Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
първи ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 3892 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.В.С., с ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 312/03.07.2019г.
на зам. Кмета на Община-Варна , с което
на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева,
на основание чл.183 ал.2 т.1 от
ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила като се твърди, че липсва пълно описание на
релевантните по делото обстоятелства.Наред с това се твърди, че жалбоподателят
не е извършил описаното нарушение от обективна и субективна страна. При тези
твърдения се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, но се представлява от процесулаен представител, който поддържа жалбата допълвайки
я с доводи за липсата на пътен знак В- 27 в инкриминирания ден след
кръстовището с ул. „И. Богоров“. Посочва, че въпреки
отразяването за наличието на такъв в представената извадка от генерален план за
организация на движението на територията на гр. Варна планът бил само пожелателен, като нямало доказателства, че същият бил
реално изпълнен. Наред с това в текста на НП отсъствала информация по какъв
начин точно паркираният лек автомобил е пречел на движението. Пледира за отмяна
на издаденото НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на
издаденото НП като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
05.06.2019г. въз. А.С. паркирала
л.а. „Тойота“ с рег. № В 19 10 РР, в
гр.Варна, на ул. „Васил Друмев“ до № 36-А в зоната на действие на пътен знак
В-27, забраняващ престоя и паркирането.
Около 16.00ч., в
изпълнение на служебните си задължения, на този пътен участък бил се намирал
св. Г.П.Р., който констатирал множество паркирани на пътното платно автомобили
в този участък, сред които и процесният на който
издал фиш.
След получаването му
и в съответния срок, жалбоподателят С. възразил, ч ее
допуснал административно нарушение, като изявил желание спрямо него да бъде
започнато АНП със съставяне на АУАН.
Такъв именно бил
издаден на 21.06.2019г., а впоследствие въз основа на него било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел
изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на
нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП. За него
на въззивника на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП
била наложена „Глоба“ в размер на 20лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпита св. Г.П.Р., чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Свидетелят си спомни за случая с необходимата
конкретика и установи, че автомобилът е бил паркиран
на ул. „Васил Друмев“, където има поставен пътен знак В-27, забраняващ престоя
и паркирането, като същият се е намирал преди сладкарница „Синчец“ бил е спрян
по посока на движението, ориентиран в посока към центъра на гр. Варна.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява и от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства (в това число от извадка от
генерален план за организация на движението на територията на гр. Варна), които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното
постановление № 312/03.07.2019г. е издадено от компетентен орган- Заместник
–Кмет на Община- Варна съгласно заповед
№ 4791 / 25.11.2015г. на Кмета на Община- Варна, заповед № 4129/05.11.2018г. и
в шестмесечния преклузивен срок.
В самия акт се съдържат всички изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление също е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. С. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво следва да се защитава.
Не е допуснато
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено,
е направено с достатъчна пълнота и конкретика,
като самия факт на паркиране при действието на забранителен за това знак е
достатъчен, за да обоснове наличието на пречки за движението.
Посочена е
нарушената материално правна норма и след като във фактическото описание на
нарушението изрично е посочено, че същото касае несъобразяване с пътните знаци,
то липсата на отбелязване на конкретно предложение на чл.6 т.1 от ЗДП не
ограничава правото на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен.
Наказанието за нарушението също е индивидуализирано. Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а възраженията в този смисъл са неоснователни.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Безспорно е установено,
че въззивникът С. е паркирал собственият си лек
автомобил на ул. „Васил Друмев“ до № 36-А в зоната на действие на знак В -27,
който забранява престоя и паркирането, като това обстоятелство с едоказа по безспорен начин от представената извадка от
генерален план за организацията на движението.
Съдът не може да се
съгласи, че генералният план е наличен, но не е бил реално изпълнен, т.е. не са
били поставени нарочни пътни знаци, тъй като в показанията си разпитания
свидетел беше категоричен, че забранителни знаци е имало на всички кръстовища в
това число на процесното и жалбоподателят е следвало
да съобрази тяхното наличие.
В настоящият
казус нито във възражението против АУАН, нито
впоследствие в подадената жалба против НП въз. С. не е направил възражения
относно авторството на нарушението.
Поради това и доколкото по делото няма
доказателства превозното средство да не е било от одобрен тип, т.е. такова, за
чието управление да не е необходимо човешко присъствие, то следва да се приеме,
че неговия водач, който го е паркирал в зоната на действие на знак В-27, е имал
качеството на „ участник в движението“,
извършил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. В този смисъл съдът намира, че
действително въззивникът е паркирал автомобила си в нарушение
на забраната на чл.6 т.1 от ЗДП.
Правилно е била определена и санкционната
норма, тъй като именно в чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП е предвидена санкция за водач,
който паркира неправилно, каквото виновно поведение в случая е налице.
Размерът на наложената „Глоба“ от 20лв.
е императивно посочен в закона и няма законова възможност за неговото
намаляване.
Съобразно доказателства по делото съдът счита,
че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Извършеното от въз. С.
нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е незначителна.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление №
312/03.07.2019г. на зам. Кмета на
Община-Варна, с което на А.В.С. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева, на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: