Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и втори април
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията адм. дело №146 по описа за 2013 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 226 АПК, във вр. с чл.215 от ЗУТ и чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Г.С.Р. *** срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-301/23.10.2012 г. на Началника на РДНСК Южен централен район. Жалбоподателката намира оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че отразените в нея факти не отговарят на действителността, тъй като описаният в заповедта строеж бил изграден точно на мястото на съществуваща сграда и в съответствие с РС №158/16.07.2004 г. Счита, че с оглед годината на изграждане на строежа, дори да е налице отклонение от издаденото разрешение, то съгласно разпоредбата на §127, ал.1 ПЗР към ЗИД ЗУТ, строежът е търпим и не подлежи на премахване. Иска отмяна на оспорената заповед и претендира направените по делото разноски. В с.з. чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
С Решение №52/26.04.2013 г. по адм.д.№13/2013 г. по описа на АС-Кърджали, е отхвърлена жалбата на Г.Р., против Заповед №ДК-02-ЮЦР-301/23.10.2012г. на Началник РДНСК- ЮЦР Пловдив. С Решение №15730/27.11.2013 г. по адм.д.№9360/2013 по описа на ВАС, решението на КАС е било отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът по жалбата – Началникът на РДНСК Южен централен район, чрез пълномощника си по делото, оспорва изцяло жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Намира за установено по делото, че строежът е извършен без необходимите строителни книжа. Твърди също така, че процесната жилищна сграда е изградена в отклонение на издаденото РС №158/16.07.2004 г. Излага доводи за неприложимост в случая на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като строежът е осъществен след 31.03.2001 г., а освен това част от сградата се намира в съседен имот, без да е учредено право на строеж.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
На 04.04.2012 г. служители при РДНСК- ЮЦР, регионален отдел - Кърджали извършили проверка на жилищна сграда, находяща се в гр.Кърджали, УПИ *****, кв.**** по плана на гр.Кърджали, изградена от М***С*** Р.. За извършената проверка е съставен Констативен акт № 6/04.04.2012 г., в който е отразено, че строежът представлява монолитно изградена жилищна сграда със застроена площ 48.98 кв.м., със стоманобетонови основи, тухлени ограждащи стени и едноскатен покрив с дървена конструкция. Прието е, че строителството е започнало след м. юли 2004г. и е извършено в отклонение от одобрения проект и издаденото РС №158/16.07.2004г., тъй като част от сградата с размери 6.40/3.30/7.00м. и 2.40/4.00м., в южната и западната част, е застроена върху площ, отредена за тупик. Като нарушени разпоредби са посочени чл.121, ал.2, чл.154, ал.1 ал.2, т.1, т.4, и т. 5, чл.144, ал.1, чл.148, ал.4, чл.161 и чл.182, ал.1 ЗУТ. Актът е съставен в отсъствие на извършителя на строежа и е съобщен на жалбоподателката на 09.04.2012 г. Въз основа на този констативен акт е издадена и оспорената заповед, с която е наредено премахването на незаконен строеж ”жилищна сграда”, находящ се в УПИ ******, кв.**** по плана на гр.Кърджали, ПИ №********* по КК на гр.Кърджали, в частта му извън издаденото разрешение за строеж № 158/16.07.2004 г. В мотивите към заповедта, административният орган е приел, че строежът е незаконен, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен в отклонение от издаденото разрешение за строеж, в имот общинска собственост. Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателката на 14.11.2012 г., видно от приложената разписка.
Установи се от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 1038/26.09.2011г., че жалбоподателката Г.С.Р. е наследник по закон на възложителя на строежа - М***С*** Р..
Видно от РС №158/16.07.2004г., на М. Р., на основание чл.53 от ЗУТ, е разрешено извършването на основен ремонт на жилищна сграда в имот с пл.сн.№*****, кв.***** по плана на Кърджали, състоящ се в подмяна на покривната конструкция и зидовете към двора, без да се изменят очертанията им. В обяснителната записка към одобрения проект също е указана подмяна на покривната конструкция на съществуващата едноетажна паянтова сграда. Предвидено е зидовете към двора, с дебелина 12 см да се съборят и на тяхно място да се изградят нови такива, с дебелина 25 см., като се запази външния каменен зид и върху него се отлее стоманобетонен пояс.
