Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-129 23.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен
граждански състав
на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1184 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №
1281/23.05.2019 год. по гр.д.№3726/2018 год. по описа на Бургаския районен съд
е прието за установено по отношение на М.П.П., ЕГН:*********, с постоянен
адрес: гр.Б., ж.к. „М. Р.”, бл. **, вх. *, ет. *, че на основание чл. 422 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр.
с чл. 9 и сл. от ЗПК дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“
№ 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 66,62лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и две
стотинки/ – главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/22.04.2015г.
и анекса към него от 24.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
от 66,62 лв., считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
–28.12.2017г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със
заповед № 108 от 08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9602/2017г. по описа на БРС, като е отхвърлен в
останалата част иска за дължимост на главницата над уважения размер от 66,62
лв. до претендирания от 1296,90 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената главница, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
–28.12.2017г г. до окончателното й плащане. Осъдена е М.П.П., ЕГН:*********, с
постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „М. Р.”, бл. **, вх. *, ет. *, да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК направените разноски в исковото производство
и в заповедното производство по ч.гр.д. № 9602/2017г. по описа на БРС, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на общо 33,51лв. / тридесет и три лева и петдесет и една стотинки/, като
е оставено без уважение искането за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение в останалата част над присъдените размери.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена въззивна
жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
чрез процесуален представител ю.к.Краси Ангелов. Във въззивната жалба се
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като изводът на съда,
че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява
недействително е незаконосъобразен и необоснован. Изложени са подробни
съображения относно твърдения на въззивника за действителност на сключеното
между страните споразумение и съответствието му с действащата законодателна
уредба. Оспорен е извода на районния съд относно ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземането на кредитора, като се твърди, че не е отчетена
спецификата на кредитора, който е небанкова финансова институция и не е
поставен при същия режим като банковите институции. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно уважаване на предявения
иск, както и за присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от М.П.П., чрез назначения особен представител адв. Симона Йорданова, в който
са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
изводите на съда в обжалваната част от решението. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е
подадена чрез куриер в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице –
надлежно упълномощен процесуален представител и е ДОПУСТИМА.
С решението в
обжалваната част Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр., вр. с
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба от ищеца „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49,
бл.53Е, вх.В, срещу ответницата М.П.П., ЕГН:*********, с постоянен адрес: гр.Б.,
ж.к. „М. Р.”, бл. **, вх. *, ет. *, за установяване съществуването на вземането,
за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
9602/2017 год. на PC Бургас, относно задължения на ответницата спрямо ищеца за сумата от 1296,90лв.
– главница, дължима по договор за потребителски кредит №
**********/22.04.2015г., и анекса към него от 24.11.2015г., както и по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 28.12.2017 г. до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че
ответницата е изпълнила частично задълженията си по сключен договор за
потребителски кредит, анекс към него и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, като са погасени 21 погасителни вноски и една непълна,
последната от които е с дата 30.01.2017 год., поради което съгласно 12.3 от ОУ
към договора за потребителски кредит е настъпила предсрочна изискуемост на
всички вземания на кредитодателя, считано от 02.05.2017 год. Претендира само
установяване на вземането за заявената главница по заповедта. Поддържа
предявения иск, моли за уважаването му, ангажира доказателства, прави искане за
присъждане на разноските в заповедното и исковото производства.
Ответницата чрез
назначения особен представител - адв. Симона Йорданова, оспорва иска, моли за
отхвърлянето му.
Искът е предявен в
срок, след дадени от заповедния съд указания в съответствие със закона и е
допустим.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе
и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Страните са
сключили договор за потребителски кредит № **********/22.04.2015г., съгласно
който ищецът в
качеството му на кредитодател е предоставил на ответницата в качеството и на
кредитополучател заем в размер на 1500 лв. със срок за погасяване на 24 равни
месечни вноски от по 92,73 лв., платими на 22-ро число на всеки текущ месец при годишен лихвен
процент от 41,17 % и ГПР от 49,90 %. Ответницата се е задължила да върне на
ищеца общо сумата от 2225,52 лв., включваща главница от 1500 лв. и договорна
възнаградителна лихва в размер на 725,52 лв.
По делото е
представено цитираното в договора, подписано между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 21.04.2015 год., съгласно което
за предоставяне на услуги по искане на клиента изразяващи се в: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, 4. Възможност за смяна на датата на падеж и 5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, ответницата
по делото, се е задължила да изплати възнаграждение на кредитора в размер на
982,56 лв., което да заплаща на вноски в размер на 40,94 лв.
В договора за
кредит е отразено общо задължение на ответницата към ищеца в размер на 3208,08 лв.
с обща месечна погасителна вноска от 133,67 лв., включваща главница, лихва и
вноска по пакета от допълнителни услуги. В този смисъл е изготвен погасителен
план.
