Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 15285 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
254 и сл. ГПК
С Решение № 437370/26.06.2018г. по гр.д. № 41443 по описа за 2014г. на
Софийски районен съд, 56-ти състав е допуснато извършването на съдебна делба на
:
1.Парцел V-234,235, кв. 16 по плана на гр. София, местност Мало Бучино с площ от 1300 кв.м.
по скица при съседи: изток-път, запад-път, север – парцел ІV-236, юг- парцел
V-233, заедно с изградената в него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от
стая, кухня и коридор;
2.Неурегулирано дворно място, находящо се в гр. София, местност Мало
бучино, ул. ****, цялото с площ от 1515 кв.м., планоснимачен номер 693, нанесен
в кадастрален лист № В-2-8-А по неодобрения кадастрален план на гр. София,
местност Мало Бучино, при съседи: от две страни – улици и имоти пл. № 736, 692,
292, 293 по същия кадастрален план с идентификатор 46721.3851.693
между съсобственици и при квоти,
както следва:
-
2/8 ид.ч. за С.Е.Т., ЕГН ********** с адрес: ***;
-
3/8 ид.ч. за А.П.С., ЕГН ********** с адрес: ***;
-
3/8 ид.ч. за В.П.С., ЕГН ********** с адрес: ***;
като са отхвърлени
исковете за делба на горепосочените имоти по отношение на Ц.Е.М., ЕГН ********** с
адрес: ***; Ю.В.М., ЕГН ********** с
адрес: ***; Е.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***; Р.В.М., ЕГН **********
с адрес: ***, А.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.В. С., ЕГН **********,
с адрес: ***.
като са отменени
на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК:
1.констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 43, том А, рег. № 2506, дело № 200/2000г.
по описа на нотариус с рег. № 262 на Нот.К. по отношение на парцел V-234,235, кв. 16 по плана на
гр. София, местност Мало бучино и изградената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. за разликата над 6/8 ид.ч. ;
2.констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 16, том А, рег. № 1415, дело № 66/2001г. по описа на нотариус с
рег. № 262 на Нот.К. по отношение на неурегулирано дворно място, находящо
се в гр. София, местност Мало бучино, ул. ****, цялото с площ от 1515кв.м.,
планоснимачен номер 693, нанесен в кадастрален лист № В-2-8-А по неодобрения
кадастрален план на гр. София, местност Мало Бучино, при съседи: от две страни
– улици и имоти пл. № 736, 692, 292, 293 по същия кадастрален план с
идентификатор 46721.3851.693 за
разликата над 6/8 ид.ч.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5130553/13.08.2018г. по регистъра на СРС от А.П.С., ЕГН ********** и В.П.С.,
ЕГН ********** в частта, в която
е допусната съдебна делба между тях и С.Т. на парцел V-234,235, кв. 16 по плана на гр. София, местност
Мало Бучино, заедно с изградената в него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30кв.м.; на неурегулирано дворно място,
находящо се в гр. София, местност Мало Бучино, ул. ****, планоснимачен номер
693, нанесен в кадастрален лист № В-2-8-А по неодобрения кадастрален план на
гр. София, местност Мало Бучино при квоти
от 2/8 ид.ч. за С.Т. и по 3/8 ид.ч. за въззивниците. Изложили са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочили са, че ищцата Т. твърдяла, че е собственик на ¼
ид.ч. от имотите по наследство от С.В., придобил ги по договор за доброволна делба
от 15.03.1947, но този договор не сочел процесните имоти да са придобити от
него. Собственик на процесните имоти бил наследодателят на въззивниците – С.Е.К.,
а не на общия на страните наследодател С.В., още повече че в делбата не били
допуснати да участват останалите наследници на С.В.. Не били индивидуализирани
процесните имоти, нито бил установен актуалния им регулационен статут,
нанасянето им в кадастралната карта, а това било задължително с оглед
индивидуализацията на имота. Договорът за доброволна делба от 1947г. поставял в
дял на С.В. предимно ниви и ливади, а делба била допусната на урегулирани
поземлени имоти без да е ясно дали те съвпадат с някои от имотите по
доброволната делба. Имот с площ, граници и местоположение като на допуснатото
до делба неурегулирано дворно място не бил посочен в договора за доброволна
делба. Не било установено въззивниците и С. Т.да са съсобственици на тези имоти
и иска за делба следвало да се отхвърли.
