, че от една страна в отговора на исковата молба от
ответника се твърди, че не бил сключвал договор за поръчителство и
независимо, че такъв е представен по делото на същия липсват поставени
подписи, от друга страна ищцовото дружество не претендира суми по
въпросния договор за предоставяне на поръчителство.
Що се касае до твърдяното от процесуалния представител на ответника
в хода на устните състезания на процеса, а именно, че съгласно
разпоредбите действали към момента на сключване на въпросния
потребителски договор и Закон за защита на потребителите и ЗПК, вземането
не можело да бъде прехвърлено, ако не била предвидена такава възможност в
договора и ако няма съгласие на длъжника и цесията била нищожна, съдът
намира, че освен, че това твърдение е изтъкнато в хода на устни състезания то
е твърдение за факт относно неравноправност на клауза, който подлежи на
доказване и поради това, че не е въведено на по-ранен етап от разглеждането
на делото, същото се явява несвоевременно извършено, поради което и не
следва да се разглежда. Възможността на процесуалния представител да
въвежда фактически твърдения е преклудирана в хода на устни състезания в
процеса.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна за безспорно установено, че съществува вземането на ищеца
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД спрямо ответника по заповед за
изпълнение № 1761/27.10.2021г., издадена по ч. гр. д. № 4870/2021г. на
Старозагорски РС за главница в размер на 325,31 лева, сума в размер на
180,91лв -обезщетение за забава за периода 17.12.2020г. до 26.10.2021г.,
неоснователно се явява искането за сумата от 28,41лв възнаградителна лихва
за периода от 10.09.2017г.-10.01.2018г. - погасена по давност, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен частично. Установява се от събраните
по делото доказателства, че от страна на „Кредисимо“ ЕАД е предоставена
сумата по отпуснатия кредит в размер на 400лв по разписка за извършено
плащане №2000000131950797/03.08.2017г. издадена от Изи Пей тоест
ответникът е следвало да изпълни своите задължения по процесния Договор
11
за потребителски кредит № 917383. По делото не са представени
доказателства, от които да е видно, че ответникът е изплатил претендираните
от ищцовото дружество вземания за главница и обезщетение за забава.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност
на юрисконсулското възнаграждение-претендираното такова е в размер на 50
лв по заповедното производство и 350лв по исковото производство. Предвид
на това, че претендираното юрисконсулско възнаграждение надвишава 300лв,
а при дела с определен материален интерес на основание Наредба за правната
помощ се определя от 100 лв до 300лв –същото следва да бъде определено в
размер на 150 лв по настоящото производство.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат направените по настоящото дело и по ч. гр. д. 4870/2021г. по описа на
РС *** разноски, определени съразмерно с уважената част от иска: 662,80лв.
Разноски следва да се присъдят на осн. чл.78 ал.3 ГПК и на ответника
съразмерно на отхвърлената част от иска а именно в размер на 15,94лв.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********** и адрес: гр. София, бул. „П.
Дертлиев“ №25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, че ответника Д. Н. М., с
ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. „***“ №***, му дължи следните суми:
сума в размер на 506,22лева, представляваща както следва: 325,31лв главница
по договор за потребителски кредит № 917383; сумата от 180.91 лв. -
обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до 26.10.2021г., и
законна лихва от 26.10.2021г., за които суми е издадена в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********** и адрес: гр. София, бул.
„П. Дертлиев“ №25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, против Д. Н. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. *** ул. „***“ №***, заповед №1761/27.10.2021г., по
ч. гр. д. № 4870/2021г. на СтРС за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като отхвърля искането за сумата от 28,41лв възнаградителна
лихва за периода от 10.09.2017г.-10.01.2018г., като неоснователен.
12
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника Д. Н. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. *** ул. „***“ №***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********** и адрес: гр. София, бул. „П.
Дертлиев“ №25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, направените деловодни
разноски в общ размер на 662,80лв съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********** и адрес: гр. София, бул. „П. Дертлиев“
№25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 да заплати на ответника Д. Н. М., с
ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. „***“ №***, направените деловодни
разноски в общ размер на 15,94лв съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13