Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д
възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРАКОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия М. Малоселска въззивно гражданско дело № 1342 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 532621 от 12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 20244
по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 40 състав, е отхвърлен
предявеният от К.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Б.П.П.Ф.“ С.А., със седалище на територията на Република
Франция, чрез клона си в Република България /“Б.П.П.Ф. С.А. клон България“,
ЕИК********/ с адрес: гр. София, ж.к. ********Бизнес парк София, сграда 14, иск
с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит CREX-10785096 от 11.06.2014 г.
поради липса на съгласие. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът възложил
разноските за възнаграждение на юрисконсулт в размер от 100 лева в тежест на
ищеца по делото.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство,
с която се заявява становище за неправилност на постановения съдебен акт поради
допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно
според въззивника, СРС отхвърлил искането му за допускане на повторна разширена
графическа експертиза. Решението не било аргументирано, тъй като съдът постановил
същото при непълнота на доказателствения материал. Поддържа, че липсва подпис
под всяка от страниците на договора за кредит, което правело твърде вероятно
твърдението на ищеца да е заблуден при подписването на договора, както и че не
е знаел какво подписва, съответно не е дал съгласието си за сключването на
договора. Искането до въззивния съд е да отмени постановеното решение и да
уважи предявения иск.
Не е подаден
отговор на въззивната жалба от ответника по същата „Б.П.П.Ф.“ С.А., със
седалище на територията на Република Франция, чрез клона си в Република
България. В постъпилото по делото на 07.07.2020 г. становище въззиваемият моли
за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
От събраните по делото в
хода на съдебното дирене в производството пред СРС доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че фактическата обстановка
се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.
Пред първоинстанционния
съд е прието заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза. В
същото вещото лице е описало процеса на извършеното изследване, използваните
методи, като изрично е посочено, че за целите на експертизата е използван оригиналът на договора за кредит.
Експертът е изследвал ръкописно изписаните в договора данни и положения подпис,
изхождащ от името на К.К.М.. Използван е и сравнителен материал, предоставен от
ищеца. Вещото лице е заключило, че е установена съвкупност от съвпадения в
степента на обработеност по темп и координация на движенията, степента на свързаност,
преобладаваща посока, формата и относителното разположение на движенията при
изпълнение на отделните структурни елементи и части. Посочено е, че същите
образуват идентификационна съвкупност, даваща основание за извода, че подписите
отразяват личностния писмено-двигателен навик на едно и също лице. Експертът
подробно е аргументирал своите изводи, направени в процеса на изследване, като
е изброил констатираните съвпадения в общите и частните признаци, за които е
подчертал, че са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност,
достатъчна за извода, че ръкописно изписания текст в договора, обект на
експертизата, са изписани от ищеца. Аналогични са изводите на вещото лице и по
отношение на положения в договора подпис. От значение е и обстоятелството, че
експертът е обяснил вероятните причини за вариантностите, които са констатирани,
като е посочено, че същите са в границите на нормалното и не оказват влияние
върху направените изводи.
При изслушването на
вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в проведеното на 06.11.2018 г.
публично съдебно заседание пред СРС, вещото лице е изразило категоричността си,
че подписът в договора е положен от ищеца. Пояснено е, че освен сравнителните
образци, предоставени от ищеца, за целите на изследването са използвани и
материали, налични в масивите на БДС.