Според заключението на вещото лице-архитект по приетата съдебно - техническа експертиза, процесният строеж е реализиран през м.юли 2004 г., като съществуващата преди това сграда е била съборена от основи и е построена нова монолитна жилищна сграда със стоманобетонови основи, тухлени ограждащи зидове и дървена покривна конструкция със застроена площ 48.96 кв.м. Констатирано е, че така реализираният строеж не съответства на издаденото разрешение за строеж, тъй като извършените дейности не съответстват на параметрите, определени в проекта на предвидения основен ремонт. Изграденият строеж излиза извън очертанията на съществувалата сграда. Общата площ на отклонението в западна и южна посока е 13.20 кв.м., представена графично от вещото лице на стр.35 от делото. Такива са параметрите на отклонението и според заключението на вещото лице-геодезист, прието при първоначалното разглеждане на делото, като това е и площта, която излиза извън очертанията на имот ПИ ******* и попада в ПИ *******. От обясненията на вещото лице-архитект в с.з. се установява, че засегнатия ПИ ******** е общински, предназначен по действащия план на града за пътека.
При така установеното, съдът намира, че жалбата до административния съд е подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган - началника на РДНСК ЮЦР, видно от Заповед № РД-13-229/02.07.2012 г. на началника на ДНСК, с т.3 на която, са делегирани правомощия на началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на незаконни строежи по чл.225, ал.1 от ЗУТ, в редакцията на текста, действала към момента на издаване на оспорения акт.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на който е основана обжалваната заповед, незаконен е строеж или част от него, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За издаването на заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, следва да е налице строеж, за който се изисква одобрение на инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж и строежът е изграден без такова разрешение и инвестиционен проект. Въпреки така посоченото правно основание за издаване на заповедта, административния орган е изложил факти и обстоятелства, определящи строежа като незаконен, поради това, че е извършен в отклонение от издаденото разрешение и съгласувания проект. Последното нарушение на материалния закон, допуснато в оспорения акт е прието за несъществено в мотивите към решението по чл.222, ал.2 АПК на ВАС, поради съдържащите се в заповедта фактически констатации за извършване на строежа в отклонение от разрешението за извършване на основен ремонт, както и поради това, че със заповедта е разпоредено премахване на частта от сградата, изградена извън разрешения основен ремонт.
Според чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ, строеж или част от него е незаконен когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Установява се от приетите по делото доказателства, че в случая е налице хипотезата именно на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ - незаконност на частта от строежа, извършена при съществени отклонения от одобрения проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.1 ЗУТ, тъй като с констатираното отклонение от съгласувания проект в западна и южна посока, с обща площ 13.20 кв.м., установено и от заключението на вещото лице, и отбелязано в графичната част на заключението, се нарушават предвижданията на действащия ПУП за общинския ПИ 40909.107.56.
Неприложими са в случая и хипотезите на §127, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, на които жалбоподателката се позовава, тъй като последните касаят строежи, изградени до 31 март 2001 г., а строителните дейности по процесната сграда, в т.ч. и на незаконно изградената му част, са започнали най-рано през м.юли 2004г. Последното обстоятелство, освен че не се оспорва от страните, се установява и от приложеното РС №158/16.07.2004 г., както и от административната преписка по издаването на Заповед № ДК-09-13/31.05.2005 г. на Началника на РДНСК Кърджали, за спиране на извършваното строителство.
При извършената проверка, съдът не установи и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната на оспорената заповед. Последната е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица при РДНСК ЮЦР. С този акт са установени основните характеристики на строежа и отклонението от издаденото РС и одобрения проект, както и други правно значими факти, които не са оборени от събраните доказателства.
При това положение и след като се установи, че част от жилищната сграда е изградена при съществено отклонение от одобрения проект и представлява незаконен строеж, който не е търпим по смисъла на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, следва да се приеме, че незаконно изграденото с обща площ 13.20 кв.м., подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, поради което обжалваната заповед се явява законосъобразна, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Р. *** срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-301/23.10.2012 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: