Определение по дело №32149/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2025 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20241110132149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5276
гр. С., 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110132149 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Национална агенция за приходите, чрез ТД на
Национална агенция за приходите, гр. С., представлявана от публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП С., срещу „А. 22“ ЕООД и В. Н. П., с която са
предявени главен конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и
евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, с които се иска
да бъде обявена за недействителна по отношение на Държавата сделката, сключена под
формата на Нотариален акт № 69, том II, рег. № 12404, дело № 232 от 21.10.2020 г. на
нотариус Нели Лукова, вписан в СВ с вх. рег. № 60457 от 21.10.2020 г., акт № 113, том CLI,
дело № 46400/2020 г., с която длъжникът „А. 22“ ЕООД, ЕИК ***** е продал на управителя
и едноличен собственик на дружеството В. Н. П., ЕГН **********, 1,54 % идеални части от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.4338.111, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
04.08.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. С........... с площ от 812 кв. м., които идеални
части са обособени и съответстват на надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право
на ползване, с площ на паркомястото от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и
сградата, построена върху описания поземлен имот.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба „А. 22“ ЕООД има
публични задължения в размер на 122 586,71 лв., от които главница - 77 057,86 лв. и лихва -
45 528,85 лв. Посочва, че непогасените задължения са установени с Ревизионен акт № Р-
22002221004229-091-001/18.04.2022 г.; Ревизионен акт № Р-2222142100316-091-
001/07.01.2022 г.; Справки - декларации по ЗДДС за периода от м. 10.2020 г. до м. 12.2021 г.;
ГДД по ЗКПО за 2020 г.; Наказателно постановление № 29-2100013/24.01.2022 г., издадено
1
от ИА „Главна инспекция по труда“; Декларация образец № 6 за периода от м. 05.2020 г. до
м. 08.2022 г., подробно описани по вид, номер, дата, размер на задължението и краен срок за
погасяване в Справка за общите задължения на задълженото лице към 03.06.2024 г. Посочва,
че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221420005642-020-001/17.09.2020 г. ,
връчена на дружеството на 05.10.2020 г., е образувано ревизионно производство,
приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-22221420005642-091-001/14.04.2021 г.,
връчен на 14.04.2021 г., установяващ задължения в размер общо на 70 904,90 лв. и лихвите
за просрочие към тях в размер общо на 8 107,21 лв. Ищецът сочи, че ревизионният акт е
обжалван и с Решение на Дирекция ОДОП ревизията е върната за ново разглеждане по реда
на чл. 155, ал. 4 ДОПК в условията на висящност на ревизионното производство. След
повторно извършване на ревизията, ревизиращият екип е установил с Ревизионен акт № Р-
22002221004229-091-001/18.04.2022 г. задължения в размер общо на 41 044,45 лв. и лихвите
за просрочие към тях в размер общо на 9 594,84 лв., които към момента на подаване на
исковата молба не са погасени.
Твърди, че въпреки започналото ревизионно производство, на 21.10.2020 г.
длъжникът „А. 22“ ЕООД е отчуждил свои недвижими имоти, като е продал на управителя и
едноличен собственик на дружеството В. Н. П. процесните 1,54 % идеални части от правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.4338.111, с адрес на поземления
имот: гр. С........... с площ от 812 кв. м., които идеални части са обособени и съответстват на
надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, с площ на паркомястото
от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху описания
поземлен имот. Посочва, че с отчуждаване на имуществото си „А. 22“ ЕООД е лишило
кредиторите от възможността да се удовлетворят от него. Посочва, че атакуваната сделка е
извършена след започване на ревизионното производство, в резултат на което с ревизионен
акт са установени публични задължения, като същата е извършена с намерение да се
увредят публичните взискатели, тъй като длъжникът е намалил имуществото си, срещу
което държавата може да насочи принудително изпълнение. Извършената сделка е довела до
ощетяване на държавния бюджет. Освен това сочи, че купувачът по сделката В. Н. П. е
едноличен собственик и управител на длъжника - продавач, което на основание § 1, т. 3, б.
„г“ - б. „ж“ от ДР на ДОПК представлява свързаност между страните по сделката. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове. Оспорват сделката да е сключена с намерение за увреждането
на Държавата. Твърдят, че към датата на сделката дружеството не е било уведомено за
ревизионното производство. Оспорват извършената сделка да е довела до увреждане на
държавния бюджет, доколкото същата е извършена възмездно, както и че не е било налице
несъответствие между даденото и полученото по сделката. Моли се за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по конститутивния иск с правно основание чл.
2
216, ал. 1, т. 4 ДОПК е да установи наличието на следните предпоставки: 1/ наличие на
публично вземане на държавата спрямо ответника „А. 22“ ЕООД, установено с влязъл в сила
акт за установяването му; 2/ сключването на твърдяната възмездна сделка - договор за
покупко-продажба от 21.10.2020 г. (разпореждане на длъжника със свое имущество) след
датата на установяване на публичното задължение или след датата на връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако същата е установила публични задължения (съдът
указва на ищеца, че не сочи доказателства, че Заповед за възлагане на ревизия № Р-
22221420005642-020-001/17.09.2020 г. е била връчена на „А. 22“ ЕООД на 05.10.2020 г. по
електронен път, в частност, че имейл *****@***.** е адрес за кореспонденция и връчване на
книжа на дружеството); 3/ субективния елемент, а именно: намерението на длъжника „А. 22“
ЕООД за увреждане на публичния взискател, като намерение у другата страна не се изисква.
В доказателствена тежест на ищеца по конститутивния иск с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 6 ДОПК, предявен в условията на евентуалност, е да докаже следните
предпоставки: 1/ по отношение на първия ответник е установено публично задължение с
влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение; 2/ след датата на
установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия длъжникът е
извършил във вреда на публичния взискател разпоредителни действия със свое имущество –
в случая, че между ответниците е сключен процесният договор за продажба на недвижим
имот; 3/ страните по сделката - длъжникът и купувачът са „свързани лица“ по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на ДОПК.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че е сключена сделка под формата на
Нотариален акт № 69, том II, рег. № 12404, дело № 232 от 21.10.2020 г. на нотариус Нели
Лукова, вписан в СВ с вх. рег. № 60457 от 21.10.2020 г., акт № 113, том CLI, дело №
46400/2020 г., с която длъжникът „А. 22“ ЕООД, ЕИК ***** е продал на управителя и
едноличен собственик на капитала на дружеството В. Н. П., ЕГН **********, 1,54 %
идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
68134.4338.111, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 04.08.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. С........... с площ
от 812 кв. м., които идеални части са обособени и съответстват на надземно
ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, с площ на паркомястото от 12,50
кв. м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху описания поземлен
имот.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от страните с исковата молба и с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът


3
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба, с препис за насрещната страна, да заяви изрично дали предявява иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, за който не са изложени твърдения, или се касае за
техническа грешка в петитума на исковата молба, съответно предявените искове са само тези
по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, евентуално чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. При липса на отговор в
дадения срок съдът ще приеме, че иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК не е
предявен, а се касае за техническа грешка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г. от
11,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.

4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5