Претендирали са разноски.
Въззиваемият – ищец С.Е.Т., ЕГН ********** в предоставяния срок за отговор е оспорила
жалбата. Посочила е , че решението в обжалваната част било правилно. Съсобствеността на имотите между страните се
установявала от договора за доброволна делба от 1947г. и от влязлото в сила
Решение № І-46-166/04.03.2013г. на СРС,
46-ти състав.За процесните имоти били представени скици по делото и това било
достатъчно за индивидуализацията им. Претендирала е разноски.
С определение от 28.05.2019г. на
място на починалата на 11.03.2019г. - в хода на процеса, С.Е.Т., ЕГН ********** са конституирани наследниците й по закон:
съпруг С.К.Т., ЕГН **********; син И.С.Т., ЕГН ********** и дъщеря Н.С.Х., ЕГН ********** тримата със съдебен адрес: адв. И.Т.И.,***,
партер. В о.с.з. са оспорили жалбата и са поискали от съда да потвърди решението
в обжалваната част. Претендирали са разноски.
Съделителят Ю.В.М., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител – адв. Д.Г.П., с адрес: *** е посочил, че жалбата основателна.
Съделителите Ц.Е.М., ЕГН ********** ,
Е.В.М., ЕГН **********, Р.В.М., ЕГН **********, А.В.В., ЕГН **********, Н.В. С., ЕГН ********** не са изразили
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 11684/29.07.2014г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по
вписвания том VІІ, № 193, дело № 25660/18.06.2015г. , уточнена с молба вх. №
1105042/06.07.2016г. на С.Е.Т., ЕГН ********** срещу А.П.С.,
ЕГН ********** и В.П.С., ЕГН **********, Ц.Е.М., ЕГН ********** , Ю.В.М.,
ЕГН ********** , Е.В.М., ЕГН **********,
Р.В.М., ЕГН ********** , А.В.В.,
ЕГН **********, Н.В. С., ЕГН **********
с която е поискала от съда да допусне и извърши съдебна делба на съсобствените
на страните по наследство от С.В. имоти, както следва :парцел V-234,235, кв. 16 по плана на гр. София, местност Мало
бучино с площ от 1300 кв.м. по скица при съседи: изток-път, запад-път, север –
парцел ІV-236, юг- парцел V-233, заедно
с изградената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м.,
състояща се от стая, кухня и коридор;Неурегулирано
дворно място, находящо се в гр. София, местност Мало бучино, ул. ****,
цялото с площ от 1515 кв.м., планоснимачен номер 693, нанесен в кадастрален
лист № В-2-8-А по неодобрения кадастрален план на гр. София, местност Мало
Бучино, при съседи: от две страни – улици и имоти пл. № 736, 692, 292, 293 по
същия кадастрален план с идентификатор 46721.3851.693. Навела е твърдения, че
по наследство от С.П.В.била собственик на ¼ ид.ч. от тези имоти, правата
й били признати с влязло в сила на 04.04.2013г. Решение № І-46-166/04.03.2013г.
на СРС, 46-ти състав. С.В. бил придобил имотите по договор за доброволна делба
от от 1947г.Ответниците били собственици
на останалата част от имотите, не можели да се поделят доброволно, ответниците А.С.
и В.С. ползвали имотите, препятствали я да ги ползва и й дължали обезщетение,
за което ги била поканила да й плащат
такова.
Ответникът А.П.С., ЕГН ********** е
оспорил исковете. Посочил е, че с Решение № І-46-166/04.03.2013г. на СРС, 46-ти
състав са отхвърлени исковете на С.Т. срещу А.С., В.С. и П.С. по чл. 108 от ЗС да й предадат владението върху процесните имоти,
това решение не установявало правата на С.Т. върху имотите. А.С. и В.С. били
единствените наследници на С.Е.К., тя била индивидуален собственик на
процесните имоти, правата й били признати с нотариални актове № 43, том А, рег. № 2506, дело № 200/2000г.
