Решение по дело №3303/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 410
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180703303
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 410

 

гр. Пловдив, 10.03.2022 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                      

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                                                                    ХРИСТИНА ЮРУКОВА  

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурор ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3303 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Обжалвано е Решение № 2027 от 18.11.2021 г., постановено по АНД № 4982/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, втори наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4685754, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Ж.Д.Х., ЕГН ********** ***, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател Ж.Д.Х., чрез пълномощник адв. Ш., моли да се отмени решението, като незаконосъобразно и да се постанови отмяна на електронния фиш. Възразява,че не е налице ограничение с пътен знак В26 на мястото на заснемане на нарушението, а поставеният пътен знак не въвежда валидно ограничение. Представя писмени доказателства. Претендира и разноски.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за основателна и дава становище да се отмени решението на районния съд.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установено е от фактическа страна, че на 07.04.2021 г. в 19:07 часа на Републикански път II-64, км 49+800, в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № РВ ****НА се е движило с установена наказуема скорост 92 км/час, т.е. с наказуемо превишение от 25 км/час.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Х. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а, от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган.

Решението е правилно.

В същото са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, че процесният знак В26 е поставен неправомерно от частно-правен субект, което е в противоречие с разпоредбите на чл.4 и чл.12 ал.1 т.2 б.“з“ от Наредба № 1/–17.01.2001 г. за организация на движението по пътищата, и чл.26 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 б. „в“ от ЗП, съдът намира за неоснователни.

Видно от писмо изх. № 11-00-655/11.08.2021 г. на директора на ОПУ – Пловдив, изпратено до РС – Пловдив, I н. с., независимо, че в него се твърди, че ОПУ – Пловдив няма отношение към поставянето на знака, то последният безспорно не е поставен от частноправен субект, а по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив. Отново в същото писмо се сочи, че знакът е бил наличен и към 09.04.2021 г.  В подкрепа на горното е и представената към писмото  схема на път II-64, посока гр. Пловдив – с. Труд, както и снимка от 04.02.2021 г. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол се удостоверява именно с протокола, съгласно приложение към чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съставен от обслужващия полицейски служител, в който са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първото и последното статично изображение. Протоколът по чл.10 ал.1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има връзка между предвидената с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия материал.

От представените по делото доказателства, се установява, че процесният участък от пътя е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3 ал.2 от Закона за пътищата (републикански път II-64 Карлово – Пловдив) и съгласно чл.19 ал.1 т.1 от същия закон, се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура", като в ал.2 е посочено, че управлението включва: оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя и др. Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредба. Поддържането на пътя, съгласно чл.47 ал.1 от ППЗП, включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Освен разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП съществуват и множество други нормативно регламентирани дейности за собствениците, които те следва да изпълнява: съгласно чл.6 ал.1 от ППЗДвП, юридическите и физическите лица, които стопанисват пътя, са длъжни: да поставят или да променят принадлежностите на пътя само по проект, утвърден от компетентните органи; да поддържат организацията на движението така, както е определена и съгласувана от компетентните органи; да вземат своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение. Съгласно чл.2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за "Организиране движението по пътищата", организирането на движението трябва да осигурява бърз, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари; удобство на участниците в пътното движение; пълна и достоверна информация на участниците в пътното движение за пътно-транспортната обстановка. За организиране на движението по пътищата се използват самостоятелно или съчетани помежду си пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и обзавеждане на пътя, като стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта /чл.4/.

Спорният знак В26 (по арг. от чл.47 ал.3 от ППЗДвП) е от категорията на знаците, въвеждащи забрана -  за движение със скорост, по-висока от означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от компетентните органи (чл.6 ал.1 т.2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населените места и проекти за организиране на движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА "Пътища", директора на съответното пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да приключат с издаване на окончателен административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Предвид факта, че знакът безспорно е поставен по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив; предвид факта, че в Протокол рег. № 1030р-10308/08.04.2021 г. е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и общо ограничение на скоростта - 60 км./ч., и факта, че, именно на това място е поставено АТТС, то безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен акт, одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ – Пловдив.

Или иначе казано, процесният знак В26 е валидно поставен, поради което и неоснователни се явяват наведените от касационния жалбоподател възражения в тази насока.

Несъгласието на жалбоподателя с поставен на определено място пътен знак или с реда за поставянето му би могло да се заяви, изрази или преодолее по реда на раздел II и раздел III от глава осма на АПК, което обаче несъгласие, не е предмет на настоящото съдебно производство.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2027 от 18.11.2021 г., постановено по АНД № 4982/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II н. с.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: