№ /……………….2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, I касационен състав, в публично заседание
на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Владимирова и при
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. адм. д. № 1090 по описа за 2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.221 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на РД „Автомобилна администрация“-Варна към ИА „Автомобилна администрация,
представлявана от и.д. директор на РД „Автомобилна
администрация“-Варна, чрез гл.експерт И.Я., срещу Решение № 377/02.03.2020 г. на Районен съд Варна, постановено по АНД № 388/2020 г. по описа
на Районен съд Варна, ХV състав, с което е отменено Наказателно постановление
№23-0000755 от 17.12.2019г., на Началника
на ОО”АА” в ГД „АИ” гр.Варна, с което на „БЕК
ТРАНС” ООД, гр.Варна, представлявано от Г.К.И. е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000.00 лв. на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП
за нарушение на чл.10 пар.2 изр.1пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1т.1
от ЗАвП.
В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение
на материалния закон, както и че неправилно въззивният съд е установил
фактическата обстановка. Според касатора, извода на
съда, че АНО не е посочил конкретно какво вменено от закона задължение има
превозвача по организация на работа на водачите, съответно кое свое задължение
не е изпълнил, не кореспондира с установена регламентация, доколкото нито
Регламент №561/2006г. на ЕС, нито в ЗАвтП и поднормативните му актове , са
разписани конкретни действия, така че и АНО да е способен да ги идентифицира
като дължими. Приема, че нарушението не е извършено от водача, тъй като видно
от приложените по делото товарителници, му е разпоредено
да извърши конкретни превози. Уточнява, че за този вид превози не се изготвят
графици за работа на водачите, а контрол и анализ на работата им се извършва
единствено чрез данните, които монтираните в превозните средства аналогови или
дигитални тахографи, регистрират. Излага подробни
аргументи в тази връзка. Моли съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- „БЕК ТРАНС” ООД, гр.Варна,
представлявано от Г.К.И., редовно
призован, не се явява, не се представлява. Представен е писмен
отговор, в който касационната жалба се оспорва.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 от НПК, приложим по препращане от
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
С обжалваното решение, Районен съд Варна е отменил обжалваното пред него НП. От фактическа страна, съдът е възприел
следното:
В хода на проверка по документи са изискани от ответника
по касация такива, относно транспортната дейност на дружеството за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2019г. Същите били представени на 25.09.2019г., като е
оформен приемо-предавателен протокол. Установено било, че „Бек Транс” ООД-Варна притежава лиценз на Общността № 11080/21.10.2013г.
за международен обществен превоз на товари. Съдът констатирал, че служители при
касатора възприели извод, че на 21.12.2018 г. в 13:18
ч. в гр.Варна, ж.к. "Чайка" бл. 192, вх. Б,
ет. 4, ап. 15, транспортното предприятие не е организирало работата на водача К.Б.И.по такъв начин, че да е в състояние да спазва глава
II от Регламент (ЕО) 561/2006 г./ чл.6, параграф 3 от Регламент(ЕО) № 561/2006
г. Този извод е функция на установяването, че при извършване на международен
обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 г., с
МПС КАТ.*, марка "***", с рег.№ *****, собственост на превозвача,
оборудвано с дигитален тахограф, за период на
управление от 2 (две) последователни седмици, започващ от 10:50 ч. 10.12.2018
г. и завършващ в 19:37 ч. на 21.12.2018 г., водачът е управлявал 95 часа и 02
минути, видно от извършените разпечатки на предоставената на магнитен носител
информация от картата на водача, извършени с програма TDCS и Caltacho, с което е превишил максимално допустимото общото
време за управление от 90 часа с 05 часа и 02 минути. Превозите били извършени
на основание 11 броя CMR. Това деяние е обективирало
извършване на нарушение на чл.10 пар.2 изр.1пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1т.1
от ЗАвП, поради което на 18.10.2019г. за
гореописаното е съставен АУАН срещу санкционираното дружество, но в същия била
посочена като дата на извършване на нарушението 21.12.2018г. АУАН бил съставен
в присъствието на представляващия
дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения. Не са постъпили и писмени такива
в законоустановения срок, поради което въз основа на съставения АУАН и
материалите по преписката е издадено
Наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000лв.
Описаната фактическа обстановка
съдът установил от събраните писмени доказателства – от показанията на св.Й., АУАН, КП, разпечатки на предоставената на магнитен
носител информация от картата на водача и от останалите приобщени по делото
писмени доказателства. При така установените
факти, съдът коментирал, че
АУАН и НП са издадени в законоустановения срок от компетентни органи.
Въззвният съд е приел,
че наказателното постановление е постановено при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, довели до нарушаване
правото на защита на дружеството, както и нарушение на материалния закон. В
обстоятелствената част на акта и НП липсвало описание на нарушението,
вменено на дружеството. Не става ясно какво е следвало да направи
дружеството на посочената в НП дата, какво не е сторило в
качеството на превозвач, с какво свое бездействие или действие е
допуснал да не се спази съответната почивка и дали това се дължи на липса на
организация или на виновно поведение на самия водач на МПС, цитиран в
обстоятелствената част, като факти както в АУАН, така и в НП липсват. Съдът
приел, че АНО не е посочил факти организирал ли е по някакъв начин почивките
превозвачът и в следствие на какво се дължи неспазването на процесната почивка.