по описа на нотариус с рег. № 262 на Нот.К. и № 16, том А, рег. № 1415, дело № 66/2001г. по описа на нотариус с
рег. № 262 на Нот.К. Ищцата не била техен съсобственик и иска за делба бил
неоснователен.
Ответникът В.П.С., ЕГН ********** в първото о.с.з. е заявил, че поддържа
представения от А.С. отговор на исковата молба, с която оспорва исковете.
Ответникът Ю.В.М., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адв. Д.Г.П., с адрес: ***
е посочил че исковете са
допустими и основателни, бил в родствена връзка със С.Т. Оспорил е искането за
присъждане на ищеца обезщетение за ползване на имотите.
Ответниците Ц.Е.М., ЕГН ********** ,
Е.В.М., ЕГН **********, Р.В.М., ЕГН **********, А.В.В., ЕГН **********, Н.В. С., ЕГН ********** не са изразили
становище.
Приети са неоспорени от страните удостоверение за
наследници № 9/26.03.2014г., удостоверение за наследници № 1/27.01.2016г.,
издадени от кметство на с. Мало Бучино, община Столична, съгласно които С.П.В.е починал на
21.06.1979г., вдовец и е оставил за наследници по закон дъщеря Н. С.М.,
починала на 14.02.1999г. и оставила за наследници: дъщеря С.Е.Т.; син В.Е.М.,
починал на 05.10.2001г. и оставил за наследници: съпруга Ц.Е.М.; деца Ю.В.М., Е.В.М.;
дъщеря С.Е.К., починала на 15.01.2004г. и оставила за наследници по закон
децата си А.П.С., В.П.С. , съпруга си П.С.К., починал на 09.10.2012г. и дъщеря си В.Е.В. , починала на 21.10.2011г. и оставила за
наследници по закон децата си Р.В.В., А.В.В.
и Н.В.С..
Приет е констативен нотариален
акт № 43, том А, рег. № 2506, дело №
200/2000г. по описа на нотариус В.А., с рег. № 262 на Нот.К. вписан в Сл.Вписвания акт № 145, том VІІІ , рег. №
12024/16.06.2000г. на СлВп с който С.Е.К.,
ЕГН ********** е призната за собственик по наследство и давност на дворно
място съставляващо парцел V-234,235,
кв. 16 по плана на гр. София, местност Мало бучино с площ от 1300кв.м. и
построената в имот 234 едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. , и изградената в имот № 235
двуетажна двуфамилна жилищна сграда.
Приет е констативен нотариален
акт № 16, том А, рег. № 1415, дело №
66/2001г. по описа на нотариус В.А. с рег. № 262 на Нот.К. вписан с акт № 133, том ХХІ по дело
4743/19.03.2011г. на Сл.Вп., с който С.Е.К.,
ЕГН ********** е призната за собственик по давност на неурегулирано дворно място, находящо се в гр. София, местност
Мало Бучино, ул. ****, цялото с площ от 1515кв.м., заснет през 1981г. като имот
с планоснимачен номер 693, нанесен в кадастрален лист № В-2-8-А по неодобрения
кадастрален план на гр. София, местност Мало Бучино, при съседи: от две страни
– улици и имоти пл. № 736, 692, 292, 293 по същия кадастрален план .
Прието е неоспорено от страните
влязло в сила на 04.04.2013г. Решение № І-46-166/04.03.2013г. по дело №
13941/2009г. на Софийски районен съд, 46-ти състав, с което е признато за установено по отношение на А.П.С., ЕГН ********** и В.П.С.,
ЕГН ********** и на П.С.К., ЕГН **********, че С.Е.Т., ЕГН ********** е собственик по наследство от С.Х.В.,
придобил ги по договор за доброволна делба от 15.03.1947г., на ¼ ид.ч. от:
1.парцел V-234,235, кв. 16 по плана на гр. София, местност Мало бучино с площ от 1300 кв.м.
по скица при съседи: изток-път, запад-път, север – парцел ІV-236, юг- парцел
V-233 с идентификатор 46721.3851.234, заедно
с изградената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30
кв.м., състояща се от стая, кухня и коридор;
2.неурегулирано дворно място, находящо се в гр. София, местност Мало Бучино, ул. ****,
цялото с площ от 1515 кв.м., планоснимачен номер 693, нанесен в кадастрален
лист № В-2-8-А по неодобрения кадастрален план на гр. София, местност Мало
Бучино, при съседи: от две страни – улици и имоти пл. № 736, 692, 292, 293 по
същия кадастрален план с идентификатор 46721.3851.693., заедно с построената в
него двуетажна сграда с площ от 75кв.м.
