РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501464 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260141/18.06.2021г., постановено от
Районен съд –Несебър по гр. д. № 39/2021г. С това решение съдът е отхвърлил иска на И. И.
В., роден на ***г., гражданин на У., град Д., улица „Ш.“ № *, кв.* против Т. М. Б., родена на
***г. с адрес в У., град Д., проспект П., бл. *, ап.* с адрес в Република Б.: гр. Н., к.к. „С. б.-
з.“, К. *, вх. *, ет.*, ап.*, БУЛСТАТ: *** за допускане до делба на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.171.1.21 по КККР на гр. Несебър,
одобрена със заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, находящ
се в гр. Н., к.к. „С. б. – з.“, К. *, вх. *, ет. *, ап. *, находящ се на * етаж в шестетажната
многофамилна жилищна сграда с идентификатор 51500.506.171.1., изпълнена в поземлен
имот с идентификатор 51500.506.171 с предназначение: жилище, брой нива на обекта -1,
площ по документи за собственост: 36,59 кв.м., прилежащи части: 5,88 кв.м. идеални части
от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
51500.506.171.1.20, под обекта – 51500.506.171.1.14, над обекта – 51500.506.171.1.28 при
квоти от правото на собственост по ½ идеална част за всеки от И. И. В. и Т. М. Б..
С решение № 260141/18.06.2021г. съдът е признал за установено по отношение на И.
И. В., роден на ***г., гражданин на У., град Д., улица „Ш.“ № *, кв.*, че Т. М. Б., родена на
***г. с адрес в У., град Д., проспект П., бл. *, ап.* с адрес в Република Б.: гр. Н., к.к. „С. б.-
з.“, К. *, вх. *, ет.*, ап.*, БУЛСТАТ: *** е изключителен собственик на следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.171.1.21 по КККР на гр.
Несебър, одобрена със заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК,
1
находящ се в гр. Н., к.к. „С. б. – з.“, К. *, вх. *, ет. *, ап. *, находящ се на * етаж в
шестетажната многофамилна жилищна сграда с идентификатор 51500.506.171.1., изпълнена
в поземлен имот с идентификатор 51500.506.171 с предназначение: жилище, брой нива на
обекта -1, площ по документи за собственост: 36,59 кв.м., прилежащи части: 5,88 кв.м.
идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – 51500.506.171.1.20, под обекта – 51500.506.171.1.14, над обекта –
51500.506.171.1.28 поради наличие на пълна трансформация на лични средства при
придобиването му.
С решението И. И. В. е осъден да заплати на Т. М. Б. съдебни разноски в размер на
2 050 лева и на Районен съд – Несебър съдебни разноски в размер на 145 лева.
Подадена е въззивна жалба от И. И. В. против решение № 260141/ 18.06.2021г.
Процесуалният представител на въззивната страна твърди, че доверителят му е живял на
съпружески начала с Т. Б. от *г., сключили са брак през 2015г. и са се развели през 2018г.
През този период и двамата са продали свои имоти, с които са покривали разходие на
семейството. Жалбоподателят признава, че Б. е платила цената на имота, но той е поемал
всички разходи в семейството. Затова и в пълномощното са записали, че ще получат по ½
идеална част от процесната сграда. Жалбоподателят иска от съда да отмени
първоинстанционното решение и да уважи иска за допускане до делба на спорния имот.
Ответната страна – Т. М. Б. представя писмен отговор, в който твърди, че жалбата е
нередовна, а по същество – неоснователна. Ответникът възразява против въвеждането на
нови фактически твърдения в жалбата и заявява, че същите не са новооткрити. По същество
изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и иска да
бъде потвърдено.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на И. И. В.
против Т. М. Б. за делба на апартамент *-* с идентификатор 51500.506.171.1.21, находящ се
в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг“ със застроена площ от 36,59 кв. м., ведно с общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж при равни квоти на
съделителите. В исковата и в допълнителна молба ищецът твърди, че страните са съпрузи
към 20.10.2015г., а бракът им е прекратен по-късно.
В отговор на исковата молба, ответната страна изразява становище за допустимост и
неоснователност на иска за делба. Ответницата Б. твърди, че имотът е лична нейна
собственост, тъй като тя е заплатила продажната цена с лични нейни средства. Ответницата
твърди още, че произходът на тези средства е от продажба на имот, нейна лична
собственост, находящ се в гр. Д.. Продажбата е извършена на 24.09.2013г. и от нея Б. е
получила 818 000 гривни в деня на сделката. Цената на имота, предмет на делба,
ответницата е платила в периода от 18.11.2013г. до 22.01.2015г., когато бракът между
страните не е бил сключен. Т. Б. иска от съда да отхвърли иска за делба като приеме за
установено по отношение на ищеца, че имотът е индивидуална нейна собственост.
В отговор на становището, изразено от ответната страна, ищецът подава насрещен
иск, в който твърди, че възраженията са неоснователни.
С определение от 06.11.2020г. съдът приема за съвместно разглеждане насрещният
2
иск на Т. Б. за признаване за установено по отношение на И. В., че имотът, предмет на
делба, е еднолична нейна собственост поради придобиването му по време на брака с нейни
лични средства.
В хода на първоинстанционното производство е представен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, от който се установява, че на 24.09.2013г. Т. М. Б. продава на
Л. Д. Т. апартамент № * в бл.* на проспект Г. в гр. Д., Д. област за сумата от 818 000 гривни,
които са заплатени в деня на сделката по банков път.
От представения по делото актов запис № *, регистриран в К. отдел за държавна
регистрация на актове за гражданско състояние към Д. градско управление на правосъдието,
У. е видно, че Т. Б. и И. В. сключват граждански брак на 25.04.2015г.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.
