№ 183
гр. Благоевград , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501302 по описа за 2020 година
Производството е образувано по реда на чл.258 ГПК по въззивна
жалба,подадена от В. А. Н. от Благоевград,против решение № 6586 от
07.08.2020г. по гр.д.№1149/2019 по описа на РС Благоевград.Доводите за
неправилност ,необоснованост на съдебния акт,постановяването му в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила обосновава с
това,че ищецът на хартиен носител е представил процесния договор,но когато
е поискан оригинала на договора,Общите условия за предоставяне на кредит
от разстояние и декларация за обработване на лични данни,такива не са
представени на хартиен носител.Оспорва се извода на съда,че ответницата по
спора е погасявала вноските,защото вносителите според нея са различни и не
е установено личното участие на Н. в това действие.Твърди се в жалбата,че Н.
не е знаела,че от нейно име е изтеглен кредит,което се потвърждава и от
фоноскопската експертиза.Електронната поща ,на която е изпратено писмото
за потвърждение също не било на ответницата.Също така не са изследвани
обстоятелствата и не са представени доказателства за съставяне на
електронни документи,нито пък тяхното съдържание.Не са представени
доказателства от електронната кореспонденция между страните,че е
1
предоставена информация по глава 3 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние,както и да е разяснено на потребителя правото си да
откаже да сключи договор.
Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго,с което
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.
Ищецът по делото „Изи Финанс“ ЕООД е подал писмен отговор срещу
въззивната жалба.В отговора се поддържа,че решението е правилно и
законосъобразно.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от
страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен
акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предявеният иск по чл.422 ГПК във вр.с чл.79 ЗЗД е допустим,с оглед
развилото се преди предявяването му заповедно производство по ч. гр.д.№
822/2019 по описа на РС Благоевград.По искане на ищеца е издадена заповед
по чл.410 ГПК,длъжникът своевременно е направил възражение,като
установителния иск е предявен в срока по чл.415 ал.4 ГПК.
Ищецът е посочил в исковата си молба,че с ответницата Н. е сключил
договор за предоставяне на кредит от разстояние №154804,при условията на
ЗПФУР.Сключения договор е представен на хартиен носител.В електронна
форма /на дискета/също е представен договора,общите условия и декларация
за обработване на лични данни.Видно от същите и в тях фигурира подпис на
потребител,като няма данни това да е електронен подпис.
От фоноскопската експертиза е установено,че в гласовия запис за
потвърждаване на сключения договор,вещите лица не установяват ,че
контакта между заемателя и заемодателя за потвърждение на сключения
договор е осъществен между двете страни по делото.
Ответницата е поддържала в отговора си,че по причини извън
настоящето производство,тя е предоставила лична карта и данни за сметката
си на нейна приятелка,която е злоупотребила с тях.Същевременно в отговора
2
се признава „че ответницата е изтеглила парична сума от сметката и е
предала на нейната приятелка“.
Това,че ответницата е получила сумата отпусната по процесния договор
за кредит се установява и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза,която е докладвала,че на 04.01.2017г. с платежно нареждане по
посочената банкова сметка,открита на името на В.Н. в Банка ДСК е преведена
от „Изи Финанс“ ООД сумата от 1041.30 лв.Сметката е била с нулево
салдо.Банка ДСК от тази сума служебно е отнесла за погасяване на друг
кредит на Н. сумата от 382.49 лв.Изтеглени от титуляра на сметката в брой на
каса е сумата от 650 лв.Експертизата е установила,че от отпуснатия заем в
размер на 1500 лв.,една част от 458.87 лв. е отнесена за погасяване а старо
задължение към същия заемодател по договор за заем №131317.За това има
споразумение между страните в процесния договор № 154804.
Представени са платежни нареждания,че по процесния договор са
направени погашения от длъжника в размер на 1280 лв.,потвърдено и от
счетоводната експертиза.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното :
Ищецът претендира,че е сключил договор по реда на ЗПФУР.
Съгласно чл.6 ЗПФУР,договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
За съществуването на такъв договор по делото има доказателства чрез
представяне на документи на дискета.Характерно за този договор е,че
страните кореспондират от разстояние чрез различни средства за това ,а не
чрез хартиени документи.При разписаната процедура на сключване на
настоящия договор за кредит от разстояние с използването на уеб страницата
на www. minizaem. bg,. Съгласно чл.184 ал.1 ГПК, електронният документ
може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис,
3
заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи
документа на електронен носител.Ищцовата страна е предоставила такъв
електронен носител.
Доколко са спазени изискванията на ЗПФУР не е от съществено
значение за крайния изход на спора,тъй като в основата си и тези договори по
своята правна природа представляват договор за заем за потребление по
смисъла на чл. 240 ЗЗД, който е реален договор, т. е. за сключването му е
необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на
заемната сума.С получаване на част от заемната сума лично от Н. и
погасяване на други нейни задължения е налице съвпадение на насрещни
волеизявления за сключване на договор за заем,макар и при неспазена пълна
процедура по ЗПФУР.
От изброените по-горе доказателства-признанието на страната
Н.,съдържащо се в отговора,както и от докладваното от назначената
счетоводна експертиза,безспорно се установява,че договорената сума е
заприходена по сметката на Н.,която е била с нулево салдо и че сумата е
изтеглена от Н.,като преди това от общия отпуснат заем в размер на 1500
лв.,както „Изи Финанс“ ООД,така и Банка ДСК са погасили задължения на Н.
по други кредити.
Ирелевантно за производството е как Н. се е разпоредила със сумата
от 650 лв.
Процесния отпуснат заем е погасяван и то в размер над реално
получените пари от 650 лв..Върната е сума от 1280 лв.,което според съда е
индиция,че ако трето лице е получило на каса сумата от 650 лв. ,не би
следвало да възстанови в почти двоен размер сумата на кредитната
институция.
В съвкупност обстоятелствата сочат,че между страните по делото е
постигнато съгласие за сключване на договор за заем при определени
условия,заемодателят е предоставил реално парите,а заемателят се е
възползвал от тях,като дължи връщане ,в изпълнение на задължението си по
договор за заем.
Без значение по делото е,но като обстоятелство следва да се
4
отбележи,че исковата сума във вътрешните отношения между страните
подлежи на редуциране,с оглед клаузата за неустойка,която е възможно да е
нищожна клауза,но не е предмет на претенцията и част от която е прихваната
от заплатените суми,видно от експертизата.
По изложените съображения,обжалваното решение следва да се
потвърди.
От въззиваемата страна се претендират разноски във въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение,чийто размер е определен
съгласно чл.78 ал.8 ГПК,препращащ към ЗППомощ и Наредбата за
заплащане на правната помощ.Съдът съобрази,че процесуалния представител
на въззиваемия не се е явил в съдебно заседание,поради което следва да се
присъди минималния размер от 100 лв.възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6586 от 07.08.2020г. по гр.д.
№1149/2019 по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА В. А. Н. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД ,направените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6