като е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част за предаването на
владението на тези имоти.
По делото е приета неоспорена от
страните скица № 15-107679/15.04.2014г.,
издадена от СГКК-гр. София, съгласно която
имот в с. Мало Бучино, община Столична, ул. „****с площ от 1267кв.м. с
предназначение на територията „ урбанизирана” и с № по предходен план 234,235,
кв. 16, парцел V, стар идентификатор № 46721.3851.234 е с актуален
идентификатор 46721.3851.9996. при
съседи имоти с идентификатори: 46721.3851.233; 46721.3851.737; 46721.3851.2002;
46721.3851.9995; 46721.3851.929. в имота има построена сграда, като за същия
документи за собственост са представили С.Т. – за ¼ ид.ч. по
Решение № І-46-166/04.03.2013г. на СРС,
46-ти състав по дело 13941/2009г., а С.Е.К. – за ид.части от имота по нотариален акт с площ от
1300 кв.м. –акт № 145, том VІІІ , рег. № 12024/16.06.2000г. на Сл.Вп.
По делото е приета неоспорена от страните
скица № 15-107691/15.04.2014г., издадена от СГКК-гр. София, съгласно която имот в с. Мало Бучино, община Столична, ул. ****
е с площ от 1444кв.м. с предназначение на земята „земеделска”, същият е № по
предходен план 693 и с идентификатор 46721.3851.693. при съседи имоти с
идентификатори: 46721.3851.293; 46721.3851.292; 46721.3870.100;
46721.3851.1024; 46721.3851.692; 46721.3851.736; 46721.3851.737., като за същия
документи за собственост са представили С.Т. – за ¼ ид.ч. по
Решение № І-46-166/04.03.2013г. на СРС,
46-ти състав по дело 13941/2009г., а С.Е.К. – за ид.части от имота по
нотариален акт с площ от 1515 кв.м. –акт
№ 133, том ХХІ по дело 4743/19.03.2011г. на Сл.Вп.
Във въззивното дело са приети
комбинирани скици за пълна или частична идентичност, издадена от ГИС –София”ЕООД
на 25.09.2019г., съгласно която по действащия регулационен план на местност с.
Мало Бучино, одобрен със Заповед № 132/05.10.1989г. на Председател на ИК на СНС
, ЧИРП, одобрен със заповед № РД-09-171/11.06.1997г., стар регулационен план,
одобрен сс Указ № 477/02.10.1930г.за улична регулация и Заповед № 3200/09.10.1930г. за дворищна
регулация , кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-15/17.03.2010г., Заповед № КД-14-22-846/04.06.2013г., архивен кадастрален
план, стар кадастрален план от 1968г. и от 1961г., кадастрална основа на
регулационен план на м. Село Мало Бучино”, одобрен с Указ № 477/02.10.1930г. и
Заповед № 3200/09.10.1930г. : УПИ V-234,235, кв. 16 по кадасрална
карта е заснет с идентификатор 46721.3851.996 с площ от 1267 кв.м. , това бил
поземлен имот № 45 по стар кадастрален план от 1968г., съответно поземлен имот
№ 149 по стар кадастрален план от 1961.; поземлен имот с пл. № 693 по архивен кадастрален план лист В-2-8-А по
кадастрална карта е с площ от 1444 кв.м. и е с идентификатор 46721.3851.693.,
за него по стар кадастрален план от 1968г.
е бил отреден ПИ 44, по стар кадастрален план от 1961г. бил отреден ПИ 149.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Имотите са индивидуализирани с исковата молба
и със съдебното решение съгласно актуалния им статут по действащите планове и
кадастрална карта, посочено е местоположението им и границите им, както и
площта по документ за собственост. Установените разлики в площта на тези имоти
по документ за собственост и по скици не се отразява на индивидуализацията на
имотите, защото площта не е решаващ индивидуализиращ техен белег. Имотите са
описани по начин, идентичен с прието по делото Решение на СРС, 46-ти състав по
иска по чл. 108 от ЗС. Приетите във въззивното производство комбинирани скици
установяват, че в този статут на имотите не са настъпили промени.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предмет на конститутивния иск за
делба е потестативното право да се иска
от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество.