Формиран в решението е и извод за
неприемственост на посочените място и дата на извършване на нарушението,
тъй като изобщо не е ясно, къде се е намирало процесното МПС на процесната дата
и защо се приема, че нарушението е извършено на датата, визирана в АУАН и НП за
превоз от две последователни седмици, чиято организация би следвало да се
извърши преди започване на превоза, а не към конкретна дата в края на превоза. Изводът
за противоречие с материалния закон, въззивния съд е обосновал с липсата
на събрани
категорични доказателства за действие или бездействие от страна на превозвача,
чиято отговорност е ангажирана, относно организацията на работа на водачите/ в
частност и на конкретния водач/ и спазване на законоустановените почивки. Решението в тази част е мотивирано и с несъбрани доказателства каква организация е създал или не е създал превозвачът, за да се прецени дали
същата кореспондира с правните норми, съответно има ли извършени инструктажи съгласно нормата на чл.10 пар.2 от Регламент 561/06, има ли графици
за работа и почивки, които
евентуално имат касателство към спазването на
правните норми.
При извършената проверка, касационният състав при
Административен съд Варна установи законосъобразността на оспореното решение. Същото е постановено при правилно приложение на материалния
закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.
Касационната инстанция
възприема изцяло установените факти и правните изводи на районния съд.
Районен съд Варна е установил вярно
фактическата обстановка, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и в съответствие
с материалния закон извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на въззивния
съд досежно издаването на наказателното постановление в противоречие с
материалния закон.
Нарушението на правилата по глава
II от Регламент № 561/2006 може да се дължи както на виновно
поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който
въпреки създадената от работодателя си организация не е спазил правилата за
почивките. Както следва от разпоредбата на чл.10,
пар.2 от Регламент № 561/2006, осигуряване спазване на разпоредбите
на глава II от регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите
и извършването на редовни проверки. Видно от АУАН и НП липсват каквито и да
било констатации в тази връзка, респ. изводи какво конкретно е следвало да
извърши транспортното предприятие, за да осигури спазване на разпоредбите на
глава II от Регламент № 561/2006 от страна на водачите.
Съгласно чл.8, пар.2 от Регламент № 561/2006, за
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична
почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Действително,
съобразно чл.19, пар.2 от Регламент № 561/2006, държавата членка
оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или водач
за нарушения на същия регламент, които са установени на територията и за които
не е наложена санкция. Следователно както транспортните предприятия, така и
водачите са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност
за неизпълнението на съответните задължения - Решение на СЕС от 9 юни 2016г. по
дело Ю, С-287/14, т.32. Тоест, за да се търси отговорност за неизпълнение на
задължение от всеки един от споменатите субекти-адресати на разпоредбата,
следва техните задължения да са ясно разписани. Различен извод е възможно да обективира фактическа установеност, при която въпреки
изключително добре създадена организация от превозвача, водачът да не изпълни
задължението си по чл.8 пар.2 от Регламент № 561/2006 и да не ползва
съответната почивка. Създаването на организация на трудовия процес е
необходимо-присъщ елемент от работодателската власт на всеки работодател и
обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този
процес, по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по
контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови
функции и т.н, а видно от материалите по административнонаказателната преписка тези въпроси изобщо
не са изследвани.
Следва да се отбележи, че дори и да се възприеме твърдението на касатора, че празнотата в регламента дава възможност на
превозвача да избере начина на извършване на проверките и организация на
работата , то в този случай в хода на АНП първо следва да се изискат
доказателства по какъв начин конкретния превозвач е регламентирал чрез
вътрешните си актове тази организация, съответно кои актове или свои разпоредби
не е изпълнил и едва след това да формира извод за извършено административно
нарушение на чл.10
пар.2 изр.1пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78
ал.1т.1 от ЗАвП.
По изложените съображения обжалваното
решение се явява постановено при правилно приложение на материалния закон и
като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от което и на основание чл.221
ал.2 предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 377/02.03.2020 г. на Районен съд Варна, постановено по АНД № 388/2020 г. по описа
на Районен съд Варна, ХV състав, с което е отменено Наказателно постановление
№23-0000755 от 17.12.2019г., на Началника
на ОО”АА” в ГД „АИ” гр.Варна, с което на „БЕК
ТРАНС” ООД, гр.Варна, представлявано от Г.К.И. е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000.00 / хиляда/ лв. на
основание чл.104 ал.1 от ЗАвП за нарушение на чл.10 пар.2 изр.1пр.2 от Регламент
561/06 във вр. с чл.78 ал.1т.1 от ЗАвП.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.