При възприемане на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, за която е
налице правен интерес да обжалва решението, с което е отхвърлен предявеният
иск. Същата следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество решението е
правилно, като съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен състав намира
заключението на вещото лице за задълбочено и обосновано, изготвено от
специалист, притежаващ съответните специални знания из областта на науката,
необходими за разрешаване на поставения пред експертизата въпрос. Ето защо не
възниква съмнение в неговата правилност, същото изчерпателно, категорично и
аргументирано е отговорило на поставените задачи. С оглед изложеното, въззивният
съд намира, че заключението следва да бъде кредитирано, до какъвто извод е
стигнал и СРС. При възприемане на изводите на експерта съдът счита предявения
иск за неоснователен, с оглед което правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
По оплакванията, съдържащи се във
въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно трайната съдебна практика на
Върховния касационен съд /решение №267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г.,
I Г.О., решение №
524 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., IV Г.О. и др./ в правомощията на съда е
да прецени дали искането на страната за възлагане на повторна или допълнителна
експертиза е основателно, като тази преценка не следва да е формална, а да се
основава на установените в закона критерии, според които допълнително
заключение се възлага, когато изготвеното не е достатъчно пълно и не отговаря
изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса, а повторно
– когато е необосновано и възникне съмнение за неговата правилност. В случая
районният съд е изразил аргументирано становище по възраженията на ищеца срещу
заключението на графическата експертиза, приел е същото за компетентно
изготвено и обосновано, като с решението си е мотивирал защо дава вяра на
същото. Въззивният съд споделя този извод, като в за пълнота изложи и свои
мотиви за кредитиране заключението на експерта по СГЕ, прието в хода на
съдебното дирене пред първоинстанционния съд.
На следващо място твърдението, съдържащи
се във въззивната жалба, че е налице вероятност ищецът да е бил заблуден какви
документи подписва, доколкото подпис липсвал на всяка страница от договора, е
направено за първи път едва с въззивната жалба. С исковата молба ищецът извежда
легитимацията си да предяви иск за нищожност при твърдения, че не е попълвал
или подписвал нито договора, нито свързани с него документи, а същият е сключен
посредством кражба на лични данни. При фактическите обстоятелства, на които
ищецът е основал претенцията си, правилно първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с иск за прогласяване нищожността на договор при квалификация чл. 26,
ал. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие между страните по същия. Наведените за първи
път с въззивната жалба доводи сочат на друга правна квалификация, като е
недопустимо на този етап от производството ищецът да добавя друго основание на
предявения иск или да съединява нов иск с вече предявения съгласно чл. 210 ГПК
и чл. 214, ал. 1 ГПК.
На
последно място неоснователни са и възраженията, съдържащи се във въззивната
жалба, че собственоръчното изписване на името в договора за кредит няма
значение, като фокусът следвало да бъде поставен върху подписа, тъй като името
няма значението на подпис. Последните доводи съдът намира, че не са подкрепени
с правни съображения, доколкото се касае именно за собственоръчно изписване на
текст в договора, за който се установява, че произхожда от ищеца. Както вече се
посочи по-горе, не възникват съмнения в обосноваността и правилността на
заключението на вещото лице по графическата експертиза, предвид категоричността
на изводите и с оглед обстоятелството, че същото е работило с оригинала на
договора за кредит, използвало е безспорни сравнителни образци, предоставени от
ищеца, както и такива, които са намерени в информационните масиви на БДС.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, включително и в частта за
разноските, като с оглед липсата на оплаквания в тази връзка въззивният съд
приема, че са правилно определени и възложени.
Относно разноските за въззивната
инстанция:
При този изход
от спора - неоснователност на подадената въззивна жалба, правото на присъждане
на разноски в принципен план принадлежи на въззиваемата страна на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Като взе предвид неголямата фактическа и правна сложност на
делото, факта, че от въззиваемото дружество не е подаден отговор на въззивната
жалба, както и че участието му във въззивното производство се изразява в
депозиране на бланкетна молба за даване ход на делото в отсъствие на
процесуален представител, която съдържа и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 ГПК не следва да се възлага в тежест на въззивника.
По отношение на дължимата за въззивното производство
държавна такса следва да се посочи, че въззивникът е освободен от
заплащането й, като по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК същият не следва да бъде осъждан с решението за внасянето й.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 532621
от 12.11.2018 г., постановено по гр.д. № 20244 по описа за 2018 г. на СРС,
Гражданско отделение, 40 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.