В първа фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието, страните и
обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя, предявил
иска, е да установи тези условия.
До делба могат да се допуснат
само съществуващи недвижими имоти, които
имат характеристиката на самостоятелни обекти на правото на собственост.
По делото се установи от приетите
по делото неоспорени от страните удостоверения за наследници, че С.П.В.е починал на 21.06.1979г., вдовец
и е оставил за наследници по закон дъщеря Н. С.М., починала на 14.02.1999г. и
оставила за наследници: дъщеря С.Е.Т.;
син В.Е.М., починал на
05.10.2001г. и оставил за наследнсици: съпруга Ц.Е.М.; деца Ю.В.М., Е.В.М.;
дъщеря С.Е.К., починала на 15.01.2004г. и оставила за наследници по закон
децата си А.П.С., В.П.С. , съпруга си П.С.К., починал на 09.10.2012г. и дъщеря си В.Е.В. , починала на 21.10.2011г. и оставила за
наследници по закон децата си Р.В.В., А.В.В.
и Н.В.С.. При така установеното
съдът приема, че С.Е.Т. е собственик
по наследство на ¼ ид.ч. от
имотите , включени в наследството на С.Х.В..
Установява се от приетото по
делото влязло в сила на 04.04.2013г. Решение № І-46-166/04.03.2013г. по дело №
13941/2009г. на Софийски районен съд, 46-ти състав, че С.Е.Т., ЕГН ********** е
призната по отношение на А.П.С., ЕГН
********** и В.П.С., ЕГН ********** и на баща им П.С.К., ЕГН *********, че е
собственик по наследство от С.Х.В., придобил ги по договор за доброволна делба от 15.03.1947г., на ¼ ид.ч. от процесните имоти: парцел V-234,235, кв. 16 по плана на
гр. София, местност Мало Бучино с площ от 1300 кв.м. по скица при съседи:
изток-път, запад-път, север – парцел ІV-236, юг- парцел V-233 с идентификатор
46721.3851.234, заедно с изградената в
него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., състояща се
от стая, кухня и коридор; Неурегулирано дворно място, находящо се
в гр. София, местност Мало Бучино, ул. ****, цялото с площ от 1515 кв.м.,
планоснимачен номер 693, нанесен в кадастрален лист № В-2-8-А по неодобрения
кадастрален план на гр. София, местност Мало Бучино, при съседи: от две страни
– улици и имоти пл. № 736, 692, 292, 293 по същия кадастрален план с
идентификатор 46721.3851.693. Това съдебно решение по дело № 13941/2009г. на Софийски районен
съд, 46-ти състав е постановено по иск по чл. 108 от ЗС, като действително в осъдителната
част искът е отхвърлен. В установителната част на решението обаче са признати правата
на С.Т. като собственик на ¼ ид.ч. от процесните имоти по наследство от С.В.,
придобил ги по договор за доброволна делба от 15.03.1947г. Това решение
обвързва страните със сила на пресъдено нещо, като спорът за собствеността на С.Т.
върху ¼ ид.ч. от тези имоти не може да бъде пререшаван между страните
освен поради нововъзникнали факти след приключването на съдебното дирене по делото по исковете,
предявени по дело № 13941/2009г. на Софийски районен съд, 46-ти състав.
Твърдения за такива новонастъпили факти по делото не са наведени, не се и
установяват, поради което съдът приема за установено по делото, че С.Т. е
собственик на 1/ 4 ид.ч. от процесинте имоти по наследство от С.Х.В., придобил
ги по договор за доброволна делба от 15.03.1947г.
Съдът приема за установено
по делото, че останалите идеални части от процесните имоти са собствени при
равни квоти на А.П.С., ЕГН ********** и В.П.С.,
ЕГН ********** по наследство от С.Е.К.. Приетите по делото констативни
нотариални актове установяват , че С.К.е била призната за собственик: по
наследство и давност на дворно място
съставляващо парцел V-234,235, кв.