С допълнителен
анекс от 24.11.2015 год. към договора за кредит от 22.04.2015 год. ищецът е
предоставил в заем на ответницата сумата в размер на 320,37 лв., като е
договорено, че дължимата сума след отпускане на тези допълнителни парични
средства е 2201,70 лв., платима на 7 месечни вноски, като срокът на договора е
продължен и ответницата се е задължила да погасява кредита чрез плащане на
месечна вноска от 133,67 лв. за срок от 31 месеца, включваща главница и
договорна лихва от общо 92,43 лв. и 40 лв. – вноска по закупения пакет
допълнителни услуги, като цялото задължение е станало в размер на 3173,74 лв.
Към анекса е
изготвен нов погасителен план в който е посочена крайна дата за плащане на 22.11.2017
год..
Представени са общи
условия, подписани от ответницата.
Видно от
представеното извлечение от сметка към сключения договор и по твърденията на
ищеца, ответницата е извършила плащания на обща стойност 2815,30 лв., като
последното плащане е извършено на 30.01.2017 год.
Облигационните
отношения между страните се уреждат на базата на Закона за потребителския
кредит, при спазване на императивните изисквания на този закон.
Съгласно чл.10,
ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и
да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Според пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК,
”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не може да бъде възприето като
отделен договор от договора за кредит дори и само поради обстоятелството, че
възнаградителното задължение по този договор е изрично включено в параметрите
на договора за кредит при формиране на дължимата от длъжниците по него сума -
погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна
лихва, включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги.
Настоящият съд
споделя изводите на районния съд, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожно поради противоречие със закона - чл. 10а от ЗПК. В
този смисъл са изложени подробни съображения от районния съд , към които на
осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща. С допълнителното споразумение на
практика длъжницата е поела задължение за заплащане на възнаграждение за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което е забранено от
закона, като с уговореното задължение за плащане на възнаграждение се нарушава
и разпоредбата на чл.19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния процент на
разходите по кредита. В противоречие с изискванията на закона за т.н.
предоставен пакет от допълнителни услуги не е формирана цена за всяка от
услугите по отделно, заплащането на възнаграждението от потребителя е
предвидено като предварително, а не за реално предоставени услуги. В този
смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното ползване на
определена услуга.
Ето защо съдът
приема, че поради своята нищожност споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не създава задължения за плащане на длъжницата по договора
за потребителски кредит.
В останалата част
възникналото облигационно отношение по договора за потребителски кредит е
действително и валидно обвързва страните.
Дори да се приеме,
че от обективна страна са налице условията за предсрочна изискуемост на кредита
по чл. точка 12.3 от
Общите условия на кредитодателя, съгласно която в случай, че кредитополучателят
просрочи една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредитодателят да изпраща на длъжника
уведомление, покана, предизвестие или други, не са установени условията за
настъпването на предсрочната изискуемост от субективна страна – по делото не са
представени доказателства, че кредиторът е обявил на длъжника, че е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Както е посочено в
решение Решение №200/18.01.2019 г. по дело №665/2018 на ВКС, ТК, I т.о. предсрочната изискуемост на вземането по
договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което
се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в
закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщането на заетата парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен.
От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или
неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора възниква възможност да
иска плащането му от длъжника-заемател. Страните по договора за заем за
потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД
договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят,
че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем
става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не
поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост
на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно
волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при
наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорените в договора или предвидените в закона.
Настоящият съд,
като взе предвид съображенията изложени в цитираното решение на ВКС, които
напълно споделя, намира, че тъй като кредиторът не установи, че преди подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем като е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост, претенциите му за събиране на парични суми по кредита в резултат
на настъпила предсрочна изискуемост са неоснователни.
Съдът обаче е
длъжен да съобрази решението си с приетото по ТР № 8/ 02.04.2019 год. по т.д. № 8/ 2017 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: Допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. 2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил
падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението.
Следвайки приетото
по задължителното за настоящия съд тълкувателно решение, независимо от извода, че предсрочната изискуемост не е
надлежно обявена на длъжницата, което е пречка за уважаване на иска на това
основание, той следва да бъде уважен за вноските с настъпил към настоящия
момент падеж- т.е. за всички вноски по погасителния план, който предвижда
последно плащане на 22.11.2017 год.
На базата на
изложеното по-горе следва да се приеме, че заплатената от ответницата сума от
общо 2815,30 лв., съгласно погасителния план погасява 30 вноски за главница и
възнаградителна лихва от по 92,73 лв., в общ размер от 2781,90 лв., поради
което остава дължима 31 - вата вноска в размер на 71,20 лв., от която 66,62 лв.
–главница и 2,29 лв. лихва, за които не се установява да са платени от
ответницата.
Горното сочи, че
над дължимия размер от 66,62 лв. до претендирания размер от 1296,90 лв. искът
за главница е неоснователен и следва да се отхвърли, ведно със законната лихва.
Като е стигнал до
идентични правни изводи Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо
и правилно решение в обжалваната
отхвърлителна част, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тази
част.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.271 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен
съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1281/23.05.2019 год. по гр.д.№3726/2018 год. по
описа на Бургаския районен съд, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.