№ *, дело № */2015г. на нотариус с рег. № 110 в регистъра на НК, от който се установява, че
на 20.10.2015г. „Каскадас 10“ ООД продава на Т. Б. и И. В. при равни дялове на собственост
правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент №*, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.171.1.21 по КККР на гр. Несебър с
предназначение: жилище, апартамент, находящ се в сграда № 1 с адрес на апартамента: гр.
Н., к. к. „С. б. - з.“, вх. *, ет.*, ап. *1 със застроена площ от 36,59 кв.м., състоящ се от дневна
с място за кухненски бокс, баня и тоалетна, една тераса за сумата от 32 578,60 лева.
Страните по сделката са представлявани от пълномощник – A. А. А., която е упълномощена
от тях да купи от тяхно име и за тяхна сметка и на цена по нейно усмотрение недвижимия
имот. В пълномощното е посочено, че условията на съсобственост са както следва: за Т. Б. –
дял в размер на 50%, за И. В. – дял в размер на 50%.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че продажната цена, ведно с дължимия ДДС в размер на 39 094,32 лева е
заплатена напълно по банков път преди подписването на нотариалния акт. Преводите са
направени, както следва: 2581,63 евро на 18.11.2013г., 3874,13 евро на 22.11.2013г., 2581,63
евро на 29.11.2013г., 2284,69 евро на 10.12.2013г., 2582,65 евро на 12.12.2013г., 1290,82 евро
на 13.12.2013г., 1000 евро на 14.05.2014г. и 1290,31 евро на 14.05.2014г. Общата сума в
размер на 17 485,86 евро е внесена от Т. Б. на каса. Основанието на извършените плащания е
„вноска за ап.А21 Каскадас 10“. Според заключението, на 22.01.2015г. в разплащателната
сметка на „Каскадас 10“ ООД е постъпила и сумата от 4 889,58 лева, която е внесена на каса
от Т. Б. и С. Ж. С.. За направените вноски продавачът „Каскадас 10“ ООД е издал фактури
на името на Т. Б..
От представения по делото приемо-предавателен протокол е видно, че на 18.05.2015г.
Т. Б. е приела електрически брояч на апартамента, дистанционно и ключове за вратите в
апартамента.
От приложения по делото актов запис № * от Централен районен отдел в гр. Д. за
държавна регистрация на актове за гражданско състояние към Главно териториално
управление на правосъдието в Д. област се установява, че бракът между Т. Б. и И. В. е
прекратен на 07.03.2018г.
Въз основа на събраните доказателства и установените факти, районният съд
формира следните изводи: презумпцията за съвместен принос е оборена, тъй като
средствата, с които Т. Б. е заплатила продажната цена, са нейни лични, вложени в нарочна
банкова сметка, открита с цел да се извършват банкови преводи от нея в полза на продавача
по договора по банковата му сметка. Цената на процесния апартамент е платена преди брака
3
на страните от Б., поради което В. не е участвал в заплащането на тази цена нито с лични
средства, нито със съвместен принос. Поради това, съдът приема, че имотът, предмет на
делба не съставлява съпружеска имуществена общност, а е индивидуална собственост на Т.
Б.. В резултат на това, съдът отхвърля иска на И. В. за делба на процесния имот.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260141/18.06.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. Според чл.21, ал.3 от СК съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Нормата на чл.23 от СК предвижда, че вещните
права, които са придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лични. Анализът
на цитираните правни норми обосновава извод, че презумпцията по чл.21, ал.3 от СК е
оборена, когато е установено влагането на лични средства на едни от съпрузите към
момента на придобиването на вещта.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че продажната цена на делбения имот е заплатена изцяло от Б. преди
сключването на брака. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
правилно е кредитирано от районния съд, Б. е внесла по банковата си сметка и е наредила от
нея пълната продажна цена на имота в размер на 17 485,86 евро на осем вноски в периода от
18.11.2013г. до 14.05.2014г. Произходът на тези средства е установен от представения
договор за покупко-продажба от 24.09.2013г., от който е видно, че Т. М. Б. е продала
апартамент № * в бл.* на проспект Г. в гр. Д., Д.. При тези факти, не може да има съмнение,
че презумпцията за съвместен принос е оборена и Б. е доказала пълна трансформация на
придобитите по време на брака вещни права в индивидуална собственост – чл.23 от СК.
Неоснователно е възражението на въззивната страна, че квотите на съпрузите в
процесния имот са равни, тъй като в пълномощното, което те са предоставили на A. А. А. е
записано, че ще получат по ½ идеална част от процесната сграда. Действително, такъв текст
съществува в пълномощното, но според т.4 от ТР № 5/29.12.2014г. по тълк. дело № 5/2013г.
на ОСГТК на ВКС критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време
4
на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването
средства. В конкретния случай характерът на средствата е доказан несъмнено – лични
средства на съпругата Б. от продажба на индивидуална собственост в У. преди сключването
на брака. Според цитираното тълкувателно решение, придобитото през време на брака,
независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са
изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло
или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Съществен е приносът в
придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. На посоченото основание,
записването в пълномощното за равни квоти на съпрузите в съсобствеността, е без правно
значение.
Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в
жалбата.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Като се съобрази с нормата на чл.78 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна, извършените
от нея разходи за процесуално представителство пред въззивната инстанция. По делото
обаче не са представени доказателства за извършени разноски, поради което искането се
явява неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260141/18.06.2021г., постановено от Районен съд –
Несебър по гр. дело № 39/2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5