16 по плана на гр. София, местност Мало Бучино с площ от 1300кв.м. и
построената в имот 234 едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. , и изградената в имот № 235
двуетажна двуфамилна жилищна сграда; по
давност на неурегулирано дворно място, находящо се в гр. София, местност
Мало Бучино, ул. ****, цялото с площ от 1515кв.м., заснет през 1981г. като имот
с планоснимачен номер 693, нанесен в кадастрален лист № В-2-8-А по неодобрения
кадастрален план на гр. София, местност Мало Бучино, при съседи: от две страни
– улици и имоти пл. № 736, 692, 292, 293 по същия кадастрален план. Тези
нотариални актове са отменени с първоинстанционното решение в частта за горницата над 6/8ид.ч., решението на СРС в тази част не е обжалвано,
поради което и е влязло в сила. По делото е установено, че С.К.е починала и е
оставила за наследници по закон децата си – А. и В. С., съпруг П.К. , който е
починал преди делото за делба. При така установеното съдът приема за установено,
че А.П.С., ЕГН ********** и В.П.С.,
ЕГН **********. Останалите наследници на С.В. не са оспорили констативните нотариални актове, те са били и
страна в производството по делба, не са
подали жалба срещу решението, поради което и тези нотариални актове съдът
приема, че притежават обвързваща доказатествена сила за страните по делото, а и
за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в тези нотариални актове в
неотменената им от съда част лице е собственик на имота. Констативният нотариален акт има легитимиращото действие за принадлежността на правото на собственост.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение. За оборването на тази доказателствена силана констативния нотариален акт е
необходимо пълно обратно доказване. Нотариалното
производство по
издаването на констативен нотариален акт е едностранно и не разрешава правен спор. Затова този нотариален акт може
да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право вече
се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. /В този смисъл Тълкувателно решение № 11/21.03.2013г. по
тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС/. В случая по делото не са наведени
твърдения и не е проведено доказване, което да обоснове по несъмнен начин, че
изводът на нотариуса, съставил констативните нотариални актове № 43/2000г. и №
16/2001г. е неверен в частта за принадлежността в партимониума на С.К.на 6/8
ид.ч. от имота, поради което и установено по делото е, че собственик на
тези идеални части от процесните имоти е
била С.К., а след откриването на наследството й и това на съпруга й П.С., собственици
са станали А.П.С., ЕГН ********** и В.П.С.,
ЕГН ********** при равни квоти от по
3/8 ид.ч. за всеки от тях двамата.
При така възприето и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд решението
на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се поставят в
тежест на въззивниците и те следва да бъдат осъдени да заплатят на наследника
на С.Т. – С.К.Т. сумата от от 600лв. представляващи съдебни разноски за особен
представител на съделителя Ю. М..
Представеният документ за платен депозит сочи като задължено лице само С.К.Т.
и само за него е установено по делото, че е направил тези разноски. Обстоятелството,
че във вносния документ за тези 600лв. като вносител е посочен И.Т. не променя
извода на съда, защото релевантно по делото е чие имущество е било задължено с
тези разноски. На въззиваемите С.К.Т., И.С.Т., Н.С.Х., /конституирани като наследници на ищеца С.Т.,
починала в хода на процеса/ не следва да се присъждат разноски за адвокат във
въззивното производството, защото не е установено да са направили такива.
Представения по делото договор за правна помощ сочи, че е сключен през 2014г. и е с предмет оказване
на процесуално представителство в
производство пред Софийски районен съд,
а не пред Софийски градски съд. Така установеното не позволява извод, че
възнаграждението е уговорено за процесуално представителство пред СГС, поради което
и доколкото решението на СРС е правилно в обжалваната част, то въззивния съд не може да присъди суми по този договор с решението си по
въззивното дело. Отделно, този договор установява плащане само на 400лв. от
възнаграждението, а не на цялото уговорено и претендирано такова от 800лв.,
други доказателства за плащане на суми по договора не са ангажирани.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 437370/26.06.2018г. по гр.д. № 41443 по описа за
2014г. на
Софийски районен съд, 56-ти състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА А.П.С., ЕГН ********** с адрес: *** и В.П.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на С.К.Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. И.Т.И.,***, партер на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 600лв. /шестстотин лева/,
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.